Р
Е Ш Е
Н И Е
№ /10.05.2018
година, гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Пазарджик, XXVII
граждански състав
на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Десислава
Тодорова
секретар: Стоянка Миладинова
прокурор:
като разгледа докладваното гражданско
дело № 4506 по описа за 2017 г. на Съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.422
от ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 ал.1 от ЗЗД и чл. 92, ал.
1 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД претендира от съда да постанови решение, с което
да се признае за установено по отношение
на В.Ц.Р., че дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед №
1501/03.07.2017 г. по ч.гр.д. № 2400/2017 г. по описа на РС-Пазарджик, а именно:
сумата от 561,29 лв. – главница по договор за паричен заем №5206798 от
24.08.2015 г.; с 62,84 лева за договорна лихва за периода от 22.09.2015 г. до
07.03.2016 г., с 150,00 лева за такса разходи за събиране на просрочени
вземания, с 400,21 лв. за неустойка за неизпълнение на договорно задължение, с
72,84 лв. за лихва за забава, считано от 23.09.2015 г. до датата
на подаване на заявлението в съда – 26.06.2017г., 100,00 лева за такса разходи
за дейност на служител, ведно със законна лихва от 26.06.2017г., до
окончателното изплащане на задължението, които вземания са прехвърлени на
01.04.2016 г., съгласно Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., сключен между „Вива кредит“
ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД. Посочва се, че в срока по чл. 414
от ГПК ответникът оспорил вземанията. Претендират се съдебни разноски. Прави се
искане за постановяване на неприсъствено решение, в случай, че са налице
предпоставките за това.
В срока по чл.
131 от ГПК отговор на исковата молба не е постъпил, ответникът, редовно
призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален
представител.
Съдът, като взе
предвид, че ответникът не е представил отговор на исковата молба в срока по чл.
131 от ГПК, не се явява в първото съдебно заседание, не изпраща представител,
не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, както и че е бил
предупреден за последствията от това, и с оглед наведените фактически твърдения,
вкл. за наличие условията по чл. 99 от ЗЗД, които се подкрепят от представените
по делото писмени доказателства, намира, че са налице изискуемите предпоставки
по чл. 239-239 от ГПК и постановява настоящото неприсъствено решение по искане
на ищеца, като съобразно чл. 239, ал. 2 от ГПК не е необходимо да излага
допълнителни мотиви.
При този изход
от спора, ответникът дължи да възстанови направените от ищеца доказани
разноски, а с оглед ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство
подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното
производство. Ответникът не доказа направени по делото разноски. По ч. гр. дело
№ 2400/2017г. на РС-Пазарджик ищецът е сторил съдебни разноски за сумата от
26,94 лева, платена държавна такса, и за сумата от 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Разноските, претендирани в настоящото производството от
ищцовото дружество са 273,06 лева,
платена държавна такса, и 300,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
чл. 25, ал. 1 НЗПП, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението за юрисконсулт е от 100 до 300 лв. На основание чл. 37, ал. 1
от ЗПП, претендираното пред РС възнаграждение следва да се определи, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, което налага да се приеме за дължима сумата
от 50,00 лева. Ето защо, на основание чл. 78,
ал. 8, вр. ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата общо от 400,00 лева – съдебни разноски за заповедното и исково
производство.
Предвид
горното, съдът на основание чл. 239 от ГПК
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно
основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.
79 ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 ал.1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, че за „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, съществува парично вземане по отношение на В. Ц. Р.,
ЕГН:**********,***, за сумата от 561,29 лв. за главница по договор за
паричен заем № 5206798 от 24.08.2015 г.; с договорна лихва в размер на 62,84 лева за периода от 22.09.2015 г.
до 07.03.2016 г., с такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер
на 150,00 лева, с неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в
размер на 400,21 лв., с 72,84
лв. за лихва за забава, считано
от 23.09.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 26.06.2017г., с
такса разходи за дейност на служител в размер на 100,00 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в Районен съд – 26.06.2017г., до окончателното изплащане на
задължението, които вземания са прехвърлени на 01.04.2016г., съгласно
Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 22.01.2013 г., сключени между „Вива кредит“ ООД, ЕИК *********, и „Агенция
за събиране на вземания“ ООД, удостоверени в Заповед № 1501 от 03.07.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 2400/2017
г. на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА В. Ц. Р., ЕГН:**********,***, да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление : гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 400,00
лева, представляваща сбор от съдебни разноски по ч. гр.
дело № 2400/2017 г. на РС-Пазарджик и по гр. дело № 4506/2017 г. на
РС-Пазарджик.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239, ал. 4 ГПК.
СЪДИЯ:
/Д.Тодорова/