РЕШЕНИЕ №
08.08.2016 г.,
гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на осми юли две хиляди
и единадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: И.П.
разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 372 по описа на съда за 2016 г.
Производството е образувано по иск на „****“
ЕООД – гр. София срещу „****“ ООД – гр. София за обявяване за окончателен на
предварителен договор за продажба на недвижим имот, намиращ се в гр. Пазарджик.
В исковата молба се твърди, че на
01.12.2014 г. между страните по делото бил сключен предварителен договор, по
силата на който ответникът се задължил да прехвърли на ищеца срещу цена от
50 000 лв. собствеността на следния имот: самостоятелен обект в сграда, с
предназначение за търговска дейност, с идентификатор 55155.203.230.1.2, състоящ
се от магазин с площ от 30 кв.м., разположен на първия етаж на сградата, склад
с площ от 30 кв.м., разположен на втория етаж на сградата, и изба с площ 28,60
кв.м., заедно с припадащите се на така описания търговски обект идеални части
от общите части на сградата и правото на строеж, с адрес: Пазарджик, ул. „****“
№ 14. Продавачът се задължил да прехвърли собствеността, като се яви пред
нотариус в ден и час, посочени от купувача, но не по-късно от 01.12.2015 г.
След изтичането на срока управителят на
дружеството купувач изпратил до продавача нотариална покана, с която поискал в
едноседмичен срок, считано от получаването и, да получи отговор за намеренията
на продавача относно сключването на окончателния договор. След получаването на
поканата представител на продавача се свързал с купувача и му заявил, че има
вече друг кандидат-купувач, който предлага по-висока цена, и поставил условие
купувачът (ищецът) да заплати предложената му нова цена от 65 000 лв., в
противен случай няма да му бъде прехвърлена собствеността на имота.
Искът е с правна квалификация чл. 19,
ал. 3 от ЗЗД.
Ответникът не е представил отговор и не
изпраща представител в съдебно заседание. Ищецът, представляван от пълномощник,
в съдебно заседание поддържа исковата молба.
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че на 01.12.2014 г. между страните е сключен
писмен договор, по силата на който ответниците са се задължили в срок до
01.12.2015 г. да прехвърлят на ищеца свой недвижим имот – описания в исковата
молба търговски обект,
срещу сумата 50 000 лв., като било уговорено 2 000 лв. да бъдат
заплатени при сключването на предварителния договор, а остатъкът – до деня на
сключването на окончателния договор. Допълнително купувачът се задължил да
доизплати след сключването на окончателния договор остатъка от задължението по
банков кредит, във връзка с който през 2009 г. е била учредена ипотека върху
имота, предмет на предварителния договор.
Въпреки отправената им от ищеца покана
ответниците не се явили за сключване на сделката.
Към деня на провеждането на устните
състезания купувачът е изплатил цялата сума от 50 000 лв.
От представените в съдебно заседание
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 02.02.2009 г. и справка
от Служба по вписванията – Пазарджик за вписванията по партидата на ответника „****“
ООД се установява, че ответникът е собственик на процесния имот.
След като ответникът е собственик на
недвижимия имот и с валиден писмен договор се е задължил да го прехвърли на
ищеца, като е изтекъл срокът за изпълнение на задължението му, условията на чл.
19, ал. 3 от ЗЗД са налице и искът е основателен, като на ищеца следва да се
присъдят и разноските по делото.
Местната такса за възмездно прехвърляне
на имот следва да се изчисли върху цената от 50 000 лв., доколкото
допълнителното задължение за евентуално доизплащане на вноските, дължими от
продавача по договор за ипотечен кредит от 2009 г., е с неконкретизиран размер,
който не може да се определи само въз основа на данните в предварителния
договор.
От представеното удостоверение за
данъчна оценка от 23.02.2016 г. се вижда, че към момента на издаването му е
имало непогасени данъчни задължения за имота в размер 9 333,38 лв.
По изложените съображения и на осн. чл.
19, ал. 3 от ЗЗД съдът
РЕШИ:
Обявява за окончателен сключения на
01.12.2014 г. между „****“ ЕООД – гр. Пазарджик, ЕИК ****, като купувач, и „****“
ООД – гр. София, ЕИК ****, като продавач, предварителен договор за
покупко-продажба за сумата 50 000 лв., заплатени от купувача до края на
устните състезания по делото, на следния недвижим имот:
- самостоятелен обект в сграда, с
предназначение за търговска дейност, с идентификатор 55155.203.230.1.2 по
кадастралната карта, одобрена със заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на изп.
директор на АГКК, изменена със заповед КД-14-13-132 от 26.01.2009 г. на
началника на СГКК – Пазарджик, разположен на две нива, със застроена площ от 30
кв.м., състоящ се от магазин
с площ от 30 кв.м., разположен на първия етаж на сградата, склад с площ от 30
кв.м., разположен на втория етаж на сградата, и изба с площ 28,60 кв.м., заедно
с припадащите се на така описания търговски обект идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж, с адрес: Пазарджик, ул. „****“ № 14.
Осъжда на осн. чл. 364, ал. 1 от ГПК „****“
ЕООД – гр. Пазарджик да заплати на Община Пазарджик сумата 1500 лв., представляваща местен данък за възмездно
придобиване на имущество в размер 3 на сто върху
цената по договора, съгласно чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ.
Решението подлежи на вписване на
основание чл. 112, б. "з" от ЗС.
Нарежда да се впише възбрана върху имота
до заплащането на разноските по прехвърлянето, на осн. чл. 364, ал. 1 от ГПК.
Заверен препис от решението не следва да
се издава, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето
на имота и дължимите за него местни данъци и такси.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: