Решение по дело №432/2023 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 379
Дата: 13 юли 2023 г.
Съдия: Адриана Георгиева Добрева
Дело: 20231440100432
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. Козлодуй, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20231440100432 по описа за 2023 година
Делото е образувано е по искова молба на И. М. Л., ЕГН ********** от
гр.Козлодуй, чрез адвокат М. С. от АК-Враца, с която е предявила против
„Електрохолд продажби” АД, ЕИК ********* със седалище гр.София
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за
установено, че не дължи сумата от общо 569.88 лева, представляваща
главница и обезщетение за забавено плащане за доставена и консумирана
електроенергия, както и законна лихва и съдебни разноски присъдени по
ч.гр.д. № 599/2017г. по описа на Районен съд – Козлодуй и предмет на
изпълнително дело № 981/2021г. по описа на ЧСИ Момчил Нелов с район на
действие Районен съд Враца, поради изтекла погасителна давност.
Излага съображения, че ответника има вземане срещу нея присъдено по
ч.гр.д. № 599/2017г. по описа на Районен съд – Козлодуй за 455.24 лева
главница за доставена ел.енергия за периода от 20.12.2016г. до 17.05.2017г.,
14.51 лева лихва за забавено плащане и законна лихва от датата на подаване
на заявлението на 26.05.2017г. по същото дело на ответника са присъдени и
разноски, от които 25 лева платена държавна такса и 76.13 лева адвокатско
възнаграждение. За тези вземания на ответника е издаден изпълнителен лист
от 28.06.2017г. и има висящо изпълнително дело № 981/2021г. по описа на
ЧСИ Момчил Нелов. Поддържа, че това вземане е погасено по давност и
излага подробни съображения като се позовава на ТР № 2 от 26.06.2015г. по
1
тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адвокат С. и поддържа
иска.
Ответника в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, с който
оспорва иска като неоснователен и недоказан, като не оспорва наличието на
процесното вземане, нито датите на издаване на изпълнителния лист,
съответно на образуване на изпълнителното дело и извършените действия по
принудителното събиране на вземането от ЧСИ.
В съдебно заседание за ответника се явява юристконсулт В. и поддържа
писмения отговор с молба иска да бъде отхвърлен. Оспорва разноските
претендирани от ищеца за оказана безплатна правна помощ.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е
приложено ч.гр.д. № 599/2017г. по описа на Районен съд – Козлодуй и копие
на изпълнително дело № 981/2021г. по описа на ЧСИ Момчил Нелов с район
на действие Районен съд Враца с предмет процесното вземане.
От събраните по делото писмени доказателства, съобразявайки
доводите и становищата на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е безспорно и между страните няма спор, че ответника има
вземане срещу ищеца присъдено по ч.гр.д. № 599/2017г. по описа на Районен
съд – Козлодуй (заповедно производство) за 455.24 лева главница за
доставена ел.енергия за периода от 12.10.2016г. до 10.02.2017г., 14.51 лева
лихва за забавено плащане и законна лихва от датата на подаване на
заявлението на 26.05.2017г., както и разноски 25 лева платена държавна такса
и 76.13 лева адвокатско възнаграждение. Безспорно е, че за тези вземания на
ответника е издаден изпълнителен лист от 28.06.2017г. и въз основа на него с
молба от 14.12.2021г. е образувано и висящо изпълнително дело № 981/2021г.
по описа на ЧСИ Момчил Нелов.
Идно от материалите в изпълнителното дело, с молбата за образуване
от 14.12.2021г. взискателя е поискал извършването на справки за
имуществено състояние и сметки и доходи на длъжника, както и опис на
движими вещи и на 19.01.2022г. ЧСИ е насрочил описа. Други действия в
изпълнителното производство не са извършени, вкл. на длъжника не е
2
надлежно връчена ПДИ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Иска предмет на спора е с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1
ГПК и е допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването му, а
наред с това той основава претенцията си на новонастъпили факти – изтекла
погасителна давност. Иска е предявен на 20.04.2023г.
Страните не спорят, за факта на съществуване на процесното вземането,
посочено в изпълнителния лист издаден на 28.06.2017г. по частно гражданско
дело № 599/2017г. по описа на Районен съд - Козлодуй (заповедно
производство по чл.410 ГПК), за главница в размер на 455.24 лева за
доставена ел.енергия за периода от 12.10.2016г. до 10.02.2017г., 14.51 лева
лихва за забавено плащане и законна лихва от датата на подаване на
заявлението на 26.05.2017г. и разноски, от които 25 лева платена държавна
такса и 76.13 лева адвокатско възнаграждение.
Безспорно е видно от съдържащите се данни в изпълнителния лист, че
вземането на ответника произтича от неизпълнено задължение по договор за
доставяне на ел.енергия. Вземанията за тези услуги са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
кратката, тригодишна погасителна давност по чл.111, б. ”в” от ЗЗД.
Между страните няма спор и за обстоятелството, че падежа на
процесното вземане (от която дата е станало изискуемо и започва да
тече давността – арг. чл.114 ЗЗД) е един месец след издаване на
фактурата, т.е. 10.03.2017г. (тъй като вземането се дължи за период до
17.02.2017г. както е посочено в заявлението по чл.410 ГПК).
По отношение погасителната давност в изпълнителния процес, съда
намира следното:
Съгласно чл. 115, ал.1, б.”ж” ЗЗД давност не тече докато трае съдебния
процес относно вземането.
Съгласно чл.116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
Ищеца правилно се позовава на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г.
по т.д. № 2/2013г., тъй като с Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023г.
3
по тълк.дело № 3/2020г. на ОСГТК е прието, че нормата на чл. 115, ал. 1, б.
„ж“ ЗЗД (която казва, че давност не тече докато трае съдебният процес
относно вземането) се прилага в изпълнителния процес по изпълнителни дела
за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. при задължителното съобразяване с
ППВС № 3/1980г., че с образуване на изпълнителното производство по ГПК
погасителната давност се прекъсва, а по време на неговата висящност тя
спира да тече.), чието действие отпада от момента на обявяване на
Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило
сила. Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително
събиране на вземания до обявяване на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, не е текла погасителна
давност на основание чл. 115, ал.1, б. „ж“ ЗЗД. Давността за тези
вземания e започнала да тече от 26.06.2015г., т.е. погасителната давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни
дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Така за процесното вземане доколкото изпълнителното дело е
образувано през 2021г. след обявяване на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, то същото намира
приложение и изцяло следва да бъде съобразено като задължително за
настоящия съд.
За процесното вземане тригодишната давност е започнала да тече
на падежа на 10.03.2017г.
В т. 14 от ТР № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС се приема, че подаването на
заявление от кредитора за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
или заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК не прекъсва давността,
т.е. с подаване на заявление на 26.05.2017г. давността не е прекъсната.
В мотивите на т.10 от ТР № 2/2015 г., ОСГТК на ВКС се изтъква, че
съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането, т.е. давността по време
на висящото изпълнително дело се прекъсва многократно, което става с
„предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
4
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)…” и се
посочват неизчерпателно група действия в изпълнителното производство с
прекъсващ ефект за давността. Това са: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитор; възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане; извършване на опис и оценка на
вещ; назначаване на пазач; насрочване и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в
рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита
давността за прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл. 116, б. „в”
ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане” на изпълнителни
действия, а не „извършени” или друга подобна формулировка. Аргумент в
подкрепа на това становище са мотивите в Реш. № 1416 от 24.06.1969 г. на
ВС по гр. д. № 884/69 г., I г. о.: „Давността се прекъсва с исканията на
взискателя да се извършат принудителните изпълнителни действия и
предприемането им от съдебния изпълнител и тогава, когато тези действия
са били безуспешни поради ненамирането на длъжника на посочените
адреси”. В тях се застъпва становище, че при предприети действия от страна
на съдебния изпълнител по повод направено искане от страна на взискателя
законодателят не може да освободи длъжника от изпълнение на задълженията
му само за това, че той е успял по някаква причина да остане неоткрит и
непринуден да престира. Допълва се, че ако се приеме обратното, то ще се
достигне до поощряване на всички недобросъвестни длъжници към създаване
на всевъзможни пречки за осъществяване на изпълнителните действия и към
поощряването им за тази недобросъвестност.
В мотивите на Тълкувателното решение се поставя акцент и върху
молбата на взискателя, с която се иска извършване на конкретно действие в
рамките на изпълнителния способ: „Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение”.
Според съдиите искането също представлява юридически факт, прекъсващ
давността, но само когато е уважено от съдебния изпълнител и действието е
5
предприето. Тоест, трябва да се приеме, че е необходимо двете действия да са
налице кумулативно, за да породят придадения им прекъсващ ефект. Тази
конструкция може да се обясни като се признае ретроактивен ефект на
действията на съдебния изпълнител спрямо искането на взискателя.
Или в обобщение, водещ критерий за преценка кое точно
изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД прекъсва
давността е наличието на конкретно изпълнително действие от съдебния
изпълнител в рамките на реализирането на изпълнителен способ.
Давността се прекъсва както с искане на взискателя за извършване на
изпълнителното действие, така и с предприемането му от съдебния
изпълнител. Двете действия имат самостоятелно правно значение
относно давността, но съществуват в тясна връзка помежду си и едното
не би могло да породи прекъсващо действие без наличие на другото.
В Тълкувателното решение се посочва, че не прекъсват давността
следните изпълнителни действия: образуването на изпълнително дело;
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение; проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др.; назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга; извършването на разпределение
и плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Изброяването
е неизчерпателно и трябва да се тълкува ведно с т. 14 от Тълкувателното
решение.
Или давността не е прекъсвана нито с издаване на изпълнителния лист,
нито с образуване на изпълнителното дело, а с подаване молбата за опис на
движими вещи макар и нестанал, което е поискано с молбата за образуване на
14.12.2021г. До тази дава обаче, още на 10.03.2020г. за вземането е била
изтекла погасителната давност.
Дори съда да приеме, че давността е прекъсната с изтичане срока за
оспорване вземането с възражение, което е на 04.07.2017г., то тригодишната
давност е изтекла на 04.07.2020г., до който момент няма изпълнителни
действия, който да са я прекъснали.
Предвид на изложеното съда намира, че иска е основателен и доказан, и
следва да бъде уважен като ответника не може да претендира процесното
вземане от ищеца, тъй като е погасено по давност.
6
Като последица от уважаване на иска и съгласно чл.78, ал.1 ГПК на
ищеца се следват направените по делото разноски, които са платена държавна
такса в размер на 50 лева.
Тъй като ищеца е получил безплатна правна помощ от адвокат С. в
хипотезата на чл.38, ал.2 вр. ал.1 т.3, пр.2 от ЗА, ответника следва да заплати
на адвокат С. възнаграждение в минимален размер по чл. 7, ал.2 т.1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, 400
лева.
На ответника не се следват разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 вр. чл.124, ал.1
ГПК по отношение на И. М. Л., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, че не дължи
на „Електрохолд продажби” АД, ЕИК ********* със седалище гр.София
вземане за общо 569.88 лева, представляваща главница и обезщетение за
забавено плащане за доставена и консумирана електроенергия, както и
законна лихва и съдебни разноски присъдени по ч.гр.д. № 599/2017г. по описа
на Районен съд – Козлодуй и предмет на изпълнително дело № 981/2021г. по
описа на ЧСИ Момчил Нелов с район на действие Районен съд Враца, поради
изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Електрохолд продажби” АД,
ЕИК ********* със седалище гр.София да заплати на И. М. Л., ЕГН
********** от гр.Козлодуй съдебни разноски 50.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Електрохолд продажби” АД,
ЕИК ********* със седалище гр.София да заплати на адвокат М. С. от АК-
Враца адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на И.
М. Л. в размер на 400.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд
Враца в двуседмичен срок от връчване на преписи със съобщения.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
7
8