Решение по дело №764/2021 на Окръжен съд - Пловдив

       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260520

 

                                               гр. Пловдив,13.04.2021г.

 

                                     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ с-в, в закрито   заседание    в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФКА  МИХОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  БОРИС  ИЛИЕВ

                                                                            МИРЕЛА  ЧИПОВА

разгледа  докладваното  от  съдия  Илиев  гр.д.  №764  по описа за 2021г., като  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

         Производството  е  по  чл.435 и  сл.  от  ГПК.

         Делото  е образувано  по жалба на  В.  П.  Б.,  ЕГН  **********,  и  Г.  Н.  Б.,  ЕГН  **********,  чрез пълномощника  им  по  делото  адв. Н.  А.,  в  качеството  им  на  длъжници  по  изпълнително  дело  №20219090400008  по описа  на  ЧСИ  Христо  Стоянкин,  рег.  №909,  с която  се обжалват  разпореждания  на съдебния изпълнител  от  10.02.2021г.,  с които е  отказал  да намали    приетите  за събиране  разноски  за адвокатско възнаграждение на взискателя  в размер  на  по  590  лв. от всеки  от  длъжниците. 

         Ответната  страна  по  жалбата-  И.  В.  Ц., ЕГН  **********,  чрез  пълномощника  си  по  делото адв.  А.П.,  в  писмено  възражение  изразява  становище, че жалбата  неоснователна.   

         В  писмените  си  мотиви  по  обжалваните  действия  съдебният  изпълнител  изразява  становище,  че  жалбата  е   неоснователна.     

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе  намери  за  установено следното:

Изпълнително  дело  №20219090400008  по описа  на  ЧСИ  Христо  Стоянкин,  рег.  №909, е  образувано на 14.01.2021г.  по  молба на взискателя И.  В.  Ц., ЕГН  **********, чрез пълномощника й  адв. А.  П.,  въз основа  на  изпълнителен  лист,  с който длъжниците В.  П.  Б.,  ЕГН  **********,  и  Г.  Н.  Б.,  ЕГН  **********,  са били осъдени  да  й  предадат държането  на заетата  им  за  послужване  вещ-  жилище,  находящо  се  в  гр. Пловдив,  ул.  „***.    С  молбата за  образуване  на изпълнителното  дело взискателката  е  поискала събиране  и на направените  разноски по същото,  като  към  молбата  е  приложен  договор за правна защита и съдействие, видно от който  е  заплатила  на адв. А.  П.  адвокатско  възнаграждение  в размер  на  1180  лв.  В изпратените  до всеки  от  длъжниците  покани  за доброволно  изпълнение  съдебният изпълнител  е  посочил,  че същите  дължат  разноски  за  адвокатско възнаграждение  на взискателя в размер  на по  590  лв.  С  писмени  молби  до съдебния  изпълнител  длъжниците са поискали  намаляване  на  приетите за събиране  разноски  за  адвокатско  възнаграждение  на взискателя,  като   с обжалваните  разпореждания  съдебният изпълнител  е  оставил  исканията  им без уважение. 

Жалбата  е  процесуално  допустима,  тъй  като  съгласно  разпоредбата  на  чл.435, ал.2, т.7  от  ГПК  длъжникът  може  да  обжалва  разноските  по изпълнението.  Същата  е  подадена  в срока  по чл.436, ал.1  от  ГПК.

С жалбата се излагат доводи,  че  заплатеното  от взискателя възнаграждение  е  прекомерно, тъй като  длъжниците  са  освободили  доброволно  имота,  като се иска  намаляването  му  до  до  сумата  от  200  лв.- за образуване  на изпълнително  дело.

Жалбата  е неоснователна.

Съгласно  разпоредбата  на  чл.10  от  Наредба  №1  на  Висшия  адвокатски  съвет за минималните  размери  на  адвокатските  възнаграждения /наредбата/  за  процесуално  представителство, защита  и  съдействие  на страна  по изпълнително  дело  възнаграждението  е-  за  образуване  на  изпълнително  дело-  200  лв.  /т.1/; за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, което има за предмет въвод или опразване на недвижим имот- 1/2 от съответните възнаграждения по чл. 7, ал. 2 на база стойността на имота  /т.3/.  В случая  процесното  изпълнително  дело  е  образувано  за  принудително изпълнение на  задължение  за  предаване на недвижим имот,  поради  което  минимално  дължимото  адвокатско  възнаграждение  на пълномощника  на  взискателя  следва  да  се  формира  от сбора от  съответните  възнаграждения  по  чл.10, т.1  и  т.3  от наредбата,  както  следва:  200 лв.-  по  т.1;  и  1506,69  лв.-  по  т.3,  определено  на базата  на данъчната  оценка  на  имота  от 82779,60  лв.,  като същото  възлиза  общо  на 1706,69  лв.  Предвид горното  претендираното  от взискателя  адвокатско  възнаграждение  в размер  на  1180  лв.,  т.е.  по  590  лв.  от всеки  от длъжниците,    не може  да  бъде намалено.  Неоснователни  са  доводите  за  недължимост  на  същото  за  сумата  над  200  лв.   поради  доброволното  освобождаване  на имота  от  длъжниците.  Видно  от приложеното изпълнително  дело, длъжниците са получили  поканите  за доброволно  изпълнение  съответно  на  21.01.2021г.- за  В.  Б. и на  25.01.2021г.- за  Г.  Б.,  като по делото  не  се  установява  в двуседмичния срок  за доброволно  изпълнение  по чл.428  от  ГПК  те да  са  предали  на  взискателката  държането  на имота.  От  съставения  от съдебния  изпълнител  протокол  на датата  на  насрочения въвод-  12.02.2021г.  се  установява,  че   действително  апартаментът  е  бил  освободен от длъжниците,  което  по  изявление  на взискателката  е  станало на 11.02.2021г.,  без да  й предадат  притежаваните  от тях ключове за същия,  поради което  тя  следва  да смени  патрона  на  вратата.  При тези данни не  може да се  приеме,  че  е  било налице  доброволно  изпълнение  на задължението за предаване  на имота, тъй като  е  налице  извършено  след  изтичане  на срока  по чл.428, ал.1  от  ГПК  напускане  на имота  от длъжниците  и  изнасяне  на  движимите  им  вещи,  което  обаче  не  е било  придружено  от предаване  на  държането  му на взискателя  чрез връщане  и  на  ключовете  от същия.  При положение,  че  длъжниците продължават да  държат ключовете  от  апартамента, то не би могло да се приеме,  че  държането  им на  същия е  било прекъснато,  което  е породило  необходимост от  извършване  но допълнителни  действия  от взискателя по подмяна  на патрона.  Предвид  горното  няма  основание да  се приеме, че адвокатското  възнаграждение  по  чл.10, т.3  от наредбата  е  било заплатено за  нереализиран  изпълнителен способ,  поради което и длъжниците  не  следва  да   дължат  заплащането му  на взискателя. 

По така  изложените  съображения  жалбата  следва  да  се  остави  без  уважение.

         По  изложените  съображение  Пловдивският окръжен съд

 

 

                            Р  Е  Ш  И    :

 

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалба  вх. №720/22.02.2021г. на  В.  П.  Б.,  ЕГН  **********,  и  Г.  Н.  Б.,  ЕГН  **********,  чрез пълномощника  им  по  делото  адв. Н.  А.,  в  качеството  им  на  длъжници  по  изпълнително  дело  №20219090400008  по описа  на  ЧСИ  Христо  Стоянкин,  рег.  №909,  с която  се обжалват  разпореждания  на съдебния изпълнител  от  10.02.2021г.,  с които е  отказал  да намали    приетите  за събиране  разноски  за адвокатско възнаграждение на взискателя  в размер  на  по  590  лв. от всеки  от  длъжниците. 

Решението  е  окончателно и не подлежи на обжалване. 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :       

                                     

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                         

 2.