Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 18.11.2019г. гр.Царево
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд наказателен състав
На двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Мария
Москова
секретар Стефка Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 386/2019г. по описа на РС-Царево,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ******със
седалище и адрес на управление: ******, против Наказателно постановление № ******година
на Директора на ******, с което в качеството му на работодател за нарушение на
чл.152 от КТ, му е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600
лева на основание чл.414 ал.1 от КТ. Считайки същото за постановено в нарушение
на материалноправния и процесуален
закон, жалбоподателят моли НП да бъде отменено.
В с.з., дружеството-жалбоподател,
редовно уведомено, не се явява и не се представлява.
Ответната по жалбата страна, редовно
уведомена, се представлява в с.з. от надлежно упълномощен процесуален
представител – ю.к.К., чрез която взема становище за неоснователност на жалбата
и моли НП да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
На 16.08.2019г. актосъставителят
Н.Б. и колегата му К. /и двамата инспектори от *****/ извършили проверка на
място по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол – бистро „****“,
находящо се в гр.****, ул.“***“ №** и стопанисвано от дружеството-жалбоподател.
В хода на проверката служителите на
Инспекцията по труда установили от представените графици за работа и
присъствени форми за месец юли 2019г., че служителят Д.Б.Х.е полагал труд в
проверявания обект на 02.07.2019г. смяна до 23:00 часа, а на 03.07.2019г. е
започнал работа в 08:30 часа, с което междудневната му почивка между е била 9.30
часа. Св.Б. приел, че дружеството в качеството си на работодател не е осигурило
на служителя Д.Б.Х.непрекъсната
междудневна почивка, която не може да бъде по-малка от 12 часа, с което е
нарушило разпоредбата на чл.152 от КТ и на 16.08.2019г. съставил против
дружеството АУАН № *******., връчен на управителя на дружеството, който го
е подписал с възражение.
В законоустановения срок
дружеството не е депозирало пред АНО възражение във връзка със сатвения му
АУАН.
Въз основа на така съставения
АУАН и след преценка на събраните доказателства, на 23.08.2019г. е издадено
атакуваното наказателно постановление, с което административно-наказващият
орган изцяло е възприел констатациите на длъжностните лица и за нарушение на
чл.152 от КТ и е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1600
лева на основание чл.414 ал.1 от КТ.
Видно от приложената по делото
разписка /л.7/, препис на НП е връчено на 28.08.2019г. на управителя на
дружеството, а жалбата е депозирана на
04.09.2019г., видно от клеймото на пощенския плик /л.9/
Съдът установи изложената фактическа
обстановка след анализ на събрания по делото доказателствен материал -
показанията на свидетеля Б., както и
писмените доказателства по АНП, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена от
лице, което има правен интерес да обжалва наказателното постановление и в
законоустановения срок на обжалване, а разгледана по същество жалбата е частично
основателна, като съображенията на съда са следните:
Настоящата инстанция намира, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени разпоредбите на ЗАНН и КТ.
Спазени са сроковете за издаване на АУАН и НП, същите са съставени от
компетентни лица, видно от представените по делото заповед № ******. и заповед
№ ******. на Изпълнителния директор на „****“ /л.16-17/. АУАН и НП съдържат
всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на
нарушителя. Не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на
наказателно постановление, обуславящо неговата незаконосъобразност, изразяващо
се в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН.
От приложените по делото писмени
доказателства – представените
графици за работа и присъствени форми за месец юли 2019г. /л.13-14/ и събраните
в хода на съдебното следствие устни доказателства – показанията на св.Б.,
безспорно се установи, че служителят Д.Б.Х.е полагал труд в проверявания обект
на 02.07.2019г. смяна до 23:00 часа, а на 03.07.2019г. е започнал работа в
08:30 часа, с което междудневната му почивка между 02.07 и 03.07.2019г. е била
по-малко от 12 /дванадесет/ часа.
Твърдението на дружеството, че в
графика за работа била допусната техническа грешка при определянето на работно
време на служителя Д.Б.Х.за явяването му на работа на 03.07.2019г., се
опровергава категорично от отчетната форма за явяване на работа през месец юли
2019г., където е отразено, че посоченият служител на 03.07.2019г. е започнал
работа в 8:30 часа. Предварителния график
за явяване на работа може да се коригира в зависимост от различни
обстоятелства - напр. поради
производствена необходимост или по лично желание на работника, като в същия
може и да се допусне техническа грешка, в какъвто смисъл е твърдението на
жалбоподателя. С оглед на изложеното е допустимо Предварителния график за
работа да се различава от Отчетната форма за явяване на работа. В Отчетната
форма за явяване на работа през месец юли 2019г. обаче е отразено, че
служителят Д.Б.Х.е полагал труд в проверявания обект на 02.07.2019г. смяна до
23:00 часа, а на 03.07.2019г. е започнал работа в 08:30 часа, с което междудневната
му почивка между 02.07 и 03.07.2019г. е била по-малко от 12 /дванадесет/ часа,
т.е. няма техническа грешка в Графика за работа, защото и в Отчетната форма е
отразено, че служителят в действителност е работил по графика. Отчетната форма
за явяване на работа е първичен документ, удостоверяващ явяването на работника
на работното място и положения от него труд, въз основа на който се начислява и
дължимото възнаграждение. Ето защо възраженията на дружеството-жалбоподател в
тази насока са неоснователни и се явяват защитна версия с цел да се избегне
административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение.
В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по
чл.152 от КТ. Това е така, тъй като според посочената норма “работникът или
служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде
по-малко от 12 часа”, а в конкретния казус безспорно се установява, че
работодателят не е осигурил на посоченото лице междудневната почивка с
минималната продължителност от 12 часа.
За така извършеното нарушение на
чл.152 от КТ, е неприложима разпоредбата на чл. 415в ал.1 от КТ, предвид
характера на засегнатите обществени отношения и предвид естеството на самото
нарушение –нарушението е реализирано и обективно е невъзможно да бъде отстранено, тъй като се касае до факт от
миналото, който не може да бъде поправен по реда на КТ и следователно няма основание за
приложение на нормата на чл.415в от КТ, тъй като не се констатира наличието на цитираните в него кумулативно
предвидени предпоставки.
За нарушението на цитираната
по-горе разпоредба, АНО правилно е ангажирал административнонаказателна
отговорност на дружеството съгласно чл. 414. ал.1 от КТ, сочещ, че работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
АНО обаче неправилното е
определил размера на наложената санкция, необосновано завишавайки същата в
размер над минимума, предвиден в закона, макар
по делото да липсват данни дружеството да е било наказвано с влезли в сила
наказателни постановления за други нарушения на КТ, поради което процесното се
явява първо такова и следователно размера на имуществената санкция следва да се
определи към минимума, предвиден в закона, а именно: в размер на 1500 лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ******година
на Директора на *****, с което на ******със седалище и адрес на управление: ******,
в качеството му на работодател за нарушение на чл.152 от КТ, му е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600 лева на основание чл.414 ал.1
от КТ, като НАМАЛЯ имуществената санкция
от 1600 лева на 1500 /хиляда и петстотин/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред
Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: