Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 77
гр.
Пловдив, 10.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателна колегия, на първи юни две хиляди и двадесета година в
открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при секретар Мариана Апостолова
и с участието на прокурора Виктор
Янков
разгледа нохд /В/ №124 по описа за 2020 г., докладвано от съдията
ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по искане на осъдения И.В.В., чрез защитника му
адв. М.Д. за възобновяване на нохд №882/18 на Районен съд- *.
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С влязлата в сила Присъда № 17/12.06.2019г. по нохд №882/18г., Районен съд *е признал
подсъдимия И.В.В. за виновен, че на
16.08.2017г. в с. *, обл. *се заканил с убийство на Й.Т.В., като това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и на основание
чл.144, ал.3, вр. ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ НК го осъдил на пробация с
пробационни мерки- „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване два
пъти седмично за срок от една година, „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от една година и „безвъзмезден труд в полза на
обществото“ в размер на 150 часа годишно за срок от една година.
Със същата присъда подсъдимия И.В.В. бил признат
за виновен в това, че на 16.08.2017г. в с. *, обл. *се заканил с убийство на В.И.В.,
като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му
и на основание чл.144, ал.3, вр. ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ НК бил осъден
на пробация с пробационни мерки- „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
явяване два пъти седмично за срок от една година, „задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от една година и „безвъзмезден труд в
полза на обществото“ в размер на 150 часа годишно за срок от една година.
На основание чл.23, ал.1 НК съдът наложил на
подсъдимия едно общо, най – тежко наказание пробация с пробационни мерки-
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване два пъти седмично за срок
от една година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок
от една година и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 150 часа
годишно за срок от една година.
Съдът приспаднал предварителното задържане на
подсъдимия и се разпоредил с веществените доказателства и разноските.
Първоинстанционната присъда е била обжалвана и с
Решение № 278/04.12.2019г. по внохд № 1920/19г. по описа на * окръжен съд била
потвърдена.
Поради липсата на процесуална
възможност за касационно обжалване, присъдата е влязла в сила на датата на постановяване
на въззивното решение.
Срещу
влязлата в сила присъда е постъпило искане от осъдения И.В.В., чрез защитника
му адв. М.Д., в което се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 НПК. Оплакването за нарушаване на закона е обвързано с неправилната
преценка на събраните по делото доказателства, които не сочели на извършено
престъпление от касатора. Претендират се
и допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с процесуална
негодност на обвинителния акт, разпит на свидетеля В. В., въпреки заявеното от
него нежелание да свидетелства, като баща на осъдения и не на последно място,
инстанциите са упрекнати, че не са отговорили на всички възражения на защитата.
С доводи, че присъдата почива на предположения се иска възобновяване на делото,
отмяна на постановените съдебни актове и оправдаване на осъдения, алтернативно
се предлага връщане на делото за ново разглеждане с посочване на стадия, от
който да започне.
В съдебното заседание представителят на Апелативна
прокуратура предлага жалбата да се остави без уважение. Сочи, че и двете
инстанции са съобразили всички относими за решаване на отговорността на В. обстоятелства и правилно са преценили, че
целите на чл.36 НК ще бъдат постигнати с определеното му от първата инстанция
наказание.
В съдебно заседание осъденият
поддържа искането по
изложените в него съображения.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи
следното:
Искането за възобновяване е
направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по
отношение на съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, поради което е
допустимо.
Процесуално допустимото
искане на осъдения е частично основателно.
Както многократно е посочвано
в актовете на ВКС, съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК, фактическата
необоснованост на атакувания съдебен акт не съставлява самостоятелно касационно
основание. Поради това, твърденията в жалбата за
необоснованост на фактическите изводи не съставляват процесуално годен обект на
обсъждане. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на
решаващите съдилища по фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Също така не разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка
на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция
по фактите. Касационният
състав
се произнася в рамките на приетата от въззивния съд фактология, като е задължен
да разгледа оплакванията за несъблюдаване на процесуалните правила при
събиране, интерпретация и оценка на доказателствата.
В настоящия случай, с оглед
на изводимите от съдържанието на жалбата доводи, свързани с касационното основание по чл.
348, ал. 1, т. 2 от НПК, проверката на съдебния акт сочи, че процесуални
нарушения от категорията на съществените не са допусни при постановяването му.
И първата, и въззивната инстанции са направили задълбочен и всестранен
анализ на доказателствата по делото, преценявайки ги поотделно и в тяхната
взаимовръзка, съобразно действителното им съдържание и при спазване на
правилата на формалната логика. Много прецизно са анализирани противоречията в
гласните доказателствени източници, като е внимателно и подробно е
аргументирано кредитирането на една част от свидетелските показания и
обясненията на подсъдимия, както и недаването на вяра на друга част от
показанията на свидетелите. Обективираният доказателствен анализ дава
възможност да се проследи правилността на процеса на формиране на вътрешното
убеждение на решаващите съдилища.
За да приеме, че в хода на
възникналия конфликт подсъдимият е изрекъл инкриминираните заканителни фрази към двамата си
родители, които са могли да предизвикат основателен страх от осъществяването им
съдилищата по фактите са дали доверие на показанията на свидетелите В.В. и Й.В. и това не е сторено
произволно, а след прецизното им взаимно съпоставяне, както и след преценка на
тяхната достоверност и надеждност. Показанията на посочените двама свидетели, преки участници в инцидента аргументирано са
били ценени като логични, последователни и кореспондиращи помежду си по
отношение на цялостното развитие на конфликтната ситуация. Те са били съпоставени с показанията и на останалите
свидетели, които макар и да не са били преки очевидци, с показанията си косвено
са допринесли за изясняване на фактическата обстановка. Чрез тези гласни
доказателствени средства е било проверено и заявеното от подсъдимия в
обясненията му.
Поради това, бланкетното оспорване на
изводите на решаващия съд да кредитира показанията на свидетелите В.И.В., Й.В.и полицейския
служител В.Н.В. е неоснователно.
Няма основание и заявеното в искането оплакване за нарушения при изготвянето на
обвинителния акт. Според защитата и осъдения в обвинителния акт не било
конкретизирано въз основа на кои от многобройните изложени в него фактически
обстоятелства се правят изводите за съставомерност на деянието.
Тук е мястото
да се отбележи, че това възражение се прави за първи път в хода на настоящето
производство. Такова не е било експлоатирано в разпоредителното заседание на
06.02.2019г., като от протокола се установява, че нито защитата, нито
подсъдимият са имали претенции за допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на досъдебното производство. Такова възражение не е направено и по време
на съдебните прения в първоинстанционното и въззивното производство. Независимо
от това, настоящият състав намира, че визираните в искането недостатъци на
обвинителния акт не са налични. В обстоятелствената му част са отразени всички факти,
очертаващи предмета на доказване. Подсъдимият и защитата му са били запознати с
тях и по тези факти са организирали и осъществили защитата си пред първата и
пред въззивната инстанция, без да имат претенции, че обвинителния акт страда от
посочения процесуален порок.
Явно,
вън от вниманието на касатора и защитника му е останало правилото, че
посочването на обстоятелства извън предмета на доказване във фактическата част
на обвинителния акт по съществото си е излишно, но не и неправилно и не може да
доведе до процесуалното му несъвършенство. Достатъчно в него е да бъдат
посочени фактите, очертаващи деянието и неговия автор, а такива факти в
обвинителния акт не липсват, точно обратното, инкриминираните деяния и
участието на подсъдимия в тях са посочени точно, ясно и детайлно и то по такъв
начин, че подсъдимият добре да разбере в какво е обвинен и в тази връзка да
организира защитата си и именно тези факти поставят рамките за развитие на
състезателния процес. Всяка останала фактология извън тези рамки е ирелевантна
за решаване на делото по същество.
Не може
да бъде споделено оплакването, че разпитът на свидетеля В.И.В. е проведен в
разрез с процесуалните изисквания. Според защитата, свидетелят като баща на
касатора се отказал да свидетелства срещу него, за което съдът е прочел нарочно
определение, а след това е бил допуснат до разпит. От протоколите от съдебните
заседания, проведени на 01.03.2019г. и на 12.06.2019г. се установява, че на
свидетеля В.И.В. са били разяснени правата му по чл.119 и чл.121 НПК и след
изричното негово заявление, че желае да свидетелства и да даде показания по
делото са били проведени разпитите му. Така процесуалните правила за провеждане
на разпита му са били спазени и правата му като свидетел са били охранени в
пълна степен.
Неоснователно в искането се отправя упрек към
решаващите инстанции, че не са отговорили на възраженията на защитата. При
внимателния прочит на съдебните прения в хода на първоинстанционното и
въззивното производство, както и на въззивната жалба такъв порок не се
констатира. И в пренията си през инстанциите по фактите, и във въззивната си
жалба защитата е изразявала несъгласие с изводите на съда за виновно поведение на
касатора по повдигнатите му обвинения, като в мотивите на съдебните актове тези
възражения са намерили подобаващ отговор. Пред инстанциите защитата се опитвала
да разколебае достоверността на показанията на двамата свидетели – очевидци В.
и Й.В., като е навеждала съображения за противоречия в показанията им относно
главния факт на доказване. Всички тези възражения са били обсъдени и с подробни
съображения са били отхвърлени, което не позволява оплакването на защитата в
тази връзка да бъде споделено.
Изложените
съображения обосновават извод за липса на процесуални нарушения от категорията
на съществените при постановяване на съдебните актове от решаващите инстанции.
При така възприетата фактическа обстановка
правилно е приложен материалният закон от първата и въззивната въззивната инстанция.
Оплакването за нарушение на материалния закон и свързаното с него искане
за признаване на осъдения за невиновен във всички случаи съдържа в себе си
имплицитно и несъгласие с наложеното наказание. Поради това, макар и в самото
искане изрично да не е визирано касационното основание по т.3 на чл.348, ал.1 НПК, насочено към справедливостта на наказанието, настоящата инстанция намира,
че няма пречка да се произнесе и по този въпрос.
При индивидуализиране
на наказанието на осъдения И.В. първата инстанция е отчела всички налични
смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Изводът, че наказанието
следва да бъде определено по реда на чл.55 НК е правилен, защото и най – лекото
предвидено в закона наказание за всяко едно от
извършените от него престъпления се оказва несъразмерно тежко.
Този извод е бил приет безрезервно от въззивната
инстанция и присъдата в тази част е била
потвърдена.
Настоящият състав споделя изцяло изложените от
двете инстанции съображения и намира за правилни изводите, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най – лекото
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко за подсъдимия и
същото следва да бъде определено по реда на чл.55 НК, като лишаването от
свобода да бъде заменено с пробация.
При определяне на срока и вида на пробационните
мерки обаче, съдът не е преценил правилно съотношението между обстоятелствата,
имащи значение за определяне на вида и степента на наказателната репресия, като
е надценил отегчаващите, респ. е подценил смекчаващите отговорността
обстоятелства и така е нарушил императива заложен в разпоредбата на чл.35, ал.3 НК, изискващ наказанието да е съответно на престъплението.
Инкриминираните
деяния, разгледани самостоятелно с оглед тяхната специфика и в светлината на взаимоотношенията на осъдения с двамата си родители, спрямо които са били отправени
инкриминираните закани разкрива изключително ниска за този вид прояви
обществена опасност и обосновава използване на наказателната репресия в минимална степен. Безспорно установено е, че отношенията между осъдения и родителите му В.В. и Й.В.са били силно
влошени при
съвместното им съжителство в с. *. Те са допринесли за формиране на решението в
касатора да се
преместят с непълнолетния му син да живеят в жилището в гр. *, където се
оказало, че достъпът им е прекъснат от св. В. В., който без да ги уведоми е сменил
патрона на входната врата на апартамента.
Натрупаният
негативизъм в отношенията, макар и да не е единственият и решаващ мотив
за разразилият се на
16.08.2017г. скандал, прераснал във физическа саморазправа между баща и син, в
основна степен е провокирал и довел осъденият до отправяне на заканите, насочени
към родителите му. Съответно, всички тези данни, обсъдени самостоятелно и в съвкупност
сочат, че обществената опасност на деянието е до такава степен занижена, че с налагане на наказанието
пробация ориентирано към минимума предвиден в закона би се постигнал в
максимална степен както лично поправителния, така и генерално превъзпитателния
ефект.
Така, наложеното наказание се явява явно несправедливо и следва
да бъде намалено. Касационната инстанция намира, че определянето на първите две
задължителни пробационни мерки - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
явяване два пъти седмично за срок от шест месеца и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца са достатъчни за постигане
на целите на наказанието.
Трудовата
ангажираност на касатора и ангажиментите му по отглеждането и възпитанието на
непълнолетния му син не обосновават необходимостта от налагане на пробационната
мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“ и същата следва да бъде
изключена от наказанието „пробация“.
Ето защо касационната инстанция намира, че наложеното на осъдения В.
наказание е явно несправедливо. Това налага възобновяване на производството, изменение на въззивното решение и първоинстанционната присъда,
като наказанието на касатора да бъде намалено на „пробация“ с приложение на
следните пробационни мерки - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
явяване два пъти седмично за срок от шест месеца и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца.
Корекция
е наложителна и в частта, досежно определеното на основание чл.23, ал.1 НК общо
най – тежко наказание, което също следва да бъде намалено на „пробация“ с
приложение на следните пробационни мерки - „Задължителна регистрация по настоящ
адрес“ с явяване два пъти седмично за срок от шест месеца и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца.
В останалата си част решението, с което е
потвърдена присъдата е обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в
законна сила.
Водим от горното
и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 НПК, Апелативният съд
Р
Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 1920/19г. по описа на *
окръжен съд.
ИЗМЕНЯ Решение № 278/04.12.2019г. по внохд № 1920/19г. по описа
на * окръжен съд и Присъда № 17/12.06.2019г. по нохд №882/18г. на Районен съд *, като
- НАМАЛЯВА
наложеното на подсъдимия И.В.В. наказание „пробация“ с приложение на следните
пробационни мерки - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване два
пъти седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА, „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от ЕДНА ГОДИНА и „Безвъзмезден труд в полза на
обществото“ в размер на 150 часа годишно за срок от ЕДНА ГОДИНА на „пробация“ с приложение на следните
пробационни мерки - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване два
пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от ШЕСТ месеца.
- НАМАЛЯВА
определеното на основание чл.23, ал.1 НК общо най – тежко наказание на „пробация“ с приложение на следните
пробационни мерки - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване два
пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от ШЕСТ месеца.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 278/04.12.2019г. по
внохд № 1920/19г. по описа на * окръжен съд в останалата му част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.