№ 259
гр. Пловдив, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20225001000079 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260470 от 16.12.2021 г.,постановено по т.д.№24/2021 г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив,е отхвърлен като недоказан и неоснователен предявения от „Ц.К.К.“
ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „И.Г.“ № 6, против „Ц.К.К.“
ООД, ЕИК ..., и седалище и адрес на управление гр. П., бул. „М.“ № 154, ет. 3,иск с правно
основание чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД,с който се моли да се прогласи
нищожността на Договор за покупко-продажба на кабелни електронни съобщителни мрежи
за пренос на радио и телевизионни програми (КЕСМ) от 11.08.2010 г., сключен между
ищеца, като продавач, и „Ц.К.К.“ООД (с предишно наименование „А. С.“ ЕООД), като
купувач, по силата на който ищецът е продал следните КЕСМ, а именно: хибридна
влакнесто-оптична и коаксиална далекосъобщителна мрежа за пренос на данни, радио и
телевизионни и мултимедийни сигнали, изпълнена от оптичен кабел, състоящ се от 24 бр.
оптични влакна, както и междуселищна тръбна канална мрежа, състояща се от два броя
тръби на територията на Община К. и Община Р..Със същото решение е отхвърлен като
неоснователен и недоказан и иска с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,предявен от
„Ц.К.К.“ ЕООД с ЕИК ... против „Ц.К.К.“ ООД, ЕИК ...,с който е поискано да се признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на хибридна влакнесто-
оптична и коаксиална далекосъобщителна мрежа за пренос на данни, радио и телевизионни
1
и мултимедийни сигнали, изпълнена от оптичен кабел, състоящ се от 24 бр. оптични влакна,
както и междуселищна тръбна канална мрежа, състояща се от два броя тръби на територията
на Община К. и Община Р..И на следващо място,с горното решение на ОС-Пловдив от
16.12.2021 г. е осъден ищеца „Ц.К.К.“ ЕООД с ЕИК ..., да заплати на ответника „Ц.К.К.“
ООД, ЕИК ...,сумата от 3350 лева направени деловодни разноски, както и да заплати по
сметка на ПОС държавна такса по втория обективно кумулативно съединен иск за
собственост в размер на 1200 лева.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на ищеца в
първоинстанционното производство-„Ц.К.К.“ ЕООД-гр.П. с ЕИК ...,с която решение
№260470 от 16.12.2021 г.,постановено по т.д.№24/2021 г. по описа на ОС-
Пловдив,ТО,XVIII-ти състав,се обжалва изцяло.Дружеството-жалбоподател поддържа
становището,че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано,а освен това е постановено при допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон.Излага аргументи за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд,с които е обоснован обжалвания резултат,т.е. отхвърлянето на
предявените искове.Според дружеството-жалбоподател съдът неправилно е приел,че самото
дружество,мнимо представлявано от бившия му управител И.Г. при сключването на
процесната сделка,е узнало за същата сделка и действията без представителна власт от
бившия управител посредством включването в дневника за продажби на фактура №50679 от
30.07.2010 г.,както и че въпреки знанието за това не се е противопоставил своевременно на
сделката.Оспорва и мотивите на съда,че ищецът е създал пречки за събиране на
доказателства,касаещи осчетоводяването на посочената фактура,а нерад с това и направения
от съда извод,че нотариалната покана от месец декември 2010 г. не съставлява
противопоставяне и то своевременно на сделката и действията без представителна
власт.Счита,че изводите на първоинстанционния съд в този аспект са направени
едностранчиво и въз основа на едностранно съставени от И.Г. доказателства,както и при
липса на доказателства,че фактурата е била на разположение на ищеца.Посочва още,че дори
и за момент да се допусне,че фактурата е била на разположение на ищеца,то намира,че от
нея не може да се направи никакъв извод за сключване на договор,защото договора е
сключен по-късно и фактурата е само първичен счетоводен документ,но не и
договор.Излага и аргумента,че ищецът не е създавал никакви пречки на вещото лице да
изготви заключение,защото с тази фактура дружеството не разполага,а и показанията на
свидетелката В. съдът не е следвало да кредитира.Поддържа в жалбата си заявените и пред
първата инстанция доводи,че чрез нотариалната покана с рег.№3042,том I,№76 по описа на
Нотариус А.П.,с район на действие РС-Асеновград,връчена на И.Г. като управител на
„Ц.К.К.“ЕООД,дружеството-ищец /и настоящ жалбоподател/ изрично се е противопоставило
на действията на неупълномощено лице да подписва фактури и да сключва договори и че не
приема правните последици,произтичащи от тях.Дружеството-жалбоподател посочва още,че
то към датата на поканата-20.12.2010 г. дори не е знаело за съдържанието на процесния
договор,тъй като такъв не е бил предаден на дружеството,нито пък е цитиран във фактури
2
или платежни нареждания.Заявява,че с изявлението в нотариалната покана от 20.12.2010 г. е
направено общо противопоставяне срещу действия и договори,сключени от
неупълномощено лице,което включва и договора от 11.08.2010 г.Счита,че представянето на
договора по други спорове,повечето от тях административни,не влияе на началния момент
на узнаване,тъй като тези спорове са повдигнати след 20.12.2010 г.
Жалбоподателят оспорва и съдържащия се в обжалваното решение извод,че цената
по процесния договор е платена и заявява,че дружеството не е получавало тази
цена.Позовава се и на разпоредбата по чл.38,ал.1 от ЗЗД,установяваща забраната за
договаряне сам със себе си,като счита,че тази забрана намира приложение и при органното
представителство на юридическите лица.Подробни аргументи в тази насока развива във
въззивната си жалба.Посочва още,че в случая съдът неправилно е приел,че е приложима
нормата на чл.301 от ТЗ.
Въз основа на развитите във въззивната жалба аргументи,дружеството-жалбоподател
моли да бъде отменено обжалваното решение №260470 от 16.12.2021 г.,постановено по т.д.
№24/2021 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XVIII-ти състав и да бъдат уважени предявените
искове.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба „Ц.К.К.“ООД с ЕИК ...,чрез пълномощника си адв.
И.Б.,е подало в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,с който е оспорил
жалбата като неоснователна и необоснована и е изразил становище,че обжалваното с нея
първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно.Излага подробни доводи срещу
всяко едно от оплакванията,съдържащи се в процесната въззивна жалба.Моли въз основа на
изложените в отговора доводи да бъде оставена без уважение същата жалба,а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.Моли да му бъдат присъдени
направените в тази инстанция разноски.
От страните не са представени писмени доказателства в настоящата инстанция и не
са заявени доказателствени искания.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от дружеството-жалбоподател оплаквания,а също и със събраните по делото
доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице /в случая-
юридическо/,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение и при
подаването на същата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК.Ето защо жалбата
подлежи на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
3
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е
процесуално допустимо и в частност-че съдът се е произнесъл по предявените от ищеца
кумулативно обективно съединени искове,които са допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността
и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в процесната въззивна жалба,както и
събраните по делото доказателства, Пловдивският апелативен съд приема следното:
По т.д.№24/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVIII-ти състав,са
предявени от „Ц.К.К.“ЕООД-гр.П. с ЕИК ... против „Ц.К.К.“ООД-гр.П. с ЕИК ... обективно
съединени искове по чл.26,ал.2,предл. второ от ЗЗД и по чл.124,ал.1 от ГПК,като с първият
иск е поискано да бъде прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на
кабелни електронни съобщителни мрежи за пренос на радио и телевизионни програми
/КЕСМ/ от 11.08.2010 г.,сключен между „Ц.К.К.“ООД като продавач и „А. С.“ЕООД
/предишно наименование на ответника „Ц.К.К.“ООД/ като купувач,с който ищецът е продал
на ответника следните КЕСМ,а именно:хибридна влакнесто-оптична и коаксиална
далекосъобщителна мрежа за пренос на данни, радио и телевизионни и мултимедийни
сигнали, изпълнена от оптичен кабел, състоящ се от 24 бр. оптични влакна, както и
междуселищна тръбна канална мрежа, състояща се от два броя тръби HDPE 32,разположена
на територията на Община К. и Община Р.,обл.П.,наричана в договора „К. е. с.м. за п. на р. и
т. с.“,както и съответната тръбна канална мрежа.
С втория иск е поискано да се признае за установено по отношение на ответника,че
дружеството-ищец е собственик на хибридна влакнесто-оптична и коаксиална
далекосъобщителна мрежа за пренос на данни, радио и телевизионни и мултимедийни
сигнали, изпълнена от оптичен кабел, състоящ се от 24 бр. оптични влакна, както и
междуселищна тръбна канална мрежа, състояща се от два броя тръби HDPE 32,разположена
на територията на Община К. и Община Р.,обл.П.,наричана в договора от 11.08.2010 г. „К. е.
с.м. за п. на р. и т. с.“,както и съответната тръбна канална мрежа.
Основните твърдения,които ищецът поддържа във връзка с предявените искове,са
следните:
Твърди,че към 2010 г. съдружници в дружеството-ищец са лицата К.К.К. и
И.Х.Г.,като всеки от тях притежава 50 % от капитала на дружеството,а и двамата са вписани
като управители на същото дружество.Твърди,че с решение на Общото събрание на
съдружниците в „Ц.К.К.“ООД от 26.04.2010 г. съдружникът И.Г. е изключен като такъв и е
прекратена представителната му власт по отношение на дружеството,а със заявление по
образец А4 с вх.№20100525171536,подадено пред Агенция по вписванията-Търговски
регистър,е поискано вписване на тези промени по партидата на дружеството-
ищец.Твърди,че по същото заявление е бил постановен отказ за вписване,който е бил
обжалван пред съда и с решение №237 от 21.06.2010 г.,постановено по т.д.№384/2010 г. по
описа на ОС-Пловдив,отказът е бил отменен,но по молба на И.Г. и поради предявен от него
иск по чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията на ОСС от 26.04.2010 г.,регистърното
4
производство по горното заявление е било спряно на основание чл.536,ал.1 от ГПК с
определение №1028/01.07.2010 г.,постановено по т.д.№419/2010 г. по описа на ОС-
Пловдив.Впоследствие делото,образувано по предявения от Г. иск по чл.74 от ТЗ било
прекратено поради недопустимост на иска е най-накрая заявените промени,основани на
решенията на ОСС от 26.04.2010 г.,били вписани по партидата на дружеството-ищец в
търговския регистър на датата 04.04.2013 г.
Твърди се още в исковата молба,че междувременно с договор за покупко-продажба на
кабелни електронни съобщителни мрежи за пренос на радио и телевизионни програми
/КЕСМ/ от 11.08.2010 г.,дружеството-ищец продало на ответното дружество /тогава с
наименование „А. С.“ЕООД/ гореописаните КЕСМ,като от името на дружеството-продавач
договорът бил подписан от И.Х. Г.,посочен в същия договор като управител на това
дружество.Наред с това,дружеството-купувач също било представлявано по сделката от
И.Г.,посочен в договора като управител и на купувача.Ищецът твърди,че считано от
26.04.2010 г. във вътрешните за дружеството отношения И.Г. вече не е съдружник,както и
управител на „Ц.К.К.“ООД и не разполага от този момент с представителна власт по
отношение на дружеството,като в периода до вписването в търговския регистър на
освобождаването му от поста управител и изключването му като съдружник,неговите
действия са в състояние на висяща недействителност най-рано до узнаване за извършените
действия от мнимо представляваното дружество.Ищецът счита,че нито ответникът /с
предходно наименование „А. С.“ЕООД/,нито „К.С.“ООД впоследствие са придобили право
на собственост по отношение на процесните КЕСМ,тъй като договорът за продажба от
11.08.2010 г. е сключен от името на дружеството-продавач без представителна власт от И.Х.
Г.,след като на последния вече е било известно,че участието му в дружеството е
прекратено,поради изключване,както и че е бил освободен от поста управител на
дружеството.Сочи,че веднага след узнаване от страна на „Ц.К.К.“ЕООД за извършената
сделка,предмет на договора за покупко-продажба на КЕСМ от 11.08.2010 г.,посоченото
дружество на основание чл.301 от ТЗ се е противопоставило на разпоредителните
действия,извършени от И.Г. без представителна власт от името и за сметка на
дружеството.Всичко това,според ищеца,обосновава невалидността на прехвърлителната
сделка,предмет на договора от 11.08.2010 г.,както и липсата на породени от нея
вещноправни последици,поради което същият предявява иска за нищожност на договора от
11.08.2010 г.
На следващо място ищецът е изложил в исковата молба,че сочи евентуално
основание за собственически права по отношение на процесния актив във връзка с
извършено с исковата молба волеизявление за разваляне на процесния договор поради
неплащане на цената от купувача /както правилно е прието в обжалваното решение/.В този
контекст ищецът твърди,че не е била платена уговорената в чл.2 от договора цена на
продадените КЕСМ,възлизаща на 30 000 лв. с ДДС и дължима при условията на разсрочено
плащане за период от 10 години на равни годишни вноски,платими до 31 декември на всяка
година.Твърди,че поради неплащане,дори и частично,на посочената в договора
5
цена,продавача разваля договора без предизвестие и изявлението за разваляне се прави с
исковата молба,с оглед на което се явява и собственик на КЕСМ,предмет на договора.
При горните твърдения,съдържащи се в исковата молба,ищецът е поискал в петитума
на ИМ да се прогласи на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД нищожността на договора за покупко-
продажба от 11.08.2010 г. и наред с това да се признае за установено по отношение на
ответника,че дружеството-ищец е собственик на гореописаните кабелни електронни
съобщителни мрежи /КЕСМ/ за пренос на радио и телевизионни програми.
С подадения в законния срок отговор на исковата молба ответникът „Ц.К.К.“ООД с
ЕИК ... е оспорил изцяло предявените искове като неоснователни.Поддържа,че процесният
договор е валидна правна сделка,реализирана в съответствие с чл.283,ал.2 от Закона за
електронните съобщения и е прехвърлила вещни права върху активите,неин предмет,в
патримониума на ответника,което обуславя неоснователност както на иска за прогласяване
на нищожност на договора от 11.08.2010 г.,така и на установителния иск за собственост по
отношение на активите прехвърлени с него.С отговора си ответникът е оспорил като
необоснована тезата на ищеца,че при сключването на договора за покупко-продажба на
КЕСМ от 11.08.2010 г. физическото лице И.Х. Г.-съдружник и управител в „Ц.К.К.“ООД-е
действал без представителна власт,срещу което обстоятелство ищецът изрично и веднага е
възразил и с оглед на това действията му не са ангажирали правната сфера на продавача и
договорът е бил сключен без наличие на съгласие,т.е. на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД във вр.
с чл.301 от ТЗ се явява нищожен.В тази насока ответникът поддържа възражението,че
решението на ОСС на посоченото дружество за освобождаването на Г. като управител и
изключването му като съдружник е влязло в сила на 26.02.2013 г.,когато е постановено
посоченото в отговора определение на ВКС,и от тази именно дата решението има вътрешно
действие между съдружниците и управителите в аспекта на чл.140,ал.4 от ТЗ,а не от датата
на провеждане на самото събрание-26.04.2010 г.,каквато е позицията на ищеца.Излага и
съображения,че спрямо третите лице действието на решенията на ОСС се е проявило след
вписване на освобождаването в ТР на 04.04.2013 г.,което означава,според ответника,че към
датата на сключване на договора на 11.08.2010 г.,купувачът по сделката „А. С.“ООД
/понастоящем „Ц.К.К.“ООД/ е действал добросъвестно и е придобил правата си от
лице,което по всички обективни признаци се е представлявало надлежно и се е разпоредило
законосъобразно със свое имущество.В отговора си ответникът е развил и съображения,че
ищецът до предявяване на исковата молба не е възразявал срещу договора от 11.08.2010 г.
по смисъла на чл.301 от ТЗ,а точно обратното-с множество конклудентни действия е приел и
потвърдил този договор.Оспорил е като невярно и твърдението на ищеца,че цената по
договора от 11.08.2010 г. не е заплатена,като в тази връзка ответникът е заявил,че същата
цена е била платена изцяло и предсрочно /въпреки уговореното разсрочено плащане/ по
банков път по сметка на ищеца,открита в „Т.б. Д“АД с превод,направен на 17.08.2010 г.
Евентуално на горните възражения,ответникът е заявил и възражение за придобиване
на вещни права над процесната КЕСМ на оригинерно основание,а именно-на основание
придобивна давност в резултат на упражнявано повече от пет години добросъвестно
6
владение,респ. десет годишно недобросъвестно такова.
В допълнителната си искова молба ищецът е изложил контрааргументи срещу
възраженията на ответника,поддържани в отговора на ИМ.Развил е аргументи,че купувачът
„А. С.“ЕООД е недобросъвестен приобретател,че ответникът не е установил владение върху
процесната вещ след 1.08.2010 г.,че са неоснователни възраженията на ответника за
момента,от който решението на ОСС за освобождаване на Г. като управител и изключването
му като съдружник е породило действие във вътрешните отношения между
съдружниците,както и за това,че ищцовото дружество не се е противопоставило незабавно
след узнаване на сделката с КЕСМ,предмет на договора от 11.08.2010 г.,по реда на чл.301 от
ТЗ.В контекста на последното,дружеството-ищец е изложило в допълнителната си искова
молба твърдението,че е узнало за някакви сделки с негова собственост /без да знае какви са
те и какво е съдържанието им/ едва в края на месец ноември 2010 г.,като посочва и
конкретни обстоятелства в тази насока.Изложило е и твърдението,че на 20.12.2010 г. на И.Х.
Г.,като управител на „Ц.К.К.“ЕООД е връчена нотариална покана с рег.№3042,том I,№76 по
описа на Нотариус А.П.,с район на действие-РС-Асеновград,в която било изразено
становището,че „Ц.К.К.“ООД изрично се противопоставя на действията на неупълномощено
лице да подписва фактури и да сключва договори и че не се приемат правните последици
произтичащи от тях.Заявило е,че дори и към този момент-20.12.2010 г.,дружеството-ищец
не е знаело за съдържанието на договора от 11.08.2010 г.,тъй като такъв не е бил предаден
на дружеството,нито пък е цитиран във фактури или платежни документи и с изявлението в
нотариалната покана е посочено,че се прави общо противопоставяне срещу действия и
договори,сключени от неупълномощено лице,което включва и договора от 11.08.2010 г.
В допълнителната искова молба ищецът е оспорил като невярно и твърдението на
ответника,че цената по договора е платена,като е заявил в тази връзка,че дружеството-ищец
не е получило същата цена.В тази насока е изложил твърдения,че посочената от ответника
банкова сметка в „Т.б. Д“АД не е известна на дружеството-ищец,че същата е била разкрита
от И.Г. и само и единствено той е оперирал с нея,превеждал е пари в тази сметка и е
нареждал от същата пари на себе си или свое търговско дружество,а продажната цена
никога не е била на разположение на дружеството-продавач,защото веднага след превода на
сумата е разпоредена в полза на Г. или на „А. С.“ЕООД.Ищецът е заявил още,че не му е
известно фактура №********** от 30.07.2010 г. да е издавана от представляващия го и да е
била осчетоводена,а ако това е станало по какъвто и да е начин,това е било действие на
мнимо представляващия дружеството управител или на лице,което е било натоварено от
него.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът е изложил възражения срещу
развитите от ищеца в същата молба твърдения и доводи.
С обжалваното решение №260470 от 16.12.2021 г.,постановено по т.д.№24/2021 г. по
описа на ОС-Пловдив,ТО,XVIII-ти състав,и двата предявени от ищеца иска,са разгледани и
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По предявения иск за прогласяване нищожността на процесния договор,въззивният
7
съд приема следното:
От фактическа страна е безспорно между страните обстоятелството,че към 2010 г.
съдружници при ищцовото дружество са били К.К.К. и И.Х.Г.,като всеки от тях е бил с
участие 50 % от капитала.Наред с това е безспорно между страните,че на 26.04.2010 г. на
Общо събрание на съдружниците на „Ц.К.К.“ООД е взето решение за изключване на
съдружника И.Г. и за прекратяване на представителната му власт /т.е. за освобождаването
му като управител на дружеството/,като е променена и формата на сдружаване от ООД в
ЕООД.Безспорно е също,че тези обстоятелства са били заявени за вписване в Търговския
регистър по партидата на дружеството-ищец и по подаденото заявление е бил постановен
отказ,който е обжалван пред съда и отменен с решение №237 от 21.06.2010 г.,постановено
по т.д.№384/2010 г. по описа на ОС-Пловдив.Впоследствие обаче производството по
същото заявление е било спряно на основание чл.536 от ГПК с определение №1028 от
01.07.2010 г. по т.д.№419/2010 г. по описа на ОП-Пловдив с оглед предявени от И.Х. Г.
искове по чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията на ОСС от 26.04.2010 г.По тези искове е било
образувано т.д.№411/2010 г. по описа на ОС-Пловдив и с решение №418 от 04.08.2011
г.,постановено по същото дело,исковете са уважени,но впоследствие се решение №585 от
08.12.2011 г.,постановено по възз.т.д.№1104/2011 г. на Апелативен съд-
Пловдив,първоинстанционното решение от 04.08.2011 г. е обезсилено и производството по
делото е прекратено като недопустимо.Съгласно окончателно определение №119 от
26.02.2013 г.,постановено по т.д.№198/2012г. по описа на Върховния касационен съд,не е
допуснато касационно обжалване на решение №585 от 08.12.2011 г. на АС-Пловдив,поради
което е налице влязъл в сила съдебен акт за прекратяване на производството по предявените
искове по чл.74 от ТЗ.Копия от посоченото първоинстанционно решение на ОС-Пловдив,от
решението на АС-Пловдив и от определението на ВКС са приложени към
първоинстанционното дело.Така развилото се производство по същите искове и спряното
във връзка с това производство по подаденото пред Агенция по вписванията-ТР заявление
за вписване на промените,основани на атакуваните пред съда решения на ОСС от 26.04.2010
г.,са станали причините,поради които вписването на същите промени е извършено едва на
04.04.2013 г.
Както се отрази,всички описани по-горе обстоятелства,са безспорни между
страните,а такова е и обстоятелството,че междувременно,на датата 11.08.2010 г. е бил
сключен между дружеството-ищец в качеството му на продавач и ответното дружество като
купувач /тогава с наименование „А. С.“ЕООД/ договор с нотариална заверка на
подписите,съгласно който ищецът продава на ответника описаната в чл.1-ви от договора
кабелна електронна съобщителна мрежа /КЕСМ/ за пренос на радио и телевизионни
сигнали,разположена на територията на Община К. и Община Р.,обл.П.,както и съответната
тръбна канална мрежа.Не е спорно,а и е видно от самия договор,че от името на продавача
„Ц.К.К.“ООД,а също и от името на купувача „А. С.“ЕООД,договорът е подписан от И.Х. Г.
в качеството му на управител на всяко от двете дружества.Имайки предвид датата на
сключване на договора-11.08.2010 г.,е очевидно,че сключването му е станало след вземане
8
на решенията на ОСС на дружеството-ищец от 26.04.2010 г. за изключването на Г. като
съдружник и за освобождаването му като управител на дружеството,и преди вписването на
тези обстоятелства в ТР по партидата на дружеството-ищец,осъществено на датата
04.04.2013 г.
В рамките на първоинстанционното производство основният спор между страните се
е концентрирал до това дали процесния договор за покупко-продажба от 11.08.2010 г. е
сключен от лице без представителна власт по отношение на дружеството-продавач,както и
дали е осъществено своевременно противопоставяне от страна на същото дружество по
смисъла на чл.301 от ТЗ веднага след узнаването на сделката.Спорен между страните е и
момента на узнаването.С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,че при
договарянето от името и за сметка на ищеца Г. е нямал представителна власт по отношение
на „Ц.К.К.“,тъй като във вътрешните отношения между изключения съдружник и управител
и ЮЛ следва да се счете, че считано от провеждане на ОС същият е загубил членственото и
представителното правоотношение с дружеството.Тази теза се споделя и от настоящия
въззивен състав,а и съответства на установената практика на ВКС,обективирана в редица
решения,включително и в изброените такива в първоинстанционното решение,съгласно
която взетите от ОС на съдружниците решения, подлежащи на вписване в търговския
регистър, имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството, чрез
неговите органи, и съдружниците и управителя, т.е. имат действие от вземане на решението,
и това действие не е в зависимост от вписването им по чл.140 ТЗ, конститутивният ефект на
което, включително и в хипотезата на чл.140, ал.4 ТЗ, е по отношение на трети
лица.Съотнесено към конкретния случай,това означава,че от момента на вземане на
решението на ОСС от 26.04.2010 г. за прекратяване на представителната власт на И.Г.,респ.
за освобождаването му като управител,същото решение е произвело веднага действие във
вътрешните отношения на дружеството-ищец и затова към по-късната дата на сключване на
договора от 11.08.2010 г. Г. вече не е разполагал с представителна власт спрямо
дружеството във вътрешните му отношения с него,съответно на което и не е имал надлежни
правомощия да представлява дружеството при сключването на сделката,независимо,че към
този момент не е било извършено вписването в търговския регистър на освобождаването му
като управител.Следва да се посочи,че в самата въззивна жалба не се съдържат оплаквания
срещу извода на първоинстанционния съд за сключването на процесния договор от Г. при
липсата на представителна власт на същия спрямо дружеството-продавач.Разбира
се,жалбоподателят-ищец няма и правен интерес да оспорва тези изводи,тъй като те го
ползват,но прави впечатление,че и в отговора на въззивната жалба ответникът по иска също
се е съгласил с този извод на първоинстанционния съд,като вече не поддържа заявеното
пред първата инстанция възражение за по-късен момент /настъпил след сключването на
договора/ на пораждане на действието на взетите от ОСС решения от 26.04.2010 г. във
вътрешните отношения на дружеството-ищец.Така,че пред въззивната инстанция заявената
от ищеца липса на представителна власт на Г. спрямо дружеството-продавач към момента на
сключването на процесния договор,дори вече не е спорна пред въззивната инстанция.
9
Спорни остават обаче въпросите дали е осъществено своевременно противопоставяне
от страна на дружеството-продавач по смисъла на чл.301 от ТЗ веднага след узнаването на
сделката и кой е момента на самото й узнаване от същото дружество.Процесната сделка е
търговска по смисъла на чл.286,ал.1 от ТЗ и с оглед на това спрямо същата е приложима
посочената разпоредба на чл.301 от ТЗ,съгласно която когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не
се противопостави веднага след узнаването.Следователно,ако се установи в случая,че мнимо
представлявания продавач /т.е. дружеството-ищец/ е узнало за процесния договор,респ. за
извършените от негово име действия без представителна власт при сключването на договора
и не се е противопоставило на тази сделка,респ. на действията без представителна власт
веднага след узнаването,следва да се приеме,че той е потвърдил тези действия и те имат
обвързващо за него значение.Ако обаче се установи,че продавачът се е противопоставил
пред купувача веднага на извършените от негово име действия без представителна власт
веднага след узнаването им,то няма да се счита,че същите действия за породили правни
последици за мнимо представлявания.В случая ищецът-настоящ жалбоподател поддържа
както в първата инстанция,така и във въззивната,че с нотариална покана от 20.12.2010 г. се е
противопоставил на извършените от Г. по отношение на дружеството-продавач действия без
представителна власт при сключването на процесния договор.Ответникът е възразил от своя
страна,че ищецът никога не е възразявал срещу процесната сделка в контекста на чл.301 от
ТЗ и че сочената от последния нотариална покана не съдържа изявление за твърдяното от
него противопоставяне,но дори и да съдържа-то въпросното противопоставяне е извършено
много след узнаване на сделката и действията без представителна власт.За обосноваване на
твърдението си,че ищецът-продавач по договора,е узнал за тази сделка далеч преди
изпращането на сочената от него нотариална покана,ответникът е представил редица
писмени доказателства,като най-напред и преди всичко за определяне на момента на
узнаването,ответникът се позовава на представената от него с отговора на исковата молба
фактура №********** от 30.07.2010 г.,за която твърди,че удостоверява плащането на цената
по договора за продажба на КЕСМ от 11.08.2010 г. и относно която,както и по отношение на
извършеното по нея плащане заявява,че са били осчетоводени от ищеца и са били включени
в справка-декларация по ЗДДС №16250906265 от 16.08.2010 г.,подадена до ТД на НАП за
данъчен период м. юли 2010 г.По повод на последните твърдения се установява от
неоспореното заключение на назначената по първоинстанционнто дело съдебно-счетоводна
експертиза,изготвено от вещото лице И.С.,че посочената фактура,която е издадена от името
на „Ц.К.К.“ООД за сумата от 30 000 лв. с включен ДДС и посоченото в нея основание на
стоката/услугата е „покупко-продажба на КЕСМ /кабелни електронни съобщителни
мрежи/“,е била включена в дневника за продажбите на същото дружество за данъчен период
месец юли 2010 г. на ред 90 от същия дневния,както е била включена и в СД по ЗДДС вх.
№16250906265/16.08.2010 г.,подадена в същия ден пред данъчния орган.Фактурата е
издадена на контрагент/получател „А. С.“ЕООД с ЕИК ...,т.е. посочения в нея получател е
дружеството-купувач по процесния договор.Същата фактура е посочена и в чл.2,ал.1 от
процесния договор като фактура,издадена от продавача за дължимата и уговорена цена на
10
КЕСМ,предмет на договора.При тези данни,извличащи се от коментираната фактура и
процесния договор,става очевиден факта,че фактурата несъмнено е относима към
обективираната в договора покупко-продажбена сделка.А нейното включване от
дружеството-ищец в дневника му за продажби за м.юли 2010 г.,както и в декларацията по
ЗДДС с горния входящ номер от дата 16.08.2010 г. сочи на несъмнения извод,че
процесната сделка е стигнала до знанието на управителните органи на продавача,както
правилно е прието от първоинстанционния съд в обжалваното решение.Самото
осчетоводяване на фактурата в счетоводството на ищеца не е установено от ССЕ-за поради
факта,че на вещото лице не е бил осигурен достъп до това счетоводство,но сам по себе си
факта на включването на фактурата в дневника за продажби и в декларацията ва ЗДДС сочи
на извод за узнаването на процесната сделка от дружеството-продавач.В този контекст
следва да се съобразят и показанията на разпитаната в първоинстанционното производство
свидетелка Д. В.,която сочи,че през времето от началото на 2010 г. до първата половина на
м. август 2010 г. е работела в „Ц.К.К.“ООД /т.е. в дружеството-ищец/ на длъжност
„финансов директор“ и счетоводството на дружеството е било под неин надзор,като
осъществяването на такъв надзор е влизало в задълженията й на финансов
директор.Свидетелката В. посочва,че са й известни фактура от края на м. юли 2010 г. и
договор от м. Август,същата година,който касае КЕСМ в Община К. и Община Р..За
фактурата сочи,че страни по нея са „Ц.К.К.“ и „Ц.К.К.“,тогава „А. С.“.Заявява,че тази
фактура и този договор са били налични в счетоводството на „Ц.К.К.“ към „края на м. Юли-
началото на в. Август,като фактурата е била осчетоводена и включена в справката-
декларация по ЗДДС за м. Юли 2010 г.,която била подадена през м. Август.Свидетелката В.
посочва още,че в дружеството-ищец през горния период е имало назначен по трудов
договор счетоводител и това е било лицето И.С.,която в качеството си на счетоводител е
изготвила справката-декларация по ЗДДС.Така изнесените от свидетелката В. данни
затвърждават извода,че най-късно към средата на м. август 2010 г. дружеството-ищец е
узнало за процесния договор и издадената във връзка с нея фактура от 30.07.2010 г.Във
въззивната си жалба дружеството-жалбоподател е заявил възражението,че
първоинстанционният съд не е следвало да кредитира показанията на свидетелката В.,без
обаче да подкрепя това си възражение с каквито и да било конкретни аргументи.Въззивният
съд счита,че не са налице причини,които да сочат на извод за заинтересованост на
показанията на св.В. и изобщо-за наличието на фактически причини,които да налагат
извод,че същите показания не следва да бъдат кредитирани.
В обобщение на гореизложеното,въззивният съд възприема извода,че момента по
чл.301 от ТЗ,когато дружеството-продавач,ненадлежно представлявано от И.Г. при
сключването на процесния договор,е узнало за същата сделка,съответно и за действията на
посоченото физическо лице без представителна власт и е следвало да възрази срещу тези
действия,е най-късно средата на м. август 2010 г.По делото обаче не са ангажирани
доказателства от страна на ищеца към този именно момент той да се е противопоставил на
извършените от Г. действия без представителна власт,поради което и по силата на
предвидената в чл.301 от ТЗ презумпция следва да се смята,че дружеството е потвърдило
11
действията без представителна власт на същото физическо лице. Гореприетото оборва
твърдението на ищеца,че до момента на нотариалната покана от 20.12.2010 г. той не е знаел
за процесния договор от 11.08.2010 г.,а от друга страна,самата нотариална покана,изходяща
от дружеството-ищец и адресирана до дружеството-ответник /находяща се на л.90-92 от
първоинстанционното дело/,не съдържа изявление от страна на първото дружество за
противопоставяне на сключения договор от 11.08.2010 г.Същият договор изобщо не е
упоменат в нотариалната покана и от никоя част на съдържанието й не може да се приеме
относимост на поканата към същия договор.Освен това,дори ида можеше да се приеме,че
поканата е относима към процесния договор и съдържа волеизявление за противопоставяне
по смисъла на чл.301 от ТЗ,то тя е изпратена на ответника /правния субект,пред който
поначало би следвало да се осъществи изявлението по смисъла на посочената разпоредба/ и
е получена от него едва на датата 20.12.2010 г.,т.е. много,след като ищецът е узнал за
процесната сделка.Затова коментираната нотариална покана не доказва изискващото се от
нормата на чл.301 от ТЗ незабавно противопоставяне от мнимо представлявания.
Предвид гореизложеното се налага и крайният извод,че процесният договор е
валиден и обвързва с правните си последици дружеството-продавач /т.е. ищеца по
делото/,въпреки ненадлежното му представляване от Г. при сключването на сделката и
затова следва да се счете,че същият договор не е нищожен на твърдяното от ищеца
основание по чл.26,ал.2 от ЗЗД-липса на съгласие от страна на продавача,а предявения иск
за прогласяване на нищожността на договора е неоснователен и като такъв подлежи на
отхвърляне,както е прието и с обжалваното първоинстанционно решение.Ето защо
първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно в частта,с която същият
иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Що се отнася до изложените във
въззивната жалба доводи на жалбаподателя,основани на установената с разпоредбата на
чл.38,ал.1 от ЗЗД забрана за договаряне сам със себе си,то настоящият съд счита,че те
въобще не подлежат на коментар и съобразяване в настоящото производство,тъй като са
заявени несвоевременно-едва с въззивната жалба и с оглед на това всемането им
предвед,респективно-коментара им по същество е процесуално недопустим.
На следващо място,въззивният съд на мира за правилно атакуваното
първоинстанционно решение и в частта,с която е отхвърлен иска за установяване правото на
собстевонст на дружеството-ищец върху процесната кабелна електронна съобщителна
мрежа.На първо място,не може да се приеме за доказано,че ищецът продължава да е
собственик на същата мрежа поради нищожност на прехвърлителния договор за покупко-
продажба от 11.08.2010 г.,тъй като се прие по-горе,че е неоснователен самият иск за
прогласяване нищожността на договора.И на следващо място,неоснователно е и
поддържаното от ищеца и наведено от него при условие на евентуалност основание,водещо
до собственически права в негово лице върху същата кабелна мрежа и изразяващо се в
развалянето на договора поради неплащане от купувача на договорената цена на
мрежата,предмет на покупко-продажбената сделка.От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза с категоричност се установява,че договорената цена в размер на 30
12
000 лв. с ДДС е изплатена от купувача „А. С.“ЕООД /сега с наименование „Ц.К.К.“ООД/ на
датата 17.08.2010 г. чрез нареден банков превод от сметка на купувача при „Б.“АД по
конкретно посочената в експертното заключение банкова сметка на продавача
„Ц.К.К.“ЕООД в „Т.б. Д“,при вписано основание на превода „ф-ра **********“.Ищецът-
жалбоподател поддържа твърдения,че тази сметка е открил бившият управител на
дружеството И.Г. и само той се е разпореждал с постъпилите по сметката средства,а самото
дружество-ищец изобщо не е получавало сумата,представляваща цена на вещите,предмет на
договора от 11.08.2010 г.Тези доводи са неоснователни.Несъмнено ясно е,че се касае за
извършено от купувача плащане на цената по договора по банкова сметка с титуляр-
дружеството-продавач и това е достатъчно,за да се приеме,че купувачът е изпълнил
вмененото му с договора задължение за плащане на уговорената цена,респективно-че
продавачът е получил тази цена,като е без значение дали впоследтвие,след извършването на
банковия превод и постъпването на цената по банковата сметка на продавача,същият реално
е използвал сумата за свои нужди или сумата е била фактически употребена за лични или
други нужди на бившия управител И.Г..Предвид изложеното не може да се приеме за
доказано,че е възникнало твърдяното от ищеца основание за едностранно разваляне от него
на процесния договор поради виновно неизпълнение от страна на купувача.Затова е
договорът не може да се приеме за развален,а заедно с това не може да се приеме и че
ищецът е върнал собствеността си върху процесната КЕСМ,станала предмет на валидната
разпоредителна сделка от 11.08.2010 г.Оттук се налага и извода за неоснователността на
предявения установителен иск за собственост,поради което същият правилно е отхвърлен от
първоинстанционния съд с обжалваното решение.По тези съображения същото решение ще
се потвърди като правилно и в частта му,с която същият иск е отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
Като краен резултат,въззивната жалба е изцяло неоснователна и като такава не
следва да се уважава,а обжалваното с нея първоинстанционно решение е правилно и като
такова следва да се потвърди изцяло,включително и в частта му за разноските,които са
присъдени в полза на ответника съобразно изхода на спора пред първата инстанция и са
определени като размер съобразно представените доказателства за извършването им от
ответника.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция,дружеството-жалбоподател
следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемото дружество съдебни разноски за
настоящото въззивно производство в размер на 1500 лв.,представляващи адвокатско
възнаграждение,уговорено с представения по въззивното дело договор за правна помощ от
24.02.2022 г. и реално изплатено по банкова сметка на Адвокатско дружество „Н. и Б.“
съгласно представеното платежно нареждане от 24.02.2022 г. и банково извлечение на
„Б.“АД от 01.03.2022 г.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
13
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №260470 от 16.12.2021 г.,постановено по т.д.
№24/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVIII-ти състав.
ОСЪЖДА „Ц.К.К.“ЕООД-гр.П.,с ЕИК ... да заплати на „Ц.К.К.“ООД-гр.П. с ЕИК ...
сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/,представляваща направени разноски във
въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване през ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14