Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.10. 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на двадесет и девети септември през
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Юлиана
Шулева
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 11414
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, ищец пред СРС, срещу решение № 154486
от 20.07.2020 г., постановено от СРС,
ГО, 128 състав по гр.д.№ 66713 по
описа за 2019 г., с което е бил отхвърлен иска по чл.422 ГПК, предявен срещу П.К.З..
Решението било постановено в
нарушение на материалния закон – чл.150, ал.1 ЗЕ и ОУ на дружеството. Излагат
се и доводи за допуснати процесуални нарушения във връзка с чл.192 ГПК като се
позовава на чл.143, ал.2 ГПК.
Иска се от съда да отмени
решението и да уважи така предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК. Претендират се разноски.
Постъпил е
отговор от П.К.З.., ответник пред СРС.
Излагат се доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така
постановеното съдебно решение. Счита, че ищецът е имал възможност да докаже
наличието на облигационно отношение между страните в производството пред СРС.
Това му било указано с изрично определение. Претендират се разноски.
Третото лице-помагач-„Т.с. ” ЕООД
не взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът
е уведомен на 22.07. 2020 г., а въззивната жалба е подадена на 05.08. 2020 г.,
следователно е в срока по чл. 259,
ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва , СРС
изцяло е отхвърлил исковете по чл.422 ГПК.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
съдът приема, че обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 24. 09.2019 г.
по ч.гр.д.№ 52753 по описа за 2019 г. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, длъжницата е била уведомена на 10.10.2019 г.
На 14.10.2019 г. е подадено
възражение по чл.414 ГПК като вземането е оспорено като погасено по давност;
посочено е още, че страните не са обвързани от облигационно отношение.
На заявителя е било указано, че
може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са
му съобщени на 21.10.2019 г.
Исковата молба е подадена в СРС
на 20.11. 2019г., т.е. в срока по чл.415 ГПК.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че ответницата няма качеството на потребител по
смисъла на пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ, респ. на чл.153 ЗЕ. Ищецът комуто била
доказателствената тежест не установил този факт. За пълнота на изложението СРС
е счел, че следва да изложи мотиви досежно направеното от ответницата
възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност. Приел е, че при
прилагането на чл.114 ЗЗД, вземанията за периода 01.05.2013 г. до 31.07.2016 г.
са погасени по давност. По отношение на претенцията за заплащане на стойността
на услугата дялово разпределение е посочено, че вземането принадлежало към
патримониума на третото лице помагач, а не на ищцовото дружество. Затова по
отношение на сумата в размер на 10,17 лв.- главница за периода 01.05.2015 г. до
30.04.2017 г. и лихвата за забава върху същата сума в размер на 2,56 лв. за
периода 30.09.2016 г. до 04.09.2019 г. е прието, че претенцията по чл.422 ГПК е
неоснователна.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция като взе предвид доказателствените
искания от пълномощника на ищеца в първото по делото съдебно заседание пред СРС
във връзка с отговора по исковата молба и разпределението на доказателствената
тежест, направено с доклада по чл.140 ГПК, с определението си от 03.11.2020 г. намери,
че са налице предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК. Затова и искането на
въззивника по чл.192 ГПК беше уважено.
С нарочно писмо от Столична
Община –Управление „Архитектура и градоустройство“ пред настоящата инстанция е
представена Заповед № АО–08-551 от 09.03.1978 г. на Председателя на СГНС,
съгласно която заповед, издадена на основание чл.100 ЗТСУ /понастоящем отменен/
апартамент № 16 - предмет на делото, е предоставен в обезщетение на П. М./сега З./
срещу отчужден имот.
Противно на изложеното от
пълномощника на ответницата, заповедта по чл.100 ЗТСУ, отм. поражда
вещно-прехвърлително действие; същата е титул за собственост. Заповедите по
чл.100 ЗТСУ, сега отм. и договорите по НДИ, също отменено, не се вписваха за
разлика от нот.актове.
Ето защо въззивната инстанция приема,
че между
страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, по силата на който топлопреносното предприятие в качеството си на
продавач продава на физическо лице в домакинство в качеството му на купувач
топлинна енергия за битови нужди. От своя страна купувачът се задължава да
заплаща на продавача използваната топлинна енергия по определени цени
образувани по съответната за това Наредба
и по начини и в срокове, определени от общите условия.
Следва да отбележим и, че от
доказателствата представени с молбата на третото лице помагач по делото /л.117
и следв. пред СРС/ се установява, че партидата е открита именно на името на
ответницата – П.К.З..
Не е в интерес на ответницата да
оспорва собственото си право на собственост.
Количеството и стойността на
доставената и потребена топлинна енергия е установено от допуснатите, изслушани
и приети /пред СРС/ съдебно –техническо и съдебно-счетоводна експертизи /СТЕ и
СЧЕ/.
От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния период са извършвани отчети по електронен път.
Разпределението на ТЕ, извършено от ФДР /трето лице помагач/ е в съответствие с
нормативните актове в областта на енергетиката. След всеки един отчетен период
е изготвяна изравнителна сметка. Общата стойност на начислените за процесния
топлоснабден имот и за периода по исковата молба – м.05.2015 г.- м.04.2017 г.
сума възлиза в общ размер на 3 493,84 лв., от които 10,17 лв. стойност на
услугата дялово разпределение, т.е. толкова колкото се претендира по иска по
чл.422 ГПК вр. с чл.150, ал. и чл.153 ЗЕ.
В заключението си вещото лице
–счетоводител сочи, че задълженията на ответницата възлизат в размер на
3 483,67 лв. Стойността на услугата
за дялово разпределение е 10,17 лв.
По делото нито се твърди, нито се
установява ответницата да е заплатила задълженията си за процесния период към
ищеца.
По възражението за погасителна давност:
Действително, задължението за
плащане на ползваната ТЕ е периодично, тъй като касае повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения и съгласно чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД се погасява с 3-годишна давност. В този смисъл е и приетото в ТР № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС.
В случая исковата молба е предявена
на 13.09.2019 г., арг. от чл.422, ал.1 ГПК, а претендираният период по
отношение на стойността на потребената ТЕ е от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г.
При това положение изводът на
СРС, че вземанията за периода м.05.2015 г.- м.07.2016 г. са погасени по давност
е правилен.
При използване на констатациите в
двете съдебни експертизи и в съответствие с чл.162 ГПК въззивната инстанция
приема, че погасени по давност вземания
на ищеца за доставена и потребена топлинна енергия /ТЕ/ и БГВ възлизат общо в размер на 1286,13 лв. при
отчитане на изравнителните сметки за този период /1012,09 лв.+ 274,04 лв./.
Непогасени по давност са предявените за установяване от ищеца вземания за периода м.08.2016 г.- м.04.2017 г., които определени от съда по
горния начин, възлизат в размер на 2197,
54 лв. при отчитане на изравнителните сметки.
При това положение налага се
извод, че обжалваното решение е
неправилно в частта, в която е отхвърлена претенцията на ищеца по чл.422 ГПК относно главницата, представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия /ТЕ/, както и БГВ за
периода м.08.2016 г.- м.04.2017 г. в размер на 2197, 54 лв.
Затова и в тази му част решението ще бъде отменено и вместо това постановено друго, с което в полза на ищеца
срещу ответницата ще бъде признато на
основание чл.422 ГПК вземане за периода
м.08.2016 г.- м.04.2017 г. в размер на 2197, 54 лв.
В останалата част решението като правилно ще бъде потвърдено.
Относно лихвата за забавено издължаване на главниците:
Ищецът претендира за установяване
лихва за забава в размер на 808,89 лв., изтекла за периода 14.09.2016 г. до
04.07.2019 г.
При положение, че част от
главницата е погасена по давност, то лихва за забава върху същата не се дължи.
Или определена върху стойността на непогасената главница в размер на 2 197,54
лв., лихвата за забава възлиза на 624,92 лв., изчислена с помощта на
калкулатор на основание чл.162 ГПК.
При съобразяване с влезлите в
сила ОУ-2016 г. на ищцовото дружество, съгласно които задължението за заплащане
на стойността на ТЕ е срочно, т.е. не е необходимо покана за поставяне на
потребителя в забава, претенцията на ищеца се явява основателна за сумата от
624,92 лв.
Затова и в тази му част решението ще бъде отменено и вместо това постановено друго, с което в полза на ищеца
срещу ответницата ще бъде признато
на основание чл.422 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД вземане за лихва за забава в
размер на 624,92 лв.
За разликата над 624,92 лв. решението като правилно ще бъде потвърдено.
Относно стойността на услугата дялово разпределение:
С исковата молба се претендира за
установяване вземане за дялово разпределение в размер на 10,17 лв. за периода
м.05.2015 г. до м.04.2017 г.
Съгласно
чл. 186 ЗЗД разноските по договор за продажба са за сметка на купувача.
Съгласно
клаузите на чл. 36 от ОУ от 2016 г. и чл. 10 от Общите условия
на договорите между "Т.С." ЕАД и търговец /в
случая третото лице помагач на страната на ищеца/ за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
между потребители в сграда - етажна собственост, сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача, който от своя страна
заплаща цената на услугите на дружествата за дялово разпределение.
Дяловото
разпределение на топлинна енергия /ТЕ/ се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и следв. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите в СЕС- чл.22,ал.1 от ОУ.
Съгласно
чл.36,ал.1 от ОУ купувачите заплащат стойността на услугата дялово
разпределение. Същата клауза на ОУ сочи, че стойността се формира от цената за
обслужване на партидата, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и
цената за отчитане и обработка на данните на един уред за дялово разпределение
и броя на уредите в имота на клиента.
В края
на всеки отоплителен сезон се изготвят изравнителни сметки от търговеца, избран
в СЕС, въз основа на отчитането и обслужването на партидата се издава фактура
за предоставената услуга топлинно счетоводство.
Противно
на възприетото от СРС, с исковата молба е представен договор между ищцовото
дружество и третото лице помагач/л.34 и следв./.
Представен
е и договор между ФДР и собствениците на обекти в сградата на ЕС, където се
намира процесния топлоснабден имот, виж л.17 и следв./.
Размерът на дължимото вземане съдът определя въз основа на заключението на СЧЕ
съгласно което вземането за ДР за периода м.08.2016 г. до м.04.2017 г. възлиза
на 10,17 лв.
Затова и в тази му част решението ще бъде отменено и вместо това постановено друго, с което в полза на ищеца
срещу ответницата ще бъде признато
на основание чл.422 ГПК вземане за дялово разпределение в размер на 10,17 лв.
По отношение иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
От
ищеца се претендира вземане за лихва за забавено издължаване на стойността на
извършеното дялово разпределение в размер на 2,56 лв., изтекла за периода
30.09.2016 г. до 04.09.2019 г.
В ОУ
липсва уговорен срок, в който се дължи заплащането на стойността на услугата
„дялово разпределение“. При това положение клиентът изпада в забава след
покана, арг. от чл.84, ал.2 ЗЗД.
Такава
покана от ищеца, обаче, липсва да е била отправена до ответницата пред
подаването на исковата молба.
Налага
се извод, че претенцията за лихва за забавено издължаване на стойността на
услугата „дялово разпределение“ е неоснователна.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции в тази
му част, решението следва да се потвърди.
По разноските:
В заповедното производство:
На заявителя се следват разноски,
които съобразно уважената част на претенциите в исковото производство възлизат
на 89,55 лв.
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора разноските се определят по следния начин:
В полза на ищеца -495,55 лв., вкл. юриск.възнаграждение.
Ответницата
не е правила разноски и такива не й се присъждат за отхвърлената част на
исковете по чл.422 ГПК.
/В полза на адв.К. са присъдени
разноски по чл.38, ал.2 ЗАдв. с нарочно определение от 17.09.2020 г.в
производство по чл.248 ГПК, което не е обжалвано/.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски се следват за частта, в която обжалваното решение беше прието за
неправилно. Или такива в размер на 160,97
лв.
Въззиваемата страна не е правила разноски. Представеният от адв.К. списък по
чл.80 ГПК касае разноски по друго въззивно производство и там е посочено друго
лице – Д.Н. Д./виж л.27/.
В полза на адв.К. на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. ще бъде присъдено адв.възнаграждение в
размер на 400 лв.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 154486 от 20.07.2020
г., постановено от СРС, ГО, 128 състав
по гр.д.№ 66713 по описа за 2019 г. с
което е отхвърлен иска по чл.422 ГПК, предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:*** Б, срещу П.К.З., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис 2-адв.Н.К., в следните части:
-относно главницата, представляваща стойност на доставена
и потребена топлинна енергия /ТЕ/, както и БГВ за периода м.08.2016 г.- м.04.2017
г. в размер на 2197, 54 лв.;
-Относно лихвата за забавено издължаване на главницата в
размер на 2197, 54 лв., изтекла за периода 14.09.2016 г. до 04.07.2019 г. в
размер на 624,92 лв.;
-относно вземане за дялово разпределение в размер на 10,17
лв. за периода м.01.08.2016 г. до 30.04.2017 г.
За които суми е издадена на 24. 09.2019 г. по ч.гр.д.№
52753 по описа за 2019 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска по
чл.422 ГПК вр. с чл.150, ал.1 и чл.153 ЗЕ, предявен от „Т.С.“ ЕАД ЕИК*****,
със седалище и адрес на управление:*** Б, срещу П.К.З., ЕГН
**********,***, съдебен адрес:***, офис 2-адв.Н.К., че в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****срещу П.К.З., ЕГН **********, съществуват следните вземания:
-главница, представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия /ТЕ/, както и БГВ за периода м.08.2016 г.- м.04.2017
г. в размер на 2197, 54 лв., дължима ведно със законната лихва, считано от
13.09.2019 г. до окончателното плащане;
- лихвата за забавено издължаване на главницата в размер
на 2197, 54 лв., изтекла за периода 14.09.2016 г. до 04.07.2019 г. в размер на
624,92 лв.;
-вземане за дялово разпределение в размер на 10,17 лв. за
периода м.01.08.2016 г. до 30.04.2017 г.
За които суми е издадена на 24. 09.2019 г. по ч.гр.д.№
52753 по описа за 2019 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 154486 от 20.07.2020 г., постановено от
СРС, ГО, 128 състав по гр.д.№ 66713 по описа за 2019 г. с което е отхвърлен
иска по чл.422 ГПК, предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** Б, срещу П.К.З.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис 2-адв.Н.К., в следните части:
-за
доставена и потребена топлинна енергия /ТЕ/ и БГВ в размер на 1286,13 лв. за
периода м.05.2015 г.- м.07.2016 г.;
-за лихвата
за забавено издължаване на главницата за доставена и потребена топлинна енергия
/ТЕ/ и БГВ, изтекла за периода 14.09.2016 г. до 04.07.2019 г. за сумата над
624,92 лв. до пълния предявен размер от 808,89 лв.;
-за лихвата за забавено издължаване на стойността
на извършеното дялово разпределение в размер на 2,56 лв., изтекла за периода
30.09.2016 г. до 04.09.2019 г.
За които
суми е издадена на 24. 09.2019 г. по
ч.гр.д.№ 52753 по описа за 2019 г. заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА П.К.З., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис
2-адв.Н.К., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:*** Б,
, сумата в размер на 89,55 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА П.К.З., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис
2-адв.Н.К., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:*** Б,
, сумата в размер на 495,55 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА П.К.З., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис
2-адв.Н.К., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:*** Б,
, сумата в размер на 160,97 лв., представляваща
разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*****със седалище и адрес на управление:*** Б,
да заплати на адв.Н.К.,***, офис 2, на
основание чл.38, ал.2 ЗАДв. връзка с чл.38, ал.1,т.2 от ЗАдв., сумата в размер на 400 лв.,
представляваща адв.възнаграждение за процесуално представителство на П.К.З.,
ЕГН **********,***, пред въззивната
инстанция.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: