Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260046
гр. Добрич, 06.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в
заседание при закрити врата на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа
година в състав: СЪДИЯ Г. ПАВЛОВ при
секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа
т. д. № 30 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 630 ТЗ.
Търговско дело № 30/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Добрич е
образувано по молба вх. № 261389/26.02.2021 г., с дата на пощенско клеймо
25.02.2021 г., подадена от А.Л.К., М.О.К. и М.А.К. - граждани на Руската федерация, със съд. адрес
***, ст. 20, адв. Г.К. с искане за постановяване на
решение за откриване на производството по несъстоятелност по отношение на
„ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД ***, общ. Балчик, област Добрич, ЕИК
*********.
В обстоятелствата част на молбата
са изложени следните доводи:
Съгласно нотариален акт за
продажба на право на строеж от 17.12.2008 г. и удостоверение за въвеждане в
експлоатация № 99/20.09.2011 г. молителите
са придобили собствеността върху жилище № 12 с идентификатор ***, мезонет № 14
с идентификатор ***и жилище № 15 с идентификатор
***, находящи се в жилищен комплекс „М. ***.
На основание договор за кредит №
128/1 от 16.03.2012 г., сключен между МЕЖДУНАРОДНА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА – Москва
и „ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД, както и съгласно
пункт IVот нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху недвижими имоти от 15.06.2012 г. молителите в
качеството на ипотекарни поръчители и трети задължени
лица по договора за кредит са учредили ипотека върху горепосочените недвижими
имоти за обезпечаване на задълженията на „ОЛД
ТАУЪР 7“ ЕООД.
Въз основа на договора за кредит
и документи по чл. 417 ГПК в полза на кредитора МИБ – Москва са издадени
заповед № 241/26.10.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ и изпълнителен лист от 27.10.2015 г. по ч. гр. д. № 426/2015 г. по
описа на РС – Балчик. Съгласно тях длъжникът „ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД е осъден да заплати на МИБ –
Москва сума в размер на 415 788.87 евро, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 24.09.2015 г. до изплащане на задължението.
Съгласно молба на взискателя МИБ – Москва вх. № 2898/08.12.2015 г. и
разпореждане от 08.12.2015 г. на основа
на цитирания изпълнителен лист ЧСИ ***с рег. № *** на КЧСИ с район на действие
ОС – Добрич е образувал изп. д. № 2015***0400103
срещу длъжника „ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД.
На основание чл. 429, ал. 3 ГПК
изпълнението е насочено върху притежаваните от молителите гореописани недвижими
имоти, ипотекирани за обезпечаване на задълженията на длъжника „ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД.
На основание постановление за
възлагане на недвижим имот изх. № 3946/09.03.2016 г., вписано с вх. рег. №
1300/03.06.2016 г., акт № 40, том IV по описа
на СВ – Балчик, имотите на молителите са продадени в хода на проведената по
изпълнителното дело публична продан за сумата от 174 124.69 лв.
След като са претърпели
принудително изпълнение върху собствените си гореописани имоти за обезпечение на
чуждо задължение, молителите на основание чл. 429, ал. 1 ГПК и чл. 155, ал. 2 ЗЗД са встъпили в правата на удовлетворения кредитор МИБ – Москва срещу
длъжника „ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД за сумата в
размер на 174 124.69 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на вписване на постановлението за възлагане на недвижимите имоти –
03.06.2016 г. до окончателното й плащане.
На основание гореизложените
обстоятелства за молителя А.Л.К. са възникнали следните вземания към длъжника „ОЛД
ТАУЪР 7“ ЕООД:
1.Сума в
размер на 58 041.56 лв. ( 1/3 от цената по публичната продан –
174 124.69 лв. ) дължима на основание чл. 429, ал. 1 ГПК и чл. 155, ал. 2 ЗЗД поради встъпване в правата на удовлетворения кредитор МИБ – Москва срещу
длъжника „ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД.
2.Законна
лихва върху сумата, дължима от 03.06.2016 г. до окончателното й плащане.
На
основание гореизложените обстоятелства за молителя М.О.К. са възникнали
следните вземания към длъжника „ОЛД
ТАУЪР 7“ ЕООД:
1.Сума в
размер на 58 041.56 лв. ( 1/3 от цената по публичната продан – 174 124.69 лв. )
дължима на основание чл. 429, ал. 1 ГПК и чл. 155, ал. 2 ЗЗД поради встъпване в
правата на удовлетворения кредитор МИБ – Москва срещу длъжника „ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД.
2.Законна лихва
върху сумата, дължима от 03.06.2016 г. до окончателното й плащане.
На
основание гореизложените обстоятелства за молителя М.А.К. са възникнали
следните вземания към длъжника „ОЛД
ТАУЪР 7“ ЕООД:
1.Сума в
размер на 58 041.56 лв. ( 1/3 от цената по публичната продан – 174 124.69 лв. )
дължима на основание чл. 429, ал. 1 ГПК и чл. 155, ал. 2 ЗЗД поради встъпване в
правата на удовлетворения кредитор МИБ – Москва срещу длъжника „ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД.
2.Законна
лихва върху сумата, дължима от 03.06.2016 г. до окончателното й плащане.
Общият
размер на вземанията на молителите към длъжника „ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД възлиза на 174 124.69 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 83 249.40 лв. или
общо 257 374.09 лв.
Молителите
твърдят, че с оглед качеството на длъжника и предмета на правоотношението,
вземанията им произлизат от търговска сделка. Длъжникът „ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД не е изпълнил горепосочените
парични вземания и с молбата си за откриване производство по несъстоятелност молителите
го канят да изпълни задълженията си.
Към датата на приключване на
принудителното изпълнение върху недвижимите имоти с влизане в сила на възлагателното постановление – 03.06.2016 г. задълженията
на длъжника „ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД са
станали изискуеми. Считано от този момент длъжникът е в състояние на
неплатежоспособност и всички коефициенти и показателна обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност са далеч под единица. Ответникът не разполага с абсолютно
никакви парични средства или краткосрочни финансови активи. Тези обстоятелства
са индиция, че ответникът, от момента на просрочие – 03.06.2016 г. е в неплатежоспособност, която е
абсолютна, а не относителна по смисъла на чл. 631 ТЗ. Длъжникът не разполага с
обективна икономическа и финансова способност изпълни задълженията си.
Вследствие на финансовата криза и
неблагоприятна икономическа обстановка, финансовият резултат на дружеството
намалява драстично, като ответникът не изпълнява задълженията си по вече
сключени договори със своите контрагенти и продължава да влошава финансовото си
състояние. Това е индиция за пълното разстройство на
търговската дейност на предприятието на длъжника „ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД, който е изгубил изцяло
доверието на стопанските среди като пълноценен пазарен субект.
Затрудненията на ответника са
трайни и продължителни, а имуществото му е недостатъчно за покриване на
задълженията, като продължаването на търговската дейност поставя в опасност
интересите на всички кредитори.
Съгласно чл. 608, ал. 2 ТЗ се
предполага, че длъжникът е неплатежоспособен, ако преди подаване на молбата за
откриване производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в
търговския регистър ГФО за последните три години. От справка, направена по реда
на чл. 23 ЗТРРЮЛНЦ в Търговския регистър по партидата на „ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД се установява, че последният
подаден ГФО е за 2011 г.
Длъжникът е
спрял плащаният си, което според доктрината е главният симптом на
неплатежоспособността.
С молба вх.
рег. № 261776/24.03.2021 г., с дата на пощенското клеймо 23.03.2021 г.
процесуалният представител на молителите адв. Г. К. е
изразил становище, в което поддържа молбата за откриване производство по
несъстоятелност на длъжника. Изложени са доводи, че длъжникът повече от осем
години не е обявявал в Търговския регистър ГФО, поради което сочените
доказателства за приложимостта на
презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ за неплатежоспособността на длъжника „ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД са напълно достатъчни и установяват с главно
пълно доказване положителните факти, подлежащи на установяване от доверителите
му. Счита, че в доказателствена тежест на длъжника е
да установи, че евентуално презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ е оборена,
съответно да поиска назначаването на съдено – счетоводна експертиза.
Длъжникът „ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД
оспорва молбата за откриване производство по несъстоятелност. Счита, че молбата е недопустима, тъй като молителите не са надлежно процесуално
легитимирани да искат откриване на производство по несъстоятелност. Молителите
не са кредитори на длъжника по търговска
сделка. Сделката, от която молителите претендират да черпят права не отговаря
на критериите нито на чл.1, ал.1 ТЗ, нито на чл.286 ТЗ.
Поддържа се, че молителите нямат
качеството на лица, ипотекирали свой
собствен имот за обезпечение на чужд дълг. Твърдението им се разколебава от
приложения към молбата нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от
16.05.2012г. и от изявление на самите молители. На страница 8 от същия точка 4 от
нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека е вписано следното: „…За обезпечаване
на задълженията по договор за кредит… третите задължени лица А. ***, М.К. и М.А.К.
представлявани от адв. ***…поръчителстват и се
задължават по описаното по-горе чуждо задължение до размерна на предоставеното
реално обезпечение“. Така използваните правни термини следва изводът, че тези
лица всъщност са поръчители и това е договор за поръчителство, но при по-леки
условия, каквато възможност дава чл.139 ЗЗД.
В молбата за откриване производство
по несъстоятелност на длъжника молителите заявяват, че е имат качеството си на ипотекарни поръчители. Поддържа се, че е налице договор за поръчителство и чл.155, ал.2 ЗЗД в тази хипотеза е неприложим. Законът за задълженията и договорите позволява
на поръчителя да суброгира в правата на
удовлетворения кредитор при условията чл.146 ЗЗД, който изисква поръчителтя да е изпълнил доброволно задължението на
главния длъжник. В случай на принудително изпълнение поръчителят може да търси
това, което е дал, но по друг ред. Длъжникът
в момента няма задължения към
молителите. Обръщам внимание, че в продължение на близо пет години от м. юни
2016 г. до момента, те не са предприели никакви действия по удовлетворяване на
тази своя претенция. Служебно известно е решението по т. д. № 38/2015 г. по
описа на Окръжен съд – Добрич, чийто предмет отново е искане за откриване на
производство по несъстоятелност на „длъжника, обхващащо отново процесния период. Делото е приключило с влязъл в законна сила
съдебен акт, с който молбата е била отхвърлена, именно защото длъжникът не е
неплатежоспособен. Молителите като кредитори, които претендират да имат вземане
възникнало в същия този обследван период, са обвързани от това решение. Молителят К. е и страна по това производство №3 8/2015г.
и на още по-голямо основание е обвързан от това решение. Към момента отново
пред Окръжен съд –Добрич, в гражданска колегия са висящи две въззивни дела, а именно № 223/2019 г. и № 763/2019г. Предмет на тези две дела са общо тринадесет ревандикационни иска, които длъжникът е завел срещу
различни субекти за връщане владението на общо 86 бр. апартаменти, намиращи се
в с. Кранево, общ. Балчик, чиято пазарната оценка по данни от Прокуратурата на
Република България е над 11 000 000.00 лв. Към момента всички ревандикационни искове са уважени от първоинстанционния
съд – Районен съд – Балчик, а част от тях са уважени от въззивната
инстанция - Окръжен съд – Добрич.
ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доводите на страната и доказателствата по делото,
приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Видно от доказателствата по
делото - нотариален акт за продажба на
право на строеж № 100, том XI, рег. № 8064, дело № 1578/17.12.2008г. на нотариус ***,
вписан под № *** на Нотариалната камара на Република България, с район на
действие – Районен съд – Балчик, актът вписан по ЗС/ПВ в АВ-СВ-Балчик вх. рег.
№ 4670/18.12.2008 г., акт № ***, партидна книга стр. 8193 ( л. 7 – 9 от т. д. № 30/2021 г. ) и удостоверение за въвеждане
в експлоатация на строеж № 99/20.09.2011 г., изд. от главния архитект на Община
– Балчик ( л. 10 от т. д. № 30/2021 ), молителите А.Л.К., М.О.К. и М.А.К. са
придобили правото на собственост върху следните недвижими имоти: жилище № 12 с идентификатор ***, мезонет № 14
с идентификатор ***и жилище № 15 с
идентификатор ***, находящи се в жилищен
комплекс „М. ***, Руска федерация, между МЕЖДУНАРОДНА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА –
Москва от една страна като кредитор и „ОЛД
ТАУЪР 7“ ЕООД от друга страна като заемополучател,
„ОЛД ТАУЪР“ ЕАД като съдлъжник, „М. БЕЙ РЕЗИДЪНС“ ЕАД
като съдлъжник и „М. БЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД като съдлъжник е сключен Договор за кредит № 128/1/16.03.2012 г., по силата на който
кредиторът предоставя на заемополучателя кредит под формата на нереволвираща
кредитна линия в размер до 6 150 000.00
евро за срок до 48 месеца, със съответно
договорените лихви и обезпечения, за изграждането на к.к. М. *** от Договора. Договорът е сключен съобразно
действащото българско законодателство – чл. 16.3. от Договора. ( л. 11 – 38 от
т. д. № 30/2021 г. )
От представения като писмено
доказателство по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижими имоти *** г. на нотариус ***, вписан под № *** на Нотариалната камара
на Република България, с район на действие – Районен съд – Балчик, актът вписан
по ЗС/ПВ в АВ-СВ-Балчик вх. рег. № 1467/16.05.2012 г., акт № 66, том I, д. № 2734, партидна книга стр. 8193 ( л.
39 - 45 от т. д. № 30/2021 г. ) се установява,
че молителите като трети задължени лица, съсобственици на горепосочените
недвижими имоти поръчителстват и се задължават по задълженията по гореописания
договор за банков кредит до размера на
предоставеното с настоящия нотариален акт реално обезпечение, като учредяват в
полза на кредитора МЕЖДУНАРОДНА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА – Москва ипотека върху
правото на собственост върху гореописаните недвижими имоти. , върху които всеки
от ипотекарните гаранти притежава по 1/3 идеална
част.
По силата на Заповед №
241/26.10.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 27.10.2015 г., издадени от Районен съд –
Балчик по ч. гр. д. № 426/2015 г. 1 л.
46 – 47 от т. д. № 30/2021 г. ) длъжникът „ОЛД
ТАУЪР 7“ ЕООД е осъден да заплати на МИБ – Москва сума в размер на 415
788.87 евро, представляваща просрочено задължение по лихвените плащания на
главницата, представляващо договорни лихви в размер на 9 %,, дължими върху
главницата по отпуснат банков кредит в общ размер на 6 150 000.00
евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.09.2015 г. до
изплащане на вземането.
МИБ – Москва е подало молба вх. №
2898/08.12.2015 г. до ЧСИ ***с рег. № *** на КЧСИ с район на действие ОС –
Добрич, за образуване на изпълнително производство срещу длъжника ОЛД
ТАУЪР 7“ ЕООД въз основа на горепосочените изпълнителни титули. ( л. 48
– 49 от т. д. № 30/2021 г. )
С разпореждане от 08.12.2015 г.
ЧСИ ***с рег. № *** на КЧСИ с район на действие ОС – Добрич е образувал изп. д. № 2015***0400103 срещу длъжника „ОЛД
ТАУЪР 7“ ЕООД. ( л. 50 от т. д. № 30/2021 г. )
С постановление за възлагане на
недвижим имот /09.03.2016 г., вписано с вх. рег. № 1300/03.06.2016 г., акт №
40, том IV по описа на СВ – Балчик, ипотекираните от молителите имоти са
възложени в собственост на купувача МИБ – Москва за сумата от 174 124.69 лв.
По делото не са ангажирани
доказателства относно неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността
на „ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По реда на чл. 629, ал. 2 ТЗ
молителите А.Л.К., М.О.К. и М.А.К.
са предявили молба за
откриване производство по несъстоятелност на
„ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД, като
обосновават качеството си на кредитори с вземане с правно основание чл. 155,
ал. 2 във вр. с чл. 74 ЗЗД в общ размер на сумата от
174 124.69 лв. ( по 1/3 за всеки от молителите - 58 041.56 лв. ),
представляваща вземане на встъпилите в
правата на удовлетворения кредитор МИБ – Москва молители срещу длъжника
„ОЛД ТАУЪР 7“ ЕООД, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на вписване на постановлението за възлагане
на недвижимите имоти – 03.06.2016 г. до окончателното й плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 155,
ал. 2 ТЗ, претърпелият принудително изпълнение за чужд дълг ипотекарен
длъжник се суброгира в правата на удовлетворения
кредитор срещу длъжника.
Юридическият факт на суброгацията е сложен. Елементите му могат да се изведат от
чл. 74 ЗЗД: изпълнение на чуждо задължение, правен интерес ( относно третото
лице, което е учредило ипотека за чуждо задължение, правен интерес е винаги
налице, предвид наличието на вещната тежест върху имота, поради което за суброгирането е достатъчно третото лице да претърпи
принудително изпълнение върху имота си ), и регресни
права в полза на третото лице, изпълнило
чуждо задължение ( личния иск на третото лице, изпълнило чуждото задължение,
срещу лицето, чието задължение е изпълнено ).
Суброгират се лица задължени заедно с
длъжника – солидарните длъжници – чл. 127 ЗЗД, или
лица, задължени заради длъжника – лични и реални гаранти – чл. 146 и 155 ЗЗД.
Ако обаче тези лица платят без да са се обеднили за сметка на длъжника – при
дарение, изпълнение на свой дълг, изпълнение със средства на длъжника, те не се
суброгират – арг. от чл.
127, ал. 2, изр. 1, чл. 146, ал. 2 и чл. 155, ал. 1 ЗЗД.
Регресните права на третото лице могат да
имат различно основание – договор за поръчка – чл. 285 ЗЗД, водене на чужда
работа без пълномощие – чл. 61 ЗЗД, неоснователно обогатяване – чл. 59 ЗЗД или
други вземания за възстановяване на имущественото равновесие, които нямат субсидиарен характер – чл. 127, ал. 2, чл. 146, ал. 2, чл.
155, ал. 1 и 2 ЗЗД.
Регресните права са не само предпоставка,
но и граница на суброгацията – чл. 146, ал. 2, чл.
155, ал. 2 ЗЗД. Третото лице встъпва в правата на кредитора само до размера на регресните си права, независимо, че размерът на
изпълнението може да бъде по – голям.
Ако третото лице няма регресни права, то не се суброгира
в правата на кредитора.
Суброгацията има самостоятелен характер,
чиито последици настъпват по силата на закона
– вж. Калайджиев, А.
Облигационно право. Обща част. С., 2020, с. 276.
Вземането на молителите А.Л.К., М.О.К.
и М.А.К. произтича от встъпване в правата на удовлетворения кредитор, но суброгацията не е търговска сделка, а произтича от закона –
вж. Решение № 190/18.07.2016 г. по в. т.
д. № 144/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
Вземането, произтичащо от суброгацията на ипотекарния
длъжник в хипотезата на чл. 155, ал. 2 ЗЗД не може да се квалифицира и като
вземане, отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ. Правната
литература и съдебна практика приемат, че като парични задължения, отнасящи се
до търговска сделка могат да се квалифицират задълженията за връщане на
получено от длъжника без основание по развалена, унищожена или обявена за
нищожна търговска сделка ( чл. 55, ал. 1 ЗЗД ), вземания за неустойка ( чл. 92 ЗЗД ) вземания срещу издателя и/или платеца на прескрибиран
и/или преюдициран менителничен
ефект за сумата, с която те са се обогатили във вреда на приносителя ( чл. 534 ТЗ ) – вж. Стефанов, С, Р. Топчиева,
Д.Митева, Б. Николова. Актуални въпроси на производството по
несъстоятелност. С., 2015, с. 46.
Последиците на суброгацията настъпват ex lege, поради което не може да се
приеме, че вземането, произтичащо от встъпване на ипотекарния
длъжник в правата на удовлетворения кредитор по чл. 155, ал. 2 ЗЗД е
вземане, отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й по
смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
С оглед изложените съображения се
налага изводът, че молителите А.Л.К., М.О.К. и М.А.К. не притежават активна
легитимация за иницииране производството по несъстоятелност на длъжника, тъй
като претендираното от тях вземане не може да се
квалифицира като вземане породено или отнасящо се до търговска сделка по смисъла
на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Установяването на качеството на
кредитор, легитимиран да подаде молба за откриване производство по
несъстоятелност е въпрос, относим към основателността
на искането – активната легитимация на лицето, което е инициирало производството
подлежи на доказване в хода на разглеждането на молбата по чл. 625 ТЗ, а при
отсъствието на тази материална предпоставка, искането подлежи на отхвърляне –
вж. Определение № 943/14.12.2006 г. по
т. д. № 2062/2016 г. – I – ТО.
Молителите не са ангажирали
доказателства относно установяване предпоставките на неплатежоспособността на
длъжника, тъй като с молба вх. рег. № 261776/24.03.2021 г., с дата на
пощенското клеймо 23.03.2021 г., подадена от процесуалният представител на
молителите е изразено становище, че сочените доказателства за приложимостта
на презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ за
неплатежоспособността на длъжника „ОЛД
ТАУЪР 7“ ЕООД са напълно
достатъчни и установяват с главно пълно доказване положителните факти,
подлежащи на установяване от доверителите му, както и че в доказателствена
тежест на длъжника е да установи, че евентуално презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ е оборена, съответно да поиска назначаването на съдено – счетоводна
експертиза.
На Съда и
на страните е служебно е известен фактът, че в Окръжен съд – Добрич по повод
молба на А.Л.К. е за откриване производство по несъстоятелност на длъжника „ОЛД
ТАУЪР 7“ ЕООД е било образувано т. д. № 38/2015 г. по описа на Окръжен
съд – Добрич, приключило с влязъл в законна сила акт – Решение № 162/09.10.2015
г. на Окръжен съд - Добрич, потвърдено с
Решение № 5/06.01.2020 г. по в. т. д. № 118/2019 г. на Апелативен съд – Варна,
последното недопуснато до касационно обжалване с Определение № 12/07.01.2021 г.
по т. д. №1350/2020 г. на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС.
Решението по чл. 631 ТЗ, с което
Съдът отхвърля молбата на кредитор за откриване на производство по
несъстоятелност има установително действие в отношенията
между страните по делото. Решението установява със сила на пресъдено
нещо, че длъжникът е платежоспособен и не е свръхзадължен,
съответно, че затрудненията му са временни и той разполага с достатъчно
имущество за покриване на неговите задължения.
Всички съдебни инстанции в
производството по т. д. № 38/2015 г., за да отхвърлят молбата за откриване на производството по
несъстоятелност, са приели, че „ОЛД
ТАУЪР 7“ ЕООД разполага с достатъчно краткосрочни активи за посрещане на
текущите задължения, като това заключение обхваща периода на сочената като дата
на неплатежоспособност 16.02.2005 г. до датата на постановяване на акта на
Върховния касационен съд – 07.01.2021 г.
Молителите се позовават на оборимата презумпция, уредена в чл. 608, ал. 2 ТЗ, съгласно
която се предполага, че търговецът е неплатежоспособен, ако за период от три
години поред преди датата на подаване на молбата за откриване производство по
несъстоятелност не е заявил за публикуване в Търговския регистър своя годишен
финансов отчет.
В конкретния случай, релевантни
за наличието на презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ са годините 2018, 2019 и 2020
г., тъй като настоящата молба за откриване производство по несъстоятелност е
подадена 25.02.2021 г.
От служебно извършената справка в
Търговския регистър по реда на чл. 23 ЗТРРЮЛНЦ към датата на постановяване на
настоящия съдебен акт се установи, че по партидата на „ОЛД
ТАУЪР 7“ ЕООД са обявени ГФО за 2017 г. и 2018 г. Декларация по чл. 38,
ал. 9, т. 2 ЗСч за 2019 г. е заявена в Търговския регистър на 26.06.2020 г. и
същата е в процес на обработка от длъжностните лица на ТР.
Срокът за подаване на ГФО за 2020
г. е до 30.09.2021 г., а за декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч е 30.06.2021
г.
Съдът не следва да обсъжда
фактите на неподаване на ГФО на „ОЛД
ТАУЪР 7“ ЕООД за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. като неотносими към оборимата
презумпция на чл. 608, ал. 2 ТЗ.
С оглед изложените съображения се
налагат следните изводи: молителите не притежават активна материалноправна
легитимация да инициират производство за
откриване несъстоятелност на „ОЛД ТАУЪР
7“ ЕООД, по делото не се установи наличието на предпоставките за
неплатежоспособност на „ОЛД ТАУЪР 7“
ЕООД и не се установи действието на оборимата
презумпция по чл. 608, ал. 2 ТЗ.
С оглед изложените съображения,
подадената от молителите молба за
откриване производство по несъстоятелност по отношение на длъжника се явява
недоказана и неоснователна, поради което следва да се отхвърли.
С оглед изложените съображения и
на основание чл. 631 ТЗ, ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молба
вх. № 261389/26.02.2021 г., с дата на пощенско клеймо 25.02.2021 г., подадена
от А.Л.К., М.О.К. и М.А.К. - граждани на
Руската федерация, със съд. адрес ***, ст. 20, адв. Г.К.
с искане за постановяване на решение за откриване на производството по
несъстоятелност по отношение на „ОЛД
ТАУЪР 7“ ЕООД ***, общ. Балчик,
област Добрич, ЕИК ********* поради неплатежоспособност, респ. свърхзадълженост, претендирана на
основание чл.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ В 7 – ДНЕВЕН СРОК ОТ СЪОБЩАВАНЕТО
МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ: