№ 5229
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110152127 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. Я № 23Б, представлявано от А А. – изпълнителен директор, срещу Р. А. П. с ЕГН:
**********, гр. София, бул. С. № 212, вх.Е, ет.5, ап.15, и М. А. П. с ЕГН: **********, гр.
София, бул.С. № 212, вх.Е, ет.5, ап.15, последната действаща чрез назначен от съда особен
представител адвокат В. Д. със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Красна поляна 2 част, бл. 27,
вх. А, ап. 16, за установяване дължимостта на суми при равни квоти за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на по 40,24 лв. за периода от 01.05.2019 г. до
31.05.20219 г., ведно със законна лихва за периода от 29.03.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 28.02.2023 г. в размер на по 10,20
лв. - искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с
чл.150 от ЗЕ.
Ищецът твърди, че ответниците да клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се гр. София, бул.С. 212,
вх. Е, ет.5, ап.15, аб.№2891 за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., включително, но не са
изпълнили задължението си да заплати доставената в имота им топлинна енергия за битови
нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна М. А. П. е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба, чрез назначен от съда особен представител, оспорва иска като неоснователен.
Оспорва качеството на ответницата като потребител на топлинна енергия през процесния
период за процесния имот. Твърди, че между страните по делото не е налице облигационна
връзка. Навежда възражение за изтекла погасителна давност за вземането преди предявяване
на заявлението по чл. 410 от ГПК. Моли съда да отхвърли исковата претенция.
1
Ответникът Р. А. П. не е депозирал отговор на исковата молба в законовия срок.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 29.03.2023 г. срещу ответника за
вземанията си, като е образувано ч.гр.д. № 16174/2023 г. на СРС, 120 състав. Заявлението е
било уважено, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Длъжниците не са били намерени на известните и регистрирани адреси. За ответника М. П.
не са установени месторабота и място на търговска дейност, а за ответника Р. П., макар и да
е установена месторабота, същият не е получил лично заповедта, а тя е връчена на лице от
местоработата, което не е поело ангажимент да предаде същата на адресата. Съдът е дал
указания на заявителя възможността да установи вземането си по исков ред. Това обуславя
правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че процесният
топлоснабдяем имот е бил продаден от пг П., М. А. П. и Р. А. П. на глд и ргя с Нотариален
акт № 128, том 4, нот. д. № 603 от 08.04.2019 г. Представено е и копие на Споразумителен
протокол от 08.04.2019 г., подписан от страните по цитирания по-горе нотариален акт,
относно това всички задължения към „Т.С.“ ЕАД и други доставчици на комунални и битови
услуги за продаваемия имот, процесния, към момента на подписване на споразумението и до
датата 20.05.2019 г., остават за сметка на продавачите.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответниците, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост не
е сключвала договор за услуга дялово разпределение на топлинна енергия и такова не се
прилага, не са монтирани индивидуални топлоразпределители на радиаторите в имотите, а в
сградата се ползва само топла вода. Разпределението на топлинната енергия между
потребителите в сградата се извършва от ищеца при спазване на чл. 61, ал. 12 от НТ. В имота
на ответниците има водомер за топла вода, по който се отчита разхода, като за процесния
период разходът за топла вода е изчислен на един брй потребител при норма 140 литра на
потребител за денонощие. Топлинна енергия за отопление на имота не е начислена.
Дължимата сума за подгряване на топла вода, според изчисленията на вещото лице, възлиза
на 77.73 лв. През процесния период са извършвани метрологични проверки на общия
топломер в абонатната станция в законовите срокове, което е установено от вещото лице по
СТЕ.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че към датата на проверката в счетоводството на ищеца сумата не
е погасена. Непогасената главница за периода възлиза на 80.48 лв. за топлинна енергия,
съответно лихвите са в размер на 20.98 лв.
2
Съгласно Закона за енергетиката, когато едно лице е собственик, титуляр на вещно
право на ползване на имот в сграда с режим на етажна собственост, присъединена към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се явява клиент на топлинна
енергия (чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката) и е длъжен да заплаща топлинната енергия
при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (НТ). Липсват данни ответниците да са подали възражение срещу
приетите Общи условия на ищцовото дружество за доставяне на топлинна енергия за битови
клиенти, поради което те са приели същите и за тях е настъпило задължението да заплащат
суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
При установеното от представените доказателства обстоятелство, че имотът е
продаден от три лица, двама от които са ответниците, без да се установяват квотите от
собствеността върху имота към момента на разпореждането с него, съдът приема, че всеки
един от тримата съсобственици е притежавал 1/3 идеална част от топлоснабдяемия имот и
отговаря за такава част от задълженията. Предвид обстоятелството, че в споразумителния
протокол, обсъден в мотивите по-горе, продавачите на имота са се задължили да отговарят
за вземания към ищцовото дружество, станали изискуеми до датата 20.05.2019 г.
Съдът приема за обосновани заключенията на двете вещи лица, същите са изготвени
въз основа на доказателствения материал по делото и съответстват на неоспорените
документи, представени и приети от съда. Въз основа на комплексния материал, събран по
делото, съдът приема за недоказани исковите претенции по размер. Не се установява по
делото каква е причината сумата за подгряване на топла вода в имота през процесния
период да е начислена служебно при положение, че в имота е имало наличен водомер за
топла вода. От друга страна, съобразно квотите от собствеността и съгласно заключението
на вещото лице по техническата експертиза, всеки от ответниците отговаря за сума за
главница от по 25.91 лв.
По отношение на претенцията за лихви върху главницата за доставена топлинна
енергия и върху главницата за услугата дялово разпределение не са доказани, тъй като
потребителят изпада в забава 45 дни след публикуване на задълженията за съответния месец
в интернет страницата на Дружеството-ищец (съгласно Общите условия от 2016 г.).
Доказателство за датата на публикуване на интернет-страницата на дружеството за
месечните задължения на ответника, съотносими към процесния период, в случая не са
ангажирани, поради което съдът приема, че вземането за лихвите върху главницата е
недоказано и следва да бъде отхвърлено.
Ответникът М. П. е навел възражение за погасяване по давност на вземанията, поради
което съдът извърши проверка дали същото е основателно. Предвид това, че исковото
производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното производство за
същите вземания, проведено по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 16174/2023 г. по описа
на СРС, 120 състав, поради което давността е спряла с подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК на 29.03.2023 г. С оглед характера на вземанията, които са периодични, същите се
погасяват с кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Следва да се има предвид
и спирането на теченето на давностните срокове по време на обявеното извънредно
3
положение със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. за периода 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г.
В конкретния случай, съобразявайки горните обстоятелства, погасени по давност
биха били всички вземания с падеж преди месец декември 2019 г., съобразявайки спирането
на давността през периода на извънредното положение, обявено на 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. Тъй като исковият период е за суми, дължими за периода 01.05.2019 г. –
31.05.2019 г., сумите се явяват погасени по давност.
При така установеното, съдът приема, че вземанията за главница са недоказани по
размер, погасени по давност, а тези за лихви – недоказани по основание. Ето защо, следва
исковите претенции да бъдат отхвърлени като недоказани с всички произтичащи от това
последици.
При този изход от спора, право на разноски имат само ответниците. Ответницата М.
П. е представлявана от особен представител на разноските на ищеца, поради което същата
не е извършила разноски и такива не й се следват, а ответникът Р. П. не е ангажирал
доказателства за такива и също не му се присъждат разноски. Разноските, извършени от
ищеца, остават в негова тежест с оглед изхода от спора.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..., представлявано от А А. и И.Е.,
със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я № 23Б, срещу Р. А. П., ЕГН
**********, гр. София, бул. С. № 212, вх.Е, ет.5, ап.15, и М. А. П., ЕГН **********,
гр. София, бул. С. № 212, вх.Е, ет.5, ап.15, последната действащ чрез назначен от съда особен
представител адвокат В. Д. със съдебен адрес: гр. София, ж.к. Красна поляна 2 част, бл. 27,
вх. А, ап. 16, за установяване дължимостта на суми при равни квоти за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на по 40,24 лв. (четиридесет лева и 24 стотинки) за
периода от 01.05.2019 г. до 31.05.20219 г., ведно със законна лихва за периода от 29.03.2023г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 28.02.2023 г. в
размер на по 10,20 лв. (десет лева и 20 стотинки) - искове с правна квалификация чл.422 от
ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ, като недоказани и погасени чрез
изтичане на погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4