Р Е Ш Е Н И Е
№ 196 10.06.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Елена Драганова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 524 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Г.Д.Щ. *** срещу Наказателно постановление № 18 – 1253 – 001961 от 16.04.2019 г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание: „Глоба” в размер на 20 лева за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. В жалбата се релевират оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в нарушение на изискванията на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, без да се сочи в какво точно се изразяват те. Твърди се единствено, че не отговаряло на истината твърдението, че процесният лек автомобил бил собственост на записаното в АУАН и НП лице – Д. С. Д.. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призована, не се явява и не изпраща упълномощен представител по делото.
Административнонаказващият орган Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Изразява писмено становище по жалбата, която приема за неоснователна.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 31.10.2018 г., свидетелят Т.А.Ш., на длъжност „младши полицейски инспектор“ в ПУ – Стамболово при РУ на МВР – Хасково, заедно със свой колега – Р.Н.Р. били на работа и били установени на участък от път III - 5074 в района на с. Кралево. В около 09:00 часа възприели движение на автомобил марка “Фолксваген”, модел „ЛТ 28а“ с рег. № ***** в посока от с. Голям извор към с. Стамболово, който спрели за извършване на проверка. В хода на проверката, контролните органи установили, че водач на превозното средство е жалбоподателят Г.Д.Щ., който пътувал сам, а собственик на превозното било лицето Д. С. Д., ЕГН: **********, като водачът управлявал процесният товарен автомобил с валидно свидетелство за управление на МПС. Контролните органи обаче преценили, че автомобилът не бил представен за годишен технически преглед в определения срок и след като достигнали до извод за извършено нарушение по по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на същата дата, срещу жалбоподателя, в негово присъствие, е съставен от свид. Т.А.Ш. Акт за установяване на административно нарушение бл. № 141442, който жалбоподателят подписал лично, а в съответната графа за обяснения и възражения вписал, че няма такива. На същата дата му е връчен и препис от АУАН, лично срещу подпис, според отразеното в приложената разписка, като възражения срещу съставения акт не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 185 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева за нарушението по 147, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетеля Т.А. Ш. относно обстоятелствата, свързани предприетите от него действия в хода на извършената проверка и тези, свързани със съставяне на АУАН, като вътрешно безпротиворечиви и логически последователни.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, в редакцията, актуална към датата на описаното нарушение, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, специалните пътни превозни средства, предназначени за борба с пожарите, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. Според действащата редакция на този текст, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. По силата на чл. 185 от ЗДвП за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от които не се е възползвала. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и конкретно на тези по т. 3 и т. 4 от цитираната разпоредба в частта относно визираното нарушение по чл. 185, вр.147, ал. 1 от ЗАНН. В конкретната хипотеза относно деянието, описано в АУАН актосъствителят е посочил, че водачът управлява посоченото в него моторно превозно средство, без да го е „представил на ГТП за 2018 г.”, като е отчел, че за да е съставомерно поведението на дееца по първата от цитираните разпоредби не е достатъчно превозното средство просто да не е представено /в случая от собственика му/ за технически преглед в определения срок, а срокът трябва да е ясно и конкретно дефиниран откъм времеви рамки – начало и край, като неизпълнението следва да е станало без уважителни причини, по арг. чл. 181, т. 1 от ЗДвП. Такива твърдения в случая са въведени в съставения АУАН с посочване на период – 2018 г., като за разлика от други случаи, важно е да се подчертае, че в настоящия се твърди, че нарушението е осъществено от лице, което не е собственик на автомобила и следователлно не е задължено лице по чл. 181, вр. чл. 147, ал. 1 от ЗАНН, а изпълнителното деяние се изразява не в непредставяне на ППС за технически преглед, а в управление на ППС, което не е преминало ГТП. Това деяние се осъществява на датата на процесното управление от лице, което няма качеството собственик на превозното средство или длъжностно лице, а единствено има такова на водач на ППС, което отличава процесното неизпълнение на задължението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП от хипотезите, когато това неизпълнение е от собственик и е определящо за съставомерността на изпълнителното деяние и за подбора на релативната правна квалификация.
В обобщение, налице са и в АУАН, а впоследствие и в НП, в което е изцяло възпроизведена фактическата обстановка, описана в акта, твърдения за датата, начина и субекта на извършване на деянието и по този начин не е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените при описание на нарушението, по начин довел до ограничаване правото на защита на лицето, привлечено към наказателна отговорност. Включително и с оглед направената в акта поправка при изписване на имената на свидетеля, вследствие допуснатата техническа грешка при нанасяне на данните в съответната бланка на акта, която не се отразила на възможността, привлеченото към отговорност лице да узнае и да е наясно за всички факти, от състава на нарушение, което се твърди, че е извършило.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин при това в тяхната цялост и в пълнота. Не са налице пропуски в дейността на контролните органи или непълнота в доказателствата, от естество да доведат до разколебаване на формалната доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно нарушение, като се държи сметка за наличието на отправено изрично признаване на фактическите констатации в него. А именно и най - вече, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС на датата, на която е бил спрян за извършване на проверка и към тази дата, превозното средство е регистрирано на името на Д. С. Д., като собственик на същото и не е представено за технически преглед.
Изложеното в съставения АУАН и НП действително, след като бе потвърдено в пълнота, обосновава извод за допуснато от жалбоподателя нарушение по чл. 185, вр. чл. 147, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, както правилно е квалифицирано, с оглед особеностите в субекта на нарушение и предвид факта, че не е констатирана неизправност на превозното средство, намерила обективно проявление, а единствено непредставяне за ГТП, за да се дири друг приложим материален закон по случая. Следователно, обосновано и в съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността за нарушението по чл. 185, вр. чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
При определяне вида и размера на административното наказание, АНО е приложил правилно материалния закон и конкретно нормата на чл. 27 от ЗАНН, след като от една страна е преценил съдържанието на наказващата разпоредба и е отчел размера на санкцията, а от друга липсата на възможност за преценка при индивидуализацията относно размера на глобата. Или, наказващият орган не е допуснал нарушение и в този аспект от дейността си при издаване на НП, поради което подадената жалба ще следва да бъде оставена без уважение, атакувания с нея санкционен – потвърден, като правилен и законосъобразен.
Мотивиран така, и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, Хасковският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18 – 1253 – 001961 от 16.04.2019 г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./