Решение по дело №3462/2020 на Районен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  № 260158, гр. Пловдив, 11.09.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 06.08.2020г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАН КАЛИБАЦЕВ

 

при секретаря Десислава Терзова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3462/2020г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление №                                                 20-1030-002771/20.03.2020г. на Началника Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция” – Пловдив, с което на Л.П. А. - М., ЕГН: ********** на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.104а от ЗДвП, като на основание Наредба № Із–2539 на МВР е постановено да й се отнемат общо 12 /дванадесет/ контролни точки.

          Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата, моли Съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не се представлява.

          Въззиваемата страна – Сектор „ПП” към  ОДМВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.   

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 27.02.2020г. около 15:10 ч. в община Родопи на път Втори клас № II-86-км., 14+900км., с посока на движение към Асеновград, докато изпълнявал служебните си задължения по следене за пътни нарушения, свид. Й.П.И. – ****към ОДМВР - Пловдив, забелязал приближаващ лек автомобил „Тойота Авенсис”,  с Рег. № ****, управляван от водача Л.П. А. - М.. На полицейския служител му направило впечатление, че последната управлявала описаното МПС, използвайки мобилен телефон без устройство позволяващо свободното ползване на ръцете, като водачът управлявала описаното МПС и без да използва колан.  При това положение, контролните органи спрели процесното МПС и констатирали нарушенията.

Констатациите били определени като нарушения по чл. 104а от ЗДвП и чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което на жалбоподателката бил съставен АУАН с бл. № 654594/27.02.2020г. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя М., която се запознала със съдържанието му и го подписала без възражения.  Получила и препис от акта и не депозирала писмени възражения в срока по чл.44 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

          В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят Й.П.И., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.  От показанията на свидетеля се установява, че на процесната дата и място Л. М. е била забелязана от контролните органи да управлява собствения си автомобил „Тойота Авенсис”,  с Рег. № ****, говорейки по мобилния си телефон без устройство позволяващо свободното ползване на ръцете, като също така било констатирано, че жалбоподателката управлявала описаното МПС без колан, за което й бил съставен и процесният АУАН. 

 Съдът възприема показанията на свидетеля И. като достоверни, обективни и подкрепящи се от останалите доказателства по делото: оригинал на АУАН и Наказателно постановление с разписка за връчването му, справка за нарушител/водач, копие от оправомощителна заповед.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършени от жалбоподателката М. административни нарушения по чл.104а от ЗДвП и по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, тъй като На 27.02.2020г. около 15:10 ч. в община Родопи на път Втори клас № II-86-км., 14+900км., с посока на движение към Асеновград е управлявала собствения си лек автомобил „Тойота Авенсис”,  с Рег. № ****, без да е поставила предпазния колан, с какъвто е било оборудвано това моторно превозно средство, въпреки задължението за това, и е използвала по време на движение мобилен телефон без устройство, позволяващо ползването без участието на ръцете, въпреки забраната за това. Тези обстоятелства се потвърждават изцяло от показанията на актосъставителя И.. Отделно от това, извършването на посочените административни нарушения се установява по несъмнен начин и от приложения по преписката АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила не беше оборена от жалбоподателката, която не ангажира доказателства, с които да обоснове твърденията си. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 137А, ал.1 от ЗДвП е задължително водачите на моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Според чл. 104а от ЗДвП е забранено по време на управление на МПС водачът да използва мобилен телефон, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. В конкретния случай, както става ясно от показанията на свидетеля И., е било установено, че Л.П. А. – М. е била без поставен обезопасителен колан, както и че е ползвала мобилен телефон при управление на МПС, като спирането на водача не е било във връзка с извършване на конкретна полицейска операция, а именно във връзка с установеното нейно поведение по ползване на мобилен телефон без устройство позволяващо свободното ползване на ръцете и същевременно неизползване на обезопасителен колан по време на движение, следователно именно извършването на тези конкретни нарушения на правилата за движение по пътищата са били причината за съставяна не АУАН, а не някаква друга проверка, при която тези нарушения да са останали в страни от полезрението на контролните органи и да не са били коректно и категорично констатирани. В тази връзка и съдът намира, че не е разколебана формалната доказателствена сила, с която се ползва съставеният АУАН, а напротив, установеното по т.1 и т.2 от същия е потвърдено от показанията на свидетеля И., чиито показания са съответни и на писмените доказателства по делото. В случая не се установяват и основания, поради които да се счита, че М. е попадала сред изключенията по чл. 137а, ал.2 от ЗДвП.

Ето защо и при така установеното нейно поведение правилно й е бил съставен АУАН, като наказващият орган правилно е приложил и съответните за всяко едно нарушение санкционни разпоредби на чл. 183, ал.4, т.7 и т.6 от ЗДвП, които предвиждат твърд размер на глобата от 50 лева за всяко от нарушенията, който именно е бил определен в случая от наказващия орган за всяко от двете нарушения.

Нарушенията са правилно подведени от актосъставителя в АУАН, и от административнонаказващия орган в НП, а описанието на нарушенията е отразено пълно, точно, недвусмислено, така че жалбоподателят да разбере за какво негово поведение е ангажирана отговорността му. Актът и постановлението са издадени от компетентни лица, в изпълнение на възложените им правомощия, видно от приложената оправомощителна заповед, и в законоустановените срокове за това.

         На следващо място, Съдът не отчете и твърдените задрасквания в АУАН и неяснотата за ЕГН-то на свидетеля очевидец, защото от оригинала на АУАН, с който жалбоподателят е била запозната става ясно кое е неговото ЕГН, като по никакъв начин не се е рефлектирало върху правото на защита на наказаното лице, а сочените от последното доводи са наведени единствено с цел да бъде освободено от отговорност, поради което и тези възражения не се споделят от настоящата инстанция.

Не се споделя и възражението за непосочването в НП кой е законовият текст, който регламентира определянето на максималния размер на контролните точки, както и отнемането и възстановяването им. Категорична е практиката на касационната инстанция по отношение на този въпрос, като отнемането на контролни точки не е административно наказание. То настъпва по силата на специален акт – Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Наредбата е издадена на основание чл. 157, ал. 3 от ЗДвП и детайлизира уредбата относно правоспособността на водачите на МПС и отчета на извършените от тях нарушения чрез въведения контролен талон с контролни точки. Отнемането на контролни точки се извършва не със самото издаване на наказателното постановление, а въз основа на влязло в сила наказателно постановление, като списъкът с нарушенията и броят на отнемани контролни точки за всяко от тях са изчерпателно посочени в самата наредба. Отнемането на точки е само една последица от извършеното нарушение, която възниква ex lege, а моментът на настъпване на правния ефект е този на влизане в сила на наказателното постановление. С наказателното постановление само се констатира последицата, но отнемането не е самостоятелно наказание и не се налага с наказателното постановление, за това и не е необходимо да се изписва законовият текст регламентиращ максималния размер на контролните точки, както и отнемането, и възстановяването им. Отнемането на контролни точки е подзаконово регламентирано и е пряка последица от наложената санкция по издаденото наказателно постановление, като това отнемане няма самостоятелно съществуване и не подлежи на съдебно оспорване (така Решение № 1009 от 22.05.2015 г. по к.а.н.д. № 844/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 980 от 16.05.2016 г. по к.а.н.д. № 393/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 495 от 07.03.2016 г. по к.а.н.д. № 166/2016 г. на Административен съд – Пловдив).

По делото не се установяват основания за приложение на разпоредбата по чл.28 от ЗАНН, доколкото констатираните нарушения и обстоятелствата по същите разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение на разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, както и на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. При тази преценка следва да бъде взето предвид и че жалбоподателката е извършила две отделни нарушения непосредствено едно след друго, което също повишава степента на обществена опасност и препятства възможността деянията да се квалифицират като маловажни.

Предвид това и гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

          Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

             ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №                                                 20-1030-002771/20.03.2020г. на Началника Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция” – Пловдив, с което на Л.П. А. - М., ЕГН: ********** на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.104а от ЗДвП, като на основание Наредба № Із–2539 на МВР е постановено да й се отнемат общо 12 /дванадесет/ контролни точки.

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

                    

                                                            

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

М.Г.