Р Е Ш Е Н И Е
№
…
Гр.
София, 12.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, I-20-ти състав, в
публичното заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при
секретаря Е. Калоянова, като разгледа гр.д. № 10 875/2016г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът – А.Б.Й. твърди, че срещу
него е било образувано ДП № 45/2008 г. на ОП – П.. Сочи, че на 10.12.2010 г. той
е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1,
т. 7 и т. 10, пр. 1, вр. с чл. 115 и чл. 93, т. 20 НК и му е била взета мярка
„задържане под стража“ за срок от 72 часа, считано от 18:00 на 10.12.2010 г.,
като в последствие му е била взета постоянна мярка за неотклонение „задържане
под стража“. С определение от 22.10.2012 г. на Специализирания наказателен съд
(СпНС) взетата мярка за неотклонение от „задържане под стража“ е била изменена в
„домашен арест“ и на 26.10.2012 г. ищецът е бил освободен от ареста. Твърди, че
тази мярка за неотклонение „домашен арест“ е била отменена с постановление от
19.08.2013 г. на СП по пр. пр. 60/2012 г.. Сочи, че след неколкократно
прецезиране на обвинението на 10.11.2014г. Специализираната прокуратура е
внесла обвинителен акт, с който му е повдигнато пред съд обвинение за
престъпление по чл.116, ал. 1, т.6, т.7, т.9 и т.10 вр. с чл. 115, ал. 1, вр. с
чл. 20, ал.2, вр. с ал.1 от НК и е образувано НОХД № 1648/2014 г. по описа на
Специализирания наказатален съд. Сочи, че с присъда от 24.11.2015г. е признат
за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, като поддържа, че
присъдата е влязла в сила на 09.12.2015 г.
Ищецът твърди, от незаконно
повдигнатото му обвинение е претърпял неимуществени вреди от свързването му с
извършване на тежко престъпление, за което се предвиждало наказание лишаване от
свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без право на
замяна. Бил ужасен когато разбрал за наказанието, предвидено за престъплението,
в извършването на което е бил обвинен. Чувствал страх и безизходица, изпаднал в
тежка емоционална депресия и отчаяние. През периода на действие на мярката „задържане
под стража“ той не можел да участва в отглеждането на сина си, който тогава бил
няколко месечно бебе. Твърди, че до привличането му като обвиняем се ползвал с
добро име в селото, в което живеел. Задържането му било медийно отразено, в
резултат на което той загубил голяма част от социалните си контакти. Отношението
на повечето му съседи, приятели и познати
се променило, съседите заобикаляли къщата му, приятелите му споделили,
че не искат да бъдат свързвани с него и за това спрели да го посещават. По
време на мерките за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, а и
след това се чувствал безполезен, тъй като не можел да се грижи за прехраната
на семейството, което било изпаднало в тежко финансово състояние. Сочи, че
връщането към нормалния живот е невъзможно, предвид упражнената спрямо него
наказателна репресия. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да
осъди ответника - П.НА Р.Б., да му заплати обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на влизане на оправдателната присъда в сила (09.12.2015 г.).
Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът-П.НА Р.Б., оспорва исковете.
Твърди, че не следва да отговаря за взетата от съда мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Заявява също, че предвид усложнената фактическа
обстановка наказателното производство е протекло в разумен срок. Поддържа, че
не е доказано ищецът да е претърпял описаните неимуществени вреди, както и
същите да са в причинна връзка с повдигнатото му обвинение. Оспорва размера на претендираното
обезщетение като завишено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните
възражения, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се, че А.Б.Й. е привлечен
като обвиняем с постановление от 10.12.2010 г. по образуваното ДП № 45/08 по
описа на ОП-П.. Със същото постановление на ищеца е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ за срок от 72 часа, считано от 18:00 на 10.12.2010 г. до
довеждането му в Окръжен съд П. за разглеждане на искане за вземане на
постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ (постановление, л.
19-21).
Видно от протокол от 22.10.2012 г. на Специализирания
наказателен съд, 11 наказателен състав, мярката за неотклонение по пр.пр. №
60/2012 г. по описа на Специализираната прокуратура (СП), взета спрямо А.Й. е
изменена от „задържане под стража“ в „домашен арест“ (вж. протокола, л. 12-18).
От приетото по делото удостоверение от ГД „Изпълнение на
наказанията“ към Министерство на правосъдието е видно, че ищецът е постъпил в
ареста на гр. П. на 10.12.2010 г. като е бил задържан с постановление по ДП №
45/2008 г. На 03.01.2012 г. А.Й. е преведен в затвора в гр. П. от където е
освободен на 26.10.2012 г. след като мярката му е изменена в „домашен арест“.
Общо периодът на задържане под стража е продължил 1 година, 10 месеца и 16 дни.
На 19.08.2013 г., след запознаване с материалите по пр.пр. №
60/2012 г. по описа на СП, ДП № 45/2008 г. по описа на ОП-П., прокурор при
Специализираната прокуратура е констатирал, че търпените от А.Й. мерки за
процесуална принуда са надвишили максимално допустимия срок. Поради това с
постановление от 19.08.2013 г. на прокурора са отменени всички мерки за
процесуална принуда по отношение на ищеца.
От представеното и прието постановление от 23.07.2014 г. по
преписка № 60/2012 г., ДП № 46/2013 г. по описа на СО-СП се установява, че А.Й.
е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6,
пр. 1, т. 7 и т. 10, пр. 1, вр. с чл. 115, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл.
1 от НК. За това деяние на 10.11.2014 г. в Специализирания наказателен съд е
внесен обвинителен акт.
Между страните не е спорно, че наказателното производство по
повдигнатото обвинение е приключило с влязла в сила присъда, с която ищецът е
бил признат за невиновен и оправдан. Това се установява и от приетата по делото
присъда от 24.11.2015 г. на СпНС, 5 състав, по НОХД 1648/2014 г., върху която е
отбелязано, че е влязла в сила на 09.12.2015 г. (л. 9-11).
Според показанията на разпитаната по делото свидетелка Б.Д.Д.тя
живее с ищеца на семейни начала. Свидетелката сочи, че е ходила в ареста на
свиждания на А.Й.. Той е изглеждал много зле, плачел е и се е тормозел на
всички свиждания. По това време тя и ищеца са имали дете на няколко месеца
(това се потвърждава и от представеното по делото удостоверение за раждане, л.
37). А.Й. не можел да вижда и да участва в отглеждането на детето им, което свидетелката
изпитвала затруднения да извършва сама. Всичко това, както и повдигнатото
обвинение в престъпление, което ищецът не е бил извършил тормозело и
разстройвало А.Й.. След освобождаването му от ареста все още бил затворен и
притеснен. Познатите и приятелите на ищеца се отдръпнали от него, а той се
затворил в себе си. До момента на постановяване на присъдата изпитвал страх. Според
показанията на свидетелката Д. към момента на задържане на ищеца той работел
като таксиметров шофьор, а след отмяна на мерките му за неотклонение не можел
да си намери работа, а започнал такава едва два месеца преди момента на
депозиране на показанията. Твърди, че причина да не може да си намери работа е
повдигнатото му обвинение, тъй като селото, от което били било малко и всички знаели
за случая.
Според показанията на свидетелката В.П.Й.тя е майка на ищеца
и живее с него и съпругата му в едно домакинство. От показанията ѝ се
установява, че ищецът се почувствал много зле след задържането му, което се
разчуло в селото и околностите. Той се затворил в себе си, а приятелите му
започнали да го отбягват. Свидетелката сочи, че молила няколко от приятелите му
да говорят с него, но те й казали, че не желаят да си имат работа с „килър“ и
повечето го отбягвали.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П., съда
и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Разпоредбата визира няколко самостоятелни хипотези,
представляващи самостоятелни основания за ангажиране отговорността на държавата
една, едно от които е в случаите на постановена оправдателна присъда, какъвто е
настоящият.
Между страните не са спорни фактите (определение по доклада
на делото), от които произтича отговорността на ответника, като процесуален
субституент на държавата- привличане на ищеца като обвиняем и наличие на влязла
в сила присъда, с която той е оправдан. Спорни са единствено характерът и
интензивността на неимуществените вреди, които ищецът е претърпял в причинна
връзка с незаконното му обвинение.
По делото се установява от събраните
по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелките Д. и Й., че в
причинна връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство той е претърпял
неимуществени вреди, свързани с тревогата му от хода и изхода на наказателното
производство. Установява се, че повдигнатото обвинение е довело до негативни
промени у ищеца, който е чувствал стрес и тревога. Затворил се в себе си тъй
като в обкръжението му неговото име се свързвало с престъплението, в
извършването на което е бил обвинен. Установява се, че повечето от приятелите
му го отбягвали, както и че отчуждение и негативно отношение се наблюдавало и
от страна на съселяните на ищеца. Периодът на задържане под стража на ищеца бил
натоварен освен от естествените негативни изживявания свързани с ограничаването
свободата на придвижване и следване на нормалния житейски ритъм, така и
допълнително обременяващата го мисъл, че е далеч от семейството и новороденото
му дете.
В същото време съдът намира, че по
делото не се установява извън горните вреди ищецът да е претърпял други такива
в причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство и конкретно
това да е свързано с невъзможността му да си намери работа. В тази връзка
единствено са депозираните от свидетелите Д. и Й. гласни доказателства. Същите
не съдържат свидетелства за конкретна работа, на която ищецът е кандидатствал и
такава му е отказана, поради факта на наличие на висящо срещу него наказателно
производство. Не се установява несъмнено и че психиката на ищеца е засегната в
степен по-висока от обичайното засягане при такъв вид необичайно развитие на
житейския път. По делото не е доказан и твърденият от ищеца значителен медиен
отзвук на случая. Единствено двете свидетелки, които са близки на ищеца, са
заявили твърдения за отразяване на случая в медиите. Други доказателства не са
събирани в подкрепа на това твърдение. Поради това и при преценка на
показанията на свидетелките съгласно чл. 172 ГПК, съдът намира за недоказано
широко медийно отразяване на повдигнатото на ищеца обвинение.
Обезщетението
за неимуществени вреди, причинени в следствие на незаконосъобразните действия
на правозащитните органи, съгласно § 1 от ПЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД,
се определя от съда по справедливост. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди настоящият съдебен състав съобрази,
продължителността на периода, през който обвинението е повдигнато и поддържано;
това, че повдигнатото обвинение е за тежко престъпление и за същото се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от 15 до 20 години, доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна, както и това, че за срок от около 1 г., 10 месеца
и шестнадесет дни е бил задържан под стража с марка за неотклонение, както и че
почти десет месеца след това е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“,
която също е засегнала съществено правата на ищеца. Съдът съобразява и това, че
при повдигане на обвинението, което е станало през м. декември 2010г. ищецът е
бил на 25 години, в която възраст човек е най-трудоспособен и социално активен,
че ищецът за дълъг период от време е бил лишен от възможността да вижда и
подкрепя семейството си, както и да работи и осигурява издръжката му. Съдът
взема предвид и характера на причинените вреди - страх, стрес, унижение, затваряне
в себе си, понасяне на очевидно негативното отношение от съселяните и
приятелския кръг. Същевременно
съдът съобразява и обстоятелството, че повдигането и поддържането на обвинение
за такъв тип престъпление против личността естествено води до накърняване
честта и доброто име на личността, като последиците на това отзвучават дълго. При
отчитане на всички посочени обстоятелства, както и като взе предвид принципа на
справедливостта и като съобрази икономическата конюктура в страната към датата
на влизане в сила на оправдателната присъда, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, във връзка с
образуваното срещу него и водено наказателно производство, приключило с оправдателна
присъда, възлиза на 33 000 лева, за която сума искът следва да бъде уважен
и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лева.
Неоснователно
е възражението на П., че не следва да отговаря за взетата от съда мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Според т. 13 на ТР № 3 от 22.04.2005 по
тълк. дело №3/2004 г., ОСГК на ВКС обезщетението за неимуществени вреди,
причинени от неоснователно обвинение, обхваща и вредите от незаконното
задържане под стража. Тази вреда е в причинна връзка с действията на П. на РБ,
защото без повдигане на неоснователно обвинение не би се стигнало до
постановяване на мярката, макар съдът самостоятелно да е преценявал нейното
налагане със свой акт. Това разрешение следва и от приетото в ТР № 5/15.06.2015
по т.д № 5/2013 ОСГК, предвид изключването на съда от кръга ответници по ЗОДОВ
за случаите, при които включително по съдебен ред е било постановено, или
потвърдено задържане на обвиняемия под стража, като мярка за неотклонение.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент държавните
органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение
– така Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС. В конкретния случай оправдателната присъда е влязла в сила на 09.12.2015г.,
от която дата следва да се присъди лихва за забава.
По разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото съразмерно с
уважената част от иска в размер на 1168,20лева.
Така мотивиран Софийски районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „********, ДА ЗАПЛАТИ на А.Б.Й., с ЕГН: **********, сумата
в размер на 33 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за незаконно обвинение в извършване на престъпление,
за което е образувано нохд № 1648/2014 г. на СпНС, 5 състав, приключило с
оправдателна присъда, влязла в сила на 09.12.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.12.2015 г. до окончателното изплащане, както и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 1168,20лева- разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 100 000 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: