Присъда по дело №2790/2022 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД № 2790/2022г., проведено съдебно
производство по реда на чл. 371 т.2 от НПК

На 21.12.2022г. от Шуменска районна прокуратура е внесен в РС гр.
Шумен обвинителен акт по ПД № 177/2022г., по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу Н.Г.Х. ЕГН **********, родена на
***. в гр. Шумен, с постоянно местоживеене в гр. Шумен, български
гражданин, със средно образование, омъжена, работеща, неосъждана, за
извършено от нея престъпление по чл.216, ал.1 от НК вр. чл. 26, ал.1 от НК
.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на
11.07.2022г., в гр. Шумен, в условията на продължавано престъпление
повредила противозаконно чужди движими вещи, както следва: счупила
предно обзорно стъкло и стъкло на предна дясна врата на л.а. „Хонда
Сивик“ с peг. № А 5589 НХ, на обща стойност 210лв., собственост на
И.К.В.; повредила таван, предна дясна врата, стъкло на предна лява врата и
задно стъкло на л.а. „Ауди 100“, с peг. № ТХ 8554 ХН, на обща стойност
576лв., собственост на Ц.И.С., като общата стойност на причинените с
деянието щети е в размер на 786,00лв., престъпление по чл. 216, ал. 1, във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК .
В разпоредително заседание, подсъдимата изяви желание да се
възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл. 371, т. 2
от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за
тези факти.
Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимата по чл. 371,
т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, с определение от 14.02.2023г. обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид това, в хода на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2
от НПК, не е извършван разпит на подсъдимата за деянието, описано в
обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така
възведеното обвинение и предлага на съда да приложи разпоредбата на 55 от
НК, с налагане на наказание пробация за срок от 6 месеца.
Защитата- адв. С. при ШАК, пледира за приложение на чл. 58 а от НК
и налагане на минимално наказание „лишаване от свобода“ с приложение на
чл. 66 от НК .
Подсъдимата се признава за виновна и заявява, че съзнава вината си за
извършеното, съжалява за постъпката си, като моли съда да й наложи условно
наказание в минимален размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата Н.Г.Х. живеела в апартамент в жилищен блок, намиращ
се на адрес: *****, заедно с майка си.
Ha 11.07.2022г., около 06,30 сутринта, подс. Н.Г.Х. излязла от
апартамента, отишла до намиращия се пред блока паркинг, взела от земята
камък и го хвърлила по лек автомобил - „Хонда Сивик“ с peг. № А 5589 НХ,
собственост на св.И.К.В., който свидетелят бил паркирал там вечерта на
1

предходния ден. В резултат на това се спукало предното обзорно стъкло на
лекия автомобил.
Подс.Х. взела от земята още няколко камъка и последователно ги
хвърлила към лекия автомобил на св. В., нанасяйки допълнителни повреди на
предното обзорно стъкло. Взела от земята един по- голям камък, отишла до
предната дясна врата на автомобила и хвърлила камъка към стъклото на
вратата, като го счупила изцяло, а камъкът паднал на предната дясна седалка.
По този начин подс. повредила автомобила на св. В., като счупила предно
обзорно стъкло и стъклото на предната дясна врата.
С протокол за оглед на местопроизшествие от 11.07.2022г. е бил иззет
камък от предна дясна седалка на л.а. „Хонда Сивик“ с peг. № А 5589 НХ,
собственост на св. В..
Стойността на нанесените щети по лекия автомобил на св. В. е в размер
на общо 210 лв.съобразно изготвената СИЕ.
По-късно, същия ден -11.07.2022г., подс. Н.Г.Х. отново взела камъни
от земята и последователно започнала да ги хвърля към лек автомобил „Ауди
100“, паркиран на същия паркинг пред жилищния блок в гр.Шумен.
Автомобилът „Ауди 100“ бил с peг. № ТХ 8554 ХН бил собственост на св.
Ц.И.С., но се ползвал от сина й - св. К.З.Д.. Хвърляйки камъни по този
автомобил подсъдимата го повредила, като причинила побитости по тавана
му, предна дясна врата, спукала стъклото на предната лява врата и задното
стъкло.
Междувременно алармите, монтирани на повредените леки
автомобили, се включили, след което свидетелите Ж.Л.Ж., К.З.Д., Д.Д.И. и
З.Д.П., съседи на подсъдимата, излезли на терасите на жилищата си и я
видели, докато хвърля камъни по автомобилите на св. С. и св.В..
Свидетелите извикали на подсъдимата да спре да хвърля камъни по
паркираните автомобили, но тя продължила да хвърля камъни по автомобила
на св.С.. Междувременно бил подаден сигнал в РУ - Шумен. Подсъдимата
спряла да хвърля камъни и се прибрала в жилището си.
Малко по-късно на местопрестъплението пристигнали полицейски
служители от РУ -Шумен, които я отвели подс. в сградата на РУ - Шумен, за
изясняване на случая.
Същият ден - 11.07.2022г., около обяд, Х. била откарана в ДПБ - Царев
брод и била настанена там временно на принудително лечение, тъй като
възникнали съмнения, че същата страда от психично заболяване. По
предложение на Директора на ДПБ - Царев брод е било образувано дело в PC
- Шумен по реда на чл. 154 и сл. от 33, като в рамките на това производство
се установило, че подсъдимата не страда от психично заболяване и не се
нуждае от лечение по този ред, поради което настаняването й в ДПБ - Царев
брод е било прекратено.
Стойността на нанесените щети по лекия автомобил на св. С. е в размер
на 576лв., съобразно приложената по делото СИЕ.
От заключението на назначената по делото съдебно - психиатрична
експертиза е видно, че подсъдимата Х. не се води на диспансерен отчет в
специализирано психиатрично заведение и не страда от психично заболяване,
което да й пречи да разбира свойството и значението на извършеното, както и
да ръководи постъпките си. Същата е годна да участва в наказателния процес
и да изтърпява наказание.
Щетите причинени от деянието не са възстановени .
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена, въз
2

основа на:
самопризнанията на подсъдимата в хода на съкратеното съдебно
следствие в съдебното заседание, на основание чл.371, т.2 от НПК, която
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти чрез разпит.
Освен това, съдът намира, че самопризнанието на подсъдимата по
чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на
чл.283 от НПК.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в
хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ
никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението
на съда по следните правни съображения:
Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно
чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното
деяние подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.216 ал.1 от НК, вр. чл.
26, ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения, в рамките на
които се упражнява правото на собственост върху движима вещ – в
конкретния случай предно обзорно стъкло и стъкло на предна дясна врата на
л.а. „Хонда Сивик“ с peг. № А 5589 НХ, собственост на И.К.В.; таван, предна
дясна врата, стъкло на предна лява врата и задно стъкло на л.а. „Ауди 100“, с
peг. № ТХ 8554 ХН собственост на Ц.И.С..
* от обективна страна подсъдимата чрез своите действия е
въздействала пряко върху чуждите движими вещи- предно обзорно стъкло и
стъкло на предна дясна врата на л.а. „Хонда Сивик“ с peг. № А 5589 НХ,
собственост на И.К.В.; и на таван, предна дясна врата, стъкло на предна лява
врата и задно стъкло на л.а. „Ауди 100“, с peг. № ТХ 8554 ХН собственост на
Ц.И.С., вследствие на което същите са повредени и счупени.;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, установено
от приложената по делото експертиза. Подсъдимата не се води на
диспансерен отчет в специализирано психиатрично заведение и не страда от
психично заболяване, което да й пречи да разбира свойството и значението на
извършеното, както и да ръководи постъпките си. Същата е годна да участва
в наказателния процес и да изтърпява наказание.
* от субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл -
съзнавала е, че въздейства върху чуждите вещи, предвиждала е счупването
им и повреждането като последица от това въздействие, като във волево
отношение извършителят пряко е целял този резултат - т.е. съзнавала е
обществено- опасния характер на деянието и е целяла настъпването на
обществено -опасните последици.
Квалификацията по чл. 26, ал.1 от НК е налице, тъй като всяко едно
от деянията осъществява поотделно състава на едно и също престъпление -
извършени са през непродължителен период от време в рамките на един ден,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл за
всяко от деянията.
Съдът съобрази и константната съдебна практика на ВКС, съобразно
която продължаваното престъпление, като усложнена престъпна дейност е с
3

по-висока степен на обществена опасност, в сравнение с еднократното
разделно извършено престъпление и осъждане. То при всички хипотези
обуславя по-тежкото наказание в сравнение с разделното осъждане.В
практиката на Върховния съд е споделяно разбирането, че продължаваното
престъпление като усложнена престъпна дейност е с по-висока степен на
обществена опасност в сравнение с едноактното, разделно извършено
престъпление и осъждане. Тази оценка е обусловена не само от
обстоятелството, че обединяването на няколко еднородни деяния в едно
продължавано престъпление увеличава размера на предмета на
престъплението в рамките на един престъпен състав, но в редица случаи
довежда и до квалификация на престъплението в друг, по-тежко наказуем
престъпен състав - големи размери, особено големи размери. Следователно
продължаваното престъпление при всички хипотези обуславя по-тежкото
наказване в сравнение с разделното осъждане.(Решение № 23 от 27.01.1998 г.
на ВКС по н. д. № 539/97 г., III н. о.).
Съдът съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че липсват
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да
мотивират приложението на чл. 55 от НК, каквото бе заявеното становище на
представителя на държавното обвинение.
Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане
спазване на установения в държавата правов ред.
При определяне на наказанието на подсъдимата за извършеното от
нея престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на
конкретното деяние, която съдът преценява като висока, степента на
обществена опасност на подсъдимата, преценена от съда е невисока, предвид
данните за личността й.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите
на наказанието, посочени в чл.36 от НК, могат да бъдат постигнати по
отношение на подсъдимия, като наказанието бъде определено при условията
на чл.58а от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази като
смекчаващи вината обстоятелства младата възраст, изразеното съжаление за
стореното и оказаното съдействие на органите по разследването.
За престъплението по чл.216, ал.1 от НК е предвидено наказание
"лишаване от свобода" до пет години. Ръководейки се от разпоредбите на
Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в разпоредбата
на НК, съдът счете за справедливо и съответно на извършеното на
подсъдимата да бъде наложено наказание в размер малко над минималния,
предвиден в разпоредбата на чл. 216 ал.1 от НК, а именно – 6 месеца
“лишаване от свобода”. Съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът
намали така определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимата да изтърпи
наказание в размер на 4 месеца "лишаване от свобода".
Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК при подсъдимата.
Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, съдът може да отложи
изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако
лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и ако намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.
В настоящия случай извод, че и с условното наказание “лишаване от
свобода” може да се въздейства възпитателно и предупредително, би могъл
4

да бъде направен. Съдът прецени, че е възможно постигане целите на
генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК и
без ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в минимален
размер, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 /три/ години. В този
смисъл е и константната практика на ВКС / Решение № 401/04.07.02г по н.д.
№293/2002на IIн.о.. на ВС, Решение № 528 ОТ Х.1993 Г. по н.д. № 377/1993
Г., I н.о.на ВС, Решение № 386 ОТ 29.05.1973 Г. По н.д.. № 338/1973 Г., II
н.о. на ВС и др./.
Така определения размер на наказанието съдът счита за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденият. Освен това
съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително
върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления,
а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
5

Номер на акта:	9
Дата:	14 февруари 2023 г.
Съдия:	Валентина Любенова Тонева

Дело:	20223630202790
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 декември 2022 г.

Присъда по дело №2790/2022 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите