М О Т И В И
към присъда №
16/27.02.2019година, постановена по НОХД № 674/2018 година по описа на ХРС
Районна прокуратура /РП/ - Хасково е повдигнала обвинение против
подсъдимия П.Т.П.,
ЕГН:**********, роден на *** ***, ***************, за това, че на 01.11.2016г. в
гр.Хасково, чрез нанасяне на удар с кол (летва, пръчка) и натиск с крак,
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението
на левия крак, дължащо се на счупване на костите на лява подбедрица в коленната става, на И.Г. ***- престъпление по
чл.129, ал.1 от НК.
В съдебно заседание РП - Хасково, чрез свой
представител, поддържа изцяло повдигнатото обвинение, което се доказвало по
категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
които съдът събрал в хода на съдебното следствие. Те водели на единственият
извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението, за което му е повдигнато и предявено обвинението. Прокурора
прави разбор на свидетелските показания и изнася доводи кои от тях следва да се
ценят от съда и защо и кои не. Според прокурора от особено важно значение да се
приеме, че подсъдимият е извършил описаното в обвинителният акт престъпление са
данните относно механизма на причиняване на телесната повреда изнесени от
вещото лице доктор Е. в заключението по съдебномедицинската експертиза и при
изслушването на вещото лице в съдебно заседание. Той конкретно описвал точно
начина на счупването, което кореспондирало и със свидетелските показания на
част от свидетелите очевидци на случилото се. Поради това и прокурора счита
обвинителната теза за доказана и моли съдът да признае за виновен подсъдимия в
повдигнатото обвинение и да му наложи наказанието определено по реда на чл. 54,
ал. 1 от НК, а именно 5 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение на
основание чл. 66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
По делото е предявен и приет за
разглеждане граждански иск в размер на 10 000 лева срещу подсъдимия П.Т.П. за
причинените на пострадалия И.Г.Г. неимуществени
вреди – болки и страдания в следствие на причинената средна телесна повреда от
престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието 01.11.2016г. до
изплащането на сумата. В тази връзка пострадалият е конституирана като
граждански ищец по делото.
Направено е и искане за
конституирането на пострадалия И.Г.Г., като частен
обвинител, което също е уважено от съда.
Повереника на гражданският ищец и частен
обвинител, адв. Р. поддържа
обвинението и предявения граждански иск. Споделя изцяло изложеното от страна на
прокуратурата, по анализа на доказателствата по делото. освен това излага и
допълнителни аргументи за това, че действително подсъдимият е извършил
описаното в обвинителният акт престъпление и поради това следва да бъде признат
от съда за виновен и да му се наложи съответното наказание, като съответно се
уважи и гражданският иск. Според повереника адв.Р. деянието било извършено безспорно от подсъдимия и
между него и настъпилият вредоносен резултат за пострадалия имало пряка
причинна връзка. на първо место безспорно на гражданският ищец и частен
обвинител по делото била нанесена средна телесна повреда. Тук подсъдимият
изцяло оспорвал авторството на деянието, а не се стремял само евентуално да
установи, че е бил предизвикан от пострадалия с причинено насилие. Авторството
обаче било доказано безспорно по делото от заключението на съдебномедицинската
експертиза, което и в съдебно заседание било предадено от доктор елински,
описвайки механизма на телесната повреда по категоричен начин. Този механизъм
изцяло съответствал на механизма описан от пострадалия и част от свидетели
очевидци по делото. на следващо место били показанията на полицаите, които били
в пряк досег с подсъдимия съвсем скоро след като той е извършил деянието. Никой
от тези свидетели не сочел, че подсъдимият има някакви наранявания или поне
видими такива. Да действително доктор е. е констатирал при прегледа на
подсъдимия наранявания в лицевата част, но кога са били причинени не е
установено по делото. Или по-точно след деянието подсъдимият е нямал такива
наранявания. Кога след освобождаването му от полицията и кой е причинил тези
наранявания е въпрос останал неизяснен по делото. Те обаче не са нанесени при и
по повод и в резултата на описаното в обвинението деяние. Затова и повереника намира доказано за извършеното от подсъдимия
описаното в обвинението престъпление и до колкото неимуществените вреди на пострадалия
били в причинна връзка с това деяние иска съдът да признае подсъдимия за
виновен да му наложи съответстващото се наказание и да уважи гражданският иск в
пълен размер.
Защитника на подсъдимия, адв. Д.С. не е съгласен с тезата на прокурора и повереника на гражданския ищец. Според него във фазата на
досъдебното производство още подсъдимият е представил съдебномедицинско
удостоверение и е посочил свидетели, но това не е било взето под внимание и
затова процеса в съдебната фаза се е затруднил, тъй като е следвало да се
събират много и нови доказателства по делото. По делото се доказали два
обективни факта, а именно телесната повреда, получена от пострадалия и другата телесна
повреда, получена от доверителят му. Те били обективирани
в съдебномедицински удостоверения, по-късно потвърдени със съдебномедицински
експертизи. Никоя от страните не оспорила тези експертизи и те следвало да се
свържат с гласните доказателства.
Показанията на пострадалия и обясненията на подсъдимия имали еднаква доказателствена тежест. И двамата в случая били пострадали,
и заинтересовани от изхода на това дело, така че достоверността на показанията,
следвало да бъде преценена на база и на останалите събрани по делото
доказателства. По делото според защитата никой от свидетелите очевидци,
съответно и близки на пострадалия не твърдели за действия от негова страна по
отношение на подсъдимия. Оставал тогава открит и неизяснен въпроса как той е
получил нараняванията описани в съдебномедицинското удостоверение и обективирани в експертизата. Според вещото лице обаче
травмите на подсъдимия имали давност която може да се отнесе към датата и часа
на описаното деяние в обвинението. Освен това пак според вещото лице възможно
било тези наранявания да не се забележат, тъй като първоначално са били като
леки зачервявания. Освен това нараняванията на подсъдимия били нанесени поне от
два удара според вещото лице с оглед на равнините в които били нараняванията. В
тази връзка защитата обсъжда и събраните свидетелски показания, като заключва,
че възприятието на тези наранявания било субективно и различно от всеки човек.
Отказа на подсъдимият да бъде освидетелстван в спешното отделение бил свързан с
факта, че там се появил доктор А., който работи в спешното и бил близък на
пострадалия. Именно затова и подсъдимия се
усъмни дали няма да се допусне някаква
съзнателна или несъзнателна грешка, с оглед на тази близост, поради което и
отказва да му бъде извършен преглед. Това било обяснението за отказа, а не
липсата на наранявания от страна на подсъдимия. Бизспорно
било по делото и че между пострадалия и неговото семейство и подсъдимия и
неговото семейство отдавна имало спор. Именно такъв спор възникнал и в деня на
инцидента. Според защитата този спор бил започнат от пострадалия и бил
провокативен по отношение на подсъдимия. Спора бил за тава дали може подсъдимия
да ползва електричество и следвало да се махне електромера от входа на
кооперацията на пострадалия. Именно при
този спор пострадалият ударил неочаквано подсъдимия в лицето. Това било възприето
от братовчеда на подсъдимия, който свидетелствал, че видял пострадалия да бърка
с ръка в устата на подсъдимия при което той го бил бутнал и пострадалият паднал на земята. Именно това бил и момента
на получаване на нараняванията на подсъдимия. При това падане имало различни
вероятности на причиняване на телесната повреда на пострадалия. Дали тя била
умишлено причинена от подсъдимия, или неумишлена. Според вещото лице доктор Е.
това счупване се дължало на много силен натиск.
Според защитата можело тръгвайки си от мястото на инцидента подсъдимият
случайно да е настъпил пострадалия в областта на коляното, без въобще да
разбира и да иска причиняването на някакви вреди. Горното водело до три
хипотези. На първо место, при осъществено нападение от пострадалия към
подсъдимия и съответно опит за защита, която защита се равнява по сила и начин
на нападението имало неизбежна
отбрана, каквато именно твърдели
защитата и подсъдимия. Според защитата нямало превишаване на пределите на
неизбежната отбрана защото и двамата са действали без оръжие, защото не било
ясно къде е отишъл кола с коъто се твърдяло в
обвинението, че е действал подсъдимия. Следващата хипотеза, била тази с
несъзнателното настъпване от страна на подсъдимия на пострадалия тръгвайки си
след като е отблъснал нападението и с това несъзнателно свое действие да е
причинил тази травма. И третата теза била тази на причиняване на телесна
повреда, предизвикана от поведението на пострадалия, тоест престъпление по чл.
132 от НК. Именно в този афект бил предизвикан от действията на пострадалия,
защото няма кой друг да е нанесъл тези удари на подсъдимия, нямало кой друг да
му е причинил тези телесни повреди, освен ако не се приемело, че полицията ги е
нанесла. Именно действията на пострадалия били такива , които да предизвикат
ответната реакция на подсъдимия. Тази ответна реакция, обаче, била чувствително
по-ниско наказуема от колкото така, както било повдигнато обвинението. Относно
гражданският иск защитата смята, че при
наличието на самозащита и неизбежна отбрана той ще се яви
неоснователен. Ако се приемело, че е на
лице едно непредпазливо причиняване на тази телесна повреда, когато подсъдимият
не е желал настъпването на тези последици, а от друга страна пострадалият сам е
допринесъл за получаването на тези наранявания, то този размер, в който се
претендира обезщетението е изключително завишен и следвало съдът да го намали. В
този смисъл моли за съдебен акт.
Подсъдимият
в своя защита твърди, че не е искал и не е наранил пострадалия. Той дори се
съмнявал, че И.Г.Г. е имал счупен крак. Като последна дума подсъдимия П.
твърди, че не е винове и не е извършил това за което
му е повдигнато обвинение. Твърди, че семейството на постръдалия
го мрази и постоянно търсят поводи за
скандали с него.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Пострадалия И.Г. живеел със семейството си на адрес ***********.
На същия адрес живеели и неговите родители - свидетелите Г.Г.Г.
и Д.И.Г.. Сградата където живеели представлявала кооперация на три етажа с два
входа, като втория етаж се обитавал от семейството на св.И.Г. и родителите му.
На първият етаж живеело друго семейство, а на третия етаж живеело лице на име Г.,
което било закупило етажа през 2015г. Преди това този етаж се обитавал от
сестрата на подс.П.Т.П., а именно К. Т. П., която го
била наследила след смъртта на баща си. В собственост на обвиняемия бил оставен
гараж, намиращ се зад кооперацията, който бил в съседство, през един гараж от
този стопанисван от семейството на пострадалия. Във връзка със стопанисването
на тези гаражи, между подс.П.Т.П. и семейството на
пострадалия съществували влошени междусъседски отношения. Г. обвинявали
подсъдимия, че е излял бетон пред гаража си и така е обърнал наклона, че при
дъжд водата отива в техния гараж. Тези влошени отношения се задълбочили, още
повече когато през есента на 2016г., подс.П.П. измил бидоните си пред гаража си и цялата мръсотия се
стекла пред гаража на Г. Всичко това
постепенно ескалирало до там, че при почти всяко виждане между подсъдимия и
членове от семейството на пострадалия започвало пререкание преминаващо в
скандал и дори саморазправа.
Така
се стигнало и до процесната дата 01.11.2016г., когато
около 10:30 часа, св.И.Г.Г. решил да смени гумите на
автомобила си. Той отишъл до колата си,
която се намирала пред гаража на пострадалия в двора на кооперацията. По същото това време подс.П.П. също бил там. Още
когато се видели св.И.Г. и
подсъдимия между тях възникнал конфликт, като подсъдимият започнал да обижда пострадалия. Гражданският ищец
направил забележка на подс.П.П.,
че трябва вече да престане с глупостите, и че не му отива на годините, като му
казал също, че не е редно да ползва електрическа енергия от общите части на
кооперацията, в която подс.П. на практика нямал
никаква собственост. Освен това пострадалият казал, на подсъдимият, че трябва
да премахне кабела с който бил захранен гаража на подсъдимия и който преминавал
през общите части на сградата.
Подсъдимият му отговорил, че
нямало да си маха кабела и така конфликта ескалирал, като двамата си разменяли
реплики на висок глас. В един момент подс.П.Т.П., влезнал в гаража си и извадил дървен кол, с
дължина около 60 см и с диаметър 30- 40 мм и с него тръгнал към пострадалия И.Г.,
продължавайки да го ругае и псува. Св.И.Г. не приел на сериозно действията на подс.П., като си помислил, че те са само за сплашване и не
очаквал скандала да ескалира в саморазправа, затова и не предприел никакви
ответни отбранителни реакции, а само казал на подсъдимия, че нямал работа при
него в имота му. В един момент подс. П.Т.П. замахнал с дясната си ръка, с която държал кола и ударил пострадалия в левия крак в
областта на лявото коляно от външната
страна на крака. При този удар св.И.Г. изпитал силна болка, тъй като от този
удар се счупила главичката на малкия пищял на левия крак на пострадалия и той
залитнал и паднал земята. Пострадалият бил паднал на дясната си страна, лежейки
върху десният си крак. Подсъдимият П. скочил веднага върху св.И.Г. и с коляното
на левият си крак натиснал левия крак на
пострадалия в областта на коляното, където му нанесъл удара с кола(сапа) преди
това. В този момент св.И.Г. изпитал още по силна болка, имайки чувството, че му
се отделяла ставата от коляното. Тази болка била от счупването на тибиалното плато на
големия пищял. Тогава гражданският ищец
изкрещял към подс.П., че му е счупил крака, което
стреснало подсъдимия и той преустановил натиска. Подсъдимия П. станал и ритнал с десният си
крак падналия св.И.Г. в гърба, отишъл в
гаража си, взел туби за вода оттам и а избягал нагоре по улицата. Чувайки
псувните на подсъдимия и разправията му с пострадалия, в пространството между
кооперацията и гаражите излезнал бащата на
пострадалия, св.Г.Г.. Той станал свидетел на удара
със кола нанесен от подсъдимия на сина му в областта на коляното на левия крак,
как пострадалият паднал на земята от
болка и как подс.П. скочил върху него притискайки с
левият си крак, левият крак на пострадалия в областта на коляното. Именно
тогава, когато синът му извикал от последвалата втора силна болка от
притискането на крака му се намесил и св. Г.Г., който
извикал на подсъдимия да престане. Подсъдимият чувайки и думите на друг човек
оставил пострадалия, взел тубите от гаража си заключил и избягал. В тома време
св.Д. Г. приготвяла обяда в стаята на партера в която живеела на практика със
съпруга си. Когато станала готова излезла от вратата
която била към гаражите и там видяла колата на сина си, а той лежал до нея. До
синът и бил св.Г.Г. нейният съпруг и се опитвал да
помогне на сина си, а подс.П. отивал по пътеката към
улицата. Тогава св.Д. Г. попитала какво става, а св.Г.Г.,
и извикал да се обади за линейка и на полицията, защото подсъдимият е счупил
крака на сина им. Свидетелката Д. Г.
отишла до сина си, който лежал на земята и се държал за коляното на
левия си крак, който също и казал,
че подсъдимият му е счупили крака.
Тогава св.Д.Г. се обадила на тел.112(л.57) и подала сигнал за случилото се.
Почти едновременно, след десетина минути, на место пристигнала линейка на
Спешна помощ и екип от РУМВР - Хасково в състав свидетелите П.Д.К. и К.Д.Д.. Полицаите установили на место пострадалото лице - св.И.Г.Г., като същия им заявил, че бившият му съсед подс.П.Т.П. го е
ударил с кол по левия крак. Свидетел на идването на полицаите е и св.Б.В.. Тя
също по това време е била в пространството между къщата и гаражите и е
възприела пострадалия и неговата майка, които са мили опрени на техният
автомобил. Свидетелката В. обаче в този момент не разбрала какво се случва и не
видяла други лица. Тъй като линейката не могла да влезе зад кооперацията където
бил пострадалият, той бил отведен в
ЦСПМ-Хасково, от баща му - св.Г.Г.Г.. Там на
пострадалия била направена рентгенова снимка на крака. След като било извършено
това изследване, се оказало че св.И.Г. имал причинена фрактура в областта на коляното на левия крак, поради
което бил изпратен на скенер в гр.К.. През това време полицаите не успели да
установят на место подс.П. ***, където изчакали да
бъде направена на св.И.Г. снимка на крака. В последствие полицаите разбрали, от
дежурния, че подс.П.П. сам
отишъл в полицията. Там на место с оглед задържането на подсъдимия П., било
предприето отвеждането му до ЦСМП-Хасково от св.Г.К., за да бъде освидетелстван
с оглед спазване на процедурата по задържането. В ЦСМП-Хасково дежурен по това
време бил началникът на отделението св.Д.К., който е съставил и листа за
преглед на пациент в който е отразено,
че подсъдимият отказва преглед. Докато подс.П. ***,
той се срещнал там със св.С.А., който също работел в отделението но не бил на
работа. Освен това св. С.А., бил женен за сестрата на пострадалия, а именно св.Н.А..
След като подсъдимият отказал да бъде освидетелстван, бил задържан в РУ
МВР-Хасково за двадесет и четири часа.
На
02.11.2016г. св.И.Г. бил прегледан от съдебният лекар при МБАЛ – Хасково,
доктор Е., който му издал съдебно медицинско удостоверение №499/2016г., в което
посочил, че св.И.Г. има счупване на външния кондил на
левия голям пищял и счупване на главичката на малкия ляв пищял и има кръвоизлив
в коленната лява става. На левия крак на пострадалия бил поставен тутур, с който на практика се обездвижвал крака. За да се
предвижва, пострадалият се нуждаел от чужда помощ и от патерици. Така
пострадалият останал в къщи четири месеца, през което време бил обслужван от
баща си, майка си и съпругата си. освен това се налагало на определено време да
се правят и пункции на колянната става където се
събирала течност.
На
02.11.2016г. и подс.П. посетил съдебна медицина при
МБАЛ-Хасково и бил освидетелстван от доктор Е. като му било издадено
съдебномедицинско удостоверение №490/2016г. В него е записано, че при прегледа
на подс.П. се е установил травматичен оток с кръвонасядане на лявата половина на лицето и травматичан оток на дясната половина на лицето. Описаните
увреждания били причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и
можело да се получат по начина и при обстоятелствата описани от пострадалия. Причинено било страдание.
В
хода на образуваното досъдебно производство е назначена съдебно медицинска
експертиза за установяване на причините и характера на телесните увреждания,
нанесени на пострадалия И.Г.Г.. Видно от заключението
на пострадалия И.Г. е причинено трайно затруднение в движението на левия крак,
по смисъла на чл.129 от НК, дължащо се на счупване на костите на лявата подбедрица в коленната става. В последствие е дадена
допълнителна задача към експертизата най-вече за да се определи механизма на
причиняване на телесната повреда и е
изготвено заключение според което описаните увреждания са причинени по
механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат по начина и
при обстоятелствата отразени в ДП. Възможни били следните механизми на
получаване на травмата: Водещ механизъм е силен удар, или натиск върху външната
страна на коленната става, което води до счупване на външното тибиално плато, изолирано или заедно с главичката на малкия
пищял. В конкретния случай действията на П.П. да
удари и притисне с коляно крака на И. Г. могат да обяснят получената травма. Не
можело да се изключи възможността главичката на малкия пищял да е счупена от
удар с описаната тояга/кол/, след което е последвало въздействието с коляно в
паднало положение на пострадалия и допълнително счупване на тибиалното
плато на големия пищял. Нямало вероятност травмата да е получена в резултат на
падане от височината на собствения ръст, върху плоска равна повърхност.
По
делото е назначена и съдебномедицинска експертиза, която да установи вида и
характера на нараняванията на подсъдимия, механизма на причиняването им и
времето за възстановяване. Видно от изготвеното заключение по отношение на
подсъдимия било констатирано, при прегледа на 02.11.2016г. травматичен оток с кръвонасядане на лявата половина на лицето и травматичен
оток на дясната половина на лицето. От прегледа в СОМБАЛ-Хасково на
03.11.2016г. било констатирано оток с кръвонасядане
на лявата скула и кръвонасядане на лигавицата на
долната челюст. Оплаквания от главоболие, световъртеж, повръщане, не уточнени
зрителни смущения. Според вещото лице описаните увреждания са причинени по
механизъм на действие от твърд тъп предмет и можело да се получат по начина и
при обстоятелствата описани от
подсъдимия с удари от юмруци. Оплаквания от главоболие, световъртеж, повръщане,
не уточнени зрителни смущения, можело да се обяснят с травмата в областта на
главата, но можело да се дължат и на прекомернаемоционална
реакция от инцидента, или психо соматични смущения
свързани с този инцидент, както и на съдово двигателни болестни разстройства.
Тези оплаквания били субективни и не намирали потвърждение в описаното в
медицинските документи обективно състояние, поради което не можело експерта да
вземе отношение относно тяхната достоверност и медикобиологична
характеристика.
Така
изложената фактическа обстановка, съда прие за установено на база показанията
на пострадалия И.Г., св. св.Г.Г.Г., св.Д.Г., св.Б.В.,
св.Д.К., св.С.А., св.Н.А., св. П.Д.К., св. К.Д.Д. и
св.Г.К.. Показанията на тези свидетели съдът изцяло кредитира при възприемане
на фактическата обстановка по делото като непротиворечиви, еднопосочни, взаимнодопялващи се и всинхрон с
писмените доказателства по делото. Тези показания се подкрепят и отизготвените по дело съдебномедицински експертизи, които
съдът също кредитира при възприемане на тази фактическа обстановка. Освен това
възприетата фактическа обстановка се доказва частично от показанията на св.Х. П.,
най-вече относно влошените отношения между подсъдимия и семейството на
пострадалия и относно наличието на инцидент между подсъдимия и пострадалия на процесната дата 01.11.2016г., както и относно задържането
на подсъдимия в РУ – МВР-Хасково и причинените му телесни повреди, установени и
от доктор Е.. Косвено св. Х. П. потвърждава и факта на счупване на крака на
пострадалия, за което узнала след това. Съдът не кредитира показанията на св.С.И.
и св.С.Щ.. По отношение на първия свидетел, той се появява за пръв път в самия
край на досъдебното производство, което е продължило година и няколко месеца,
преди да се сети подс.П., че братовчед му, св.С.И. е
бил на мястото на деянието за което му е повдигнато обвинение. Още по дълго е
времето подсъдимият да се сети, че на процесната дата
и място е бил със колегата си св.С.Щ.. Това става едва в съдебно заседание.
Според съда не, че не е възможно човек да забрави, но житейски неоправдано и
лишено от логика е при положение, че имаш повдигнато обвинение за тежко
умишлено престъпление, да не се сетиш в продължение на година дори и две години
за двама свидетели, единият от които е може да се каже, че според показанията
му е очевидец на случилото се, и това е св.С.И.. Според съда показанията на
тези двама свидетели са дадени „про кауза“ и на
практика са в абсолютно противоречие едни с други. От една страна св. С.И.
твърди в показанията си в ДП, прочентени по реда на
НП, които поддържа, че се е срещнал с подсъдимия на паркинг в близост до дома
му и че е отишъл да види жилището което продава, но най-напред посетил склада
на паркинга и отишъл след 10-15 минути. След това се върнал заедно с
подсъдимия, като видял преди това сборичкване пред гаража му с непознато лице,
което паднало на земята. Междувременно докато вървели към паркинга подс.П. му казал, че това е бивш съсед и той му създавал
непрекъснато проблеми. Свидетеля С.И. в нито един от разпитите си нито по ДП,
нито в садебно следствие не твърди, да е видял
подсъдимият да е дошъл с друго лице на паркинга. Точно обратното твърди св. С.Щ..
Според него подс.П. и св. С.И. са отишли заедно към гаража
на подсъдимия, като най-напред се е върнал св. С.И., а след няколко минути е
дошъл и подсъдимия. Всички тези съществени противоречия в свидетелските
показания на тези двама свидетели, липсата на практика на други доказателства,
които да са в подкрепа на това, че те
двамата са били там на процесната дата, място и час ,
както и факта, че се появяват в процеса след повече от една година кара съда да
не дава вяра на тези показания на двамата свидетели. Нещо повече това, че св. С.Щ.
е бил на мястото на което твърди в
разпита си не е подкрепено дори от косвени доказателства, за разлика от
косвените такива съдържащи се в разпита на св. Х. П., за това, че подсъдимият
се е засякъл с братовчед си св. С.И., и са се разбрали да отиде да се видят.
Дали обаче тази среща се е състояла не свидетелства и жената с която
подсъдимият съжителства на семейни начала. Последната свидетелка не говори
изобщо подсъдимият да и е казвал за св. С.Щ. и че е пристигнал на местото с
него на процесната дата. Нещо повече дори самият
подсъдим не дава обяснения по отношение на тези двама свидетели и защо се е
сетил за тях толкова късно, при положение, че нормалната човешка реакция е да
посочи всички свидетели, които могат да потвърдят, че той не е извършил това в
което го обвиняват. Всичко това дава основание на съда да не кредитира изцяло
показанията на тези свидетели при възприемането на фактическата обстановка.
Събраният
по делото доказателствен материал, налага следните
наказателно правни изводи: Като прие горната фактическа обстановка съдът
намира, че подсъдимият П.Т.П., ЕГН:**********, роден на *** ***, ***********, е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.129, ал.1 от НК, като на 01.11.2016г. в гр.Хасково,
чрез нанасяне на удар с кол (летва, пръчка) и натиск с крак, причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на левия крак,
дължащо се на счупване на костите на лява подбедрица в коленната става, на И.Г. ***.
По
същество според настоящият състав по безспорен начин се доказа по делото че на процесната дата 01.11.2016г. подсъдимият П.П. и пострадалият И.Г. са се срещнали около 10.30 часа в
пространството между кооперацията в която живее пострадалия на ******** и
гаражите към същата. Именно там и пострадалия и подсъдимия имали гаражи, които
били през един. Пострадалият отивал да смени гумите на колата си която била
пред гаража му. Тъй като между
подсъдимият и семейството на пострадалия имало тлеещ конфликт, те бързо
отново влезли в пререкание. Поводът този път била забележка от страна на
пострадалия, подсъдимият да си махне кабела от къщата в която той вече нямал
собственост. Това разпалва скандала между двамата мъже, до момента в който подс.П. взема от гаража описаният дървен сап/кол/ и в
следващият момент нанася удар с него в левият крак на пострадалия в областта на
коляното. Последният изпитва силна болка и пада на земята. При това положения
легнал на дясната си страна, пострадалия бива нападнат от подсъдимия, като подс.П. натиска с коляното си лявото коляно на пострадалия
при което той изпитва още по - силна болка, до толкова че извикал на
подсъдимият че му е счупил крака. Всичко това съдът намира за безспорно
установено по делото на база на показанията на св. И.Г. и св.Г.Г., които на практика са свидетели на случилото се счупване
на крака на пострадалия. И двамата изцяло са възприели действията на подсъдимия
по отношение нанесената телесна повреда на св. И.Г.. Това се потвърждава и от
показанията на св.Д.Г. която сварва синът и на земята, а подс.П.
да бяга покрай къщата. Именно тя вика и полицията и спешна помощ. Действително
тези показания са дадени от най-близкият кръг роднини на пострадалия, но те се
кредитират от съда като абсолютно еднопосочни, непротиворечиви и подкрепящи се
от обективните находки установени в изготвеното от доктор Е., съдебно
медицинско удостоверение №499/2016г., в което посочил, че св.И.Г. има счупване
на външния кондил на левия голям пищял и счупване на
главичката на малкия ляв пищял и има кръвоизлив в коленната лява става. Те се
подкрепят и от медицинските документи приобщени по делото, а именно документто от направената диагностика с магнитен резонанс
веднага след деянието. Както и от заключението на вещото лице по назначената
съдебномедицинска експертиза. Затова и съдът кредитира тези показания изцяло и
без съмнения. Показанията на тези свидетели се подкрепят и потвърждават и от
показанията на св.Б.В., която е видяла пострадалия и майка му веднага след
нанесената травма при идването на полицията в лицето на св. П.Д.К., св. К.Д.Д..
Показанията на последните двама свидетели също подкрепят изцяло показанията на
основните трима свидетели очевидци по делото. всичко това е основанието на съда
да кредитира изцяло и безусловно показаниата на св. И.Г.,
св.Г.Г. и св.Д.Г. относно факта, че именно
подсъдимият е причинил на пострадалия описаната по-горе телесна повреда.
Безспорно
телесната повреда причинена от подсъдимия на пострадалия се доказва и от
описаните по-горе заключения на назначената по делото СМЕ и допълнителна задача
към нея. Заключенията по СМЕ е безспорно, че пострадалия И.Г. е причинено
трайно затруднение в движението на левия крак, по смисъла на чл.129 от НК,
дължащо се на счупване на костите на лявата подбедрица
в коленната става. От разпита на вещото лице
последното е категорично, че описаните увреждания са причинени по един от
механизмите описани от него в допълнителната задача към експертизата. Според
вещото лице варианта за счупване най-напред на главичката на малкия пищял от удар с описаната тояга/кол/ и след което
е последвало въздействието с коляно в паднало положение на пострадалия и
допълнително счупване на тибиалното плато на големия
пищял бил възможен за настъпване на описаната телесна повреда. Съдът приема
именно този механизъм на счупване, а от там и механизъм на причинената телесна
повреда, до колкото липсват данни на първо место за продължителен натиск в
мястото на счупването от страна на подсъдимия или за натиск и след тава за
отпускане и отново натиск, както биха били възможни като други механизми на причиняване на телесната
повреда. В случая и пострадалия и св.Г.Г. сочат удар
при който пострадалият е изпитал силна болка, чак до там, че е паднал на земята, и след това натиск с лявото
коляно на подсъдимия в областта на удара с
кола и последвала още по-силна болка в областта на лявото коляно на
пострадалия. Именно затова и съдът приема този механизъм на причиняване на
телесната повреда, до колкото той по безспорен начин се доказва по делото.
Тоест на пострадалият е нанесена три средна телесни повреди съгласно чл.129,
ал.2, вр.ал.1 от
НК. Последната правна квалификация е в съответствие и с т.8 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС.В своята съвкупност посочените доказателствени
източници водят до еднозначния извод, че подсъдимият е извършител на процесното деяние.
Що
се отнася до използваният като средство на престъплението кол, следва да се
посочи, че с оглед развитието на събитията е напълно естествено той да не бъде
намерен, доколкото подсъдимият е напуснал местопрестъплението и е разполагал с
достатъчно време да остави кола в гаража си преди да го заключи или пък да го
изхвърли в последствие след като е избягал. Липсата на този кол като веществено
доказателство по делото не означава, че няма престъпление и че подсъдимият П.
не е участвал в неговото извършване.
Безспорно по делото се доказаха и наранявания на
подсъдимия. Те са обективирани в заключението на
назначената по делото СМЕ. До колкото това заключение е описано по-горе то
съдът намира, че не е необходимо да го преповтаря. Следва да се отбележи за
прецизност, че при изслушването на вещото лице в съдебно заседание по отношение
на тези наранявания на подсъдимия същото, е категорично, че те са със давност
да са причинени към датата на деянието. Според
вещото лице описаните увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд
тъп предмет и можело да се получат по начина и при обстоятелствата описани от
подсъдимия с удари от юмруци. Оплаквания от главоболие, световъртеж,
повръщане, не уточнени зрителни смущения, можело да се обяснят с травмата в
областта на главата, но можело да се дължат и на прекомернаемоционална
реакция от инцидента, или психо соматични смущения
свързани с този инцидент, както и на съдово двигателни болестни разстройства.
Тези оплаквания били субективни и не намирали потвърждение в описаното в
медицинските документи обективно състояние, поради което не можело експерта да
вземе отношение относно тяхната достоверност и медикобиологична
характеристика. Що се касае до това кога и как се проявяват нараняванията по
лицето, вещото лице в разпита си обяснява, че най-напред се появява ефекта на
зачервяване, но той може и да не се възприеме от всеки, а можело и дане се прояви. После идвал така нареченият цъфтеж на кръвонасяданията , като съответно цветът се променял на три денонощия и от това
се определяла давността на нараняването. Но вещото лице е категорично, че тези
наранявания съответстват на датата на деянието. освен това според вещото лице
имаме поне два удара, до колкото нараняванията били в различни равнини и не
можели да се причинят с един удар. От тези наранявания на подсъдимият е
причинено страдание без разстройство на здравето.
Тук
идва и вторият основен въпрос който стои пред съда в това производство. Той е
дали описаните и установени по делото наранявания по отношение на подсъдимия са
причинени от пострадалия и в кой именно момент е станало това. Последното е от
изключително важно значение за хипотезите развити от защитата по делото, а
именно за неизбежна отбрана, телесна повреда нанесена при афект. В тази връзка
съдът намира за необходимо да отбележи, че видно и от възприетата вече
фактическа обстановка става ясно, че не приема за доказано тези телесни
увреждания на подсъдимия да са причинени от пострадалия преди или по време на
извършеното от подсъдимия деяние. Липсват категорични доказателства за да се
приеме, че пострадалият изобщо е нанесъл нараняванията на подсъдимия описани в
заключението на СМЕ. Единственият който свидетелства за това, че подс.П. е имал наранявания по лицето е св.Х. П.а, но същата
е видяла подсъдимия едва след двадесет и четири часовото му задържане. Тоест тя
свидетелства за тези наранявания и по скоро за техният автор по предаденото и
от подсъдимия. Тя няма лични възприятия от нанасянето на тези увреждания. На
практика други свидетелски показания в тази насока липсват. Това, че тези
травми на подсъдимия се отнасят и от вещото лице към момента на деянието също
не е достатъчно според съда за да се приеме, че те са нанесени именно от
пострадалия. Тук следва да се отбележи, факта, че всички останали свидетели,
които са видели подсъдимия веднага след като е отишъл в полицията , а именно
св.Г.К., който го е отвел до ЦСМП за освидетелстване, не си спомня подсъдимият
да е имал видими наранявания по лицето. Същото твърди и свидетеля С.А., който е
видял подсъдимия именно преди освидетелстването му в ЦСМП. Освен това и в листа
за преглед на пациент в спешно отделение свързан с освидетелстването на
подсъдимия е видно, че той е отказал преглед и не е отбелязано каквото и да е
нараняване. И на последно место следва
да се отбележи факта, че от напускането на местопрестъплението от
подсъдимият до отиването му в полицията
също е изминал един немалък период от време през който също липсват
доказателства какво точно е правил подсъдимия. Затова и съдът приема, за
недоказано по делото, пострадалият И.Г. да е нанесъл телесните повреди на
подсъдимия установи в хода на съдебното следствие.
От
горното се налага и извода на съда, че липсват данни за това пострадалият пръв
да е нападнал подсъдимия и той да се е защитил, като при тази защита да е
нанесъл телесните повреди на пострадалия. Тоест
в случая според съда не е на лице хипотезата на неизбежната отбрана, до
колкото към момента на нанасяне на удара с кола и натиска с коляното от страна
на подсъдимия е нямало заплаха по отношение на него от пострадалия. Липсват
такива доказателства поделото, а и както вече бе отбелязано липсват
доказателства свързващи произхода на травмите на подсъдимия с причиняването им
от пострадалия. Естествено до колкото не е налице неизбежна отбрана съдът
намира, че не следва да се излагат доводи за това дали има превишаване
пределите на неизбежната отбрана в състояние на уплаха или смущение.
Според съда в случая подсъдимият
не е действал при условията на силно раздразнение в хипотезата на чл.132 от НК.
Отновоза де не се преповтаря вече казаното съдът ще
се ограничи да отбележи, че липсват каквито и да се доказателства за това, че
пострадалият е нападнал подсъдимият, че го е ударил, обидил или понякакъв друг начин
го е застрашил противоправно от което е
настъпило или е могло да настъпи тежки последици за подсъдимия или негови
близки. Доказателства по делото за де се приемат такива действия от страна на
пострадалия няма. Тук следва да се отбележат и принципно влошените отношения
между подсъдимия и пострадалия, както и факта, че последният на практика е
поискал нещо съвсем законосъобразно от подсъдимият, а именно да си премахне
кабела, който преминавал през къщата на пострадалия и то през коридора. Къща в
която подсъдимият нямал никаква собственост от дълго време- 2015г. Това според
съда съвсем нормално и законосъобразно искане не може да се приеме за нещо
което може да предизвика силно раздразнение у подсъдимия така, че да стане
причина за нанасяне на описаната телесна повреда.
Що се
касае до това дали телесната повреда е причинена по непредпазливост, каквото
становище също бе повдигнато от защитата следва също да се отговори отрицателно
на това твърдение. По делото не се събраха данни подсъдимият да е извършил
описаното в обвинението деяние по непредпазливост, така както твърди защитата,
а именно, че като тръгвал от мястото, той може случайно да е настъпил
пострадалия в областта на коляното и да го е счупил. Последното остава само в
твърденията на защитата и за него липсват каквито и да са доказателства по
делото. напротив от самият механизъм на причиняване на телесната повреда е
видно, че няма как това да стане по непредпазливост. Съвсем целенасочено
подсъдимият е взел кола и по същите подбуди е ударил с него пострадалия в областта
на лявото коляно. Пак съвсем умишлено подсъдимият П. е натиснал с коляното си
пострадалия именно в областта на неговото ляво коляно, там където е бил нанесен
преди това удара с кола. Това е и механизма на причиняване на телесната
повреда. Всичко това според настоящият състав на съда няма как да стане по
непредпазливост. Още повече, че за настъпване на пострадалия от стана на
подсъдимия никой не твърди и няма доказателства в тази насока.
Ето
защо като взе предвид всичко описано до тук съдът реши, че подсъдимият е
виновен в извършване на престъплението за което
предаден на съд и го призна за виновен. При определяне на вида и размера
на наказанието на подс.П.П.,
съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и на дееца, както и подбудите за извършването на деянието, смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. Според съда
обществената опасност на дееца не е висока с оглед на данните по делото, но
деянието е с висока обществена опасност до колкото застрашава здравето на
пострадалия. Видно от приетата по
делото справка за съдимост подс. П. не е осъждан и е
с добри характеристични данни. Като всичко това съдът прие за смекчаващи вината
обстоятелства и за липса на отегчаващи такива. В случая въз основа на
изложените съображения, съдът прие, че
наказанието за подсъдимия, следва да е
„лишаване от свобода”. То следва да се определи при условията на чл.54, ал.1от НК, до колкото липсват многобройни или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства. При определяне размера на наказанието съдът възприе, че същото
следва да се определи при превес на смекчаващита
вината обстоятелства за подс.П.П., като същото бъде в размер малко над минималният
за наказанието „лишаване от свобода”. Така съдът
прие, че следва на подс. П.П. да се
определи наказание „лишаване от свобода” за срок от пет месеца. Съдът прие и че
са на лице основанията чл.66, ал.1
от НК и отложи изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от
3 години. Така наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита, че ще
съдействат за поправянето му и за постигане на поставените от закона
превантивни цели, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото – чл.36 ал.1 от НК.
Постановената
присъда обосновава основанието по предявения
от пострадалия граждански иск в
частта му за претърпените от престъплението болки страдания. Налице са елементи
от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение, вреда, пряка причинна връзка между
тях и доказана вина на подсъдимия. За причинената средна телесна повреда,
установен по основание искът за обезвреда, съдът намира за основателен и доказан. Затова и
изхождайки от характера и естеството на нараняванията, съответстващите им
страдания, времето за отшумяването им и във връзка с нормите на
справедливостта, съдът намери, че следва да уважи гражданският иск в частта му
за претърпените от тъжителя от престъплението болки и страдания до размер от 4
000 лева. Горната сума бе съобразена и с факта, че пострадалият е нанесъл на
подсъдимия средна телесна повреда, която е довела до обездвижване за определено
време на пострадалия и до невъзможността му да се обслужва сам. Това състояние
е продължило доста дълго време а именно четири месеца. Според съда тази сума от
4000 лева, ще бъде в състояние да
възмезди неимуществените вреди, от
претърпяното страдание от пострадалия. Именно до този размер, съдът счете претенцията за обезвреда за
основателна и я присъди, поради което за разликата до пълния предявен размер
от 10 000 лв. отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. Сумата от 4000 лв. бе присъдена ведно със законната
лихва от датата на увреждането -
01.11.2016 год. до окончателното и изплащане.
Съдът
осъди П.Т.П., ЕГН:**********, роден на ***
***, ***********, неосъждан, да
заплати на И.Г. ***, ЕГН ********** сумата в общ размер на 700 лева,
представляваща адвокатски хонорар за повереник.
Съдът осъди П.Т.П.,
ЕГН:**********, роден на *** ***, *************, неосъждан, да заплати по
сметка на Районен съд – Хасково държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск, а именно – 160 лв.
/сто и шейсет лева/.
Съдът
осъди П.Т.П., ЕГН:**********,
роден на *** ***, ****************, неосъждан, да заплати в полза на държавата, по сметка на
ОДМВР– Хасково деловодни разноски за ВЛ в общ размер на 179.20
лв.
Съдът осъди П.Т.П., ЕГН:**********,
роден на *** ***, ***************, неосъждан, да заплати в полза на ВСС , по сметка на РС–
Хасково разноски за вещо лице в общ размер на
100.00 лв.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
Съдия:/п/
не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.К.