Определение по дело №684/2020 на Административен съд - Варна

П Р О Т О К О Л

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                                          ГР. ВАРНА

                                                                                                ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ

НА 24 МАРТ                                                                        2021 ГОДИНА

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА

 

секретар: Камелия Александрова

сложи за разглеждане докладвано от съдията-докладчик

административно дело № 684 по описа за 2020 година.

 

ИЩЕЦЪТ Т.И.Д., редовно уведомена чрез процесуалния си представител адв. Г.Х.И., явява се лично и с адв. Г.И., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ИЩЕЦЪТ А.Б.А., редовно уведомена чрез процесуалния си представител адв. Г.Х.И., не се явява, представлява се от адв. Г.И., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ИЩЕЦЪТ А.Б.А. като законен представител на Х.А.А., редовно уведомена чрез процесуалния си представител адв. Г.Х.И., не се явява, представлява се от адв. Г.И., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ИЩЕЦЪТ А.Б.А. като законен представител на Т.А.А., редовно уведомена чрез процесуалния си представител адв. Г.Х.И., не се явява, представлява се от адв. Г.И., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ИЩЕЦЪТ И.Б.А., редовно уведомен чрез процесуалния си представител адв. Г.Х.И., не се явява, представлява се от адв. Г.И., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ИЩЕЦЪТ И.Б.А. като законен представител на Н.И.А., редовно уведомен чрез процесуалния си представител адв. Г.Х.И., не се явява, представлява се от адв. Г.И., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

ИЩЕЦЪТ Ж.Д.Д., редовно уведомен чрез процесуалния си представител адв. Г.Х.И., не се явява, представлява се от адв. Г.И., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

 

ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА ВАРНА ЧРЕЗ ПРЕДСТАВЛЯВАЩ КМЕТА НА ОБЩИНА ВАРНА, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, представлява се от гл.юриск. С.С. , редовно упълномощена и приета от съда от днес.

 

ЗА ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА, редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се прокурор С.И..

 

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

ГЛ.ЮРИСК. С.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР И.: Аз имам възражения по хода на делото г-жо Съдия. Считам, че е налице пречка по смисъла на чл. 204, ал. 2 от АПК. Ще обясня накратко защо смятам така. В случая с исковата молба ищците претендират обезщетения за причинени вреди, които се основават според тях на незаконосъобразни бездействия на служители на ответната страна. От съдържанието на исковата молба според мене категорично става ясно, че се претендира обезщетение от неиздаването на административен акт, каквато е заповедта по чл. 46, ал. 3 от ЗОС. Отказа да се издаде административен акт представлява ИАА по смисъла на чл. 21 от АПК. Разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от АПК допуска иск за обезщетение да се предяви едва след отмяна на административния акт по съдебен ред. В случая това не е сторено, поради което мисля, че исковата молба е недопустима. Всъщност, тези обстоятелства са обсъдени и в определението на ВАС, с което е потвърдено Вашето определение, с което е прекратено частично производството на настоящото дело. Става дума за претенцията по чл. 256.

 

АДВ. И.: Такова отменяне на незаконосъобразен акт има. С Решение № 10753/04.09.2018 г. по адм. дело № 4394/2017 г. ВАС Трето отделение отмени Решение № 402/08.03.2017 г. по дело № 2573/2016 г. по описа на Административен съд - Варна и отмени Заповед № 230/30.08.2016 г. на кмета на район „Младост“ за изземване на общински имот и за изваждане принудително на живущите там по настоящем ищци по това дело. Отменително решение има и то е основание да претендираме от Кмета на Община Варна, което направихме. Първо, да си изпълни задълженията и да настани живущите в друго общинско жилище съгласно ЗОС и Наредбата. Второ, предявихме иск за претърпените имуществени и неимуществени вреди. По първа точка, нашия иск е отменен и е потвърден от ВАС. Тука не претендираме. По втора точка иска за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди за периода, който сме посочили не е отменен и съда е насрочил съдебно заседание. Аз не виждам смисъл в това възражение, което прави прокуратурата.

 

ГЛ.ЮРИСК. С.: Аз считам, че възражението на прокуратурата е основателно. Аз в подкрепа на това, което казва прокурора съм подготвила доказателства. Не знам в тази фаза дали мога да ги представя. Относими са и към основателността и допустимостта. На първо място, доколкото ми стана ясно от това, което са изнесли в исковата молба като претенция са имуществени и неимуществени вреди за периода януари 2019 г. до края на 2020 г. Като те се основават на незаконосъобразен административен акт, т.е. Заповед № 230 на кмета на район „Младост“. Като за този незаконосъобразен акт вече има влязло в сила решение и на тях са им изплатени обезщетения. Реално, те за втори път предявяват претенция за нов период. В подкрепа на това представям доказателства, че вече ищците даже са си получили парите. Решението е № 2506/2019 г. по адм. дело № 583/2019 г., с което са присъдени обезщетения и същото е оставено в сила.

 

АДВ. И.: По дело № 583/2019 г. по това нямаме спор. Онзи ден ги платиха.

 

СЪДЪТ: Периодът, който сте претендирали по цитираното административно дело е е от 05.09.2016 г. до 31.12.2018 г.,  а основанието на което се обосновава претенцията  е отменената с решение на ВАС заповед  № 230/30.08.2016 г. на кмета на район Младост, така ли е?

 

АДВ. И.: Така е. Имаме и безсрочен договор за наем, който и по настоящем е валиден.

 

СЪДЪТ: Договорът за наем  не е предпоставка за завеждане на  иск  по чл. 204 от АПК. В исковата молба, с която сте сезирали настоящия съд, правното основание е изрично посочено -  чл. 256 от АПК, вр. чл. 255 и чл. 203 от АПК. Формиран е петитум за отмяна

 Цитираната заповед, чиято отмяна е извършена с цитираните решения не е посочена.

 

ПРОКУРОР И.: То така е отбелязано в самата искова молба. Коментирано решението на ВАС, с което претенцията предходната е уважена, се казва при тези обстоятелства кмета на Община Варна е бил длъжен да извърши фактически действия по настаняването на семейството на Т.И.Д. и А.Б.А. в друго общинско жилище, тъй като е налице наемни правоотношения жилището, което се обитава е станало негодно за обитаване и до днес тези днес тези действия не са извършени. Това е основанието всъщност за Вашата претенция.

СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на ищците да изрази становище по възражението на ВОП за недопустимост на исковата молба.

 

 

АДВ. И.: Да така е. Сега уточняваме, че тия щети имуществени и неимуществени са все още от отменената Заповед № 230/30.08.2016 г. Вреди от тази отменена незаконна заповед, тъй като ищците са редовни наематели на Община Варна. В мотивите на ВАС, съдът е приел, че те са редовни наематели, разполагат с безсрочен договор за наем и заповед за назначаване в общинско жилище, но са извадени от това жилище не по реда на ЗОС, където се казва, че когато по някаква причина бъдат извадени, кмета на общината отменя старата заповед за настаняване и издава нова за настаняване в друго общинско жилище. Тия задължения кмета на Община Варна не е изпълнил и от тогава ищците търпят тези имуществени и неимуществени вреди.

 

СЪДЪТ: В предходно съдебно заседание, съдът Ви е дал възможност да представите доказателства за действителността на сторените от всичките ищци разходи за наем, което предполага договор за наем, който да е регистриран по съответния ред и доказателства за плащане на договорените наемни суми.

 

АДВ. И.: Представям разписки. Те са за голям период, тъй като ищците от една година са затруднени финансово. И те успяха да платят наема си за една година едва след като получиха обезщетението от Община Варна, онзи ден. Те бяха заплашени от изгонване.

 

ГЛ.ЮРИСК. С.: Първо, посочения период не отговаря на периода в исковата молба. По отношение на останалата част ще изразя становище, ако се даде ход на делото. Ако това ще помогне за хода на делото, мога да представя и другите доказателства. Имат отношение по допустимостта на исковата молба. От ищците беше заведено дело през 2016 г. пред Административен съд - Варна по реда на чл. 128, ал. 2 от АПК, за установяване на наемни правоотношения с Община Варна. Това дело беше прекратено с определение. Обжалвано пред ВАС и беше потвърдено определението на Административен съд - Варна. Също така, беше заведено от ищците гражданско дело за установяване по чл. 124, ал. 1 от ГПК дали е налице наемни правоотношения между кмета на район „Младост“ и тях. Като в това определение също е посочено също има твърдения относно това дали Община Варна и те са наематели.

 

АДВ. И.: Има отношение само определението на ВАС по делото, което посочихме. Останалите са на РС - Варна по въпроса за наличие на наемни отношения между Община Варна и ищците, но решението на ВАС има превес над решението на Административен съд по един и същи въпрос. По този въпрос ВАС се е произнесъл, че наемното правоотношение е валидно и то е безсрочно и не е прекратено по никой един от способите на гражданското право или ЗОС и не се прилага § 7 от преходните разпоредби.

 

ГЛ.ЮРИСК. С.: Представям и двете преписки за картотекиране на А. и на Т.. И на двете им е предложено настаняване и са отказали.

 

 

СЪДЪТ по направеното възражение на ВОП за недопустимост на настоящото исково производство, поради липса на съществена положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, а именно посочената в чл. 204, ал. 1 иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред намира следното:

Настоящото исково производство е съчетано с оспорването на бездействия по реда на чл. 256 от АПК, по което съда се произнесе с Определение № 2076/01.10.2020 г. като оставя без разглеждане исковата молба в тази част и прекрати производството.

В днешно съдебно заседание процесуалния представител на ищците допълни исковата молба като посочи, че претендираните с нея вреди произтичат от отменения като незаконосъобразен административен акт, а именно Заповед № 230/30.08.2016 г. на кмета на район „Младост“ при Община Варна за изземване на общински имот в гр. Варна, ул. „Драгаш“ № 32 и принудителното извеждане на ищците от същия, в който те са били настанени по силата на настанителна заповед.

Това изявление на процесуалния представител на ищците   обективира искане за изменение на фактическото основание на иска.

Изменението на иска е винаги действие на ищеца, отправено до съда, което не може да бъде предприето от други участващи в делото лица, а единствено от него. По допустимостта на изменението на иска съдът се произнася с определение, което е необходимо, за да внесе яснота относно предмета и страните по делото. Условията, при които се предприема изменението на иска, са ясно псочени в чл. 214 ал.1 от ГПК Когато те не са спазени, постановеният съдебе акт ще подлежи на обезсилване

В цитираната разпоредба е предвидена процесуална възможност за изменение на предявения иск до края на първото открито съдебно заседание по делото. Изменението на иска представлява правна възможност на ищеца да изправи допуснати грешки в наведените фактически твърдения в ИМ (по  отношение на основанието на иска), респ. в обема на търсената съдебна защита (петитума на иска). В случая  изявлението  се навеждат нови факти, поради което и то не може да се счита за уточнение  на иска – при уточнението е допустимо само детайлизиране на фактическата рамка по тази причина уточнението може да се извършва неограничено пред първата инстанция, докато изменението е ограничено с преклузивен срок – до края на първото по делото открито съдебно заседание.

Първото по делото заседание по смисъла на чл. 214 от ГПК е проведено на 10.02.2021 г., на което  заседание ищците  за били редовно уведомени, но не са се явили, упълномощеният от тях адвокат също не е участвал в откритото съдебно заседание.

В същото  съдебно заседание процесуалния представител на ответника е направил възражение за недопустимост на иска.  

Предвид изложеното съдът намира, че  правната възможност за ищците да направят изменение на фактическото основание на исковата молба е преклудирана с приключване на първото по делото открито съдебно заседание  на 10.02.2021 г.

Мотивира от изложеното съдът

 

                                             О П Р Е Д Е Л И:

 

Оставя без уважение искането за изменение на иска, предявен  на основание чл. 204 от АПК  и обоснован на чл. 256 от същия кодекс от Т.И.Д., А.Б.А., Х.А.А., Т.А.А. (чрез законния си представител А.А.), И.Б.А., Н.И.А. (чрез законния си представител И.А.) и Ж.Д. ***, действащи чрез адв. Г.И. ***.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

По възражението на представителя на ВОП  за недопустимост на     иска,  като взе предвид становищата на страните и отчитайки постановеното в днешно съдебно заседание определение по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК, както и Определение № 2076/01.10.2020 г.,  намира същото за основателно при следните аргументи:

Настоящото съдебно производство, инициирано по исковата молба на Т.И.Д., А.Б.А. лично и като законен представител на Х.А.А. и Т.А.А., И.Б.А. лично и като законен представител на Н.И.А. и Ж.Д.Д.,  се развива по реда  и при условията на чл. 203 от  АПК.  Като правно основание изрично и записано: чл. 256 и чл. 255, във връзка с чл. 1, ал.4 от ЗОДОВ.

Претендират за присъждане обезщетения за претърпени от ищците вреди от  незаконосъобразен акт – незаконосъобразно бездействие на административния орган. Изрично се посочва в исковата молба, че кметът на общината   е бил длъжен да извърши фактически действия по настаняване на ищците  в  с друго общинско жилище.  Също изрично е посочен и правният им интерес от търсената съдебна защита -  срещу противоправно бездействие  на кмета на  община Варна за изпълнение на задължения, произтичащи пряко от закона. В логическа връзка с изложеното е и формираният първи  петитум – да бъде осъден кметът на община Варна да извърши фактическите действия,  за които е задължен по силата на чл. 45,ал.1 и чл. 46, ал.3  он ЗОбС.

Вторият петитум е насочен срещу община Варна и с него се иска този ответник  да заплати на  Т.Д. и А.А. по 1440.40 лв. – за претърпени  имуществени вреди, представляващи разликата между платен свободен наем и общински наем  за 14 м. от януари 2019 г. до февруари 2020 г. и по 1000 лв.  за неимуществени вреди – причинени стрес, нерви и притеснения; на И.А. и Ж.Д. – по 2346.77 лв. за претърпени  имуществени вреди, представляващи разликата между платен свободен наем и общински наем, който биха плащали   за 14 м. -  от 01.01.2019 г. до 29.02.2020 г.

С определение № 2076/01.10.2020 г. съдът остави без разглеждане искането по чл. 156 от АПК като недопустимо.

Съдебният акт е съобщен на всички ищци чрез представляващия ги адвокат на 06.10.2020 г. същият не е обжалван в рамките на законовия срок от 7 дни, който съдът счита за изтекъл на 13.10.2020 г.-вторник, присъствен ден, влязъл е в законна сила.

Съгласно чл. 204 от АПК иск за обезщетение може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Съгласно чл. 1, ал.1 от АПК  Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица, настъпили вследствие на отменен, като незаконосъобразен акт, постановен при изпълнение на административна дейност или при установяване на незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностни лица на органа при изпълнение на административната му дейност.

В случая с влязъл в сила съдебен акт - определение № 2076/01.10.2020 г.  е установено, че  не е налице незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на кмета на община Варна.  Горното сочи на категоричното отсъствие на  абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск, което обосновава извод за нейната недопустимост,  налага връщането на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

Предвид изложеното и на основание чл. 130 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК  СЪДЪТ

 

                                                  О П Р Е Д Е Л И

 

                                               

ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА на ищците Т.И.Д., А.Б.А. лично и като законен представител на Х.А.А. и Т.А.А., И.Б.А. лично и като законен представител на Н.И.А. и Ж.Д.Д.,*** да бъде осъдена да заплати на ищците обезщетение за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди, възникнали на основание незаконосъобразно бездействие обективирано по чл. 256 от АПК.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 684/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, ХХХІІ състав  и в тази му част.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7 дневен срок от днес, предвид явяването на процесуалния представител на всички ищци в днешно съдебно заседание.

 

 

ГЛ.ЮРИСК. С.: Моля, съда да се произнесе  за разноските.

По претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски СЪДЪТ намира същата за основателна. Разноските следва да се присъдят при условията и в размер, съобразно  чл. 78, ал. 8 от ГПК.

С оглед горното СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И

 

 

ОСЪЖДА ИЩЦИТЕ Т.И.Д., А.Б.А. лично и като законен представител на Х.А.А. и Т.А.А., И.Б.А. лично и като законен представител на Н.И.А. и Ж.Д.Д. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лв.

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7 дневен срок от днес.

 

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:34 часа.

 

 

                                                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

 

           

                                                                                                            СЕКРЕТАР: