Присъда по дело №14761/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта:	26
Дата:	15 февруари 2023 г.
Съдия:	Станислав Бориславов Седефчев

Дело:	20221110214761
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 26
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
СъдебниАВГУСТА К. КРЪСТЕВА

заседатели:НЕНКА Г. Г.ЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
и прокурора С. Н. Д.
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ Наказателно
дело от общ характер № 20221110214761 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
П Р И С Ъ Д А

№

гр. София, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13
състав, в публично заседание на тридесет и първи януари две хиляди и
двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. НГ

1

2. АК

при секретар Е.Илиева и в присъствието на прокурор Д. като разгледа
докладваното от съдията НОХД № 14761 по описа за 2022 г., въз основа на
закона и доказателствата по делото

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимата Р. Д. С., с ЕГН **********, родена на ххх. в
гр. ххх, живуща в с. Загорци, община ххх български гражданин, със средно
образование, безработна, омъжена, осъждана ЗА ВИНОВНА в това, че на
04.11.2021 г. , за времето от 11:00ч. до 12: 30ч., в град София, ул. „Доспат” №
38, ет. 2 е отнела чужди /собственост на М. Н. Д./ движими вещи – дамски
златен пръстен, гравиран с монограм „МД“, с тегло от 13,00 грама, на
стойност 1001,00 лева, сребърен пръстен, „с две изпъкнали ленти и две малки
топчета“, с тегло 03,00 грама, на стойност 21,60 лева, сребърна верижка
(ланец), обикновена плитка, с тегло 04,00 грама, на стойност 28,80 лева,
сребърен медальон с образа на „Мадона“, плътна изработка, тегло 05,00
грама, на стойност 36,00 лева, сребърна висулка във форма на „малък кръст“,
тегло 01,00 грама, на стойност 7,20 лева, сребърна висулка във форма на
„малко сърце“, с тегло 01,00 грама, на стойност 7,20 лева и старинен,
еластичен колан за народна носия, изцяло сребърен, с две големи пафти
отпред и сребърни елементи, на стойност 900,00 лева, всичко на обща
стойност 2001,80 /две хиляди и осемдесет/ лева, от М. Н. Д., без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив, престъплението е извършено
след като С. е била осъждана за тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено
по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за поне едното от
тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК, както
следва: 1. дело № 1173/2015год., НОХД, присъда № 33/15.02.2016г. на
Районен съд – Пазарджик, в сила от 27.04.2016г. На основание чл. 61, т.2, от
ЗИНЗС определя първоначален „Строг“ режим за изтърпяване на наказание
„Лишаване от свобода“, за срок от пет години на осъдената; 2. дело №
785/2012 год., НОХД, присъда № 110/17.05.2012г. на Районен съд Стара
Загора, в сила от 02.06.2012г. На основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС определя
първоначален „Общ“ режим за изтърпяване на така определеното най- тежко
наказание „Лишаване от свобода“, за срок от четири години на осъдената -
като с това е осъществила състава на престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.
194 ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б.”А” и б „Б“ от НК, поради което и на основание чл.
чл.196, ал.1, т.1 от НК, вр. чл. 54 от НК й определя наказание лишаване от
2

свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл. 373, ал. 2 от НПК,
вр. чл. 58а, ал. 1 от НК намалява с една трета и й НАЛАГА наказание
"лишаване от свобода" за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б „б“ от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.

ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК при изпълнение на
наказанието "Лишаване от свобода" времето, през което подсъдимата Р. Д. С.
е била задържана по настоящото производство и по ЗМВР.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата Р. Д. С., със
снета по делото самоличност да заплати сумата от 228, 40 лева. - разноски в
досъдебното производство в полза на държавата по сметка на СДВР, както и
на основание 190, ал. 2 от НПК сумата от 5 лева за служебно издаден
изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Софийски градски съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

2.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към присъда по НОХД 14761/2022 г. по описа на СРС, НО, 13 с-в.

Производството пред СРС е образувано по обвинителен акт на СРП, с който е
повдигнато обвинение срещу Р. Д. С., за това, че на 04.11.2021 г., за времето от 11:00 ч.
до 12: 30 ч., в град София, ул. „Доспат” № 38, ет. 2 е отнела чужди /собственост на М.
Н. Д./ движими вещи – дамски златен пръстен, гравиран с монограм „МД“, с тегло от
13,00 грама, на стойност 1001,00 лева,сребърен пръстен, „с две изпъкнали ленти и две
малки топчета“, с тегло 03,00 грама, на стойност 21,60 лева,сребърна верижка (ланец),
обикновена плитка, с тегло 04,00 грама, на стойност 28,80 лева,сребърен медальон с
образа на „Мадона“, плътна изработка, тегло 05,00 грама, на стойност 36,00
лева,сребърна висулка във форма на „малък кръст“, тегло 01,00 грама, на стойност 7,20
лева,сребърна висулка във форма на „малко сърце“, с тегло 01,00 грама, на стойност
7,20 лева,старинен, еластичен колан за народна носия, изцяло сребърен, с две големи
пафти отпред и сребърни елементи, на стойност 900,00 лева, всичко на обща стойност
2001,80 /две хиляди и осемдесет/ лева, от М. Н. Д., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив, извършил престъплението след като С. е била осъждана за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за поне едното
от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК, както следва:
1. дело № 1173/2015год., НОХД, присъда № 33/15.02.2016г. на Районен съд
– Пазарджик, в сила от 27.04.2016г. На основание чл. 61, т.2, от ЗИНЗС определя
първоначален „Строг“ режим за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“, за
срок от пет години на осъдената;
2. дело № 785/2012 год., НОХД, присъда № 110/17.05.2012г. на Районен съд
Стара Загора, в сила от 02.06.2012г. На основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС определя
първоначален „Общ“ режим за изтърпяване на така определеното най- тежко
наказание „Лишаване от свобода“, за срок от четири години на осъдената -
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б.”А” и б „Б“ от НК.

В разпоредителното заседание по делото защитата и подсъдимият правят искане
за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно - съкратено съдебно
следствие в производството пред първа инстанция, при условията на чл. 371, т. 2 от
НПК.
В съдебното заседание представителят на СРП поддържа обвинението с
фактическото и правно съдържание, очертани с обвинителния акт. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда, като подсъдимият бъде признат за виновен по
повдигнатото обвинение и му бъде наложено наказание към средния, предвиден в
закона, размер.
Защитникът на подсъдимата не оспорва фактическите твърдения в обвинителния
акт. От правна страна излага доводи за превес на смекчаващите обстоятелства и
пледира за наказание към минимума.
Подсъдимата на основание чл. 371, ал. 1, т. 2 НПК признава изцяло фактите,
посочени в обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези
факти, като на осн. чл. 372, ал. 4 НПК съгласието му е одобрено от съда. В
предоставената й възможност за последна дума изказва съжаление.
Софийски районен съд обсъди доводите и възраженията на страните‚ подложи
1

на анализ доказателствените материали, събрани по делото, отчете принципите на чл.
14 и чл. 18 от НПК и с като съобрази направеното от подсъдимия самопризнание и
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 3 НПК установи следната, относима към
предмета на делото, фактическа обстановка:

Р. Д. С., с ЕГН **********, е родена на 03.01.1969 г. в гр. ххх същата е
български гражданин, със средно образование, безработна, омъжена, осъждана, с
постоянен адрес в с. Загорци, община Нова Загора.
Към 2021 г. подсъдимата била осъждана, като по НОХД № 1173/2015г. с
присъда № 33/15.02.2016г. на РС- Пазарджик, в сила от 27.04.2016г., на осн. Чл. 61, т. 2
ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното и
наказание лишаване от свобода за срок от 5 г., по НОХД № 785/2012г. с присъда №
110/17.05.2012г. на РС- Стара Загора, в сила от 02.06.2012г., на осн. Чл. 61, т. 2 ЗИНЗС
е определен първоначален общ режим на изтърпяване на определеното едно общо най-
тежко наказание ЛОС за срок от 4 години.
През 2021 г. М. Д. живеела в гр. ххх През месец ноември тя пуснала обява във
вестник „Трета възраст“, за продажба на туристически обувки. На 03.11.2021г.
получила обаждане по телефона от жена, която искала да закупи обувките. На
04.11.2022г. св. Д. излязла да пазарува и се върнала около 11.00ч. На входа на блока си
св. Д. срещнала Р. Д. С., която и съобщила,че търси именно нея, за да види обувките. Д.
я поканила в дома си, подсъдимата се представила с името Роса. Двете разговаряли на
различни теми, като седели в хола, който се състоял от две помещения със завеса. С.
искала да разгледа и другата стая, станала и започнала да се разхожда в дома на Д..
Подсъдимата поискала чаша вода и Д. отишла до кухнята, за да и донесе. През това
време С. видяла,че в хола е оставен старинен еластичен колан за народна носия, изцяло
сребърен с две големи пафти отпред и сребърни елементи. На една масичка в стаята
пострадалата била оставила бижутата си и възползвайки се от доверието и разсеяността
на същата обв. С. взела горепосочения колан и дамски златен пръстен, гравиран с
монограм „МД“, с тегло от 13,00 грама, сребърен пръстен, „с две изпъкнали ленти и
две малки топчета“, с тегло 03,00 грама, сребърна верижка (ланец), обикновена плитка,
с тегло 04,00 грама, сребърен медальон с образа на „Мадона“, плътна изработка, тегло
05,00 грама, сребърна висулка във форма на „малък кръст“, тегло 01,00 грама, и
сребърна висулка във форма на „малко сърце“, с тегло 01,00 грама.
Подсъдимата прибрала у себе си тези вещи, притежавани от Дажарова, като
казала на Д.,че дъщеря и я чака пред входа, поради което С. ще отиде да я вземе, и ще
се върне отново. Подсъдимата не се върнала в дома на пострадалата. С. била в
жилището на св. Д. на 04.11.2021 г. за времето от 11.00 ч. до 12.30 ч., което било
напълно достатъчно за да може тя да възприеме и запомни лицето и останалите външни
белези на същата. На следващия ден Д. установила липсата на колана и бижутата си, за
което уведомила органите на МВР.
Стойността на отнетите вещи възлизала на както следва: дамски златен пръстен,
гравиран с монограм „МД“, с тегло от 13,00 грама, на стойност 1001,00 лева,сребърен
пръстен, „с две изпъкнали ленти и две малки топчета“, с тегло 03,00 грама, на стойност
21,60 лева,сребърна верижка (ланец), обикновена плитка, с тегло 04,00 грама, на
стойност 28,80 лева,сребърен медальон с образа на „Мадона“, плътна изработка, тегло
05,00 грама, на стойност 36,00 лева,сребърна висулка във форма на „малък кръст“,
тегло 01,00 грама, на стойност 7,20 лева,сребърна висулка във форма на „малко сърце“,
с тегло 01,00 грама, на стойност 7,20 лева, старинен, еластичен колан за народна носия,
изцяло сребърен, с две големи пафти отпред и сребърни елементи, на стойност 900,00
лева, всичко на обща стойност 2001,80 /две хиляди и осемдесет/ лева.

2

Описаната фактическа обстановка е установена въз основа на следните
доказателствени материали: направеното от подсъдимата признание на фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт; показанията на свидетелите
– М. Д., М. Д., Н. Т., Д. П., М. Т. и Г. К., дадени в рамките на досъдебното
производство; от писмените доказателства и доказателствени средства – протоколи за
разпознаване, протоколи за доброволно предаване, медицинска документация,
кореспонденция, свидетелство за съдимост, от заключенията на изготвените в
досъдебното производство СОЕ, СТЕ.
Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви по отношение на
фактите, включени в предмета на доказване. Гласните и писмените доказателствени
източници са еднопосочни и взаимнодопълващи се и кореспондират със
самопризнанието на подсъдимия.
Показанията на свидетелката М.Д. съдействат за установяване механизма и
авторството на деянието на подсъдимата, от което тя се явява пострадала, като по
отношение на тези обстоятелства, показанията и се подкрепят и от показанията на
нейния племенник - Д.П..
Авторството на деянието се потвърждава и от законосъобразно проведените и
надлежно отразени в съответните протоколи разпознавания на подсъдимата, като от
показанията на разпитаните като свидетели поемни лица М.Т., Г.К., М.Д. и Н.Т. се
установява законността на тези действия по разследване.
Показанията на св. Д. съдействат за установяване на вещите, предмет на
престъплението и тяхната стойност.
Стойността на вещите, предмет на престъплението се установява и от
заключението на СОЕ.
Заключението на видео-техническата експертиза съдейства за изясняване
поведението на подсъдимата преди и след деянието.
Приетата медицинска документация съдейства за установяване зравословното
състояние на подсъдимата.
Съдебното минало на подсъдимата се установява от свидетелството за съдимост

При така установените по делото факти, подсъдимата Р. Д. С. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал.1, т. 1, вр. чл.
194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б."а" и б."б" от НК.
От обективна страна на 04.11.2021 г. , за времето от 11:00 ч. до 12: 30 ч., в град
София, ул. „Доспат” № 38, ет. 2 тя е отнела чужди /собственост на М. Н. Д./ движими
вещи – дамски златен пръстен, гравиран с монограм „МД“, с тегло от 13,00 грама, на
стойност 1001,00 лева,сребърен пръстен, „с две изпъкнали ленти и две малки топчета“,
с тегло 03,00 грама, на стойност 21,60 лева,сребърна верижка (ланец), обикновена
плитка, с тегло 04,00 грама, на стойност 28,80 лева,сребърен медальон с образа на
„Мадона“, плътна изработка, тегло 05,00 грама, на стойност 36,00 лева,сребърна
висулка във форма на „малък кръст“, тегло 01,00 грама, на стойност 7,20 лева,сребърна
висулка във форма на „малко сърце“, с тегло 01,00 грама, на стойност 7,20
лева,старинен, еластичен колан за народна носия, изцяло сребърен, с две големи пафти
отпред и сребърни елементи, на стойност 900,00 лева, всичко на обща стойност 2001,80
/две хиляди и осемдесет/ лева, от М. Н. Д., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив, извършил престъплението след като С. е била осъждана за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за поне едното
3

от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК, както следва:
1. дело № 1173/2015год., НОХД, присъда № 33/15.02.2016г. на Районен съд –
Пазарджик, в сила от 27.04.2016г. На основание чл. 61, т.2, от ЗИНЗС е определен
първоначален „Строг“ режим за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“, за
срок от пет години на осъдената и 2. Дело № 785/2012 год., НОХД, присъда №
110/17.05.2012г. на Районен съд Стара Загора, в сила от 02.06.2012г. На основание чл.
61, т. 2 от ЗИНЗС е определен първоначален „Общ“ режим за изтърпяване на
определеното най- тежко наказание „Лишаване от свобода“, за срок от четири години
на осъдената - престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б.”А” и
б „Б“ от НК.

Изпълнителното деяние на престъплението кражба се състои в прекратяване на
чуждата фактическа власт върху предмета на престъплението и установяване на
фактическа власт върху него от страна на дееца, като това в настоящия случай е
осъществено чрез вземане на намиращите се в дома на пострадалата пръстени,
верижка, медальон, висулка и колан от подсъдимата и изнасянето им от него.
Описаните по-горе бижута и колан, предмет на престъплението, са движими
вещи по смисъла на ЗС, чужди за подсъдимата и не са били предоставяни в нейно
владение.
От обективна страна е налице квалифициращият признак по чл. 196 , ал. 1, т. 1
от НК - деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29,
ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК. Налице са и двете хипотези по чл. 29, ал.1 от НК, тъй като
настоящото деяние е извършено след като подсъдимата е била осъждана за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК и след като е бил осъждана два или
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
поне за едно от тях изпълнението не е отложено по чл. 66 НК.
От субективна страна подсъдимата е действала при форма на вина пряк умисъл.
Тя е осъзнавала, че намиращите се в дома на пострадалата вещи са чужди за
подсъдимата - собственост на друго лице и фактическата власт върху тях не и е била
предоставяна. Подсъдимата също така е осъзнавала, че прибирайки вещите в себе си и
напускайти с тях жилището на М.Д. чуждото владение върху вещите бива прекратено
и установява своята фактическа власт върху тях, като подсъдимта е искала и целяла
именно това. Подсъдимата е съзнавала и че извършва деянието в условията на опасен
рецидив, тъй като е знаела, че вече е бил осъждана за тежко умишлено престъпление
на наказание лишаване от свобода не по-малко от една година, чието изпълнение не е
отложено по чл. 66 НК и че е била осъждана два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 НК.
Налице е и допълнителният субективен елемент - присвоително намерение,
обективирано в последващото поведение на подсъдимата.

При определянето и индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид
следното:
За престъплението по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1 от НК законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода за срок от две до десет години.
При проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК,
съдът е длъжен на основание чл. 373, ал. 2 от НПК да определи наказанието при
условията на чл. 58а от НК, като прецени дали случаят следва да се подведе под
хипотезата на ал. 1 или на ал. 4 на чл. 58а от НК.
4

Съдът отчете като смекчаващи обстоятелства здравословното състояние на
подсъдимата и напредналата и възраст.
От друга като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете съдебното
минало на подсъдимата, включващо осъждания, извън тези квалифициращи
настоящото деяние като опасен рецидив, както и механизма на извършване на
деянието, при което е проникнато в дома на лице в изключително напреднала възраст
чрез заблуждаването му.
Като отчете баланса на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът прие, че не може да намери приложение чл. 58, ал.4, вр. чл. 55 от НК, а
наказанието трябва да бъде индивидуализирано съгласно правилото, визирано в чл.
58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, като същото бъде намалено с 1/3.
За постигане на целите по чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита
подсъдимата към спазване законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и върху другите членове на обществото, на подсъдимия
следва да бъде определено наказание над минималния, но под средния, предвиден в
закона размер, а именно "лишаване от свобода" за срок от три години. Това наказание
е съответно на обществената опасност на деянието и дееца в конкретния случай. С
оглед обстоятелството, че производството е протекло по реда на гл. 27, чл. 371, т. 2 от
НПК, в съответствие с разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, така определеното
наказание на подсъдимата следва да бъде редуцирано с 1/3, като й бъде наложено
наказание от две години лишаване от свобода.

Така наложеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, доколкото не
са налице предпоставките на чл. 66 от НК, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" от
ЗИНС съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода.

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК съдът приспадна при изтърпяване на така
наложеното наказание времето, през което подсъдимата е бил задържана и по
отношение на нея е била взета мярка за неотклонение задържане под стража по
настоящото производство.

При този изход на делото, съдът следва да възложи в тежест на подсъдимата
направените по делото разноски. В съответствие с чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъжда
подсъдимата да заплати да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сторените
в досъдебното производство разноски в размер на 228, 40 лева, както и на основание
чл. 190, ал. 2 от НК по 5 лева за изпълнителен лист.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

5

Съобщи за изтекли лични данни