Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 5 566 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.
432 ал.1 от КЗ за сумата от 1 001 648 лв.
В исковата молба на С.М.Й. /починал в хода на съдебното производство и на
негово място на основание чл. 227 от ГПК са конституирани наследниците му по
закон Ф.С.М., Г.С.М. и Ф.С.А./ се твърди, че на 27.12.2016 г., около 20.30
часа, на пътя от гр. Свиленград към гр. Хасково е настъпило ПТП с лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ******, управляван от Х.Ю., който загубил контрол
над автомобила, блъснал се в лявата разделителна еластична ограда на пътя,
навлязъл в насрещното платно за движение и се блъснал в движещия се там товарен
автомобил „Рено Премиум“ с рег. № ******. Твърди се,
че при ПТП-то пострадал първоначалният ищец, като пътник в лекия автомобил като
същият получил: съчетана травма, контузия на главата, комоцио
церебри, травматичен шок, фрактура С 3,4,5, фрактура
на С7 с компресия към канала, фрактура на първо ребро вляво и вдясно, фрактура
на 2,3,4,5,6,7,8,9 ребра вляво, фрактура на първи торакален
прешлен, фрактура на лумбален прешлен 3,4,5, контузия
на бял дроб, хемопневмоторакс вляво. В резултат на
тежките увреди бил напълно инвалидизиран. Същият бил
парализиран и напълно обездвижен от раменете надолу като не бил в състояние да
се грижи сам за себе си. Сторил и имуществени разходи в размер на 1 648
лв. за болничен престой, транспорт с линейка, преглед с ЯМР.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Фолксваген”,
да заплати сумата от 1 000 000 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие нанесените травматични увреждания и сумата от
1 648 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Претендира се законна лихва
и сторени разноски.
Ответникът З. „Л.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор, с релевирани в
същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирани са допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор в срока
по ГПК.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. Ц..
Възраженията на ответното дружество срещу
заявения иск се поддържат в открито съдебно заседание от юрк.
Т..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица на ОД
на МВР - Хасково, от който се установява, че на 27.12.2016 г., около 20.30 ч. на АМ – „Марица“, км 97+360 е осъществено ПТП от
водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *****– Х.Ю. Адемхашим, който реализирал удар с насрещно движещия се
товарен автомобил „Рено Премиум“ с турска регистрация
№ ****** като от пътния инцидент е пострадал С.М.Й..
По делото е представено удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх.
№ ГРАОН18-35/29.08.2018 г. на Община Хасково, от което се установява, че С.М.Й.
е починал на 28.08.2018 г. и е оставил за наследници по закон децата си Ф.С.М.,
Г.С.М. и Ф.С.А..
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е посочило, че причината за
настъпване на ПТП са субективните действия на водача на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ в траекторията на движение на товарен автомобил „Рено“ на
разстояние, по-малко от дължината на опасната зона за спиране на товарния
автомобил.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р П.С.П.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че С.М.Й. е
получил при процесното ПТП множествена травма,
черепно-мозъчна травма, състояща се от следните компоненти: мозъчно сътресение,
контузия с оток в дясна теменна област на главата, порезни рани в областта на
челото, гръбначно-мозъчна травма, състояща се от следните наранявания: счупване
на тялото седми шиен прешлен и на бодлестия му
израстък с компресия на гръбначно-мозъчния канал, счупваане
на напречните израстъци на телата на втори, трети, четвърти и пети шийни прешлени, контузионно-кръвоизливно
огнище в шийния отдел на гръбначния мозък на ниво
С4-С5, клиничен израз на контузионно-кръвоизливно
огнище в шийния отдел на гръбначния мозък с отпадната
неврологична симптоматикка –квадриплегия
и отпадане на повърхностната и дълбока сетивност на тялото, липсата на контрол
на тазовите резервоари, счупване на бодлестия
израстък на първи гръден прешлен, счупване на напречния израстък на телата на
трети, четвърти и пети поясни прешлени вляво, гръдна травма, състояща се от:
счупване на първо ребро двустранно, счупване на второ до десето ребра вляво,
контузия на белия дроб вляво, хемопневмоторакс, мекотъканен дефект в сакралната област. Вещото лице е
посочило, че сторените разходи са в причинно-следствена връзка с ПТП-то.
В съдебно заседание от 25.03.2019 г. са събрани и показания на свидетеля Азизе
Исмаил Ахмед.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 25.01.2018 г, предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав
намира, че предявеният иск е допустим.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите
участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед
изводите на вещото лице по допуснатата САТЕ респ. констатациите в протокола за ПТП, която
настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно изготвено.
Настъпилите вреди за първоначалния ищец,
както и причинно-следствената
връзка между деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, както и от събраните свидетелски
показания, които настоящият съдебен състав кредитира като обективни и логически последователни. Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените му
тежки травматични увреждания, които са довели до
значителни като интензитет и продължителни във времево отношение
болки и страдания и същите се явяват
пряка и непосредствена последица от деянието,
то те подлежат
на репарация, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост
по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне
на размера на обезщетението съдът следва да
има предвид възрастта на ищеца, степента и вида на увредите, промяната
в емоционалното състояние и
стереотипа на живот респ. следва да се оттчете и факта, че същият е
починал в хода на съдебното производство / 1 година и 10 месеца след ПТП/ справедливо би било да се
присъди сума от 100 000 лв., а за горницата до
пълния предявен размер от 1 000 000
лв. да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед данните по делото заявеното при насрещно доказване възражение за съпричиняване от ответника, настоящият съдебен състав
намира за неоснователно.
Определеният размер на обезщетението следва да се присъди на
конституираните по реда на чл. 227 от ГПК наследници по закон по равно т.е. на
всеки един от по 33 333, 33 лв.
С оглед изводите на СМЕ, претенцията за обезвреда
на имуществените вреди е изцяло основателна като на всеки от тримата ищци,
конституирани по реда на чл. 227 от ГПК се следва сума от по 549, 33 лв.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата, следваща изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок –
25.04.2018 г. като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: В съдебно заседание от 28.10.2019 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 от ЗА. Искането е в преклузивния
срок по ГПК. Изпълнени са процесуалните изисквания на разпоредбата и на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение по
сочения по-горе ред. С оглед извършените процесуални действия по делото, неговата
правна и фактическа сложност, броя на проведените съдебни заседания, заявената
цена на иска респ. размерите на адвокатските възнаграждения, визирани в Наредба
1/2004 г., настоящият съдебен състав намира, че същото в неговата припадаща се част, съобразно
уважената част от исковете възлиза на 3 310, 80 лв. с ДДС, която се следва
на процесуалния представител на ищеца.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищцата се следва сумата от 3 136
лв.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва сумата от 405 лв. –
разноски, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, съобразно отхвърлената
част от иска.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС ДТ и разноски в размер на 4 115, 92 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Ф.С.М., ЕГН **********, Г.С.М., ЕГН **********
и Ф.С.А., ЕГН ********** /конституирани на основание чл. 227 от ГПК на мястото
на починалия в хода на съдебното производство С.М.Й., ЕГН **********/, всички със
съдебен адрес: *** – адв. Р.М. сумата от по 33 333, 33 /тридесет и три хиляди
триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ лв. на всеки един от
тримата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди на С.М.Й.,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 27.12.2016 г. на АМ „Марица“, като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 1 000 000 лв.
като неоснователен, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.04.2018
год. до окончателното им изплащане, както и сумата от по 549, 33 лв. за
всеки един от тримата – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 25.04.2018 г. до окончателното им изплащане..
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Р.М. сумата от 3 310, 80 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от
4 115, 92 лв. – ДТ и съдебни
разноски.
ОСЪЖДА Ф.С.М., ЕГН **********, Г.С.М., ЕГН ********** и Ф.С.А., ЕГН **********
/конституирани на основание чл. 227 от ГПК на мястото на починалия в хода на
съдебното производство С.М.Й., ЕГН **********/, всички със съдебен адрес: *** –
адв. Р.М. да заплатят на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на З. „Л.И.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** сумата
от 405 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: