Решение по дело №2605/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260519
Дата: 16 август 2021 г. (в сила от 16 август 2021 г.)
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20202100502605
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

   V - 37                                              16.08.2021 г.                                Град Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На двадесет и втори март, две хиляди двадесет и първа година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ВЯРА КАМБУРОВА

      ЧЛЕНОВЕ :  1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                                                                                       2. мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ

Секретар: Таня Михова

Прокурор: -

като разгледа докладваното от съдия Белева

въззивно гражданско дело № 2605 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№260210/14.09.2020г. по описа на БРС, подадена от Т.Б.Т., чрез адв. Невена Пожарлиева, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Стефан Караджа“ № 3, ет.1, ап.3, против Решение № 186 от 03.08.2020г. постановено от РС Поморие по гр.д.№159/2020 по описа на същия съд.

С посоченото решение е отхвърлен иска на Т.Б.Т., ЕГН **********, с адрес ***, против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Централен, ул. "Христо Г. Данов" № 37, представлявано от Карл Денк, Здравко Огнянов Братоев и Александер Сипек, че ищецът не дължи на ответника сумата 309,74 лв. по фактура № **********/28.01.2020 г., с която е коригирана сметка на ищеца за минал период от 13.09.2019 г. до 15.10.2019 г., за обект на потребление в ***, ИТН ***, клиентски № ***. Ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата 100 лв., представляваща разноски по делото, а неговото искане за присъждане на разноски по делото е оставено без уважение.

Изложени са оплаквания, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, в противоречие с доказателствата по делото и практиката на ВКС. Въззивникът счита, че доказателствата са тълкувани превратно, без съдът да е обсъдил доводите на ищеца. Цитира практика на ВКС, според която корекция на сметка на клиент е допустима само при наличието на следните предпоставки: 1) в общите условия на договорите да бъде предвиден ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и 2) налични правила за измерване на количеството, регламентиращи начините и местата за измерване, за установяване случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена енергия. В процесния случай липсата на установен ред за уведомяване на клиента обуславяла незаконосъобразност на корекцията. Според актуалната съдебна практика потребителят дължал заплащане на реално потребеното количество енергия. При предявен отрицателен установителен иск, ответникът е този, който следва да докаже основанието за съществуване на вземането, както и неговия размер. В настоящия казус, ответникът се позовава на разпоредбите на ПИКЕЕ, но същият не успя да докаже, че са налице предпоставките на чл.50, ал.1 и чл.56, ал.1 и ал.3 от ПИКЕЕ. В представена по делото фактура не е посочено за какво количество допълнително начислена енергия се отнася, както и при каква единична цена за киловат/час се е получила, което обуславя извода, че процедурата в ПИКЕЕ не е спазена. Според разпоредбата на чл.56, ал.3 ПИКЕЕ, преизчислените количества ел. енергия се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на ел. енергия за покриване на технологичните разходи, като по делото не са ангажирани доказателства в тази насока. Посочва още, че е налице разминаване между основанието за извършване на корекция, посочено в отговора на исковата молба и това, посочено в писмо с изх.№ 38061-1-13/20.02.2020г. В писмото ответникът заявил, че целта на корекцията е да се компенсира разликата между отчетената и фактурирана сума и действително консумираната ел. енергия, докато в отговора на исковата молба се сочело, че корекцията е извършена на основание чл.50, ал.1 от ПИКЕЕ.

По делото не било установено, че начисленото количество енергия било доставено и реално потребено. Съдът формирал извода си за дължимост на процесната сума въз основа на приложена по делото справка – извлечение, която обаче не била подписана, нито било ясно кое лице я е изготвило.

На следващо място посочва, че корекцията на сметка се извършва в случаите на неправилно или неточно измерена ел. енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие. Корекцията на сметка само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане, дължащо се на някое от горепосочените действия противоречи на чл.82 ЗЗД, затова било необходимо да се докаже, че именно конкретният потребител е нарушил задължението си да се въздържа от извършването на определение действия, цитира относима съдебна практика. Намира за неоснователен извода на съда, че за дружеството съществува възможността да извърши корекция на сметката, без да се установи виновно неизпълнение на задълженията на потребителя. Такава възможност била допустима само в хипотезата на чл.49, ал.5 или чл.47, ал.1 ПИКЕЕ.

Посочва, че едностранната корекция на сметка допуска доставчикът да получи цена за недоставена от него и неполучена от потребителя ел. енергия. Във фактурата, издадена от ответното дружество, отчетният период бил неясно определен. В този смисъл нормата на чл.50 от ПИКЕЕ се явявала неравноправна и противоречаща на чл.82 ЗЗД.

Проверката на СТИ, както и изготвения констативен протокол в тази връзка не съответствали на процедурата в чл.49 от ПИКЕЕ, тъй като не ставало ясно защо същият е съставен и подписан в присъствието на свидетел, без обаче в него да е отразено, че клиентът не е бил открит или е отказал да се подпише.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде уважена предявената претенция. Претендира разноски в двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна – „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Централен, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез юрисконсулт Кристиян Николов. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемото дружество счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. По повод твърденията във въззивната жалба заявява, че е обективно невъзможно да се установи какво количество ел. енергия е доставено до обекта на ищеца, тъй като електромерът е манипулиран именно с тази цел – да не се отчита правилно доставената енергия. При установена нерегламентирана намеса в СТИ, операторът на разпределителната мрежа е освободен от задължението да докаже реално потребеното количество енергия. Заявява, че не следва да се доказва виновно поведение на клиента, цитира относима практика. Посочва, че крайният снабдител на електрическа енергия – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД вече не участва в процеса по извършване на корекция, която дейност се извършва от „Електроразпределение“ Юг ЕАД, което обуславя и извода, че Общите условия на крайния снабдител не са приложими в хипотезата на извършена корекция. В процесния случай е спазена цялата процедура, предвидена в ПИКЕЕ, като процесният електромер е демонтиран, предаден за метрологична експертиза, съответно е извършено преизчисление и корекция на сметката на потребителя. Иска от съда обжалваното решение да бъде потвърдено. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, поради което я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивникът Т.Т. е предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, че не му дължи сумата от 309,74 лв., с която на основание чл.50, ал.1, б.“б“ от ПИКЕЕ била коригирана сметката му за ел. енергия за периода от 13.09.2019г. до 15.10.2019г.- 32 дни, за която корекция била издадена фактура №**********/ 28.01.2020г.

Твърди, че е абонат на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за обект- жилища, намиращо се на адрес гр. ***с клиентски номер ***.

През м. февруари 2020г. получил писмо от ответното дружество- „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с което бил уведомен, че при извършена проверка от служители на дружеството било констатирано, че електромерът не отчита електрическата енергия, а като причина за това било посочено „изгаснал дисплей“. Освен това ищецът бил известен, че сметката му за ел. енергия за процесния период ще бъде коригирана, като допълнително ще му бъде начислена исковата сума. Получил и процесната фактура, констативния протокол от метрологичната експертиза на СТЕ и констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ. Подал възражение- вх.№38060/17.02.2020г. и вх.№38061/17.02.2020г., с което оспорил фактурата, както и корекцията на сметката му за минал период. Възражението му не било уважено. Предвид издадената и изпратена му фактура с падеж 7.02.2020г. за ищецът възникнал правен интерес да предяви установителен иск, че не дължи на ответника исковата сума.

Заявява, че ищецът не е в договорни отношения с ответника, по силата на което да възникне основание за вземане на стойност 309,74 лв. Липсвало законово основание доставчикът на ел. енергия или други дружества, извършващи пренос на ел. енергия да коригират едностранно сметките на потребителя за минал период от време, при условие, че не е установен точен период на твърдяното неизмерване, непълно и неточно измерване. Начисляването на допълнителното количество ел. енергия било извършено в нарушение на закона. Ищецът не бил консумирал допълнително начислената му ел. енергия, като във фактурата липсвали данни за количеството начислена ел. енергия за изминал период. Ищецът не бил извършил манипулация на електромера, който бил поставен в заключено табло, до което достъп имали само служителите на ответното дружество. Ищецът не бил уведомен за извършването на самата проверка, не присъствал по време на подмяната на електромера с нов, не бил подписал съставения констативен протокол. Констативният протокол не бил съставен и връчен по реда и в сроковете, регламентирани в ОУ на договорите за пренос на ответното дружество и на ПИКЕЕ. Процедурата по извършване на корекция на сметката за изминал период не била извършена по правилата, реда и сроковете за това, съгласно ПИКЕЕ. Доставчикът не изпълнил задължението си ОУ да е предвиден реда за уведомяване на клиента и на правилата за измерване, включително неизмерена, неправилно и / или неточно измерена ел. енергия и извършване на корекция.

Представени са доказателства. Претендират се разноски.

Ответникът- „Електроразпределение Юг“ ЕАД е представил в законния срок отговор на исковата молба, с който е оспорил иска като неоснователен. Изложил е подробно фактическите обстоятелства във връзка с извършената проверка на процесното СТИ, съставянето на констативния протокол в съответствие с изискванията на ПИКЕЕ /ДВ бл.35 от 2019г./, изготвянето на метрологична експертиза от БИМ, при което било установено, че са налице предпоставките по чл.50, ал.1, б. „б“ от ПИКЕЕ, поради което операторът на електроразпределителната мрежа извършил преизчисление на количеството енергия, при спазване на инструкциите в чл.50, ал.1 ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество ел. енергия на клиента. За сумата била издадена процесната фактура на стойност 309,74 лв., която била изпратена на ищеца в съответствие с изискването на чл.56, ал.3 ПИКЕЕ.

Сочи, че сумата била начислена правомерно, като дължима на основание чл.50, ал.1 б. „б“ ПИКЕЕ. Изчислена била въз основа на определената от КЕВР цена на ел. енергия за покриване на технологичните разходи ответното дружество /чл.56, ал.3 ПИКЕЕ/, ведно с дължимата сума за мрежови услуги и за цена на задълженията към обществото /чл.56, ал.1 ПИКЕЕ/. Нормите на ЗЕ- чл.83, ал.2, вр. чл.83, ал.1, т.6 и ПИКЕЕ били законното основание за извършване на корекцията.

Заявява, че ответното дружество няма задължение до доказва виновно поведение от стана на ищеца, понеже отговорността на клиента според цитираните норми е безвиновна. Въпросът за конкретния извършител бил ирелевантен, понеже в нормите на закона не се съдържат изисквания за това, а било достатъчно да се установи случай на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел. енергия, за да се пристъпи към корекция.

Съгласно действащите ПИКЕЕ, в сила от 2019г. преизчислението на количеството ел. енергия се извършва от оператора на съответната електрическа мрежа, а крайните снабдители били изключени от този процес. Затова и от 4.05.2019г. фактурите да допълнително начислените количества ел. енергия не се издават от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, а от ответното дружество. В тази връзка било неотносимо възражението на ищеца, че в ОУ на ЕВН ЕС не е предвиден изричен ред за уведомяване на клиента при извършена корекция. Заявява, че в случая са налице всички необходими предпоставки за едностранна корекция на сметката на потребителя. Моли иска да бъде отхвърлен. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Районният съд е приел писмените доказателства, представени от страните, като е отказал да допусне допълнителните доказателства, поискани от ответника /разпит на свидетел и допускане на СТЕ/.

С обжалваното решение съставът на районния съд е отхвърлил иска.

Приел е за безспорно, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на §1, т.41б от ДР на ЗЕ за процесния имот, потребената ел. енергия в който се отчита посредством СТИ, присъединено към електропреносната мрежа. Приел е, че в процесния период действат ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и ОУ на договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, одобрени с решение на КЕВР през 2008г., както и ПИКЕЕ, издадени от Председателя на КЕВР и обнародвани в ДВ бр.35 от 30.04.2019г., уреждащи реда и начина за обслужване и проверка на измервателните системи и реда за преизчисляване на количеството ел. енергия. Приел е още, че с изменението на ЗЕ, ДВ бр.54 от 2012г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ да предвиди в ОУ на договорите ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количествата ел. енергия.

Приел е също, че не е необходимо крайният снабдител да се доказва виновно поведение на абоната, при доказано неточно отчитане на електромера и извършено преизчисление на сметката му.

Затова е счел, че правилното решаване на спора зависи от преценката доказано ли е неточно отчитане на доставената в обекта на ищеца ел. енергия и извършена ли е корекцията на сметката от ответника при спазване на ПИКЕЕ.

Приел е, че съгласно чл.49, ал.1 ПИКЕЕ при извършване на проверка по реда на тези правила операторът на съответната мрежа, в случая ответникът, съставя констативен протокол, който се подписва от представителна оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител. Процесният протокол бил съставен от служители на ответника в хипотезата на чл.49, ал.3 от ПИКЕЕ, при отсъствие на ползвателя или на негов представител. Подписан бил и от свидетел, поради което съдът е приел, че е съставен законосъобразно. Приел е още, че констативният протокол е бил изпратен на ищеца в съответствие с изискването на чл.49, ал.4 ПИКЕЕ.

Приел е за установено от протокола за извършената метрологична експертиза на СТИ, че е осъществяван достъп до вътрешността електромера и е констатирана манипулация, водеща до промяна на метрологичните характеристики на СТИ, в резултат на която СТИ не измерва потребената в обекта ел. енергия.

Посочил е, че съгласно чл.50, ал.1, б. „б“ ПИКЕЕ в този случай операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството ел. енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване / неправилно / неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване / неправилно / неточно измерване, като при неизмерващо СТИ количеството ел. енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на измервателната система при всекидневно осемчасово ползване на ел. енергия от клиента, което било сторено от оператора, ведно от справката за коригиране на сметката за ел. енергия.

Посочил е още, че корекцията е извършена именно от оператора на електроразпределителната мрежа, съобразно предписанията на ПИКЕЕ.

Предвид изложеното, съдът е приел, че по делото е доказано неизмерването на количествата ел. енергия, доставяна на ищеца от ответника за процесния период, както и че корекцията на сметката за изминал период е извършена от ответника при спазване на изискванията на ПИКЕЕ. Затова е счел, че вземането на ответника спрямо ищеца е установено по основание и размер, а искът за установяване несъществуването му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

В рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, Бургаският окръжен съд намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а по същество- правилно, по следните съображения:

Не се спори, че въззиваемата страна е потребител на ел.енергия, доставяна от крайният снабдител ЕВН ЕС за процесния обект- жилище, описан в исковата молба. Не е спорно пред въззивната инстанция, че ответното дружество е оператор на електроразпределителната мрежа, обслужваща тези доставки. Ето защо, на основание чл.50 и следващите от действащите ПИКЕЕ /2019г./, издадени на основание чл. чл.83, ал.2, вр. чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката, същото е оправомощено, в случай, че метрологичната проверка на СТИ извършена по реда на раздел IX от ПИКЕЕ установи неизмерване/ неправилно/ неточно измерване, да изчисли количеството ел. енергия по методиката посочена в цитираната норма съобразно конкретно установените факти. Съгласно чл.56, ал.1 от ПИКЕЕ в този случай операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества ел. енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги и за задължения към обществото. Фактурирането се извършва съобразно действащата за периода на преизчислението прогнозна пазарна цена на ел. енергията за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор - така чл.56, ал.3 ПИКЕЕ. На ползвателя на мрежата е вменено задължение по чл.56, ал.2 от ПИКЕЕ да заплати на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена по реда на ал.1. С оглед изложеното следва да се приеме, че по принцип е налице законово основание ответното дружество да извърши корекция на сметката на ищеца за минал период в случай, че по предвидения в раздел IX от ПИКЕЕ ред се установи неизмерване/ неправилно/ неточно измерване на СТИ, монтирано в обекта на потребителя. Отговорността на потребителя на ел.енергия в тези хипотези е безвиновна /т.е. не е необходимо да се установи, че същият е извършил манипулацията на СТИ или да е установена връзка с лицето, което фактически е извършило манипулацията. В тази насока е и константната практика на ВКС.

От събраните пред първата и въззивната инстанция доказателства /допуснати поради процесуално нарушение на районния съд- отказ да събере относими доказателства, необходими за изясняване на фактите по делото с оглед оспорванията на ищеца и правото на защита на ответника/ се установява следното:

На 15.10.2019г. на адреса на ищеца в гр. Поморие била извършена проверка за изправността на електромера от служители на ответното дружество, съгласно заповед на прекия ръководител на Група 2, КЕЦ- Поморие, поради получен сигнал за евентуална манипулация на електромера. Резултатите от същата са обективирани в констативен протокол №500996 от същата дата, издаден от „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Протоколът е подписан от служители на дружеството, които са извършили проверката, както и от свидетел, служител на СОТ „Кремък“- дружество, което охранява таблата и трафопостовете на ответното дружество. Това се установява от показанията на св. П.С., съставител на протокола. Според показанията на този свидетел това се наложило понеже ищецът, повикан от тях да присъства на проверката, бил афектиран и отказал да остане на място, а вместо това потеглил нанякъде с автомобила си. Констатирано било, че дисплеят на електромера е повреден, а електромерът не отчита. Поради това не били отчетени резултати от контролното замерване. Средството за търговско измерване в обекта било демонтирано с цел извършване на метрологична експертиза, като електромерът бил поставен в безшевна торба, пломбирана от служител на ответника и изпратена за експертиза в БИМ, ГД „МИУ“ гр. София.

С констативен протокол № 249 от 12.12.2019г., съставен от ГД „Мерки и измервателни уреди“ при БИМ, София, е извършена метрологична експертиза на електромера. При огледа е констатирано съответствие с протокола за демонтаж, както и липса на показания за всички тарифи. Установено е отсъствието на механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера. Констатирано е, че бил осъществен достъп до вътрешността на електромера, изваден бил проводникът към куплунг Х7. Изваден бил черният проводник към куплунг Х6. При включване на електромера с цел изследване, на изхода за проверка не се регистрират импулси и не могат да се изследват метрологичните му характеристики по т.4.3. Посочено е още, че дисплеят е тъмен и не може да се осъществи проверка на точността на електромера по т.4.1, т.4.2, т.4.4 и т.4.5. В заключение е посочено, че са изменени техническите и метрологичните характеристики на електромера.

На 23.01.2020г. от ответното дружество е издадена справка №249/12.12.2019г. за коригиране сметката за ел. енергия на ищеца, съгласно която за периода от 13.09.2019г. до 15.10.2019г. /32 календарни дни/ са му начислени допълнително 1570 киловата енергия на обща стойност 309,75 лв., при цена на 1 киловат/час с ДДС- 0,19729 лв. В справката е посочено, че сумата е начислена съгласно чл.50, ал.1, б. „б“ ПИКЕЕ, като преизчисления товар е определен в размер на 6,133 /при една трета от максималния ток на електромера/, за 8 часово ползване на електромера. В справката е посочено, че е изготвена от Иванка Стоянова. Справката не е подписана.

Ответното дружество е изпратило до ищеца писмо, с което го уведомява за извършената проверка и констатациите от нея, а именно- че ползвана от ищеца ел. енергия за периода не е измерена, съответно- не е заплатена. Към писмото са приложени констативният протокол за извършената проверка, справката за начислената допълнително енергия, както и процесната фактура, с което дружеството е изпълнило задълженията си по чл.56, ал.1 от ПИКЕЕ

Вещото лице инж. С.Т., извършило СТЕ въз основа на събраните по делото писмени доказателства установява, че констатираните при метрологичната експертиза на БИМ нерегламентирани технически промени в електрическата схема на механизма за измерване на електрическата енергия целят неточно отчитане или неотчитане на преминаващото през електромера количество ел. енергия. В конкретния случай, нерегламентираните действия върху СТИ са довели до неизмерване на електрическата енергия, консумирана от ищеца. Затова експертът е приел, че правилно ответното дружество е приложило методиката на чл.50, ал.1, б. „б“ от ПИКЕЕ. От експертизата /включително допълнителната такава/ се установява също, че началната дата на периода за неточно измерване е 13.09.2019г.- датата, на която е бил монтиран този електромер /видно от констативен протокол №572663 от 13.09.2019г., на тази дата също е била правена проверка на СТИ в жилището на ищеца, при която СТИ е било подменено за експертиза с процесния електромер/. След тази дата показанията на електромера са били нулеви /това било отразено в двете фактури, предоставени на вещото лице във връзка с допълнителната експертиза/. Крайната дата на периода на корекцията е 16.10.2019г., когато бил подменен процесния електромер. Според експерта неизмереното количество ел. енергия е остойностено правилно, в съответствие с чл.56, ал.3 ПИКЕЕ.

Твърденията на ищеца за неизправност на СТИ, която е била налице още при неговото монтиране в обекта на ищеца са несвоевременно въведени в процеса, а освен това са и недоказани. От СТЕ, както и от метрологичната експертиза на БИМ се установява, че неизмерването е в резултат на неправомерно външно въздействие върху СТИ, а не поради техническа неизправност на електромера, съществувала още към 13.09.2018г., когато процесния електромер е бил монтиран в имота на ищеца.

След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че ответното дружество е извършило корекцията на сметката на ищеца за процесния период при спазване на всички изисквания по раздел IX от ПИКЕЕ, касаещи реда за проверката за изправност на СТИ, резултатите от нея са отразени в констативен протокол, съставен надлежно, извършена е метрологична експертиза на СТИ, която е установила външно въздействие върху електромера, в резултат на което същият изобщо не отчита преминалото пред него количество енергия.Сметката на ищеца за процесния период е коригирана при наличие на предпоставките по чл.50, ал.1, б.”б” ПИКЕЕ, при спазване методиката за изчисление на количеството потребена енергия. Ето защо ищецът дължи на ответника сумата от 309,74 лв., за периода от 13.09.2019г. до 15.10.2019г., за която е издадена фактура №**********/28.01.2020г.

Оплакванията в жалбата са неоснователни.

Правилно районният съд е приел за ирелевантно обстоятелството, че електроснабдителното дружество /крайният доставчик/ не е привело общите си условия в съответствие с изискванията на ЗЕ /да предвиди в тях ред за уведомяване на клиента при извършена едностранна корекция на сметката му за минал период/. На първо място следва да се отбележи, че практиката на ВКС по този въпрос бе коригирана още при действието на ПИКЕЕ от 2013г., виж например Решение № 124/18.06.2019г. по гр.д.№2991/18г. на III г.о. на ВКС, като се прие, че съдилищата не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена ел.енергия като се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите /т.е. ред за уведомяване на клиента/, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. Нарушението на изискването на чл.98а, ал.1, т.6 от ЗЕ е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да плати корекцията, но не е основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Това разрешение се споделя и от настоящият съдебен състав.

На второ място следва да се отбележи, че по сега действащите ПИКЕЕ корекцията се извършва от електроразпределителното дружество, а не от крайният доставчик, поради което неспазването на изискването на чл.98а, ал.1, т.6 от ЗЕ от последния се явява ирелевантно за правото на едностранна корекция на сметката, с което разполага електроразпределителното дружество. Същевременно в ПИКЕЕ е предвидено изискване за уведомяване на потребителя за корекцията, което в случая несъмнено е спазено /виж обратната разписка, представена от ответника, както и писмото и приложенията към него, за които ищецът признава, че е получил от ответника/.

Неоснователни са и оплакванията, че не е установено реално потребеното от ответника количество ел. енергия за процесния период. Практиката, на която се позовава ищецът, касае хипотезите, при които ПИКЕЕ /2013г./ или част от тях са били отменени, т.е. при наличие на законово основание за извършване на корекция /чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ/, но отменени изцяло или отчасти ПИКЕЕ относно реда за извършване и документиране на проверките за изправност на СТИ, както и методологията за изчисляването на количеството доставена енергия при неотчитане, неточно или неправилно отчитане на СТИ. Именно в тази хипотеза, с оглед избягване възможността за неоснователно обогатяване на потребителя за сметка на доставчика, се приема, че намират приложение общите правила на ЗЗД за продажбата, а допълнителното количество ел. енергия следва да се начисли на база действително потребеното количество ел.енергия.

В случая е налице подзаконова уредба на отношенията във връзка с едностранна корекция на сметката на потребителя при неотчетено от СТИ количество ел. енергия за минал период вследствие неправомерно външно въздействие върху електромера, поради което корекцията следва да се извърши именно по предвидения в ПИКЕЕ /2019г./ ред и методология, както е сторило ответното дружество.

Според актуалните разрешения, дадени от ВКС- например Решение №71 от 31.03.2021г. по гр.д.№2816 по описа за 2020г. на ВКС, III г.о., които се споделят от настоящият съдебен състав, процедурата по ПИКЕЕ въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена ел. енергия, като освобождава доставчика /в случая- електроразпределителното дружество- бел. на докладчика/ от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество енергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни е да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество енергия с оглед намиращите се обекта електроуреди и режима на използването им.

В случая обаче оспорването на данните от проверката е бланкетно. Няма своевременно въведени- с исковата молба, конкретни твърдения, респективно- в първото по делото заседание твърдения, които да сочат, че действително потребеното количество ел.енергия от ответника за процесния период е по-малко от установеното по реда на ПИКЕЕ.

Доводите, че ПИКЕЕ съдържат неравноправни клаузи са несъстоятелни, тъй като Правилата представляват подзаконов нормативен акт, а не договор, поради което не подлежат на преценка за неравноправни клаузи по реда на ЗЗП.

Тъй като крайните правни изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат разноски, а същият следва да заплати на въззиваемото дружество разноските, направени пред настоящата инстанция.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.25, ал.1 от НЗПП, съдът определя възнаграждение за юрисконсулта на въззиваемото дружество в размер на 100 лв., предвид ниската цена на иска и фактическата и правна сложност на делото. В разноските следва да се включат и внесените от въззиваемата страна депозити за СТЕ- 400 лв. и 30 лв. за свидетел. Общо въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата от 530 лв. за въззивната инстанция.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК Бургаският окръжен съд

Р     Е     Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 186 от 03.08.2020г. постановено по гр.д.№159/2020 г. на РС- Поморие.

ОСЪЖДА Т.Б.Т., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Централен, ул. "Христо Г. Данов" № 37 сумата от 530 лв., представляваща разноски по в.гр.д.№ 2605/20г. на БОС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1, предл.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                           

2.