Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 77 7.08.2019г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На осми юли две
хиляди и деветнадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 809 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №133 от 17.01.2019г. по гр.д.№3539/18г. на РС- Бургас са отхвърлени исковете на ”Агенция за събиране на вземания” АД с ЕИК ********* против С.М.П. ***, за установяване вземанията на ищеца против ответника за следните суми: 437,99 лева – непогасена главница по договор за потребителски кредит № *********/07.10.2015г., сключен с “Провидент файненшъл България“ ООД, 86,39 лева договорна лихва за периода от 03.06.2016г. до 2.12.2016г., 18,24 лева- такса за оценка досие; 346,59 лв.- такса „Кредит у дома“, 23,84 лева- мораторна лихва за периода от 19.05.2017г. до 29.11.2017г., както и законната лихва върху главницата, за периода от 30.11.2017г. до окончателното изплащане, за които суми по ч.гр.д.№9028/17г. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
На 15.02.2019г. чрез куриерска фирма е подадена въззивна жалба вх.№7443/18.02.19г. по описа на РС-Бургас от ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД, представлявано от юрисконсулт Албена Благоева, с която решението е обжалвано изцяло. Жалбоподателят счита, че решението е недопустимо и нищожно, алтернативно- неправилно и незаконосъобразно. Районният съд допуснал съществено процесуално нарушение като не съобразил направеното искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по реда на чл.238 ГПК, въпреки изричното искане на ищеца за това. След като ответникът не подал отговор, не се явил в съдебно заседание въпреки редовното призоваване и не поискал с молба разглеждането на делото в негово отсъствие, съдът следвало да приеме, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение и следвало да се произнесе по това искане, или с определение по чл.329, ал.3 ГПК да го отхвърли, ако прецени, че не са налице тези предпоставки. Вместо това районният съд пристъпил към решаването на спора по чл.422 ГПК по същество, като е приел, че процесния договор е нищожен на основание чл.22 от ЗПК, без да има оспорване от страна на ответника за това обстоятелство. Това съществено процесуално нарушение е оказало влияние на развитието на съдебното производство, като крайният му резултат е ограничаването на процесуалните права на ищеца. Развити са подробни съображения, за това какви са били различните правни възможности ако съдът бе спазил изискванията на закона относно поредността на процедурата. Като е постановил решение по съществото на спора, според въззивника съдът е постановил недопустим съдебен акт, като е цитирана съдебна практика в тази насока. При условията на евентуалност счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не може да основе решението си на обстоятелство, което ответникът не е въвел като възражение срещу иска в отговора на исковата молба. Цитирана е съдебна практика в подкрепа на изложеното становище. Моли решението да бъде обезсилено като недопустимо и нищожно, а делото се върне на БРС за произнасяне по искането на ищеца по чл.238 ГПК от нов състав на районния съд. Евентуално, ако не се приеме, че решението е недопустимо, моли да бъде постановено решение, с което обжалваното решение да бъде отменено и въззивната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Претендира разноски за настоящото производство- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. С нарочна молба, подадена преди откритото съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и исканията в нея.
Въззиваемият, редовно уведомен за жалбата на основание чл.41, ал.2 от ГПК, не е представил отговор и не взема участие в откритото съдебно заседание.
По допустимостта на производството въззивната инстанция намира следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415, ал.3, предл.2 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК- за установяване съществуването на цедирани на ищеца вземания по договор за потребителски кредит срещу С.М.П., както и иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415, ал.3, предл.2 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД- за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, за които вземания по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед №5410/4.12.2017г. по ч.гр.д.9028/2017г. по описа на РС-Бургас.
Ответникът е уведомен за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд е дал указания на ищеца да предяви установителен иск за вземанията си. Ето защо за ищецът, който е предявил исковете в законния срок, е налице правен интерес от настоящото производство.
"АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД твърди, че има качеството на кредитор по
отношение на ответника по договор за потребителски кредит № *********/07.10.2015г.,
сключен между длъжника и кредитора "Провидент Файненшъл България" ООД.
Вземанията на кредитора по договора за потребителски кредит били прехвърлени на
ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017г.,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително лихви,
такси, комисионни и други разноски. Ищецът, в качеството на цесионер бил
упълномощен от цедента да съобщи цесията на ответника, но отправените до него
писма не били връчени, а били върнати с отбелязвания, че пратката не е потърсена,
или че получателят не е намерен на посочения адрес. Представя с исковата молба
уведомително писмо за цесията, като счита, че с връчването му на ответника
цесията следва да се счита съобщена на последния съобразно трайната практика на
ВКС, поради което прехвърлянето на вземането има действие и спрямо ответника.
Респективно, при връчване на книжата, по чл.47, ал.1 ГПК моли да се приеме, че
съобщаването на цесията на длъжника е без правно значение за действието на
цесията.
Сочи се още, че
по процесния договор за потребителски кредит ответникът е получил сумата от
1000 лв. за лични нужди. Сумата била предоставена в брой от страна на кредитен
консултант по местоживеенето на ответника. В договора било постигнато съгласие
договорната лихва по кредита да е в размер на 197,24 лв., при което общата
стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита била 1197,24 лв.
Същите следвало да бъдат заплатени на 60 бр. равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 19,95 лв. Първата била платима на 16.10.2015г., а последната-
на 2.12.2016г. Ответникът се съгласил да заплати и такса за оценка на
кредитното досие в размер на 50 лв., платима при подписване на договора.
Страните по договора за кредит се съгласили тази такса да бъде включена в
размера на погасителните седмичните погасителни вноски с цел улеснение на
кредитополучателя. Тази такса била разделена на 60 бр. равни вноски, всяка от
които в размер на 0,83 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски.
По избор на кредитополучателя кредиторът се задължил да предостави на ответника
допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по
неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също
в местоживеенето на кредитополучателя, наречена услуга „Кредит у дома“. За
предоставяната услуга кредитополучателят се задължил да заплати на кредитора
такса в размер на 782,97 лв. Кредитополучателят при подписването на договора
удостоверил , че разбира , че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с
организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на
кредита в брой по местоживеенето му, а останалата част е свързана с разходите
на кредитора за събирането на седмичните вноски в дома на кредитополучателя.
Страните по договора за кредит се съгласили и тази такса да бъде включена в
размера на погасителните седмичните погасителни вноски с цел улеснение на
кредитополучателя. Тази такса била разделена на 60 бр. равни вноски, всяка от
които в размер на 13,05 лв., платими на падежните дати на погасителните вноски.
Така общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне била в размер
на 2030,21 лв., включваща- главница 1000 лв., договорна лихва в размер на
197,24 лв., такса за оценка на досие- 50 лв. и такса за услуга „Кредит у дома“
в размер на 782,97 лв. Така общата дължима сума по договора за потребителски
кредит следвало да бъде заплатена на 60 бр. равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 33,84 лв. В размера на седмичната погасителна вноска се
включвала вноската по кредита в размер на 19,95 лв., вноската по такса за
оценка на досие в размер на 0,83 лв. и вноската по такса за услуга „Кредит у
дома“ в размер на 13,05 лв. Крайният срок за погасяването на кредита бил
2.12.2016г.
Ответникът погасил
1141 лв., от които – 436,38 лв. такса за услуга „Кредит у дома“, 31,76 лв.-
такса за оценка на досие, 110,85 лв.- договорна лихва и 526,01 лв.- главница.
За периода от
19.05.2017г. /датата на договора за цесия/ до датата на входирането на
заявлението по чл.410 ГПК в съда ищецът начислил и обезщетение за забава върху
дължимите суми в размер на законната лихва за забава, а именно- 23,84 лв.
Моли да бъдат
установени вземанията му спрямо ответника са следните суми:
- 437,99 лв.,
представляваща неплатена главница;
- 86,39 лв. –
договорна лихва за периода от 3.06.2016 г. до 2.12.2016 г.;
- 18,24 лв. –
такса за оценка на досие за периода от 8.07.2016 г. до 2.12.2016 г.;
- 346,59 лв. –
такса за услуга "Кредит у дома" за периода от 3.06.2016 г. до 2.12.2016
г.;
- 23,84 лв. –
обезщетение за забава, за периода от 19.05.2017 г. до датата на подаването на заявлението в съда;
- законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
Претендира се
присъждане и на направените в заповедното и исковото производство разноски.
Ангажира доказателства.
В съдебно
заседание ищецът не изпраща представител. Чрез пълномощника си- юрисконсулт
Рахнева е депозирал писмени молби, в които са направени разнообразни искания с
оглед евентуалното процесуално поведение на ответника. Изрично е поискано ако
ответникът не се яви в съдебно заседание, не е упълномощил представител и не е
направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, да се постанови
неприсъствено решение. Ако се счете, че не са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, се иска да бъдат уважени предявените
искове. Развити са подробни съображения. Моли съдът да уважи предявените искове
и да му присъди разноските, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Хипотетично оспорва като прекомерно евентуално възнаграждение на процесуалния
представителна ответника в случай, че същото надвишава минималния размер. В
случай, че бъде осъдено да заплати разноски на ответника моли последният да
бъде задължен да посочи банкова сметка, ***азноски.
Ответникът не е
представил отговор на исковата молба, въпреки, че същата му е била връчена
редовно- лично, по месторабота, на 31.08.2018г. За съдебното заседание, насрочено
за 18.12.2018г. същият отново е бил призован по месторабота, като връчването на
призовката е редовно, при условията на отказ, в съответствие с чл.44, ал.1,
изр.4 и 6 от ГПК.
Ответникът не е
взел участие в откритото съдебно заседание лично или чрез пълномощник.
Видно от протокола за проведеното съдебно заседание районният съд е докладвал молбите на процесуалният представител на ищеца делото да се гледа в негово отсъствие, становището му по доказателствата, както и искането за постановяване на неприсъствено решение. Докладвал е делото на основание чл.146, ал.1 от ГПК съобразно проекто-доклада, препис от който е бил връчен на страните преди съдебното заседание.
Изрично в протокола е отразено, че след като е счел, че не е налице предпоставката на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК и на основание чл.239, ал.4 от ГПК районният съд е оставил без уважение искането на процесуалният представителна ищеца за постановяване на неприсъствено решение.
Оставени са без уважение доказателствените искания на ищеца, приключено е събирането на доказателствата и след като делото е счетено за изяснено съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в законния срок.
В решението си Бургаският районен съд е констатирал сключването на процесния договор за потребителски кредит между „Провидент файненшъл България“ ООД и ответника П., както и съдържанието на договореното в него. Констатирал е сключения договор за цесия между „Провидент файненшъл България“ ООД и ищеца по делото, както и неполучаването от ответника на уведомлението за цесията и за предсрочна изискуемост, отправени от ищеца, действащ от името и за сметка на цедента. Констатирал е и признанията в исковата молба за извършените от ответника плащания в размер на 1141 лв. Позовал се е на разпоредбата на чл.11, т.11 от ЗПК, в резултат на което приел, че процесния договор за кредит не съдържа изискуемия от закона подробен погасителен план. Посочил е, че строго формалните изисквания на закона се въведени с цел защита на потребителя, поради което тяхното неспазване винаги води до нищожност на договора- чл.22 ЗПК. Затова съдът е приел, че процесният договор е нищожен и по силата на чл.23 от ЗПК ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита от 1000 лв., без лихви и такси. Същото се отнасяло и до обезщетението за забава, като от недействителността на договора следвало, че приложима в случая била разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД. Едва с исковата молба /в случая- датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ ответникът изпадал в забава и би дължал законната лихва върху главницата. С оглед признанието за извършените от ответника плащания съдът е счел, че задължението на ответника за връщане на чистата сума по кредита е погасено изцяло, преди депозирането на исковата молба, а с оглед крайния срок на договора- преди настъпването му, респективно- преди датата на сключването на договора за цесия. След като „Провидент файненшъл България“ ООД не бил носител на процесните вземания към ответника, то не би могло да ги прехвърли на ищеца. Затова районният съд е отхвърлил исковете.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
На първо място следва да бъдат разгледани оплакванията на въззивника за нищожност и недопустимост на решението.
Решението е валидно- постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, спазени са изискванията за писмена форма /чл.235, ал.4 ГПК/ и съдържание /чл.236 ГПК/. Съдебният акт е ясен и разбираем.
Решението е допустимо, тъй като е постановено по редовна искова молба, при наличие на правен интерес у ищеца от предявения установителен иск иск, който е подаден в законния срок. Произнасянето на съда е в рамките на търсената от ищеца защита.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не се е произнесъл по искането му за постановяване на неприсъствено решение, поради което решението му се явява недопустимо съобразно задължителната съдебна практика - решение №157/29.11.2010г. по т.д.№262/2010г. на ВКС, I т.о.
Напротив- видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание на 18.12.2018г. налице е изрично произнасяне на съда по това искане с нарочно определение за оставяне без уважение на искането, т.е по същество за неговото отхвърляне. Освен това произнасянето на съда е мотивирано, макар и с лаконични мотиви- липсата на предпоставката по чл.239, ал.1, т.2 ГПК, т.е. счетено е, че искът е вероятно неоснователен. Съдът е спазил стриктно разпоредбата на чл.239, ал.3 от ГПК, поради което постановеното от него решение по общия ред, предмет на обжалване в настоящото производство, е допустимо.
Неоснователно е и оплакването в жалбата за неправилност на обжалвания съдебен акт поради това, че решението се основава на обстоятелство, което ответникът не е заявил като възражение срещу иска в отговора на исковата молба /решение №42 от 12.03.2013г. по гр.д.№701/2012г. I г.о. и решение №154 от 24.08.2016г. по гр.д.№3848/15. IV г.о./.
Вярно е, че ответникът не е подал отговор на исковата молба, не се е явил за участие в съдебното заседание, нито е упълномощил представител да вземе участие от негово име. Същият не е взел каквото и да било становище по иска, понеже няма и подадено възражение по чл.414 ГПК срещу заповедна за изпълнение по чл.410 ГПК /предвид това, че същата му е връчена в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК/. При това положение се налага извод, че районният съд е приложил служебно разпоредбите на чл.22 от ЗПК относно недействителността на договор за потребителски кредит - в случая поради липса на подробен погасителен план, както и последиците на чл.23 от ЗПК при обявяване на недействителността.
Макар настоящият съдебен състав принципно да споделя формираната трайна съдебна практика, че предмета на делото се определя от страните чрез техните фактически твърдения и възражения /чл.6, ал.2 и чл.8, ал.2 и ал.3 от ГПК/, следва да се отбележи, че от този принцип са налице изключения. В правомощията на съдилищата се включва задължението както на първостепенния, така и на въззивния съд да следи служебно за приложението на императивни правни норми, както и за защитата на определени категории лица- недееспособни, ненавършили пълнолетие деца / в този смисъл са мотивите на т. 1 от ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този
вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и
чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени и в
обществен интерес за защита на икономически по-слабите участници в оборота,
съдът е длъжен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори
ако нарушението на тези норми не е въведено като възражение от ответника /
респективно- като основание за обжалване пред въззивната инстанция/.
Следователно,
като е приложил служебно разпоредбите на чл.22 и чл.23 от ЗПК районният съд не
е допуснал соченото от въззивника съществено процесуално нарушение, поради
което решението му не е неправилно и незаконосъобразно.
Пред въззивната
инстанция не са въведени каквито и да било други доводи, касаещи правилността
на обжалвания съдебен акт, поради което в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК да се произнесе само по оплакванията в жалбата, Бургаският окръжен съд намира,
че същият следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на
делото на въззивника не се дължат разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №133 от 17.01.2019г. по гр.д.№3539/18г. на РС- Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ”Агенция за събиране на вземания” АД с ЕИК ********* за присъждане
на разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.