№ 1212
гр. С., 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. АНГ. Г.
при участието на секретаря Б. Р. П.
като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Административно наказателно
дело № 20211110209867 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. ИЛ. М. срещу наказателно постановление
/НП/ № 21-4332-011101 от 02.06.2021 г., издадено от началник група към
СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1,
т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 800
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
В жалбата се релевират доводи за това, че обжалваното НП е
неправилно и незаконосъобразно. Иска се съдът да отмени обжалваното НП;
алтернативно, да намали глобата до законовия минимум.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата.
Пледира за отмяна на НП. Подробно изнася съображенията си в писмени
бележки.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява, не
ангажира доводи в подкрепа на тезата си.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
1
по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното
от фактическа страна:
На 08.04.2021г. в 19:46 часа в гр. С. на бул.“Ал. М.“ срещу АМВР, с
посока на движение от ул.“О.“ към бул. „А. С.“, жалбоподателят М. ИЛ. М.,
водач на личен лек автомобил „Т. А.“ с рег.№ *******, бил спрян за проверка
от органите на ОПП-СДВР. След проверка в информационните масиви на
МВР било установено, че административното нарушение е извършено в
условия на "системност", като на водача са издадени три броя електронни
фишове за същото нарушение, както следва: ел. фиш серия К/3272599 от
27.12.2019 г. на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Монтана, с който за
нарушение по чл.21, ал.2, вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП, по реда на чл.189, ал.4,
вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 50.00 лева,
като фишът е връчен на 23.05.2020 г. и е влязъл в сила; ел. фиш серия
К/3190830 от 25.11.2019 г. на сектор "Пътна полиция" при СДВР, с който за
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, по реда на чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1,
т.2 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 50.00 лева, като фишът е
връчен на 23.05.2020 г. и е влязъл в сила; ел. фиш серия К/ 1900285 от
18.01.2018г. на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Монтана, с който за
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП му
е наложена „глоба“ в размер на 100.00 лева, като фишът е връчен на
23.05.2020 г. и е влязъл в сила. Проверката приключила със заключение, че
жалбоподателят се движи със скорост 89 км/ч. /измерена скорост 92 км/ч.,
приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача/, при ограничение 50 км./ч. за
населено място, като превишението е от 39 км/ч. и нарушението е извършено
системно в едногодишен срок с влезли в сила фишове К/3272599, К/3190830,
К/19000285, влезли в сила на 08.06.2020 г. Проверяващите извършили
преценка за това, че жалбоподателят системно превишава разрешената
максимална скорост за населено място от 31 км./ч. до 40 км/ч.
Във връзка с горното е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 470486 от 13.05.2021 г., връчен на
същата дата, като в графа „обяснения, възражения“ жалбоподателят писмено
2
е не е отразил такива.
Въз основа на акта, при идентично фактическо описание на
извършеното нарушение и цитиране на разпоредбите на чл. 21, ал.1 от ЗДвП,
на 02.06.2021 г. е издадено атакуваното НП, с което на основание чл. 182,
ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 800 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от шест месеца.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на свидетеля
В.В. и писмени – АУАН, писмена декларация, копие от удостоврение за
одобрен тип средство за измерване, копие от протокол от проверка на
мобилна система на видеоконтрол, копие от протокол за използване на
автоматизирано техническо средство, снимков материал, копие от протокол
за използване на автоматизирано техническо средство или система, копие от
справка-картон на водача, заповеди за компетентност, копия от ел.фишове
К/3272599, К/3190830, както и от останалите материали по делото. В съдебно
заседание свидетелят В. поддържа констатациите по АУАН и съдът цени
показанията му като последователни и логични. Съдът кредитира писмените
доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.
Доколкото копие от ел.фиш К/1900028, приложено по делото, е неотносимо
към предмета на същото, съдът го изключи от доказателствената съвкупност
и не го коментира.
При така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН от лице, имащо
интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество, съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, тоест
дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон,
3
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.314, ал.1
от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и
задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл.13, чл.107, ал.2 и чл.
313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма. Спазени са
законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН. Касателно компетентността
на наказващия орган - началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция”-
СДВР - по издаване на атакуваното наказателно постановление: същата
следва по силата на длъжностно качество и правомощията, делегирани с
приложена по делото заповед. Същевременно материалната компетентност на
актосъставителя по съставяне на АУАН се явява доказана по делото,
доколкото в заповед за компетентност, изискана служебно от съда и
приложена по делото, фигурира името на съставителя на АУАН В..
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице идентитет между
отразеното в АУАН и в НП, доколкото с акта цифрово е вменено на
жалбоподателя да е извършил нарушение по чл. 21, ал.2, вр. чл.65, ал.2, т.6 от
ЗДвП, а с наказателното постановление - по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, с което е
нарушено правото на водача да разбере административното обвинение, за да
се защити срещу него.
На следващо място, в нарушение на изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН и в акта, и в наказателното постановление не е посочено,
макар и пестеливо и лаконично, техническото средство, с което е установена
превишена скорост на движение на жалбоподателя като водач на МПС. На
жалбоподателя е вменено да е извършил нарушение, като превишил
разрешената максимална скорост за населено място от 50 км./ч. – движил се
със скорост 89 км/ч. /измерена скорост 92 км/ч., приспаднат толеранс от 3 %
в полза на водача/, при ограничение 50 км./ч. за населено място, с
превишение на скоростта от 39 км/ч., без да става ясно от диспозитивите и в
двата акта, как е измерена сочената скорост на движение. В този смисъл
жалбоподателят е бил лишен от възможността да бъде известен за това
обстоятелство, за да може да реализира адекватно правото си на защита.
Необходимо е да се отбележи още следното:
адмнистративнонаказващият орган /АНО/ е наложил на жалбоподателя
административни наказания, на основание чл. 182, ал.5, вр. с ал.1, т.4 от
4
ЗДвП. АНО е определил предвидената в бланкетната норма на чл.182, ал.5 от
ЗДвП санкция, която обаче предвижда наказание за системно нарушение в
хипотезата по ал.1, т.4-6, а именно: „глоба“ в двоен размер за съответното
нарушение и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
Легална дефиниция за понятието "системно" се съдържа в разпоредбата на §
6, т. 62 от ДР на ЗДвП, съгласно която "системно" е нарушението, извършено
три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото
наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на
нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. С оглед на
константната практика на ВКС и ВС /Решение № 389 от 27.04.1999 г., на
ВКС, Тълкувателно решение No 3 от 15.02.1971 г. на ОСНК на ВС/ и
теорията, системност е налице при три или повече нарушения с оглед на
общото качество на множественост. Субсидиарното приложение на НК /чл.
11 от ЗАНН/ и известната теория за престъпленията на системно извършване
открояват известните понятия за усложненост при множественост на деянията
/продължавано, продължено, системно, по з.тие, повторност, рецидив/ и
даденото тълкуване, че деяние /престъпление или нарушение/ при системно
извършване се осъществява чрез три или повече отделни еднородни деяния,
които се извършват въз основа на отделни решения, като всяко от тях, взето
само за себе си, но многократното извършване на деяния от този род
(системността), ги обединява. Съдебната практика приема, че проявите трябва
да са най-малко три и че между тях трябва да има връзка на известна
устойчивост и трайност. В случая законът изисква системно нарушаване на
правилата за управление с допустима разрешена скорост и системност е
налице след като вече даден субект е бил санкциониран за извършени
нарушения на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като без значение е дали е санкциониран с
влязло в сила НП или чрез налагане на глоби с електронен фиш. От значение
е да са налице повече от три прояви на неспазване на изискването по чл. 21,
ал.1 от ЗДвП и нарушителят да е бил санкциониран по реда на чл.182 от
ЗДвП. Законодателят е предвидил по-тежка наказуемост на нарушението,
извършено в условията на повторност и на нарушението, извършено при
условията на системност, като изискване за системност е наличие на известна
устойчивост и трайност в поведението. Ясно е, че системността е елемент от
фактическия състав на разпоредбата на чл.182, ал.5 от ЗДвП, като в
настоящия случай това обстоятелство е посочено в обстоятелствената част на
5
АУАН и НП при словесното изписване на вмененото на жалбоподателя
нарушение. Административнонаказващият орган се е мотивирал на база
справка-картон на нарушител, като е вписал в обстоятелствената част на
АУАН и НП електронните фишове, обуславящи системността - ел. фиш серия
К №19000285, ел. фиш серия К №3190830 и ел. фиш серия К №3272599. В
едногодишния срок, предхождащ констатираното процесно нарушение,
жалбоподателят е бил санкциониран общо три пъти за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, като глобите са били заплатени. Според настоящиь съдебен
състав неправилно са посочени електронните фишове с.К №19000285 за
нарушение по чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП, с.К №3190830 за нарушение по
чл.182, ал.1, т.2 и с.К № 3272599 за нарушение по чл.182, ал.2, т. 2, тъй като
бланкетната норма на чл.182, ал.5 от ЗДвП предвижда санкция за системно
нарушение в хипотезата по ал.1, т.4-6 на същия член, не и на такива по ал.1,
т. 1-3. Затова посочените в справката нарушения не могат да обосноват
системност на нарушение.
Визираните по-горе съществени процесуални нарушения при съставяне
на АУАН и издаване на НП както поотделно, така и в тяхната съвкупност
представляват основание за отмяна на НП, затова е безпредметно
обсъждането на правилното приложение на материалния закон.
Предвид изложеното по-горе, наказателното постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 21-4332-011101 от
02.06.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“
- СДВР, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл.182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на
800 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговоро изготвяне на
основанията, поредвидени в НПК и пореда на глава XII от АПК.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7