Р Е Ш
Е Н И Е № 204
гр.Враца, 18.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 19.11.2019 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Галина Емилова
като
разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова търговско дело №64 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
З.Г.К., ЕГН ********** ***, чрез процесуалния си пълномощник
адв. С.В.Б., е предявил против „Застрахователна компания Олимпик - клон България” КЧТ, със
седалище и адрес на управление: гр. София. бул. ***. ЕИК ***. представлявано от
П.Т.Е.-управител, иск да бъде осъден ответника на основание чл.432 НЗ да му
заплати сумата от 110 000лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили в резултат от
претърпения от ищеца пътен инцидент на
08.02.2018г около 11.50ч на път три -101 км.16.300, при който лек автомобил
марка „Фолксваген", модел
„Бора", с ДК№ ВР **** ВТ е навлязъл насрещно в лентата на управлявания от
ищеца собствен лек автомобил марка „Сеат", модел „Кардоба", с ДК № ВР
**** ВМ и е причинил ПТП. Към този
момент автомобилът марка
„Фолксваген", модел „Бора", с ДК№ ВР **** ВТ е имал действаща
застраховка гражданска отговорност съгласно полица №28/117002072638, сключена с
ответното дружество с валидност от 27.07.2017г до 26.07.2018г. Претендира се и
законната лихва, считано от датата на увреждането 08.02.2018г до окончателното
й изплащане.
Ответникът
оспорва предявените искове по основание и размер.
Предявените
обективно съединени осъдителни искове са с правно чл.432, ал.1 КЗ въ връзка с
чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства
и са назначени и изслушани две експертизи - съдебно-автотехническа
експертиза и съдебно-медицинска експертиза. По искане на страните е изискано и
е приложено досъдебно производство с № 172/18 по описа на РУ - гр. Враца,
пр.п. №362/2018 на РП Враца.
В депозираната искова молба се твърди, че съгласно приложения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, per. №
9677003—2416/15.02.2018 г. на ОД на МВР гр. Враца, ищецът е пострадал от ПТП
реализирано на 08.02.2018 г. 11 и 50 ч. на път три—101 км 16.300. Съгласно
цитирания констативен протокол Виновен участник за ПТП -то е участник № 1, Л.Р.Н.,
ЕГН ********** от гр. Враца, ж. к. ***, който е управлявал собствения си лек
автомобил модел марка „Фолксваген", модел „Бора", с ДК№ ВР **** ВТ, с
№ на рамата WYWZZZIIZIW224978
СРМПС № ********* и е със
застраховка ГО при ответника , съгласно полица № 28/117002072638, валидна от
27.07.2017 г. до 26.07.2018 г. Ищецът е участник № 2 в цитираното ПТП, и е
управлявал собствения си лек автомобил марка „Сеат", модел „Кардоба",
с ДК № ВР **** ВМ с описани номера на рамата и шасито в констативния протокол.
Водачът на МПС № 1 е навлязъл насрещно в лентата на участник в ПТП № 2. В
резултат на удара ищецът е получил множество травматични увреждания подробно
описани, както следва: Видно от приложената ЕПИКРИЗА изх. № 1629/13.02.2018 г.
на МБАЛ „ХРИСТО БОТЕВ" АД гр. Враца е с диагноза: Травматичен пневмоторакс,
без открита рана на гръдната кухина. КОНТУЗИО ТОРАЦИС ПНЕВМОТОРАКС ПАРЦИАЛИС
СИНИТРА. ФРАКТУРА КЛАВИКУЛЕ СИНИТРА ЕТ
ФРАКТУРА КОСТЕ 2 СИН, ФРАКТУРА КОСТЕ 6 ДЕКСТРА. Бил е в болницата от 08.02.2018
г. до 13.02.2018 г. В исковата молба се твърди, че ищецът още не се е
възстановил. Изпаднал е в страхова невроза, в паника, в депресия, не е
рабоспособен и към настоящия момент, страда от безсъние, страхува се от
превозни средства, не смее да управлява превозни средства, изнервен е, с
намалена работоспособност е, продължава да е уплашен и притеснен.
Твърди
се в исковата молба, че от нанесените му травми ищецът търпи болки и страдания
от извършеното непозволено увреждане, които са в пряка причино-следствена
връзка с ПТП и са с вредоносни резултати за него. Размерът на неимуществените
вреди оценява на 110 000 /сто и десет хиляди хиляди/ лв., което
обезщетение иска да бъде осъден ответника да му заплати със законната лихва,
считано от 08.02.2018 г. до окончателното изплащане на главницата.
По
случая е образувано ДП № 172/2018 г. по
описа на РУ на МВР гр. Враца с обвиняем Л.Р.Л..
С
Молба вх. № ЗК 1647/07.03.2018 г. ищецът на основание чл. 498 от КЗ е поискал в
тримесечния законов срок извънсъдебно уреждане на спора. До подаването на
исковата молба няма отговор от ответника, въпреки, че тримесечния срок отдавна
изтекъл. Това обстоятелство обуславя интереса от завеждане на настоящата искова
претенция.
С
депозирания отговор ответникът оспорва предявеният иск по основание и размер.
Оспорва
механизма на ПТП и твърденията, че ПТП е възникнало вследствие противоправното
поведение на водача на лекия автомобил”Фолксваген“, модел "Бора“с ДК № ВР****ВТ.
Счита, че от представените с исковата молба доказателства не става ясен
механизмът на настъпване на процесното ПТП, липсват данни за поведението на
участниците в произшествието. Не може да се установи в какво точно се изразява
твърдяното противоправно поведение на Л.Р.Л.и по какъв начин не е съобразил
поведението си с правилата за движение по пътищата. С оглед на гореизложеното,
в настоящото производство липсват данни за наличие на причинно - следствена
връзка между поведението на водача на лек автомобил ”Фолксваген“, модел "Бора“с
ДК № ВР****ВТ - Л.Р.Л.и настъпването на твърдения от ишеца вредоносен резултат.
В отговора е застъпено становище, че липсват категорични данни, че Л.Р.Л.е
извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, довело до настъпване
на процесния инцидент.
В
отговора се твърди, че вина
за настъпване на пътнотранспортното произшествие от 08.02.2018 г. има водачът
на лек автомобил марка "Сеат". модел "Кордоба" с ДК № ВР****ВМ
- З.Г.К., тъй като се е движил с несъобразена и с превишена скорост, поради
което не е могъл да избегне процесното ПТП чрез предприемане на аварийно
спиране. В случай, че водачът на лек автомобил марка "Сеат" модел
"Кордоба"с ДК № ВР****ВМ се е движил с разрешената за пътния участък
скорост, същият би могъл да предотврати процесното ПТП чрез своевременно
активиране на спирачната уредба, евентуално ударът щял да е с по-ниска
кинетична енергия и евентуално претърпените увреждания щяха да са по-леки.
От
представените по делото документи и твърдените телесни увреждания на З.Г.К.
може да се стигне до извода, че не са спазени установените нормативни правила
при превоз на пътници. Степента на причинените увреждания на З.Г.К. показва, че
лицето не е използвало обезопасителен колан. Съгласно разпоредбите на чл. 137а
от Закона за движение по пътищата пътниците в моторни превозни средства от
категории Ml.
M2, M3 и N1, N2 и N3, когато
са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. Съобразявайки разпоредбите на чл. 149. ал. 1. т. 2. б.
"а)“ от Закона за движение по пътищата се установява, че лек автомобил
марка ”Сеат" модел „Кордоба" с ДК № ВР****ВМ е от категория М1 -
моторните превозни средства за превоз на пътници, в които броят на местата за
сядане, без мястото на водача, е не повече от 8. При използването на
обезопасителен колан от страна на пострадалото лице - нямало да претърпи
описаните телесни увреждания. Прави се евентуално възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на З.Г.К. над 30 %.
При
преценката на това, дали З.Г.К. е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат следва да се отчете дали е налице причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина (така т. 7 от
Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленум на ВС). Налице е принос за
настъпване на вредоносния резултат винаги, когато с поведението си пострадалият
е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на
вредата. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Поведение, при
което се поема или се игнорира неоправдано един предвидим и реално очакван риск
съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка
с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно - транспортно
произшествие, (така т. 7 от Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 по ТД №1/2014
г.).
С
оглед на изложеното, в случай, че бъдат уважени предявените от ищеца искове,
моли да се отчетете, че са налице предпоставки за приложение на разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и да бъде редуцирано определеното от съда по реда на чл.
52 от ЗЗД обезщетение за изплащане на застрахователно обезщетение поради
наличие на принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат.
В
отговора е изложено становище, че размерът на претендираното обезщетение за
претърпени неимуществени вреди e
прекомерно завишено с оглед принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД. трайната съдебна практика и неблагоприятните последици от настъпилото
пътнотранспортно произшествие за ищеца.
Ответникът
оспорва и предявеният иск по чл. 86 от ЗЗД. След като предявеният главен иск е
недопустим и неоснователен, недопустим и неоснователен е и акцесорният иск за
законна лихва. Относимо значение за изпадане на застрахователя в забава има и
нормата на чл. 380. ал. 1 КЗ - лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна
на застрахователя. освен в случаите на възстановяване в натура. На основание
ал.З непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1
има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл. 409.
В срока по чл. 372 ал. 1 ГПК не е постъпила
допълнителна искова молба от ищеца.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От
представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че на
08.02.2018 г. 11 и 50 ч. на път три—101 км 16.300 е реализирано ПТП между участник
1 лек автомобил модел марка „Фолксваген", модел „Бора", с ДК№ ВР ****
ВТ, с № на рамата WYWZZZIIZIW224978 СРМПС № *********, управляван от Л.Р.Л.и
участник 2 лек автомобил марка „Сеат", модел „Кардоба", с ДК № ВР ****
ВМ, управляван от ищеца. Като причини за настъпване на ПТП е посочено:
навлизане в лентата за насрещно движение на водача на МПС № 1.
От
представената Епикриза ИЗ 1629, изд. от МБАЛ „Христо Ботев“ - гр. Враца
е видно, че ищецът е бил на лечение в
болницата от 08.02.2018 г. до 13.02.2018 г. По време на престоя е осъществена операция.
В епикризата е отразена извадка от ОП, съгласно, който под местна
инфилтрационна анестезия е почистено оперативното поле и в 5 междуребрие вляво
по средната аксиларна линия се постави троакар и интраторакален дрен №18. Суха
превръзка. Поставената диагноза на ищеца е „Травматичен пневмоторакс, без
открита рана на гръдната кухина. КОНТУЗИО ТОРАЦИС ПНЕВМОТОРАКС ПАРЦИАЛИС
СИНИТРА. ФРАКТУРА КЛАВИКУЛЕ СИНИТРА ЕТ
ФРАКТУРА КОСТЕ 2 СИН, ФРАКТУРА КОСТЕ 6 ДЕКСТРА”.
От
представеното заверено копие на постановление за прекратяване на наказателно
производство по пр.пр.№362/2018гпо описа на ВРП, ДП № 172/18 г. по описа на РУ
на МВР Враца, изд. от Районна прокуратура - гр. Враца, се установява, че
причина за възникналото ПТП е поведението на водача Л.Р.Л., който при
преминаване през десен за него завой със скорост от 118 км.ч., загубил
контрол върху управлението на
автомобила и внезапно навлязъл в лентата
на насрещното движение, с което поставил себе си и водача на правомерно движещия се автомобил „Сеат”, модел Кордоба в невъзможност да предотврати настъпилото ПТП. Наказателно производство е
прекратено, поради изричното желание на
пострадалия.
С
молба вх. № ЗК 1647/07.03.2018 г. ищецът
на основание чл. 498 от КЗ е поискал извънсъдебно уреждане на спора.
По
делото са допуснати и изслушани две експертизи: съдебно медицинска и съдебно
автотехническа. Заключенията на експертите не са оспорени от страните и се
приемат от съда като обективни и компетентни.
Вещото лице изготвило автотехническата
експертиза е констатирало, че на 08.02.2018 год. около 11,55 часа път III -101,
гр. Враца - гр. Криводол км. 16,300 е станало ПТП, при следният вероятен
механизъм на настъпилото ПТП: ПТП-то е станало на път път III -101, гр. Враца -
гр. Криводол км. 16,300, в светлата част от денонощието при хлъзгав път и
нормална видимост за тези условия.
Участъкът
от пътя, където е станало ПТП-то е в условия на прав участък от пътя, след
десен завой гледано в посока гр. Враца - гр. Криводол и с лек наклон на
спускане в същата посока.
Лек
автомобил „Сеат”,модел Кордоба с рег.№ М**** ВВ се е движил в участъка на
ПТП-то в посока гр. Криводол - гр. Враца в полагащата му се лента за движение
със скорост към момента на удара от около 82,8 км/ч..
Лек
автомобил, марка „Фолксваген - Бора с рег.№ ВР **** ВТ се е движил в участъка
на ПТП-то в посока гр. Враца - гр. Криводол - насрещно срещу движението на лек автомобил „Сеат”,модел Кордоба с рег.№ М****
ВВ със скорост към момента на удара от около 73,44 км/ч..
Няма
данни за ограничение на скоростта в участъка на ПТП. Максимално разрешена
скорост - 90 км/ч.
ПТП
- то се състои в реализиран челен - кос удар между челните части на лек
автомобил, марка „Фолксваген - Бора с рег.№ ВР **** ВТ, и лек автомобил
„Сеат”,модел Кордоба с рег.№ М**** ВВ.
В
един момент лек автомобил, марка „Фолксваген - Бора с рег.№ ВР **** ВТ при
излизане от десен за него завой губи напречната си устойчивост, а водача
контрол върху управлението му, навлиза с целият си габарит в лентата за
насрещно движение и със зизагообразно движение при достигане на мястото на
удара завъртян на около 20° надясно спрямо оста на пътя с предна броня в областта
на ляв рог удря челната част на лек автомобил „Сеат“ в областта на предна броня,
след което продължава с въртеливо движение в посока на часовата стрелка и в
последствие със заден ляв стоп последва вторичен удар в дясна странична част на
лекия автомобил „Сеат“. В момента на удара и двата леки автомобила са били
разположени с целите си габарити в полагащата се лента за движение на „Сеат”,модел
Кордоба с рег.№ М**** ВВ - лентата за движение на ППС в посока гр. Враца.
От
техническа гледна точка, причина за настъпилото ПТП е загуба на напречна
устойчивост на лекият автомобил „Фолксваген - Бора с рег.№ ВР **** ВТ,
вследствие на което водача му губи контрол върху управлението и внезапно
навлизане в лентата за насрещно движение на ППС, където е реализиран удара
между двата леки автомобила - в лентата полагаща се за движение на лек
автомобил „Сеат”,модел Кордоба с рег.№ М**** ВВ .
Според
експерта д-р Й.Ц., изготвил медицинската експертиза след запознаване с
медицинските документи е установил, че последният е получил
Счупване
на лявата ключица,което увреждане му е причинило ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА
ДВИЖЕНИЯТА НА ГОРЕН ЛЯВ КРАЙНИК с оздравителен период 2-3 месеца при липса на
усложнения и нормален оздравителен процес. Причинено е ПРОДЪЛЖИТЕЛНО
РАЗСТОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Контузио
капитис ет комоцио церебри/Мозъчно сътресение/е причинило ВРЕМЕННО РАЗСРОЙСТВО
НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА с оздравителен период около 1 месец.
Навлизането
на въздух в лявата гръдна половина/Субтоталния пневмоторакс/ с фрактура на
ребрата/2-ро в ляво и 6-то в дясно/,които увреждания са причинили ПРОДЪЛЖИТЕЛНО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА с оздравитилен период 1-2 месеца,за
което време отделно счупените ребра консолидират/зарастват/. Причинени са болки
и страдания от счупените ребра/2-ро в ляво и 6-то в дясно/. вещото лице
отбелязва, че без оперативната процедура/гръден дренаж с евакуиране на въздуха
в гръдната клетка между белия дроб и плеврата и впоследствие вакуум аспирацията
под отрицателно налягане за поддържане на разгънатия бял дроб/ ще се получат
усложнения в лечението/прогресиране на субтоталния пневмоторакс до тотален и
евентулно до тензионен/напрегнат пневмоторакс/,който непосредствено заплашва
живота на пострадалия,набиране на течност в плевралната кухина/хидроторакс/ и
инфекциозни усложнения/плеврит,емпием/. Вследствие оперативната процедура
такива усложнения не са се получили.Това е била животоспасяваща
процедура,въпреки че не е съществувала непосредствена опасност за живота/болния
е бил в добро общо състояние, като е бил стабилен респираторно и
хемодинамично/. Вследствие на гръдната травма счупеното 2-ро ребро в ляво е
пробило плеврата и въздух е навлязъл в гръдната клетка.Не е имало усложения от
страна на белия дроб/не е имало белодробна контузия/
Главната
причина проникването да се приеме като средна телесна повреда е възможността от
възникване на инфекциозно усложнение,а не непременното му възникване.При това
не е необходимо самия действащ фактор да е проникнал в кухината и да е засегнал
някой орган в нея,а е достатъчно да е създадена комуникация между външната
среда и кухината."В конкретния случай не са се развили инфекциозни
усложнения.
Установените
травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи
предмети и могат да се обяснят с процесния инцидент,а именно силен удар при
сблъсъка на автомобилите, съчетан с притискане между детайли от интериора на
деформирания автомобил. Това е травма с голяма кинетична енергия,която е нужна
за да се счупи костния скелет на гръдния кош.Уврежданията могат да бъдат
получени по време и по начин посочени от освидетелстваният. Пострадалият не е
имал придружаващи травми преди ПТП,поради което причинените на ищеца
травматични увреждания се намират в причинна връзка с транспортното
произшествие.
За
доказване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани
гласни доказателства чрез изслушване на свидетелите П.Н. и П.К..
Свидетелят
Н. - майка на ищеца, твърди, че на 08.02.2018 г. някъде след обяда, около
13,00-14,00 часа от гр. Монтана й се обадил внукът й и й казал, че синът й е катастрофирал,
като колата е сплескана напълно, а той е потрошен - има счупени две ребра и
счупена ключица. Синът й лежал в
болницата около 10 дни. Правили му и дренаж за да излиза въздуха. При
посещението й в болницата той бил много
уплашен, не можел да говори, имал силни болки. Като го изписали все още продължавали
болки. След изписването му от болницата тя го гледала 4-5 месеца, тъй като той
не можел нищо да върши. Дълго време бил на легло и не ставал. Не можел да спи
4-5 месеца и бил изнервен и стресиран. Опитал да работи, но не можел, защото го
болели ребрата. Сега е безработен и се тормози, че не може да работи и не може
да се издържа сам. Много е стресиран и нервен дори и сега. Все още изживява
преживяното.
Свид.П.К.
- син на З.. Твърди, че му се обадили от полицията и му казали, че е баща му е
катастрофирал и е откаран в болница, а колата е смачкана. Видял баща си в
болницата. Бил в тежко състояние - трудно дишал и говорел. Бил с прободен дроб,
счупена ключица и имал дренаж. Трудно ставал и трудно ходил. След като го
изписали от болницата отишъл на село при майка си, която се грижила за него.
Психически и физически тежко преживя тази катастрофа. Бил депресиран, подтиснат
и уплашен. Имал и болки. Свидетелят счита, че не е в състояние да работи.
При
така изяснената фактическа обстановка по делото съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените обективно съединени осъдителни искове са
с правно основание чл.432 ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл.432
ал.1 КЗ, доколкото същата е в обема на тази на деликвента и
има вторичен характер трябва
да е налице валиден застрахователен договор по задължителна застраховка
"ГО",както и предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на
прекия причинител на вредите, спрямо увредения - авторство;
противоправност; вина; причинна връзка между вредите и това поведението на
водача на МПС. Отговорността
на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента.
Безспорно
се установи по делото настъпването на пътнотранспортно произшествие на 08.02.2018 г., с участието на ищеца, който
е управлявал собствения си лек автомобил „Сеат”,модел Кордоба с рег.№ М****
ВВ и лек автомобил, марка „Фолксваген -
Бора с рег.№ ВР **** ВТ, управляван от собственика му Л.Р.Л..
В
случая между страните не е спорно, а и от извършената служебна справка се
установи наличието на застрахователна полица № 28/117002072638, валидна от 27.07.2017
г. до 26.07.2018 г. за лек автомобил „Фолксваген", модел „Бора", с
ДК№ ВР **** ВТ, и съответно валидно застрахователно правоотношение към датата
на процесното ПТП – 08.02.2018 г., по силата на което ответникът по делото е
поел задължение да обезщети увредените трети лица при използването на
застрахования автомобил.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл.498 ал.3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по
този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. Съгласно изискванията на чл.
432, вр. с чл. 380 КЗ ищецът е отправил до ответното дружество писмена молба за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, която е получена от ответника с
вх. № ЗК 1647/07.03.2018 г. Ищецът твърди, че няма произнасяне по същата до
датата на депозиране на исковата молба. Ответникът не оспорва това твърдение и
съответно не представя доказателства установяващи противното.
На
следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
С
депозирания отговор ответникът оспорва механизма на ПТП и твърденията, че ПТП е
възникнало вследствие противоправното поведение на водача на лек автомобил
модел марка „Фолксваген", модел „Бора", с ДК№ ВР **** ВТ. Счита, че
не е доказана по безспорен начин вината на водача.
Съдът намира, че е налице кумулативното
наличие на елементите от фактическия състав на деликта. Съвкупният анализ на
събраните по делото писмени доказателства и заключението на САТЕ, сочи на
извода, че е налице виновно противоправно деяние от страна на деликвента Л.Р.Л..
В констативния протокол за ПТП с пострадали и в постановлението за прекратяване
на наказателното производство е установено, че причина за възникналото ПТП е
поведението на водача Л.Р.Л., който при преминаване през десен за него завой
със скорост от 118 км.ч., загубил контрол
върху управлението на автомобила
и внезапно навлязъл в лентата на насрещното движение, с което поставил
себе си и водача на правомерно движещия
се автомобил „Сеат”, модел Кордоба в невъзможност да предотврати настъпилото ПТП. В тази насока е и
заключението на вещото лице по изслушаната съдебна техническа еспретиза, в
което е посочено, че от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП е
загуба на напречна устойчивост на лекият автомобил „Фолксваген - Бора с рег.№
ВР **** ВТ, вследствие на което водача му губи контрол върху управлението и
внезапно навлиза в лентата за насрещно движение на лек автомобил „Сеат”,модел
Кордоба с рег.№ М**** ВВ, където е реализиран удара между двата леки
автомобила. Лекият автомобил, марка „Фолксваген - Бора с рег.№ ВР **** ВТ се е движил
в участъка на ПТП-то в посока гр. Враца - гр. Криводол с превишена и несъобразена с пътните условия
скорост, с което е нарушил разпоредбите на
чл. 21 ЗДВП, предвиждаща максимална скорост за движение извън населено
място от 90 км., разпоредбата на чл. 20. ал.1 от ЗДВП , предвиждаща че „ Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”,
както и на ал.2 от чл.20, визираща „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.” По данни в досъдебното производство пътят е
бил хлъзгав, което обстоятелство не е съобразено от управляващия лекия
автомобил „Фолксваген - Бора с рег.№ ВР **** ВТ.
Т.е. налице е нарушение на правилата за
движение по пътищата, извършено от водача на застрахования при ответника лек
автомобил „Фолксваген - Бора с рег.№ ВР **** ВТ, което ангажира неговата
отговорност по чл. 45 ЗЗД.
Съгласно
представената епикриза ИЗ 1629, изд. от МБАЛ „Христо Ботев“ - гр.
Враца е видно, че ищецът е бил на лечение
в болницата от 08.02.2018 г. до 13.02.2018 г. На същия е осъществена
медицинска интервенция под местна инфилтрационна анестезия, при която е
почистено оперативното поле и в 5 междуребрие вляво по средната аксиларна линия
е поставен троакар и интраторакален дрен №18. Освен това ищецът е претърпял счупване
на лявата ключица, както и Мозъчно
сътресение. Вещото лице е посочило, че по механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени по
начин и по време, посочени в исковата молба – от ПТП. Доколкото понесените от ищеца неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените травматични увреди
представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на
репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по
арг. от чл. 52 от ЗЗД.
Всичко това поражда основание за
ангажиране отговорността на прекия причинител, застрахован при ответника, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди. Следователно и отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", на основание чл. 432 КЗ следва да бъде ангажирана, тъй
като предявения иск за неимуществени се явява доказан по основание.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се ръководи
от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, продължителността
на възстановяването и др.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки
и страдания от следните травматични увреждания, а именно: „Травматичен пневмоторакс, без открита
рана на гръдната кухина. КОНТУЗИО ТОРАЦИС ПНЕВМОТОРАКС ПАРЦИАЛИС СИНИТРА. ФРАКТУРА КЛАВИКУЛЕ СИНИТРА ЕТ ФРАКТУРА КОСТЕ
2 СИН, ФРАКТУРА КОСТЕ 6 ДЕКСТРА”.
Съдът при определяне на дължимото обезщетение взе
предвид вида на получените от ищеца три средни телесни повреди и претърпяната
от същия оперативна
интервенция. Съгласно заключението на вещото лице, което не е оспорено от
страните и се приема от съда, като обективно и компетентно, счупването на
лявата ключица е причинило на ищеца ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ГОРЕН
ЛЯВ КРАЙНИК с оздравителен период 2-3 месеца при липса на усложнения и нормален
оздравителен процес. Причинено е ПРОДЪЛЖИТЕЛНО РАЗСТОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО
ЗА ЖИВОТА. Навлизането на въздух в лявата гръдна половина/Субтоталния
пневмоторакс/ с фрактура на ребрата/2-ро в ляво и 6-то в дясно/, са причинили
ПРОДЪЛЖИТЕЛНО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА с оздравитилен период
1-2 месеца, а Мозъчно сътресение е причинило ВРЕМЕННО РАЗСРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА с оздравителен период около 1 месец. Следва да бъде отчетен и факта, че ищецът е имал нужда от помощ при
обслужването си и грижи от близки хора по време възстановителния период. В тази
насока съдът цени показанията на разпитаната свидетелката Н., тъй като същата като
майка на ищеца е запозната в подробности с лечението и състоянието му в този
период. Лично е полагала грижи за него по време възстановяването му, като му е
помагала в извършването на обикновените ежедневни дейности.
С оглед на гореизложеното и като взе предвид, че
претърпените болки и емоционални смущения са естествена последица от
причинените му травматични увреждания, тъй като всеки човек, претърпял
физическа травма, изразяваща се в установените телесни повреди, изживява
негативни емоции, включително и твърдяните и доказани болки, страдания и
неудобства.
Настоящият съдебен състав
намира, че като се вземе предвид възрастта на пострадалия /59 години към
датата на увредата/, естеството на травматичните увреди, продължителността от над 3 месеца на
възстановителния период и страданията, които е преживял същият от медицинска и
емоционална гледна точка и ограниченията, които е следвало да търпи в кръга на
обичайно извършваните от него дейности в значителен период от време, невъзможността да извършва обичайната
си трудови задължения към момента на разпитан на свидетелите, както и при
съобразяване с практиката на ВКС по идентични случаи, настоящият
съдебен състав намира, че следващото се обезщетение на ищеца за
причинените му неблагоприятни последици възлиза на сума в размер на 50 000 лв., за
която сума искът е основателен и следва да се уважи като се отхвърли за
горницата до пълния предявен размер от 110
000 лв. За да отхвърли
по-голямата част от исковата претенция, съдът взе предвид, че твърдяната
трайната неработоспособност не е установена по надлежния ред от ТЕЛК.
От ответното дружество е направено възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия З.К.. В отговора на исковата молба е
поискал допускането на комплексна съдебно автотехническа и медицинска
експретиза. Съдът с определение №682 от
31.07.2019г е допуснал исканата експертиза , като е определил депозити за
вещите лица. С определението съдът е дал петдневен срок за внасяне на депозите
и е указал на ответника, че при невнасяне в срок на депозитите на вещите лица,
допуснатата експертиза ще бъде отменена. До провеждане на първото с.з. по
делото не са представени доказателства за внесен депозит, поради което съдът с
протоколно определение от 01.10.2019г е отменил допусната експертиза.
Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г.
правило, съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, е налице когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване
на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици,
т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо
дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на
Закона за движение по пътищата и виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС №7/63 г.
В
случая от всички събрани по делото доказателства и от заключението на вещото
лице по допуснатата САТЕ се установява, че ищецът не е имал техническата възможност да избегне произшествието при внезапното
навлизане в неговата лента за движение на лекия автомобил „Фолксваген - Бора с
рег.№ ВР **** ВТ. По отношение на
възражението на ответника, че ищецът не е използвал обезопасителен
колан, с което е допринесъл за степента на причинените увраждания не се събраха доказателства.
По претенцията на ищеца за заплащането на лихви за
забава от датата на увреждането, съдът приема, че за периода от 08.02.2018г до
07.03.2018г същата е неоснователна. По отменения КЗ застрахователят отговоря за
дължимата от делинквента законна лихва (от момента на настъпване на увреждането
– застрахователното събитие) – арг. чл. 227, т. 2 КЗ (отм.), във вр. с чл. 223,
ал. 2, изр. 2 КЗ (отм.), а по действащия от 01.01.2016г КЗ застрахователят дължи законна лихва, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-ранна – чл. 429, ал. 3 КЗ.
В
конкретния случай по делото не е представено уведомително писмо, но съдът
намира, че следва да приеме, че на посочената от ищеца дата 07.03.2019г, той е
уведомил ответника, чрез заявената претенция за заплащане на обезщетение. В
случая от страна на ответника този факт не се оспорва , а и от представено
писмо от 11.04.2019 г., изхождащо от ответното застрахователно дружество, се
установи, че действително е предявена претенция от ищеца.
Следва да бъде прието, че именно 07.03.2019г е
датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията и от тази дата за
него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2,
т. 2 вр. с ал. 3 от КЗ. Искът за присъждане на лихви за забава от
датата на процесното ПТП - 08.02.2018г до 07.03.2018г се явява изцяло
неоснователен, като лишен от правна основа, поради което следва да бъде
отхвърлен.
По
разноските
Процесуалният
представител на ищеца е депозирал молба, в която е заявено
искане да му бъде
присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Искането е заявено в преклузивния по ГПК срок, поради което настоящият съдебен
състав счита, че са налице процесуалните предпоставки за приложение на
горецитираната правна норма. С оглед размера на уважената част от иска, извършените
по делото процесуални действия и фактическата и правна сложност на делото
настоящият съдебен състав намира, че дължимото възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца възлиза на сума в размер на 2030 лв., с
оглед определените минимални размери на адвокатските възнаграждения в чл. 7 ал.2 т.4 от
Наредба 1/2004 г.
Ответникът
не е направил искане за заплащане на разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВрОС държавна
такса в размер на 2000 лв., както и сумата от 450лева, представляваща разноски
по назначените експертизи.
Така мотивиран, Врачанският окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Олимпик
- клон България” КЧТ, със седалище и адрес на управление: гр. София. бул. ***.
ЕИК ***. представлявано от П.Т.Е.-управител ДА ЗАПЛАТИ на З.Г.К., ЕГН ********** ***, сумата от
50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща сумата на справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, следствие на
настъпилото на 08.02.2018г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва
върху присъдената сума, считано от 07.03.2018 г /датата на уведомяване на
застрахователя/ до окончателно й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата
част до пълния размери от 110 000лева, както и иска за присъждане на
законната лихва за периода от 08.02.3018г
до 07.03.2018г, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания
Олимпик - клон България” КЧТ, със
седалище и адрес на управление: гр. София. бул. ***. ЕИК ***. представлявано от
П.Т.Е.-управител ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.В.Б. сумата
от 2030,00лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по чл. 7 ал.2 т.4 от
Наредба 1/2004 г.За
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания
Олимпик - клон България” КЧТ, със
седалище и адрес на управление: гр. София. бул. ***. ЕИК ***. представлявано от
П.Т.Е.-управител ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на Врачански окръжен съд в
размер на 2000лева, както и сумата от 450лева, представляваща разноски по
назначените експертизи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: