№ 43
гр. Бургас, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело
№ 20222000500459 по описа за 2022 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 928 от 11.10.2022 г., постановено по гр.д. 2234/ 2021
г., поправено с Решение № 960 от 17.10.2022 г., Окръжен съд Бургас е осъдил
„ЗД „Б. И.““ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1407, район Л., бул. „Д. Б.“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К.
- заедно, да заплати на Н. И. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Я. п.,
област Бургас, ул. „Ч. м.“ № 10, с адрес за връчване: гр. София, ул. „Ц. А.“ №
1, ет.4 - адв. Р. М., сумата от 125 000 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 7.10.2020 г., по вина на водача на лек автомобил марка
„БМВ“, модел „Х Рейхе“ с рег.№ А *********, довело до смъртта на К. В. Т.,
дължимо по силата на застрахователна полица по застраховка „ГО“ №
BG/02/119003019037, ведно със законната лихва върху сумата от 29.08.2021 г.
до окончателното й изплащане, като искът за разликата до пълния му
предявен размер от 150 000 лв. и за законната лихва върху сумата за периода
13.08.2021 г. – 28.08.2021 г. включително е отхвърлен.
Със същото решение е осъдено „ЗД „Б. И.““ АД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Л., бул. „Д. Б.“ №
1
87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. - заедно, да заплати на К. Н. Х., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Н. И. Х., с
адрес за връчване: гр. София, ул. „Ц. А.“ № 1, ет.4 - адв. Р. М., сумата от 50
000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 7.10.2020 г., по
вина на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х Рейхе“ с рег.№ А
*********, довело до смъртта на К. В. Т., дължимо по силата на
застрахователна полица по застраховка „ГО“ № BG/02/119003019037, ведно
със законната лихва върху сумата от 29.08.2021 г. до окончателното й
изплащане, като искът за разликата до пълния му предявен размер от 150 000
лв. и за законната лихва върху сумата за периода 13.08.2021 г. – 28.08.2021 г.
включително е отхвърлен.
Със същото решение е осъдено „ЗД „Б. И.““ АД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Л., бул. „Д. Б.“ №
87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. - заедно, да заплати на В. Н. Х., ЕГН
**********, действаща със съгласието на своята майка и законен
представител Н. И. Х., с адрес за връчване: гр. София, ул. „Ц. А.“ № 1, ет.4 -
адв. Р. М., сумата от 85 000 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на
7.10.2020 г., по вина на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х
Рейхе“ с рег.№ А *********, довело до смъртта на К. В. Т., дължимо по
силата на застрахователна полица по застраховка „ГО“ №
BG/02/119003019037, ведно със законната лихва върху сумата от 29.08.2021 г.
до окончателното й изплащане, като искът за разликата до пълния му
предявен размер от 150 000 лв. и за законната лихва върху сумата за периода
13.08.2021 г. – 28.08.2021 г. включително е отхвърлен.
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от „ЗД „Б. И.““ АД срещу
постановеното решение, в частта, с която предявените искове са уважени.
Решението, в обжалваната част, се квалифицира като незаконосъобразно и
необосновано. Претендира се отмяната му и постановяване на ново такова, с
отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани.
Навеждат се оплаквания, че изводите на съда за наличието на близки
отношения, аналогични на отношенията между съпрузи и между родител и
2
дете, са в противоречие със събраните по делото доказателства, доколкото
децата К. и В. са записани в актовете си за раждане с „баща неизвестен“,
което противоречи на показанията на свидетелите по делото за съпружеско
съжителство между починалия и тяхната майка Н. Х. към периодите около
ражданията им.
В жалбата се застъпва позиция за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, поради непоставяне, като пътник в
автомобила, на обезопасителен колан. Оспорва се заключението на вещото
лице М. и се сочи, че липсата на поставен обезопасителен колан,
обездвижващ тялото, не би позволило неговото свободно движение и ударите
в „твърди тъпи и ръбести предмети вътре в автомобила“, последващото
изхвърляне от купето и падане на неравен терен, посочени като причина за
уврежданията от същия експерт по досъдебното производство.
В допълнение се оспорват изводите на съда относно размера на
присъдените обезщетения, като се изтъква, че същите са прекомерно
завишени и не кореспондират с принципа на справедливостта, установената
съдебна практика и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
Н. И. Х., К. Н. Х., действаща чрез своята майка и законен представител Н. И.
Х., и В. Н. Х., действаща със съгласието на своята майка и законен
представител Н. И. Х., в която се твърди, че същата е неоснователна.
Акцентира се на обстоятелството, че починалият К. Т. е полагал
грижа за въззивниците – ищци от самото им раждане като за свои деца, което
е установено със свидетелските показания по делото.
Оспорват се доводите на въззивното дружество за наличие на
съпричиняване. Навеждат се аргументи, че именно с оглед механизма на
настъпване на ПТП в СМЕ е направен изводът, че ако пострадалият е бил с
поставен предпазен колан, от самото въртене на автомобила биха се получили
част от травмите. Сочи се, че морфологията и локализацията на получените
травми са такива, че ползването или не на инерционен обезопасителен колан
не би довело до различен фактически, а съответно и правен резултат.
Възразява се срещу искането за намаляване на присъденото
3
обезщетение, като се заявява, че според свидетелските показания К. Т. е
поддържал топли и сърдечни отношения с фактическата си съпруга и двете
им дъщери, като децата били отглеждани съвместно и в сговор. Въззивниците
- ищци са приели тежко смъртта му и до момента не са превъзмогнали
загубата. Според приетата по делото съдебно-психологическа експертиза,
това събитие се е явило отключващ фактор за изявилата се тревожно-
депресивна симптоматика и настъпилите изменения в личността и
психичното функциониране в дългосрочен план, подчертава се в отговора.
Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба.
Постъпила е въззивна жалба и от Н. И. Х., К. Н. Х., действаща чрез
своята майка и законен представител Н. И. Х., и В. Н. Х., действаща със
съгласието на своята майка и законен представител Н. И. Х., срещу
постановеното решение, в частите, с които предявените от тях искове за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени, както и
претенциите за законната лихва върху тях. Решението, в обжалваните части,
е, според въззивниците ищци, неправилно, поради неправилно приложение на
материалния закон, немотивирано и постановено при допуснато процесуално
нарушение.
В жалбата се навеждат съображения за липсата на съпричиняване от
страна на пострадалия родственик на въззивниците – ищци, доколкото, според
заключението на СМЕ, част от травмите биха се получили и при поставен
обезопасителен колан, поради въртенето на автомобила.
Навеждат се доводи за близките и сърдечни отношения между
починалия К. Т. и ищците. Сочи се, че всяка от тях е понесла внезапната му
смърт тежко и болезнено, като психическата им травма не е отшумяла и до
момента. Изтъква се, че и трите са били зависими от починалия от
икономическа гледна точка.
Застъпва се позиция, че първостепенният съд не е оценил правилно
търпените от претендиращите морални вреди, като е присъдил
застрахователните обезщетения в занижен размер, без съобразяване и на
икономическата конюнктура, към момента на настъпване на смъртта на
техния родственик.
Оспорва се началният момент на присъждане на дължимата лихва за
забава върху всяка от главниците за застрахователно обезщетение, като се
4
сочи, че такава следва да се присъди от датата на предявяване на
застрахователната претенция пред ответното застрахователно дружество -
13.08.2021 г.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
дружеството – застраховател, в който се застъпва позиция за нейната
неоснователност.
Преповтарят се доводите, изложени в жалбата на застрахователя, за
недължимост и прекомерност на присъдените от първата инстанция
обезщетения, с оглед установените по делото обстоятелства. В основата на
преценката за справедливия размер на обезщетителното плащане, според
въззивника – ответник, стои обществено – икономическата конюнктура в
страната, като целта на същото е да се постигне баланс между настъпилите
вреди и тяхното парично измерение, без да представлява средство за
обогатяване и изкуствено повишаване на стандарта на живот на увредените
лица.
Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от
легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и
отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно,
същите са допустими за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбите съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция са претенции за
неимуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД,
претендирани от въззивниците - ищци, като следствие от пътен инцидент,
при който е починал техният фактически съпруг – за Н. Х., и баща – за К. Х. и
В. Х., против застрахователя на прекия причинител на увреждането.
Претендира се и лихвата за забава.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като нормата на чл.51, ал.1 ЗЗД
постановява, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
5
непосредствена последица от увреждането. Основанието за ангажиране на
имуществената отговорност на делинквента е налице при такова негово
действие, което стои в причинна връзка и е довело до намаляване /или
пропуск да се увеличи/ имуществото на увредения, или е причинило вреди от
морално естество, при вина, която се предполага.
При определяне естеството и характера на страданията, които следва
да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от
увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите
схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение,
покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството –
въззивник - ответник, като застраховател, по повод автомобила, управляван
от прекия причинител на увреждането – С. П. П..
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на
увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2,
вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди
директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди
другиму.
Установено е в производството, че въззивниците - ищци са
отправили на 13.08.2021 г. до застрахователното дружество писмена
застрахователна претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на
застрахователно обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие
и, поради отказ на застрахователя за изплащане на обезщетение, са
инициирали настоящото исково производство – чл.498, ал.3 КЗ, и исковете им
са допустими за разглеждане по същество.
Видно от данните по делото, на 7.10.2020 г. около 21.20 ч. по
третокласен път 9901, км. 3, област Бургас, е настъпило пътно-транспортно
произшествие с лек автомобил марка „BMW“ и модел „X-REIHE“, рег. № А
*********, управляван от С. П. П., при което е починал близкият на ищците
К. В. Т..
С Присъда № 34/ 18.07.2022 г. по НОХД № 392/ 2022 г. по описа на
6
Окръжен съд Бургас, влязла в законна сила на 3.08.2022 г., прекият
причинител на увреждането – С. П. П., по повод гореописаното деяние, е
признат за виновен за извършено нарушение на правилата за движение по
пътищата, регламентирани в чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, съставляващо
престъпление по чл.343а, ал.1 б.б, вр. чл.343, ал.1, б.в, вр.чл.342, ал.1, вр.
чл.54, вр. чл.58а, ал.1 НК, за което му е наложено наказание.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна, по
смисъла на чл.300 ГПК, за гражданския съд, занимаващ се с гражданските
последици от деянието, в аспект на това извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Следва да се заключи, че са осъществени в пълнота и кумулативна
даденост реквизитите от фактическия състав на деликта, като основа за
ангажиране гаранционно – обезпечителната отговорност на застрахователя.
Видно от данните по делото, претендиращата обезщетение Н. Х.
сочи от фактическа страна, че е съжителствала на съпружески начала с
починалия при пътния инцидент, а относно децата В. и К. се сочи, че същите
са били отглеждани от починалия в семейството, което е създал с Н..
Не е спорно, че Н. Х. и К. В. Т. не са сключили граждански брак.
От представените по делото удостоверения за раждане, издадени
съответно на ****** г. и на ******* г., става ясно, че децата са родени на
****** г., съответно ****** г. от майка Н. И. Х., с неизвестен баща.
Следователно, претендиращите обезщетение не са рождени деца на
починалото лице, тъй като според българския правов ред установяването на
произход се извършва с акт за раждане - чл.2, ал.2 и чл.34, ал.2 от Закона за
гражданската регистрация.
По смисъла на Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена
смърт, вследствие непозволено увреждане, има и отглежданото, но
неосиновено дете, както и лицето, което е съжителствало на съпружески
начала с починалия, без да е бил сключен брак, макар да не попадат в
родствения кръг на пострадалия, като по този начин е разширен кръгът на
лицата имащи право на такова обезщетение, посочен в Постановление № 4 от
25.05.1961 г. на Пленума на Върховния съд. Подчертава се в мотивите на
тълкувателния акт, че във визираните случаи между починалия и
7
претендиращия обезщетение са съществували отношения, напълно сродни с
отношенията между роднини, с акцент на установените връзки на
привързаност един към друг и съзнание за принадлежност към една семейна
общност, обосноваващи по справедливост в така създадените хипотези да се
присъждат обезщетения за вреди с неимуществен характер.
В поставения за решаване казус търсещите обезщетение следва да
установят, по пътя на пълното и главно доказване, активната си
материалноправна легитимация да получат обезвреда на твърдените за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на К. В. Т., като установят, че
приживе на лицето между тях е била установена връзка, наподобяваща
отношенията между съпруг и съпруга, респективно - баща и деца, съгласно
горепосочените критерии.
Пред първата инстанция са депозирани показания на свидетелите Ж.
Т. – майка на починалия, Г. Х. – брат на ищцата Н. Х., и А. А. – кмет на с. К..
Те споделят, че от 2004 г. Н. и К. съжителстват, първоначално в с. К., а
впоследствие – в с. Я. п., като К. е биологичен баща и на двете деца.
Свидетелите са категорични, че отношенията между починалия и
въззивниците – ищци са били на сплотено и изградено с обич и привързаност
семейство, родителите са полагали грижи за децата си, споделяли са
ежедневието си, празнували са семейните празници. Разпитаните свидетели
убедително проследяват и разкриват пред съда значимата промяна в
душевния интегритет на въззивниците - ищци, провокирана от загубата,
намерила израз в отдръпване от социални контакти, депресия, ангажираност в
послесмъртни ритуали.
Според заключението на експерта по депозираната пред първата
инстанция съдебно – психологическа експертиза, внезапната смърт на
фактическия съпруг и баща на изследваните лица е преживяно от тях като
травматично събитие и отключващ фактор за изявила се тревожно –
депресивна симптоматика, детерминираща настъпили изменения в личността
и психичното им функциониране в дългосрочен план, включително и при
изследването.
На базата на изложеното следва да се приеме, че в лицето на
претендиращите са установени материалните предпоставки да получат
обезщетение поради смъртта на техния близък – фактически съпруг и баща.
8
Към датата на деликта, загиналият е бил на възраст 39 г., а
въззивниците - ищци – съответно на 36 г. – Н., на 15 г. – В. и 4 г. - К..
По отношение размера на дължимите обезщетения, с оглед
приложимия обществен критерий за справедливост, настоящият състав
отбелязва, че съгласно дадените с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС указания, относно критериите, относими към определянето на
обезщетение за морални вреди, при настъпили в резултат на деликт телесни
увреждания или смърт, определянето на обезщетението по справедливост е
свързано с преценката на конкретно съществуващите и намерили проявление
в случая обстоятелства, измежду които, при причиняването на смърт,
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди,
посочени неизчерпателно. Преценката следва да е индивидуална във всеки
конкретен случай, но не абстрактна, а почиваща на установените в
производството обстоятелства, имащи значение за постигане на пълна
обезвреда на настъпилите, вследствие увреждането, отрицателни въздействия.
Трайно формираната по реда на чл.290 ГПК съдебна практика
утвърждава това разбиране. В допълнение, прибавено е и изискването при
определяне на обезщетението, като проявление на общественото разбиране за
справедливост – чл.52 ЗЗД, да се държи сметка и за обществено-
икономическата конюнктура в страната, към момента на увреждането,
ориентир за която са нивата на застрахователно покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – Решение № 95
от 24.10.2012 г. на ВКС по т.д. № 916/ 2011 г., І т.о.
Следва да се съобразят всички релевантни гореизложени
обстоятелства – възрастта на въззивниците и техния починал родственик;
естеството на техните отношения и интензитета на претърпените от загубата
вреди, както и общественото схващане за справедлива обезвреда, към датата
на увреждането. Ето защо, настоящият състав намира, че справедлив
стойностен адекват на претърпените вреди се явява сумата от 140 000 лв. за
Н. Х. и по 100 000 лв. за всяко от децата В. Х. и К. Х..
Въведено е от застрахователя възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в
неизползване на предпазен колан към момента на инцидента.
9
Според разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали,
като приносът може да се обективира като действие или бездействие.
Съгласно ППВС № 17/ 1963 г., изследва се наличието на причинна връзка с
увреждането, без да е необходимо виновно поведение, от страна на
пострадалия.
В хипотези, когато пострадалият създава възможност за настъпване
на вредата, той я съпричинява. В конкретния случай се установи, че
починалият, като пътник в автомобила, е неглижирал задължението си да
постави правилно обезопасителния колан, с който превозното средство е било
екипирано, в разрез със задължението му по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Горното
обстоятелство се установява от вещото лице по изпълнената пред първата
инстанция съдебна автотехническа експертиза, сочеща, че получените от
пострадалия множество травматични увреждания, дължащи се на удари в
различни части от интериора на автомобила, и повреждането на предното
стъкло на автомобила от главата му, говорят, че същият не е бил с правилно
поставен предпазен колан. Вещото лице по съдебно – медицинската
експертиза в допълнение е потвърдило при разпита си в съдебно заседание, че
установените при починалото лице травми не се дължат на лентите на колана.
Изразеното становище от този експерт в същото съдебно заседание относно
потенциалната възможност за настъпване на летален изход и при правилно
поставяне на колана не следва да се възприема, като неконкретизирано,
произволно и неподкрепено от фактическата установеност по делото, още
повече, че самото вещо лице при разпита е подчертало хипотетичния му
характер.
На базата на данните от изпълнените експертизи, настоящият
апелативен състав приема, че непоставянето от починалия на обезопасителен
колан е допринесло за неговото увреждане. Този извод почива на вида и
степента на уврежданията, съпоставени с установения механизъм на
настъпване на произшествието, отчитайки функцията на колана, като пасивно
обезопасително средство, да осигурява фиксация на пътника към седалката.
Следва да се заключи, че пропускът на пострадалия да се обезопаси с колан е
оказал принос към собственото му увреждане. Този релевантен каузален
принос настоящият състав оразмерява на 10 %.
10
Следователно, претенцията на Н. Х. се явява основателна до размера
на 126 000 лв., а тези на В. Х. и К. Х. - до размера на 90 000 лв.
Претенцията за присъждане на лихвата за забавено изпълнение на
паричното задължение е основателна, като същата е дължима, съобразно
правилата на чл.493, ал.1, т.5, вр. чл.429, ал.2, т.2, вр. ал.3 КЗ, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна, в настоящия случай – 13.08.2021 г. – датата
на предявяване на застрахователната претенция от въззивниците. В този
смисъл, оплакванията във въззивната жалба на ищците са основателни и
законната лихва върху пълния размер на обезщетенията следва да се присъди
от 13.08.2021 г.
Поради частично несъвпадане на изводите на настоящата апелативна
инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановеното от същия
решение следва да бъде частично отменено, като бъдат присъдени
обезщетения в горепосочения размер, ведно с лихвата за забава, от
горепосочения момент. Решението следва да се отмени и в частта за
разноските.
Поради освобождаването на ищците от задължението да заплатят
държавна такса и разноски в производството, на основание чл.78, ал.6 ГПК,
същите следва да се поемат от дружеството – ответник, съразмерно на
уважената част от претенциите в обем на 12 240 лв. – държавна такса за
първоинстанционното производство (5040 лв. върху иска на Н. Х. и по 3600
лв. върху исковете на В. Х. и К. Х.) и 6120 лв. – за въззивното производство
(2520 лв. върху иска на Н. Х. и по 1800 лв. върху исковете на В. Х. и К. Х.).
Дружеството – застраховател следва да заплати по сметката на
Окръжен съд Бургас и от сторените разноски за вещи лица, платени от
бюджета – 1181,60 лв., пропорционално на уважената част от претенциите,
сумата от 803,49 лв.
На дружеството – застраховател се следват, предвид поискването и
ангажирането на доказателства за плащането, пропорционално на
отхвърлената част от претенциите, разноски за защитата против всеки от
ищците, пред първата инстанция, в размер на 883,20 лв. за защита против
11
иска на Н. Х., от общо платените 5520 лв. – адвокатско възнаграждение с
ДДС, и в размер на по 2208 лв. за защита против исковете на В. Х. и К. Х., от
общо платените 5520 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС. За защита пред
въззивната инстанция против иска на Н. Х., от общо платените 14 880 лв. –
адвокатско възнаграждение с ДДС и в размер на по 16 080 лв. за защита
против исковете на В. Х. и К. Х. – адвокатско възнаграждение с ДДС, на
застрахователя се следват, пропорционално на успешната му защита, 2380,80
лв. по иска на Н. Х. и по 5450 лв. по исковете на В. Х. и К. Х., като се уважи
възражението им за прекомерност на дължимото платено адвокатско
възнаграждение, по исковете не тези ищци – 6432 лв. спрямо минимума,
съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – 5450 лв.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 928 от 11.10.2022 г., постановено по гр.д.
2234/ 2021 г., поправено с Решение № 960 от 17.10.2022 г. на Окръжен съд
Бургас, в частта, с която са отхвърлени предявените от Н. И. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Я. п., област Бургас, ул. „Ч. м.“ № 10, В. Н.
Х., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и законен
представител Н. И. Х., и К. Н. Х., ЕГН **********, действаща чрез своята
майка и законен представител Н. И. Х., трите с адрес за връчване: гр. София,
ул. „Ц. А.“ № 1, ет.4 - адв. Р. М., против „ЗД „Б. И.““ АД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Л., бул. „Д. Б.“ №
87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. - заедно, искове за осъждане на
дружеството да им заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ПТП, реализирано на 7.10.2020 г., по вина на водача на лек автомобил
марка „БМВ“, модел „Х Рейхе“ с рег.№ А *********, довело до смъртта на К.
В. Т., дължимо по силата на застрахователна полица по застраховка „ГО“ №
BG/02/119003019037, за Н. Х. – над размера на 125 000 лв. до размера на
126 000 лв., за В. Х. – над размера на 85 000 лв. до размера на 90 000 лв. и за
К. Х. – над размера на 50 000 лв. до размера на 90 000 лв., както и в частта за
присъдената законна лихва и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗД „Б. И.““ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес
12
на управление: гр. София 1407, район Л., бул. „Д. Б.“ № 87, представлявано
от С. С. П. и К. Д. К. - заедно, да заплати на Н. И. Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Я. п., област Бургас, ул. „Ч. м.“ № 10, с адрес за връчване:
гр. София, ул. „Ц. А.“ № 1, ет.4 - адв. Р. М., сума в размер на още 1000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 7.10.2020 г., по вина на водача на лек автомобил марка
„БМВ“, модел „Х Рейхе“ с рег.№ А *********, довело до смъртта на К. В. Т.,
дължимо по силата на застрахователна полица по застраховка „ГО“ №
BG/02/119003019037, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЗД „Б. И.““ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1407, район Л., бул. „Д. Б.“ № 87, представлявано
от С. С. П. и К. Д. К. - заедно, да заплати на Н. И. Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Я. п., област Бургас, ул. „Ч. м.“ № 10, с адрес за връчване:
гр. София, ул. „Ц. А.“ № 1, ет.4 - адв. Р. М., законната лихва върху главницата
от 125 000 лв., считано от 13.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЗД „Б. И.““ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1407, район Л., бул. „Д. Б.“ № 87, представлявано
от С. С. П. и К. Д. К. - заедно, да заплати на В. Н. Х., ЕГН **********,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител Н. И. Х., с
адрес за връчване: гр. София, ул. „Ц. А.“ № 1, ет.4 - адв. Р. М., сума в размер
на още 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, реализирано на 7.10.2020 г., по вина на водача на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „Х Рейхе“ с рег.№ А *********, довело до
смъртта на К. В. Т., дължимо по силата на застрахователна полица по
застраховка „ГО“ № BG/02/119003019037, ведно със законната лихва, считано
от 13.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЗД „Б. И.““ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1407, район Л., бул. „Д. Б.“ № 87, представлявано
от С. С. П. и К. Д. К. - заедно, да заплати на В. Н. Х., ЕГН **********,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител Н. И. Х., с
адрес за връчване: гр. София, ул. „Ц. А.“ № 1, ет.4 - адв. Р. М., законната
лихва върху главницата от 85 000 лв., считано от 13.08.2021 г. до
окончателното й изплащане.
13
ОСЪЖДА „ЗД „Б. И.““ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1407, район Л., бул. „Д. Б.“ № 87, представлявано
от С. С. П. и К. Д. К. - заедно, да заплати на К. Н. Х., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Н. И. Х., с адрес за
връчване: гр. София, ул. „Ц. А.“ № 1, ет.4 - адв. Р. М., сума в размер на още
40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ПТП, реализирано на 7.10.2020 г., по вина на водача на лек автомобил
марка „БМВ“, модел „Х Рейхе“ с рег.№ А *********, довело до смъртта на К.
В. Т., дължимо по силата на застрахователна полица по застраховка „ГО“ №
BG/02/119003019037, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2021 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЗД „Б. И.““ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1407, район Л., бул. „Д. Б.“ № 87, представлявано
от С. С. П. и К. Д. К. - заедно, да заплати на К. Н. Х., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Н. И. Х., с адрес за
връчване: гр. София, ул. „Ц. А.“ № 1, ет.4 - адв. Р. М., законната лихва върху
главницата от 50 000 лв., считано от 13.08.2021 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Н. И. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Я. п.,
област Бургас, ул. „Ч. м.“ № 10, с адрес за връчване: гр. София, ул. „Ц. А.“ №
1, ет.4 - адв. Р. М., да заплати на „ЗД „Б. И.““ АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Л., бул. „Д. Б.“ № 87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. - заедно, сумата от 883,20 лв.,
представляваща съдебно – деловодни разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА В. Н. Х., ЕГН **********, действаща със съгласието на
своята майка и законен представител Н. И. Х., с адрес за връчване: гр. София,
ул. „Ц. А.“ № 1, ет.4 - адв. Р. М., да заплати на „ЗД „Б. И.““ АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Л.,
бул. „Д. Б.“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. - заедно, сумата от
2208 лв., представляваща съдебно – деловодни разноски за първата
инстанция.
ОСЪЖДА К. Н. Х., ЕГН **********, действаща чрез своята майка
и законен представител Н. И. Х., с адрес за връчване: гр. София, ул. „Ц. А.“ №
14
1, ет.4 - адв. Р. М., да заплати на „ЗД „Б. И.““ АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Л., бул. „Д. Б.“ № 87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. - заедно, сумата от 2208 лв.,
представляваща съдебно – деловодни разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА Н. И. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Я. п.,
област Бургас, ул. „Ч. м.“ № 10, с адрес за връчване: гр. София, ул. „Ц. А.“ №
1, ет.4 - адв. Р. М., да заплати на „ЗД „Б. И.““ АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Л., бул. „Д. Б.“ № 87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. - заедно, сумата от 2380,80 лв.,
представляваща съдебно – деловодни разноски за втората инстанция.
ОСЪЖДА В. Н. Х., ЕГН **********, действаща със съгласието на
своята майка и законен представител Н. И. Х., с адрес за връчване: гр. София,
ул. „Ц. А.“ № 1, ет.4 - адв. Р. М., да заплати на „ЗД „Б. И.““ АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Л.,
бул. „Д. Б.“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. - заедно, сумата от
5450 лв., представляваща съдебно – деловодни разноски за втората
инстанция.
ОСЪЖДА К. Н. Х., ЕГН **********, действаща чрез своята майка
и законен представител Н. И. Х., с адрес за връчване: гр. София, ул. „Ц. А.“ №
1, ет.4 - адв. Р. М., да заплати на „ЗД „Б. И.““ АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1407, район Л., бул. „Д. Б.“ № 87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. - заедно, сумата от 5450 лв.,
представляваща съдебно – деловодни разноски за втората инстанция.
ОСЪЖДА „ЗД „Б. И.““ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1407, район Л., бул. „Д. Б.“ № 87, представлявано
от С. С. П. и К. Д. К. - заедно, да заплати държавна такса за
първоинстанционното производство в размер на 12 240 лв., по сметката на
Окръжен съд Бургас, както и сумата от 803,20 лв. – разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА „ЗД „Б. И.““ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1407, район Л., бул. „Д. Б.“ № 87, представлявано
от С. С. П. и К. Д. К. - заедно, да заплати държавна такса за въззивното
производство в размер на 6120 лв., по сметката на Апелативен съд Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16