Р Е Ш Е
Н И Е № 260077
гр.Пловдив, 21.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на осми септември две
хиляди и двадесета година, в състава
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА МАРКОВА
МИРЕЛА
ЧИПОВА
При секретаря Пенка Стоянова и
прокурора Георги Пенев, като разгледа докладваното от съдия Маркова ВНОХД №1079/2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на
подс.Б.Ч. срещу Присъда № 43/26.11.2019г. постановена по НОХД № 458/2019 г. по описа на
Районен съд – Асеновград, ІІ–ри н. с., с която е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.343б
ал.3 от НК, за което на осн. чл.54 от НК
му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест
месеца и глоба в размер на 800лв. На осн. чл.343г, във вр.с чл.37 ал.1 т.7 от НК му е наложено и наказание лишаване от права за срок от две години.
Със същата присъда подс. Ч. е
признат за виновен и в извършване на престъпление по чл.354а ал.5 във вр. с
ал.3 т.1 от НК, за което му е наложена
глоба в размер на 300лв. На осн. чл.23 ал.1 от НК на подс.Ч. е наложено едно
общо най- тежко наказание в размер на 1г.и 6м.лишаване от свобода, глоба в
размер на 800лв. и лишаване от права за
срок от две години.
Срещу постановената присъда е
постъпила жалба от подсъдимия, с която присъдата се атакува като неправилна и
незаконосъобразна. Иска се присъдата да се отмени и подсъдимият да бъде признат
за невиновен.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът- адв.Н.С. и подсъдимия Ч. поддържат жалбата.
Излагат съображения, че изложената от първостепенния съд фактическа обстановка
е възприета без да се направи обстоен анализ на събраните по делото
доказателства. Сочи се, че показанията на свидетелите- служители на реда са
възприети без да се отбележи, че същите са заинтересувани от изхода на делото,
а показанията на свид. Д. са вътрешно противоречиви. Твърди се, че свид. Д. в
качеството си на служител на реда е разпоредил на подсъдимия да напусне
мястото, където е бил паркирал автомобила си и така го е подбудил да извърши
престъпление. Излагат се съображения, че полицаите са провокирали подс.Ч., поради което и не следва да се
кредитират с доверие показанията им,
както и че тест- касетата, с която е изпробван подсъдимия не е приобщена като
веществено доказателство по делото. Сочи се, че са допуснати и съществени
процесуални нарушения, доколкото в мотивите си първостепенния съд не е обсъдил
показанията на бащата на подс.Ч., както и други смекчаващи вината обстоятелства,
поради което и поради липса на мотиви се прави алтернативно искане присъдата да
бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане.
По отношение на обвинението по
чл.354а ал.5 от НК защитата сочи, че е налице малозначителен случай по смисъла
на чл.9 ал.2 от НК предвид малкото количество наркотично вещество намерено в
подсъдимия, поради което и се иска да
бъде оправдан.
Подсъдимият в съдебно заседание пледира да бъде признат за невиновен.
Представителят на Пловдивската
окръжна прокуратура счита постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а съдебният акт потвърден.
Пледира, че са налице достатъчно събрани по делото доказателства, от които по
категоричен и безспорен начин се установява, че подсъдимият е извършител на
престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. По отношение на наложеното
наказание, представителят на държавното обвинение сочи, че същото се явява
съобразено с целите на чл.36 от НК, обществената опасност на деянието и дееца,
поради което и предлага да се потвърди като съответно на престъплението.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното
от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията
си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по
посочените от страните основания и извън тях, намира и приема за установено
следното:
Жалбата
е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирани лица и е
насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За
да постанови присъдата си, Асеновградският районен съд е възприел за установена
по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимия Б.Й.Ч. е роден на *** г. в ***, българин,
български гражданин, живущ ***, безработен, със средно образование, неженен,
неосъждан, ЕГН: **********, правоспособен водач с категории „В“ и „М“.
На 08.04.2019г. подсъдимия Б.Ч. и
свид. Г. М. закупили от неустановено в хода на разследването лице от гр.
Пловдив високорисково наркотично вещество - марихуана. Вечерта отишли до гр.
Асеновград с лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № ***. В района
на Асенова крепост спрели колата и изпушили част от марихуаната под формата на
цигара, а останалата част оставили в пепелника на колата. Двамата били в автомобила, когато около 00:15 часа на 09.04.2019г.
покрай тях преминали полицейските служители при РУ-Асеновград – свид. П.Д. и свид.
Р. К., които изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред
като автопатрул. Те спрели до автомобила и поискали личните документи на лицата
за проверка. На шофьорската седалка на автомобила седял подсъдимия Ч., а на предната дясна седалка бил свид. М.
При проверката свид. Д. се усъмнил, че подс. Ч. и свид. М. са употребили
наркотични вещества, поради което се обадил на служителите на РУ-Асеновград –
свид. А. Б. и свид. Б. Т., които в този момент изпълнявали служебните си
задължения по контрол на пътното движение и охрана на обществения ред. Свид.Д.съобщил
на колегите си данните на автомобила- марка, модел и регистрационен номер и те потеглили
със служебен автомобил към изхода на гр. Асеновград, като спрели в района на
разклона за Асенова крепост.
Междувременно, след като били
проверени от полицейските служители- свид.Д. и свид.К., в ранните часове на
09.04.2019г., подс.Ч. и свид. М. тръгнали с колата в посока гр.Асеновград.
Лекият автомобил бил управляван от подсъдимия.
Свид. Д. и свид.К. продължили по
нагоре по пътя и след като намерили подходящо място обърнали посоката на движение
на автомобила и се върнали към Асенова крепост. Там видели, подс.Ч. и свид. М.,
които потеглили с автомобила към гр.Асеновград и ги последвали на известно
разстояние. По време на движението на автомобила „Фиат Пунто“, те забелязали
признаци на неадекватно поведение на
водача при управлението на автомобила- същият рязко натискал спирачки, криволичел и
не спазвал границите на пътното платно, като настъпвал банкета. В момента, в
който лекия автомобил „Фиат Пунто“ управляван от подсъдимия Ч. преминал покрай
служебния автомобила на свид. Б. и свид. Т., последните го забелязали и
установили, че именно това е автомобила, за който били предупредени от своите
колеги, поради което със служебния автомобил също го последвали. Свид.Б. и
свид.Т. също забелязали, че автомобилът се движи неестествено като криволичел в
двете ленти на пътното платно и със светлинен и звуков сигнал го спрели за
проверка на ул. „6-ти януари“ в гр. Асеновград. Те установили като водач на
автомобила подсъдимия Б.Ч., а като пътник свид. М.. На подсъдимия Ч. била
извършена проверка за наличие на алкохол, какъвто не бил установен.
Полицейските служители уведомили подсъдимия
Ч., че ще бъде изпробван за наличие на наркотични вещества, при което
той заявил, че в автомобила има едно топче марихуана, което се намира в
пепелника. На осн. чл.161 ал.2 от НПК в условията на неотложност било извършено
претърсване и изземване на лекия автомобил, при което в пепелника на автомобил
„Фиат Пунто“ с рег.№ *** бил намерен
прозрачен плик от целуфан съдържащ
главина от суха зелена растителна маса. В 24 часовия срок протокола за извършеното
процесуално следствено действие бил одобрен от съдия при РС-Асеновград.
В сградата на РУ-Асеновград подсъдимия Ч. бил тестван
от свид. Т. с техническо средство „Dreger Drug check 5000“ с фабричен
№ *** за наличие на наркотични вещества. Техническото средство отчело наличие
на марихуана /канабис-25/. За констатираното нарушение на подс.Ч.
бил съставен АУАН с бланков № 171161 на 09.04.2019г.,
който той подписал без възражения и написал, че отказва да даде кръв за анализ.
На подсъдимия Ч. бил издаден
талон за медицинско изследване, той се явил в МБАЛ „Асеновград“-гр. Асеновград,
където отказал да даде кръв и урина за изследване употребата на наркотични
вещества, за което били съставени протокол и фиш за спешна медицинска помощ,
подписани от медицинско лице при ЦСМП-гр. Пловдив, ФСМП-гр. Асеновград.
Съдът кредитирал с доверие
заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство
съдебно химична експертиза, от което се установява, че сухата, зелена
растителна маса представлява марихуана с нето тегло – 0,647 гр. и съдържание на
активен компонент тетрахидроканабинол – 10,3 тегловни %.
Възприетата от съда фактическа
обстановка е изградена въз основа на показания на свидетелите: П. Д., Р. К., А.
Б. и Б. Т., частично от показанията на Г. М., частично от обясненията на
подсъдимия, приложените по делото писмени доказателства –талон и протокол за
медицинско изследване, АУАН с бланков № 171161 на 09.04.2019г, ЗПАМ №19-0239-000120, разпечатка
от Дрегер Дръг тест, фиш за спешна медицинска помощ, протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, протокол за
претърсване и изземване, справка за нарушител от региона, заключението на
назначената съдебно химическа експертиза, справка за съдимост и характеристична
справка.
Въззивният съд напълно споделя обстойния
доказателствен анализ на всички събрани по делото доказателства извършен от
първата инстанция, който убедително сочи, че са налице категорични и
безспорни доказателства, от които се
установява, че подсъдимият е извършител на престъпленията, в което е обвинен,
както и механизма на извършването им.
Правилно първостепенният съд е
кредитирал с доверие показанията на свид. А. Б., дадени непосредствено пред
съдебния състав, както и показанията му от досъдебното производство, приобщени
по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 и
т.2 от НПК с оглед изявленията му, че не си спомня подробно обстоятелства,
констатирани изрично от съда, както и констатираното противоречие в показанията
му относно обстоятелството, че не е видял подсъдимият да управлява автомобила.
С оглед продължителния период от време изминал от инкриминираната дата до
провеждане на разпита на свидетеля в съдебното заседание, съдът счита, че е
житейски оправдано същия да не си спомня подробно случая, още повече, че с
оглед службата му, извършва множество аналогични проверки на различни лица
ежедневно. В показанията си свид. Б. подробно и последователно изяснява
алгоритъма на съставяне на АУАН на подсъдимия, завеждането му в сградата на РУ
на МВР-Асеновград, извършеното на място изследване с техническо средство за
установяване употреба на наркотични вещества, както и завеждането на подс.Ч. в
МБАЛ-Асеновград, където същият е отказал извършване на кръвна проба.
Категорично и безспорно се установява от показанията на свид. Б., че
подсъдимият на инкриминираната дата е управлявал лекия автомобил, обстоятелство,
което не се оспорва от страните. Настоящият съдебен състав счита,че правилно
показанията на свидетеля са кредитирани с доверие от първостепенния съд,
доколкото същите са обективни, хронологично последователни, кореспондиращи с
останалия събран по делото доказателствен материал- гласни, писмени и веществени
доказателства.
Обосновано са ценени с доверие
показанията на свид. П. Д., от които се установява, че е възприел подсъдимия,
който бил паркирал лекия си автомобил в района на Асенова крепост, както и
даденото от него разпореждане да се премести автомобила, за да не се създават
предпоставки за ПТП. Настоящият съдебен състав не възприема довода на защитата,
че показанията на свид. Д. не следва да се кредитират с доверие, тъй като е
осъществил провокация към престъпление. Свид.Д. в качеството си на служител на
реда има задължения да опазва обществения ред и да следи да не бъде нарушаван,
т.е даденото от него разпореждане – да се премести лекия автомобил е било в
изпълнение на служебните му задължения и не може да се възприеме като извършена
от него провакация към престъпление. Не се възприема като основателен и довода
на защитата, че показанията му са вътрешно противоречиви. Напротив, показанията
на свидетеля са обективни, последователни, кореспондиращи с показанията на
свид. Б., свид. Р.К. и свид.Т., частично с обясненията на подсъдимия и
показанията на свид. М. и писмените доказателства по делото. От тях се
установява, че подсъдимият е управлявал лекия автомобил на инкриминираната
дата, че е признал, впоследствие след като е спрян, че в пепелника на колата му
има наркотично вещество, начина на движението на автомобила по пътното платно,
тестването му с техническо средство за употреба на наркотични вещества.
Обоснован е извода на
първостепенния съд, че показанията на свидетеля Г. М. дадени непосредствено
пред съда следва да се ценят след обстоен анализ на останалия събран по делото
доказателствен материал и приобщаването на показанията му дадени в хода на
досъдебното производство по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК.
Следва да се отбележи, че показанията на сочения свидетел дадени в хода на
досъдебното и съдебното производство кореспондират напълно помежду си освен
обстоятелствата пушил ли е марихуана подс.Ч. преди да бъде спрян от служителите
на реда и заявил ли е свид. М. пред тях, че подсъдимият е употребил марихуана.
В тази насока е правилен извода на
първоинстанционния съд, че не следва да се ценят в тази им част показанията на
свидетеля дадени в съдебното производство, тъй като не кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал- гласни и писмени
доказателства и са израз на желанието на свидетеля да защити подс.Ч., негов
дългогодишен приятел.
Правилно показанията на
свидетелите Р. К. и Б. Т. са ценени с доверие като обективни, логични,
взаимодопълващи се, кореспондиращи както помежду си, така и с приложените по
делото писмени и веществени доказателства, частично и с обясненията на
подсъдимия, поради което и правилно
първия съд ги е кредитирал с доверие.
Обосновано е прието, че
обясненията на подсъдимия, в които същия отрича да е управлявал моторно
превозно средство след употреба на наркотични вещества не са кредитирани с
доверие, а е прието, че същите са израз на правото му на защита. Действително обясненията на подс. Ч. в тази
им част не кореспондират с показанията на свидетелите- А. Б., Р.К., Б.Т. и П. Д.
и приложените по делото писмени доказателства, обективиращи резултата от
извършеното му изследване с техническо средство.
С оглед изложеното не може да се
възприеме като основателно възражението на защитата, че не следва да се
кредитират с доверие показанията на свидетелите- служители на РУ “Асеновград“,
тъй като същите били заинтересувани от изхода на делото, доколкото не се
установява от доказателствата по делото същите да са пристрастни или да са в
близки или влошени отношения с подсъдимия.
Не може да бъде възприет и довода
на защитата, че първоинстанционния съд не е извършил обстоен анализ на събрания
по делото доказателствен материал, поради което и не следва да се уважава алтернативно направеното искане за връщане на
делото за ново разглеждане. Твърдението, че не са анализирани показанията на
свид. Й. Ч. – баща на подсъдимия, в които същия излага положителни характеристични
данни не може да се приеме като съществено нарушение на процесуалните норми /
липса на мотиви/ или на правото на защита на подсъдимия, доколкото в тях не са
изложени обстоятелства касаещи въпросите: извършено ли е престъпление и участието
на подсъдимия в него, а такива, които са от значение при определяне на
наказание, в случай че се приеме, че подсъдимия е осъществил престъпление
виновно.
По отношение на твърдението на
защитата, че тест касетата не е веществено доказателство по делото, тъй като не
е ясен реда за приобщаването й следва да се отбележи, че действително сред
материалите по делото не се съдържа протокол, от който да е виден начина на
приобщаване на тест теста към делото. Същата обаче изрично е отбелязана като
веществено доказателство в обвинителния акт, с който е сезиран РС-Асеновград и
който е основание за образуване на
съдебното производство. Предявена е на страните в хода на досъдебното
производство при предявяване на материалите по делото на 06.06.2019г. и в
съдебно заседание проведено на 26.11.2019г. на осн. чл.284 от НПК, без страните
да са направили искания, бележки или възражения във връзка с нея и е приложена към делото съобразно чл.111 ал.2
от НПК. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че доколкото тест касетата по
своите характеристики може да бъде непосредствено приложена по делото и да бъде
предявена на страните, които да направят своите искания и да изразят
становището си по нея, т.е да упражнят ефективно правото си на защита, липсата
на протокол, удостоверяващ начина на приобщаването й към материалите по делото
не е съществено процесуално нарушение, което да обоснове извод у настоящия
съдебен състав, че следва да бъде изключена от доказателствената маса по
делото.
При правилно установената
фактическа обстановка, съдът счита, че е приложен и съответния на нея
материален закон, като първоинстанционният съд е приел, че подс. Б.Й.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на престъплението по чл. 343б ал.3 от НК, като на
09.04.2019г. в гр.Асеновград, обл.Пловдив е управлявал МПС- лек автомобил марка „Фиат“ модел „
Пунто“ с рег.№ *** след употреба на наркотично вещество- марихуана, установено
по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Драг тест 5000“ с фабр.№ ARJF-0026.
От обективна страна са налице всички признаци
на престъплението по чл. 343б ал.3 от НК. Подсъдимият безспорно на
инкриминираната дата и място е управлявал процесното моторно превозно средство
след употреба на наркотично вещество – марихуана, което е установено по несъмнен начин съобразно
изискванията на Наредба № 1 за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или
техни аналози. Същият е отказал да му бъде извършено изследване на кръвта,
което е отбелязано в Протокола за медицинско изследване и Фиш за спешна
медицинска помощ, поради което и съобразно чл.6 ал.4 от Наредбата следва да се
приемат отчетените показания от техническото средство.
Правилно
е прието и че деянието е извършено с
пряк умисъл, като форма на вина. Както към момента на деянието, така и към
настоящия момент подсъдимият е пълнолетно и
здраво лице.
При
правилно установена фактическа обстановка, съдът счита, че е приложен и
съответния на нея материален закон, като първоинстанционният съд е приел, че
подс. Б.Ч. е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.354а ал.5 във
вр. с ал.3 т.1 от НК, като на 09.04.2019г. в гр.Асеновград, обл.Пловдив, без надлежно
разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите е държал високорисково наркотично вещество – марихуана / канабис/
с нето тегло 0.647гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ - 10.3 тегловни % на стойност 3.88лв., съгласно Постановление № 23 на МС
от 29.01.1998г. изм. с ДВ бр.14 от 18.02.2000г. за определяне на цени на
наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен.
От
обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние- държане, като е установил фактическата си власт върху предмета
на престъплението, който е оставил в пепелника на автомобила си. Предмет на
престъплението е високорисково наркотично вещество, чието държане и
разпространение е забранено от закона.
Не се
възприема от настоящия съдебен състав, аргумента на защитата, че деянието
съставлява малозначителен случай по смисъла
на чл.9 ал.2 от НК. Действително към датата на извършването на деянието подсъдимият е неосъждан, на млада възраст и стойността
на наркотичното вещество е ниска- 3,88лв, но на инкриминираната дата
подсъдимият е осъществил две отделни престъпни деяния, които макар и да не са
тежки престъпления по смисъла на чл.93
т.7 от НК са с висока степен на обществена опасност предвид широкото им
разпространение в обществото. Следва да се отбележи, че количеството
високорисково наркотично вещество и чистото съдебно минало на подс. Ч. са
именно обстоятелствата наложили квалификацията на деянието по чл.354а ал.5 от НК, т.е маловажен случай,
а не по чл.354а ал.3 от НК. Законодателят регламентирайки като
престъпление маловажен случай на деяние
е имал предвид именно такива, които по механизма на извършването си, деец и
останалите си характеристики, се отличават от основния състав на престъплението
с по- ниската си степен на обществена
опасност. Наличието на такава, която не е явно незначителна, изключва
приложението на чл.9 ал.2 от НК, поради което и искането на защитата се явява неоснователно.
Правилно
е възприето, че деянието е извършено с пряк умисъл.
Пловдивският
окръжен съд намира, че първоинстанционният съд правилно е отчел
индивидуализиращите отговорността на подсъдимия Б.Ч. обстоятелства по отношение
и на двете престъпления. Правилно като смекчаващи вината обстоятелства са отчетени:
чистото му съдебно минало и младата му възраст, а като оттегчаващи обстоятелството,
че на една и съща дата е осъществил две престъпления, както и че управлението
на МПС след употреба на наркотични вещества е осъществено непосредствено след
употребата им, в градски условия, където опасността от настъпване на пътно
транспортно произшествие и засягане живота и здравето на хората е завишена. Изложените
по – горе обстоятелства законосъобразно са обусловили определяне на кумулативно
предвидените наказания визирани в чл.343б ал.3 от НК- лишаване от свобода,
лишаване от права и глоба, в размер
около средния. Настоящият съдебен състав счита, че така определените наказания са
правилно отмерени съобразно изложените по- горе смекчаващи отговорността
обстоятелства и съответни на тежестта на деянието и личността на дееца, както и
на целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Законосъобразно на осн. чл.23 ал.1 от НК е определено едно
общо най- тежко наказание в размер на една година и шест месеца, лишаване от
право да управлява МПС за срок от две
години, към което на осн. чл.23 ал.3 от НК е присъединено наказанието глоба в
размер от 800лв.
Правилно изпълнението на така определеното наказание
лишаване от свобода е отложено за срок от четири години на осн. Чл.66 ал.1 от НК. Законосъобразно от наложеното наказание лишаване от права е приспаднато
времето през което подсъдимият е бил
лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 09.04.2019г.
Решението на РС Асеновград за разпореждане с наличните по това дело
веществени доказателства и разноски по делото е
съобразено със закона и не подлежи на корекция от въззивния съд, като правилно
и законосъобразно.
С оглед
на изложеното Пловдивският окръжен съд намира атакуваната присъда за обоснована
и съответна на събраните по делото доказателства, а наказанието справедливо и
съответно на деянията. Не са налице основания за нейната отмяна и
изменение, поради което трябва да се
потвърди. Жалбата срещу нея като неоснователна следва да се остави без
уважение.
С оглед
на изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда №43/26.11.2019г., постановена по НОХД №458/2019г. по описа на РС- Асеновград,
ІІ-ри н.с.
Решението
е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се
уведомят страните, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.