Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на седми май две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 4689 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И.“ ЕООД
срещу наказателно постановление № 03-007668 от 25.05.2017 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на дружеството
на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за това, че на 15.05.2017 г.
в гр. Варна в качеството на работодател не е обезопасил в опасната зона излята
плоча на кота + 6,20 м. в обекта на контрол –
строителен обект, намиращ се в гр. Варна, ул. „Дубровник“ № 54, блок 1 срещу
опасността падане от височина с помощта на горно и междинно перило за ръка и
бордова лента за крака или с помощта на друго еквивалентно алтернативно решение
– нарушение по чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
(Наредбата).
Дружеството
– жалбоподател „И.“ ЕООД намира наказателното постановление за
незаконосъобразно, като бланкетно посочва, че са
налице допуснати съществени процесуални нарушения и оспорва фактическата
обстановка. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното
дружество чрез своя процесуален представител адв. С.Т.в
пледоарията си по същество и в писмено становище по делото навежда доводи за
допуснати множество процесуални нарушения при издаването на наказателното
постановление. На първо място се твърди, че е нарушена нормата на чл. 57, ал.
1, т. 5 ЗАНН, тъй като в наказателното постановление не се съдържат факти,
обосноваващи качеството на работодател на въззивното
дружество. На следващо място се твърди, че не са посочени доказателствата,
които обосновават това качество. Излага съображения, че е нарушен принципът „ne bis in idem“, тъй като са издадени три отделни наказателни постановления за едно и
също нарушение, доколкото всяка една плоча от строителната площадка не
представлява сама по себе си строителна площадка съобразно ЗУТ. Твърди се, че по делото е установено, че към
15.05.2017 г. целият етап на изграждане на грубия строеж на етап 3 (блок 1) е
бил превъзложен изцяло на „Смарт
– строй 2015“ ЕООД, което е следвало със свои работници да изгради кофража,
включително изливането на плочите и обезопасяването им. Оспорва обстоятелството
въззивното дружество да има качеството на строител
или работодател в процесния обект, нито дори същият
да е участник в строителството. Твърди, че дори и това да се приеме, то
отговорността следва да е по чл. 413, ал. 1 КТ или по ЗУТ. Поддържа искането за
отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от своя
процесуален представител ст. юрисконсулт Д.О., която моли за потвърждаване на
наказателното постановление, аргументирайки се, че в конкретния случай от
събраните по делото доказателства се установява качеството на работодател на въззивното дружество. Навежда доводи, че са налице три
отделни административни нарушения, които са обусловили и издаването на три
отделни наказателни постановления.Навежда доводи, че отговорността е
едновременно в качеството на работодател и строител, като се позовава на
разпоредбата на чл. 6 от Наредбата. Посочва, че в случая е недопустимо
контролните органи по спазване на безопасни и здравословни условия на труд да
търсят отговорност по ЗУТ, а разпоредбата на чл. 413, ал. 1 КТ се прилага само
за физически лица.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
21.10.2014 г. бил сключен предварителен договор за учредяване на право на
строеж и прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за проектиране и
строителство между прехвърлителите С.Н.И., М.Т.И., Я.
П.Я. и Я. Я., от една страна, и приобретателят „И.“
ЕООД, от друга страна. По силата на посочения договор приобретателят
се е задължил да изгради и завърши жилищните сгради в степен на завършеност и
изпълнение на довършителните работи по БДС (на шпакловка и замазка), а именно
блокове 1,2,3 и да довърши изграждането на блок 4 в Многофункционална
обществено-административна и/или жилищна сграда с административен адрес гр.
Варна, район „Приморски“, ул. „Дубровник“ № 54.
На
11.12.2015 г. бил сключен договор за строителство № СС-02/11.12.2015 г. между въззивното дружество, в качеството на възложител, и „Смарт – строй 2015“ ЕООД, в качеството на строител, по
силата на който строителят се задължил да извърши СМР в обект, находящ се адрес гр. Варна, ул. „Дубровник“ № 54, както
следва: направа на кофраж на плочи и вертикали, монтаж на арматура, полагане на
бетон и направа на зидария.
С
нотариален акт за прехвърляне на идеални части от поземлен имот и взаимно
учредяване на вещно право на строеж върху поземлен имот срещу задължение за
извършване на строителство № 69, том I, рег. №
1803, дело № 43 от 17.02.2016 г. по описа на нотариус С.Д. – нотариус с рег. № от Регистъра на НК, С.Н. И., М.Т.И. Я. П. Я.и
Я.Н.Я. прехвърлили идеални части от ПИ с
идентификатор 10135.2554.612 на съсобственика си „И.“ ЕООД. Собствеността била
прехвърлена срещу задълженията на дружеството за проектиране и строителство,
подробно описани и поети съгласно посочения по-горе предварителен договор.
На 15.05.2017 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, измежду които и
св. С.И.П. извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в
строителен обект, намиращ се в гр. Варна, ул. „Дубровник“ № 54.
Проверката
била извършена по повод постъпил сигнал в Дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна за необезопасени плочи в обекта.
В хода на
проверката св. С.И.П. установил, че плочата на кота +
6,20 м. в блок 1 на строителния обект не е обезопасена в опасната зона срещу
опасността падане от височина с помощта на горно и междинно перило за ръка и
бордова лента за крака или с помощта на друго еквивалентно средства.
В обекта
се е установило, че има работници на „И.“ ЕООД, за което бил съставен
констативен протокол, в който били посочени и св. Р.Ц.С. и св. С.Ц.С., които
удостоверили с подписа си, че са служители на въззивното
дружество повече от 1 година с работно време от 13,00 часа до 16,00 часа, имат
два почивни дни в работната седмица (събота и неделя) и получават трудово
възнаграждение от 240 лева.
Св. П.
съставил акт за спиране на работа и движение в опасната зона на плочи с коти
+3,40 м., +6,20 м. и + 9,00 м., намиращи се в блок 1 на обекта. Актът за
спиране бил връчен на Т. Щ.Т. (технически ръководител в „И.“ ЕООД).
На същия
била връчена и призовка за явяване на представител на дружеството в ДИТ – Варна
за представяне на съответните документи, свързани със спазването на трудовото
законодателство.
Приемайки,
че дружеството е извършило нарушение по чл. 61 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи св. С.И.П. съставил на 18.05.2017 г. АУАН на въззивното дружество за това, че на 15.05.2017 г. в гр.
Варна, ул. „Дубровник“ № 54 в качеството си на работодател „И.“ ЕООД е
допуснало плоча на кота +6,20 м. да не е обезопасена
в опасната зона срещу опасността падане от височина с помощта на горно и
междинно перило за ръка и бордова лента за крака или с помощта на друго
еквивалентно алтернативно решение. АУАН бил връчен на Т.Т.,
упълномощен представител на дружеството, който написал в частта за обяснения и
възражения, че нарушението е отстранено веднага след проверката.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок дружеството не е депозирало писмено възражение срещу
съставения АУАН.
На 25.05.2017 г. г.
директорът на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 и чл. 413,
ал. 2 КТ наложил на въззивното дружество имуществена
санкция в размер на 1500 лева за извършеното нарушение на чл. 61 от Наредба № 2
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди
въз основа на следните гласни доказателствени
средства: показанията на св. С.И.П., Р.Ц.С. и С.Ц.С.; и писмени доказателства и
доказателствени средства: АУАН, заповед от 12.01.2010
г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК, акт за спиране, разписка,
констативен протокол, извлечение от търговския регистър, протокол за извършена
проверка на „И.“ ЕООД ***, договор за строителство с приложение, наказателно
постановление № 03-007669 от 25.05.2017 г., издадено от директора на ДИТ -
Варна, протокол за извършена проверка на „Смарт-строй
2015“ ЕООД, наказателно постановление № 03-007670 от 31.05.2017г., издадено от
директора на ДИТ - Варна, АУАН от 22.05.2017 г., съставен срещу „Смарт-строй 2015“ ЕООД, наказателно постановление №
03-007667 от 25.05.2017 г., издадено от директора на ДИТ - Варна, извлечение от
книга за начален инструктаж на подизпълнители – „Дубровник“, започната през
месец януари 2015 г., извлечение от книга за ежедневен инструктаж по
безопасност и здраве при работа на ЖС
Дубровник, започната на 03.04.2017 г., два
броя заповеди с № 116/03.12.2015 г. и № А-76/04.08.2017 г. на гл. архитект на
Община Варна, предварителен договор за учредяване на право на
строеж и прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за проектиране и
строителство от 21.10.2014 г. между С.Н.И.,
М.Т.И., Я.П.Я.и Я.Н.Я., от една страна, и „Изолации“ ООД, от друга страна,
нотариален акт № 69 от 17.02.2016 г. на нотариус С. Д. с рег. № на НК за прехвърляне на идеални части от
поземлен имот и взаимно учредяване на вещно право на строеж върху поземлен имот
срещу задължение за извършване на строителство и заверено копие на Разрешение за строеж №
241/07.12.2007 г. на Главен архитект на Община Варна за жилищна сграда в гр.
Варна, ул.“Дубровник“, № 54.
Съдът
кредитира гласните доказателствени средства –
свидетелските показания на св. С.И.П., Р.Ц.С. и С.Ц.С. като обективни и
достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни
и логични са, а освен това съответстват на представените по делото писмени
доказателства.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения
АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена
сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице
доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, а
напротив показанията на св. С.И.П., Р.Ц.С.и С.Ц.С. подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният също
служи като основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът
кредитира всички останали писмени доказателства като достоверни и допринасящи
за разкриване на обективната истина по делото.
От правна страна:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в
рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен
орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
При анализа
на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение на чл.
61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи, съгласно която
паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени
най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно
перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение.
От събраните
по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че на кота + 6,20 м. в блок 1 на строителния обект, находящ се на административен адрес гр. Варна, ул.
„Дубровник“ № 54, излятата плоча не е била обезопасена с поставени горно и
междинно перило за ръка и бордова лента за крака или с помощта на друго
еквивалентно алтернативно решение.
Съгласно чл. 16, т. 1,
б. „а“ и „б“ от Наредбата (ред. изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2006 г.) строителят осигурява
извършването на СМР в технологична последователност и срокове, определени в
инвестиционния проект и в плана за безопасност и
здраве; комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на
лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на
изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази
наредба.
§1, т. 2 от Наредбата дава легална дефиниция на
понятието "Строител" - лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема
работещи по трудово правоотношение. Съгласно §1, т. 1 от КТ
"Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, както
и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за организационно и
икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др.).
Предвид изложеното съдът намира, че въззивното дружество към процесната
дата е имало едновременно качеството и на работодател, и на строител, поради
което и същото носи административнонаказателна
отговорност по чл. 413, ал. 2 КТ, съгласно която работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв.
Доколкото е налице бездействие от страна на
дружеството да обезопаси процесната кота срещу опасността от падане от височина и възможността
същото да бъде субект на административнонаказателна
отговорност, съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната
му отговорност за извършено нарушение по чл. 61 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи.
По възраженията на въззивното
дружество:
Съдът
намира, че в случая не е налице твърдяното нарушение на нормата на чл. 57, ал.
1, т. 5 ЗАНН, тъй като в наказателното постановление изрично е посочено, че юридическото
лице се санкционира именно в качеството му на работодател, като не е необходимо
да бъдат посочвани обстоятелствата, които обуславят този извод, тъй като
качеството на работодател се установява от събраните от наказващия орган
доказателства, а непълнотата на доказателствата не може да бъде основание за
отмяна на наказателното постановление. Това е така по две причини: първо,
защото страните по делото са длъжни да посочат всички доказателства в подкрепа
на своите становища и, най-вече - защото съдът решава делото по същество, което
от процедурна гледна точка означава, че той никога не връща делото за ново
разглеждане от административнонаказващия орган, а го
решава сам, по същество (цит. от „Административен
процес“, издание от 2009 г. на „Сиела софт енд паблищшинг“ АД, с автори проф. д-р Кино Разаров и доц. д-р Иван Тодоров, стр. 386). Качеството на
работодател е съставомерният факт, който подлежи на
установяване и който в конкретния случай е посочен в обстоятелствената част на
наказателното постановление.
Съдът намира
за неоснователно възражението, че е нарушен принципът „ne
bis in idem“.
От съдържанието на представените по делото три наказателни постановления се
установява, че са налице три отделни нарушения, тъй като с необезопасяването на
всяка излята нова плоча на различна кота, дружеството
осъществява състава на административното нарушение по чл. 61 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи.
Съгласно чл.
18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения
или едно лице е извършило няколко отделни нарушения, то наложените наказания се
изпълняват поотделно за всяко едно от тях. Следователно в конкретния случай
правилно наказващият орган е наложил отделно наказание за нарушението,
извършено на кота + 6,20 м. в блок 1 на процесния строителен обект, като без значение е
обстоятелството дали административните наказания са наложени с едно или три
отделни наказателни постановления.
Неоснователно
е и възражението на въззивното дружество, че целият
етап на изграждане на грубия строеж на етап 3 (блок 1) е бил превъзложен изцяло на „Смарт –
строй 2015“ ЕООД, което е следвало със свои работници да изгради кофража,
включително изливането на плочите и обезопасяването им. Това на първо място не
се установява от доказателствата по делото, тъй като от представения по делото
договор за строителство се установява, че въззивното
дружество е възложило на „Смарт – строй 2015“ ЕООД
СМР в жилищна сграда с административен адрес гр. Варна, ул. „Дубровник“ № 54,
без да е посочено дали за всички или някои от блоковете в строителния обект се
отнася договорът. На второ място, независимо, че изграждането на съответния
блок 1 е възложено на подизпълнител, то съгласно анализираната по-горе
нормативна уредба отговорността за спазване на правилата за безопасност и
здраве при работа по Наредбата са в тежест на строителя, който в случая е „Изолации“ ООД.
Съдът намира, че отговорността на дружеството не може да бъде реализирана
на основание чл. 413, ал. 1 КТ, тъй като същата е относима
към административни нарушения, извършени само от физически лица. Неоснователно
е и възражението на въззивното дружество, че
отговорността следва да се реализира по реда на ЗУТ, тъй като контролните
органи на ДИТ – Варна нямат правомощия да установяват нарушения по ЗУТ.
По отношение на имуществената санкция:
В
случая е приложима разпоредбата на чл. 413, ал. 2 КТ, съгласно която
работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
При
индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелство, че в административно-наказателната преписка не се
съдържат данни дружеството „Изолации“ ООД да е санкционирано за подобни
нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съда да приеме, че
нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за
едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното
дружество към законоустановения ред в страната.
Съдът
не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
Поради
наличието единствено на смекчаващо отговорността обстоятелство правилно
наказващият орган е наложил имуществена санкция в минимален размер от 1500 лв.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 03-007668 от 25.05.2017 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „И.“ ЕООД,
ЕИК ********* на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл.
413, ал. 2 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение
по чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (ДВ, бр. 37/2004
г.).
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: