Р Е
Ш Е Н
И Е
№241
14.06.2021 г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Албена Ангелова
и с
участието на прокурора Константин Тачев
като
разгледа докладваното от съдия Галина
Динкова КАН дело № 203 по описа за 2021
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Областна дирекция на МВР Стара Загора против Решение №
260163/ 16.03.2021г., постановено по АНД № 116/ 2021г. по описа на Районен съд
Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 20-1228-000374/
25.02.2020г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
Стара Загора. В
касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението
като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1и т.2 във вр.
с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се извода на
съда, че административнонаказателното обвинение не е формулирано от фактическа
и от правна страна достатъчно пълно, ясно и точно. Твърди се, че правната
квалификация на извършеното деяние изцяло съответства на фактическото му
описание и на приложената административно-наказателна разпоредба. На следващо
място се сочи за незаконосъобразен и извода на въззивния съд за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН, поради не
назначаването на преводач при предявяване на АУАН и връчването на препис от
него. Поддържа, че в случая не е било нарушено правото на защита на
санкционираното лице, тъй като то е разбрало в какво се изразява нарушението,
за което му е бил съставен акт за установяване на административно нарушение,
въз основа на който е издадено и процесното наказателно постановление. По
изложени в жалбата съображения се иска обжалваното съдебно решение да бъде
отменено и да се постанови друго по същество, с което да се потвърди
наказателното постановление.
Ответникът по
касационната жалба – А.З.К., чрез пълномощника си по делото – адв.Г., оспорва
жалбата като неоснователна. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде
потвърдено. Претендират се разноски пред
касационната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на жалбата и
предлага същата да бъде уважена.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора
се е развило по жалба на А.З.К.
против наказателно постановление № 20-1228-000374/
25.02.2020г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
Стара Загора, с което му е наложено административно наказание глоба в
размер на 200лв., на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5,
предл.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.119, ал.1 от същия закон. От фактическа
страна административното обвинение се основава на това, че на 30.01.2020г. в
09:45 часа в гр.Стара Загора на ул.“Августа Траяна“ срещу №42, в посока
запад-изток, К. управлява лек автомобил **** с рег.№*****, собственост на
„Олимп-2011“ООД, като не пропуска и блъска преминаващия по пешеходната пътека в
посока юг-север пешеходец Сашо Сашев Йорданов и реализира ПТП с травматично
увреждане на пешеходеца – натъртване.
Съдът е отменил наказателно постановление на
процесуално основание. Приел е, че при съставянето на АУАН „и/или“ издаването на НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи НП до степен на
незаконосъобразност, налагаща отмяната му. Прието е за основателно оплакването
на санкционираното лице за допуснато нарушение на чл.578, ал.1, т.5 от ЗАНН,
доколкото в съдържанието на НП обвинението не било формулирано от фактическа и
от правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, за да може лицето да разбере
за какво нарушение е санкционирано и да организира адекватно защитата си.
Липсват обаче конкретни съображения в какво се изразява сочената неяснота и
какво е следвало да се съдържа в обстоятелствената част на НП, за да се
преодолее твърдяната непълнота на административно-наказателното обвинение. На
следващо място са изложени доводи, че тъй като в случая нарушителят е бил чужд
гражданин, е следвало, на основание чл.21 от НПК, намиращ субсидиарно
приложение по силата на чл.84 от ЗАНН, да му бъде назначен преводач при
предявяването на АУАН и връчването на НП, което не било сторено. Това нарушение
е квалифицирано от въззивния съд като съществено такова, довело до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице и абсолютно основание за отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Решението на Старозагорския районен съд е
постановено при неправилно приложение на закона.
Не се споделя извода на въззивния съд, че в съдържанието на
НП са налице съществени нередовности, които да водят до неяснота на
административнонаказателното обвинение.
От правна страна административнонаказателното обвинение се
основава на допуснато от санкционирания водач нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП,
регламентираща, че при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Съответно
извършването на вмененото на А.К. административно нарушение от фактическа
страна е обосновано с това, че на посочените в наказателното постановление
време и място, управлявайки лек автомобил рег. №****, не пропуска и блъска
преминаващия по пешеходната пътека пешеходец С. С. Й. и реализира ПТП. В случая
всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административно-наказателната отговорност, са установени и
удостоверени в НП. Ясно и конкретно е отразено че К. е нарушил задължението си
по чл.119, ал.1 от ЗДвП – да спре управляваното от него МПС за да пропусне
минаващия по пешеходната пътека пешеходец, а
настъпването на ПТП е факт, който изпълва фактическия състав на
административното нарушение по чл.179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП, както
законосъобразно административнонаказващият орган е приел. При изведеното точно
и недвусмислено описание от фактическа и правна страна на извършеното нарушение
по ЗДвП НП напълно отговаря на императивно изискуемото съдържание по по чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН досежно неговото съдържание.
Относно второто сочено от районния съд процесуално
нарушение, съдът съобрази следното:
При установяване на административното нарушение и съставянето
на акта, както българските граждани, така и
чуждите граждани, които не владеят български език, имат правото да
разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото
български език лице следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение,
свързано с назначаване на преводач. Фактът,
че при съставянето на акта на А.К. не е назначен преводач не води задължително
до извода, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което от
своя страна е самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление. Според настоящия касационнен състав за
наличието или липсата на процесуално нарушение във връзка с правото на
наказания да научи за повдигнатото с акта обвинение в момента на съставянето и
връчването му, следва да се преценява всеки конкретен случай. В процесния
случай, с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се
направи извода, че ответникът по касация, макар и гръцки гражданин е разбрал в
какво се изразява нарушението, за което му е бил съставен АУАН серия GA, №189053, въз основа на който е издадено
процесното НП. Обстоятелството, че А.К.
владее добре български език се установява от направените от него изявления на
български език в съдебното заседание пред въззивния съд, в което се е явил
лично, без да е представляван от адвокат и не му е бил назначаван преводач.
Всъщност нито в подадената пред районния съд жалба, нито в хода на въззивното
съдебно производство, са релевирани оплаквания от санкционираното лице, че не е
разбрало в какво се състои административното обвинение. Напротив, видно от
съдържанието на въззивната жалба, К. не отрича настъпилото ПТП на датата и
мястото, описани в НП, но оспорва механизма на извършването му, което отново
опровергава довода на съда, че липсата на надлежен превод на АУАН и НП е лишило
санкционираното лице от възможността да разбере в какво се състои
административното обвинение за да организира адекватно защитата си. В
този смисъл неправилен е извода на въззивния съд, че неосигуряването на
преводач в хода на административнонаказателното производство е довело до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице, обуславящо достатъчно
основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че при
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи
отмяната му. Процесното НП № 20-1228-000374/
25.02.2020г. е отменено на посоченото по-горе
процесуално основание, без да са изложени мотиви относно извършена преценка на
събраните по делото доказателства, кои факти и обстоятелства съдът е приел за
установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви правни изводи
следват от тях. Необоснован се явява направения от въззивния съд извод, че
описаната в НП фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
актосъставителя, доколкото същият не е бил разпитан като свидетел по делото.
Съдът не е разгледал, преценил и отговорил на оплакването на жалбоподателя за
липса на съставомерно от обективна и субективна деяние по чл.179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП.
Основното възражение на санкционираното лице, заявено в жалбата и поддържано в
хода на съдебното производство, е било, че фактическите констатации, описани в
съставения АУАН и възпроизведени в издаденото въз основа на него НП не
отговарят на действителното фактическо положение. Липсата на установявания
относно спорните по делото факти е довело до постановяване на съдебния акт при
неизяснена фактическа обстановка. Предвид въведената забрана за нови фактически
установявания в касационната инстанция не е налице законова възможност за
произнасяне по съществото на спора. Ето защо решението на Районен съд – Стара
Загора следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.2 от АПК делото се
върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане
на делото съдът следва с допустимите доказателствени средства да изясни
спорните обстоятелства, като се изложат мотиви кои факти се приемат за
установени, въз основа на кои доказателства и какви правни изводи следват от
тях въпросите относно извършване на нарушението, респективно основателни ли са
оплакванията в жалбата срещу НП.
При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК,
районният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред
касационната инстанция.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2,
предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 260163/ 16.03.2021г., постановено по АНД № 116/ 2021г. по описа на Районен
съд Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав
на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.