Решение по дело №5286/2020 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение № 1363 от 18.09.2020 г., постановено по АНД №
5286 по описа за 2020 г., ПРС, XXVI н.с.

Районна прокуратура – гр. Пловдив е внесла Постановление с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обв. П. А. Т. с
ЕГН: ********** за извършено от него престъпление по чл. 296 ал. 1 НК.
В проведеното съдебно заседание Представителят на държавното
обвинение поддържа депозираното постановление, като намира обвинението
за доказано от обективна и субективна страна. Счита, че са налице
положителните предпоставки, установени в чл. 78а, ал. 1 НК, поради което
предлага Съдът да освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му
наложи глоба в минимален размер от 1000 лева, като същият да не бъде
лишаван от право да управлява МПС.
Защитникът адв. Н. поиска неговият клиент да бъде оправдан,
доколкото не е имало извършено домашно насилие по отношение на
пострадалата. От друга страна дори и да се приемело, че има някакво
противоправно действие от страна на обвиняемия, то било повлияно от
обстоятелството, че му липсвала определена парична сума, както и вещи.
Обвиняемият Петър Тодоров изрази съгласие с казаното от своя
защитник, като по време на последната си дума заяви, че не е виновен.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, от фактическа
страна намери за установено следното:
Обвиняемият П. А. Т. ЕГН ********** е роден на 11.05.1968г. в
гр.Хасково, български гражданин, женен, средно образование , работи като
шофьор, реабилитиран, живущ в с. Поповица, общ.Садово, ул. „34-та“ № 4.
Досъдебното производство е било образувано на 07.05.2020г. по реда на чл.212, ал.2
от НПК за извършено престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
Обвиняемият П. А. Т. бил съпруг на пострадалата М. К. Т.. Двамата
живеели съвместно в къща на адрес - с. Я., обл.П., ул. „Ч.“ № 1. Към
инкриминираната дата - 07.05.2020г. къщата била собственост на обвиняемия
и на пострадалата, чийто баща - свидетелят Г. А. Д., им прехвърлил
собствеността на недвижимия имот срещу задължение за гледане и издръжка.
В къщата на посочения адрес живеели обвиняемият, пострадалата, техният
син - свидетелят К. П. Т., както и свидетелят Д..
От началото на 2020г. отношенията между пострадалата и обвиняемият
много се влошили, поради което първата подала молба до PC гр. П. по реда на
„Закон за защита от домашно насилие“ за което било образувано гр.д.№
439/2020г. по описа на ПРС. По цитираното гражданско дело на 14.01.2020г.
била издадена Заповед за незабавна защита, с която обвиняемият Т. се
задължавал да се въздържа от извършването на всякакъв акт на физическо
и/или психическо насилие по отношение на пострадалата за срок до
постановяване на съдебен акт приключващ производството.
1

На 20.05.2020г. ПРС е разпоредил издаването на Заповед за защита от
домашно насилие № 75 на основание Решение № 1659/2020г. по гр.д.№
439/2020г. , с която задължава обвиняемият да се въздържа от всякакъв акт на
физическо и/или психическо, емоционално, икономическо и друга форма на
насилие по отношение на пострадалата. С посочената заповед обвиняемият е
бил отстранен от съвместно обитаваното с пострадалата жилище на адрес с.
Я., ул. „Ч.“ № 1 за срок от три месеца от датата на постановяване на
решението, като на обвиняемият се забранява и да доближава пострадалата,
жилището й, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих за
срок също от три месеца считано от 20.05.2020г.
Видно от приложената по делото разписка, на 24.01.2020г. обвиняемият
получил от служител в 05 РУ при ОДМВР гр.П. горепосочената Заповед за
незабавна защита издадена на 14.01.2020г. от ПРС по гр.д.№ 439/2020г. в
полза на пострадалата. След издаване на Заповед за незабавна защита
взаимоотношенията между пострадалата и обвиняемия се нормализирали. В
период от около три седмици преди инкриминираната дата обвиняемият
напуснал къщата в с. Я., където живеел заедно с пострадалата , която нямала
информация за местопребиваването му.
На 07.05.2020г. сутринта обвиняемият се прибрал в къщата в с. Я.,
където към онзи момент на първия етаж били пострадалата и свидетелят Д., а
свидетелят Т. бил на втория етаж. Обвиняемият се качил на втория етаж и
влязъл в стаята, където бил свидетелят Т.. Между двамата възникнал
словесен спор, който бил чут от намиращата се на първия етаж пострадала.
Последната се качила в стаята при свидетеля Т.и обвиняемия. Напрежението
между двамата ескалирало и с цел да предпази свидетеля Тодоров от
евентуално посегателство, пострадалата застанала между него и обвиняемия.
Тогава обвиняемият с ръка изблъскал пострадалата в гърдите, за да може да
стигне до свидетеля Т.. От удара пострадалата отстъпила малко назад, след
което обвиняемият й нанесъл удар с юмрук в областта на главата.
Междувременно свидетелят Т. подал сигнал на телефон 112, а обвиняемият
продължил с вербалната агресия и заплахи като размахвал юмрука си в
посока на пострадалата, но без да я удря повече. Свидетелят Т. изнесъл от
стаята, в която се намирали тримата, чанти с багаж принадлежащ на П. Т.,
като ги отнесъл в съседната стая, която последният обитавал. П. Т. нанесъл
ритник по шкафа в стаята на свидетеля Тодоров, в резултат на което
вратичката на същия се счупила. След това обвиняемият излязъл от стаята, а
свидетелят Т. и пострадалата останали вътре, като заключили вратата.
Обвиняемият започнал да блъска по заключената врата и да вика, че искал
парите си, като за пострадалата и свидетелят Т. не станало ясно за какви пари
става въпрос. След като обвиняемият преустановил блъскането по вратата и
виковете си , пострадалата излязла от стаята и излязла пред къщата, където
изчакала идването на полицейските служители от 05 РУ при ОДМВР гр. П. -
свидетелите К. А. Н. и А. И.П.. Последните отвели обвиняемият в сградата на
05 РУ при ОДМВР гр.П., където го задържали за срок от 24 часа по реда на
2

ЗМВР.
В хода на разследването към материалите по делото като ВД бил
приобщен и оптичен носител - компактдиск , на който се съдържали и
записите от мобилния телефон на свидетеля Т., които същият направил на
инкриминираната дата, и на който запис бил извършен оглед на ВД.
Така възприетата от Съда фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а именно:
обясненията на обвиняемия, показанията на разпитаните свидетели – М.Т.,
К.Т., К.Н., А.П., Г.Д., справка за съдимост, характеристична справка,
протокол за оглед на ВД, медицинска документация, копие от съдебно
решение.
Въз основа на така събраните гласни доказателства се очертават две
групи такива, като първата е в подкрепа на обвинението, а втората е в
подкрепа на защитата.
В първата група гласни доказателства попадат показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели М.Т., К.Т., Г.Д,
А.П. и К.Н..
Свидетелите М.Т., К.Т. и Г.Д. депозират последователни и
взаимодопълващи се показания, като пресъздават в пълнота действията на
обвиняемия П.Т.. И тримата свидетели възпроизвеждат първоначално
проявената вербална агресия от страна на обвиняемия по отношение и на
тримата, както и впоследствие прераснала във физическа агресия по
отношение на М.Т.. Заявеното от тях си кореспондира изцяло с
възпроизведените в съдебно заседание изготвени видеозаписи,
свидетелстващи за първоначално проявената вербална агресия. Също така
показанията на тези свидетели съответстват и на изготвената по делото
медицинска документация на свидетелката М.Т..
Макар и да не са били преки очевидци на извършеното от обвиняемия,
свидетелите А.П. и К.Н. са полицейските служители отзовали се на
подадения сигнал, като пред тях пострадалата Т. е споделила за извършеното
по отношение на нея. Противоречи на всякаква житейска логика, ако не е
имало извършена агресия по отношение на нея от обвиняемия, то тя да е
подал сигнал в полицията.
Във втората група гласни доказателства попадат единствено
обясненията на обвиняемия Т.. Освен източник на доказателства, обаче те
представляват и основно средство за защита, поради което трябва да се ценят
с оглед останалите събрани по делото доказателства.
В случая заявеното от Петър Тодоров си противоречи с показанията на
всички останали разпитани по делото свидетели, както и с представената
медицинска документация.
Въз основава на гореизложеното се достигна до извод, че обвиняемият
П.Т. е извършил вмененото му деяние, като е блъснал в гърдите и ударил с
юмрук в главата Мария Тодорова.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
3

доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От представената справка за съдимост се установява, че обвиняемият
П.Т. е неосъждан, реабилитиран е.
От представеното копие от Заповед за незабавна защита от 14.01.2020
г., постановена по гр.д.№ 439/2020 г. по описа на РС гр. П. се установява, че е
била издадена такава по отношение на обвиняемия с която той се задължава
да се въздържа от извършването на всякакъв вид физическо и/или психическо
насилие спрямо М.Т.
При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка,
Съдът счете, че с деянието си обвиняемият е осъществил, както от обективна,
така и от субективна страна състава на престъпление по престъпление по чл.
296, ал. 1 НК за това, че на 07.05.2020г. в с.Я., общ.Р., обл.П., блъснал в
гърдите и ударил с юмрук в главата М.К.Т. ЕГН ****, с което не е изпълнил
Заповед за защита от домашно насилие - Заповед за незабавна защита от
14.01.2020г. на ПРС по гр.д.№ 439/2020г. по описа на същия съд, с която се
задължава да се въздържа от извършването на всякакъв акт на физическо
и/или психическо насилие спрямо М.К.Т., за срок до постановяване на
съдебен акт приключващ производството.
От обективна страна по отношение на обвиняемия Т. е налице Заповед
за незабавна защита от 14.01.2020г. на ПРС по гр.д.№ 439/2020г. по описа на
същия съд по силата на която той се задължава да се въздържа от
извършването на всякакъв акт на физически и/или психическо насилие
спрямо М.Т..
Въпреки това, обаче на 14.01.2020 г. обвиняемият Т. е блъснал в гърдите
Мария Тодорова, като я е ударил и с юмрук в лицето.
От субективна страна - престъплението е било извършено с пряк
умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Обвиняемият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици.
Видно от приложената по делото справка за съдимост обвиняемият не е
осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК. С оглед на изложените
фактически и правни изводи са налице материално – правните предпоставки
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното
от него престъпление по чл. 296 ал. 1 от НК, като му бъде наложено
административно наказание “глоба” по реда на чл. 78а НК. Обвиняемият е
пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК,
престъплението е извършено умишлено и за него НК предвижда наказание
„лишаване от свобода до три години'' или ,,глоба'' до пет хиляди, като не са
налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК. Разпоредбата на чл.
78а, ал.1 НК предвижда административно наказание глоба в размер от 1000
до 5000 лева.
4

При индивидуализирането на административното наказание “глоба”
Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
самопризнанието на обвиняемия, чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, като не се отчетоха каквито и да били отегчаващи
вината обстоятелства.
Предвид и гореизложеното на обвиняемия П.Т. следва да се определи
наказание глоба в размер от 1 000 лева, като Съдът намира, че именно това
наказание съответства в най-пълна степен на целите на наказанието
установени в чл. 36 НК.
Вещественото доказателство един брой магнитен носител CD – R, марка
,,Verbatim’’ намиращо се на лист 35 от досъдебното производство беше
постановено да остане по делото в срока на неговото съхранение.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	1363
Дата:	18 септември 2020 г. (в сила от 6 октомври 2020 г.)
Съдия:	Панайот Рангелов Велчев

Дело:	20205330205286
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	28 август 2020 г.

Решение по дело №5286/2020 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите