Р
Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 06.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично
заседание на седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3872 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1, и чл.86
от ЗЗД от „В.Е.В." ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Изп. директор Б.Н.срещу М.С.С., ЕГН **********,***, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
по Заповед за изпълнение № 6484/29.8.2018г., постановена по ч.гр. дело № 13092/2018г. на ВРС, 24 състав, следните
суми: сумата от 773,33 лв. (седемстотин седемдесет и
три лева и тридесет и три ст.), представляваща дължима сума за потребена и
незаплатена топлинна енергия и такси за услуги по партида 16870, за имот
находящ се в гр. *****, за периода от месец юли 2016 г. до месец
април 2017 г. включително, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
28.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, обезщетение за
забава в размер на 107,96 лв. (сто и седем лева и деветдесет и шест
ст.) за периода от 01.09.2016 г. до 30.07.2018 г.; сумата от 824,44 лв. (осемстотин двадесет и
четири лева и четиридесет и четири ст.), представляваща дължима сума за
потребена и незаплатена топлинна енергия и такси за услуги по партида 16870, за
имот находящ се в гр. *****, за периода от месец юни 2017 г. до месец
юни 2018 г. включително, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
28.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, обезщетение за
забава в размер на 32,99 лв. (тридесет и два лева и деветдесет и
девет ст.) за периода от 01.08.2017 г. до 30.07.2018 г.
Претендират се и разноските.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е подал
заявление за процесните суми и е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК, връчена по реда на чл. 47 от ГПК, поради което за ищецът се е
породил правният интерес да предяви настоящия иск.
В исковата молба ищецът твърди,
че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение.
Ответникът по делото е потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството му на собственик на топлоснабдявания
имот.
Твърди, че М.С.С. е била
собственик на топлофицираният имот,
находящ се в гр. ***** за целия процесен период, като същият е продаден на
публична продан на 10.01.2019г.
Сградата е присъединена към
топлопреносната мрежа, топлофицирана е и не е прекъсван достъпа и доставката на
топлинна енергия за нея. Присъединяването на Етажната собственост с адрес: в *****,
към топлопреносната мрежа на "Т.-В." ЕАД е извършено през 2000 г.
Претенцията на ищеца е за
потребена и незаплатена топлинна ел. енергия, както отдадена от сградната
инсталация, така и отдадена от
отоплителните тела в имота на ответника, а също така за битово горещо
топлоснабдяване и такса за разпределение.
По делото е постъпил отговор от особения представител на ответната страна в
срока по чл.131 от ГПК.
В него се оспорват исковете по
основание и размер.
От представените по делото
писмени доказателства и извършените справки за ответницата за адресна
регистрация и трудови договори, особеният представител прави извод, че
ответницата не живее на посочения адрес от 2012г. и следователно не е
потребявала топлинна енергия. Отделно твърди, че в случай, че е потребявала
топлоенергия, тя не я потребявала сама, а със лицето А. Б.С./вероятно неин
съпруг/, който също следва да отговаря за задълженията на семейството.
Оспорва, че ответницата е
подписвала договора за покупко -продажба на ел. енергия. От договор № 34 от 17.10.2000 г сключен за
продажба на топлинна енергия за сградата в гр. ***** входове * и * се установява,че ответницата не
е полагала подпис като страна по същия.
Не са й връчвани общите условия
за продажба на топлинна енергия.
Оспорва претенциите за лихви и
началната дата на законната лихва. Сочи, че по ч.гр.д. № 13092/ 2018 г на 24
състав на ВРС ответницата не е уведомена за задълженията й, а участието на
особения представител не променя това.
Оспорва верността на подписа за
ответницата под заявление вх. № 4504/20.07.2010 г.
Оспорва верността и валидността
на: протокол монтажи от 17.03.2015
г., - сочи, че ответницата никога не е
запознавана с него и поради това не я обвързва; свидетелство за проверка на
топломер № 16-10-65-10 / 20.10.2016 г. - изготвено е от неизвестно лице и в
неизвестно качество, поради което е невалиден. Освен това ответницата не е
запознавана с него и не знае за тази проверка.
Оспорва правилността на месечните
разпределения по т. 11 от доказателствената част на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът
поддържа исковете, както са предявени, и моли за уважаването им, а ответникът чрез
особения си представител се придържа към доводите и исканията си, посочени в
отговора.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК, като по
същество ищецът претендира установяване
дължимостта на вземания, обективирани в ЗИ, а именно вземания за потребена и незаплатена топлинна енергия,
както и такси за услуги по партида 16870,
за имот находящ се в *****, както и суми, представляваща обезщетение за забава, всички дължими въз основа на сключен договор
при общи условия за доставка на топлинна енергия.
Въз
основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните съществуват твърдените договорни
отношения, че е налице реална доставка на твърдяната
от него стока /топлинна енергия/ и/или услуга
/дялово разпределение, евентуално други услуги/ в
твърдяното количество и стойност. В тежест на
ответника е да установи плащане или други твърдени от него правопогасяващи
възражения.
Съгласно чл. 3 ал. 1 от ОУ, купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.
Видно от приложените писмени доказателства /нотариален
акт/– М.С.С., ЕГН **********,***, се
явява собственик на обекта, за който е открита партида и са начислени
вземанията в полза на ищеца, а именно апартамент № **, находящ се в гр. *****, въз основа на покупко-продажба, извършена на
29.05.2008г. Ответната страна не твърди да се е разпоредила в последствие с
имота, поради което съдът намира, че същата се явява собственик на имота към
процесния период.
Неотносим за основателността на
предявения иск е факта дали имотът е придобит в режим на СИО, както и дали топлинната
енергия е потребявана и от друго лице/други лица – съпругът на ответницата.
Видно от справката в НБДН, ответницата е в брак, считано от 1996г. Придобиването на имота в режим на СИО ангажира
солидарната отговорност на съпрузите за задължения, възникнали на основание
тази собственост. Преценка на ищецът обаче е да насочи иска си срещу един или всички
солидарно длъжници.
Ответникът е собственик на имота, следователно се явява
купувач по см. на чл. 3 ал. 1 по договора при общи условия с ищеца.
Не е спорно по делото, че имотът
е бил присъединен към топлопреносната мрежа.
За да бъде ответникът купувач на
по см. на чл. 3 ал. 1 по договора при общи условия с ищеца, т.е. страна в
облигационното правоотношение по покупко-продажба на топлинна енергия, единственото
необходимо условие е да е собственик /или ползвател/ на имот в топлоснабдена
сграда. Без значение е дали лично е подписвала договор /индивидуален/ с ищеца
за продажба на топлинна енергия.
Доколкото сградата е безспорно
топлоснабдена, и ответникът е собственик на имот в сградата, същият се явява страна
в облигационното правоотношение, поради което е пасивно легитимиран да отговаря
по иска.
Претенцията на ищеца е за
потребена и незаплатена топлинна ел. енергия, както отдадена от сградната
инсталация, така и отдадена от
отоплителните тела в имота на ответника, а също така за битово горещо
топлоснабдяване и такса за разпределение.
Съгласно чл. 153 ал. 6 от ЗЕ Клиентите
в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
Не се оспорва реалното
потребление в имота на ответницата от
отоплителните тела и за битово
горещо топлоснабдяване. Оспорва се дяловото разпределение.
По делото е изготвена, изслушана
и приета като доказателство по делото СТЕ, която установява, че начислената
топлоенергия е правилно пресметната. Дяловото разпределение на топлоенергията в
ЕС е извършено правилно.
От изготвената по делото ССЕ е
видно, че дължимите суми за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и
такси за услуга дялово разпределение по партида 16870, за имот находящ се в гр. ****** , за процесните периоди, напълно
съвпадат със сумите по исковите претенции.
Съгласно чл. 44 ал. 1 от ОУ, при
неизпълнение в срок на задължението си да заплаща топлинната енергия, купувачът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата сума по сметката или в касите на продавача, на
основание на чл. 86, ал. (1) от Закона за задълженията и договорите.
Съгласно чл. 34. (1) от ОУ, Купувачите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Доколкото е определен падеж на
задълженията в чл. 34. (1) от ОУ, след тази дата е налице забава за плащане и започва
да се начислява мораторна лихва за забава. Не е налице задължение на ищеца да
уведомява ответника за всяко едно месечно задължение, за да бъде поставен в
забава ответникът. В този смисъл възражението на ответната страна, че не се
дължат мораторни лихви поради липса на уведомяване на длъжника, се явява
неоснователно. Не е оспорен размерът или периодът на мораторните лихви.
Поради изложеното до тук исковете
по чл. 415 от ГПК се явяват изцяло основателни.
Съдът намира, че с оглед развитието на производството, се
следват разноски на ищеца както за заповедното производство, така и за исковото
производство, които са в размер на 334.77 лв. в заповедното и 1312.57лв. в
исковото производство.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че М.С.С., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „В.Е.В." ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Изп. директор Б.Н.,
по Заповед за изпълнение № 6484/29.8.2018г., постановена по ч.гр. дело № 13092/2018г. на ВРС, 24 състав, следните
суми: сумата от 773,33 лв. (седемстотин седемдесет и
три лева и тридесет и три ст.), представляваща дължима сума за потребена и
незаплатена топлинна енергия и такси за услуги по партида 16870, за имот
находящ се в гр. ***********, за периода от месец юли 2016 г. до
месец април 2017 г. включително, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
28.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, обезщетение за
забава в размер на 107,96 лв. (сто и седем лева и деветдесет и шест
ст.) за периода от 01.09.2016 г. до 30.07.2018 г.; сумата от 824,44 лв. (осемстотин двадесет и
четири лева и четиридесет и четири ст.), представляваща дължима сума за
потребена и незаплатена топлинна енергия и такси за услуги по партида 16870, за
имот находящ се в гр. ***** за периода от месец юни 2017 г. до месец
юни 2018 г. включително, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
28.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, обезщетение за
забава в размер на 32,99 лв. (тридесет и два лева и деветдесет и
девет ст.) за периода от 01.08.2017 г. до 30.07.2018 г.,
на основание чл.415 от ГПК.
ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА „В.Е.В." ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Изп. директор Б.Н., сумата от 334.77 лв. (триста тридесет и четири лева и 77 ст.), представляващи разноски в заповедното производство, за които
е издадена Заповед за изпълнение № 6484/29.8.2018г., постановена по ч.гр. дело № 13092/2018г. на ВРС, 24 състав, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА „В.Е.В." ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Изп. директор Б.Н., сумата от 1312.57лв. /хиляда триста и дванадесет лева и 57ст./, представляващи разноски в исковото производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: