Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260
099
Гр.ДОБРИЧ 13.10.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Билсер Мехмедова – Юсуф като
разгледа докладваното от Председателя т.д.№29/2021г. по описа на ДОС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от ЕООД
„Х“, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“В.“ №* вх.* ап.*,
представлявано от управителя И. И.срещу Н.Х.Н., ЕГН ********** *** иск с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.*7 от ТЗ за
заплащане на сумата от 44223,15 лева, представляваща незаплатен остатък от продажна цена на доставени стоки – продукти за
растителна защита и торове по фактури №
**********/29.04.2020г. на стойност 224.88 лв.;
№**********/29.05.2020г. на
стойност 20160.00 лв. и неплатен остатък от 7160 лв.;
№**********/29.05.2020г. на стойност
34966.27 лв.; №**********/18.09.2020г. на стойност 1872.00 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира се присъждане и на всички сторени
съдебно-деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
Претенциите на ищеца се основават на следните,
изложени в исковата молба обстоятелства: Ищцовото търговско
дружество продало на ответника стоки на обща стойност 57223.15 лева с ДДС. Продадените на ответника стоки са
посочени по артикули, брой, единични и общи цени в издадените 4 броя фактури,
както следва: № **********/29.04.2020г.
на стойност 224.88 лв.;
№**********/29.05.2020г. на
стойност 20160.00 лв.; №**********/29.05.2020г.
на стойност 34966.27 лв.; №**********/18.09.2020г. на стойност 1872.00 лв.
Стоките били предадени, както
следва: по фактура №**********/29.04.2020г. на 29.04.2020г. с
приемо-предавателен протокол №00680; по фактура №**********/29.05.2020г. на
28.05.2020г. с приемо- предавателен протокол №00736; по фактура
№**********/29.05.2020г. на 26.05.2020г. с приемо-предавателен протокол №00734;
по фактура №**********/18.09.2020г. на 18.09.2020г. с приемо-предавателен
протокол №00811. Част от представените фактури не съответстват на датата на
приемо-предавателните протоколи, предвид
че същите са издадени след подписване на протоколите и предаването на стоката в
предвидените в закона срокове. По всяка една от фактурите ищецът е начислил
ДДС.
При търговската продажба
законът не задължава страните да съставят отчетни документи, които да
удостоверяват получаването на стоките. Единственото задължение е това по чл.*1
от ТЗ - по искане на купувача продавачът е длъжен да издаде фактура, а по
съгласие на страните - и други документи. В случая, освен издадените фактури,
страните са постигнали съгласие за издаване и на други документи, а именно
приемо-предавателни протоколи.
Процесните четири фактури са
осчетоводени в счетоводството на ищеца в месеца на издаването им. Ответникът
трябвало да заплати продажната цена на доставените му стоки по горепосочените
фактури по банков път. На 26.06.2020г била платена сумата от 13 000.00 лева по
фактура №**********/29.05.2020г. от общо дължимата сума 20 160.00лв. Останалата
дължима сума по приложените фактури в размер на 44 223.15 лева при завеждане на
иска не е платена. Отправена била покана до ответника за плащане, но такова не
било извършено.
ЗП Н.Х.Н. е регистрирана по
ЗДДС и следва да издава данъчни документи, предвидени в ЗДДС и да води
отчетните регистри по чл.124, ал.1 от ЗДДС, дневник на покупките и дневник на
продажбите съгласно ЗДДС и Правилника. За всеки данъчен период трябва да подава
справки декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС по образец, ред и изисквания
предвидени в Правилника. Осчетоводяването на фактурите отразяват възникналото
между страните правоотношение и осчетоводяваното
им от счетоводството на ответника, включването им в дневника за покупки по ДДС
и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на
задължението по тях.
В депозиран в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба с вх.рег.№262191/15.04.2021г. ответникът, чрез пълномощника си адв.Г.Д. оспорва иска.
В отговора на ответната страна се излага, че не се
оспорва вземането на кредитора. Изрично е заявено признаване на задълженията по
същите. Издадените фактури са осчетоводени от ответника. Във връзка с
процесните фактури между страните имало уговорка, че ищецът се изчака плащането
от страна на ответника, с оглед неблагоприятната стопанска година и ниските
добиви от продукцията. Ответникът има намерение да плати задължението, но
изпитва финансови затруднения. Не е дал повод за завеждане на делото и не дължи
разноски.
Ищецът
е депозирал допълнителна искова молба с вх.рег.№ 262636/20.05.2021г.
В допълнителната искова молба се излага, че на 08.10.2019г. „Х" ЕООД продало
на ответника стока „С. С." ББ 40т. на стойност 19 600 лева без
ДДС. Същата фактура е осчетоводена в счетоводството на 31.10.2019г. Освен тази
продажба имало и други продажби и предвид на това, че при плащанията от страна
на ответника в платежния документ като основание не са отразени фактурите, по
които се плаща, от преведените суми се погасявало най-старото задължение.
Плащане по фактурата от
08.10.2019г. е направено на 30.12.2019г., а с плащания от 07.01.2020г.
дължимата сума по фактура №494 е напълно погасена или в три месечен период от
издаването на фактурата дължимата сума е погасена.
По фактурите, издадени през
месец май към датата на подаване на исковата молба погасяване на задължението
нямало.
Съгласно разпоредбата на чл.
303а ТЗ, страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на
парично задължение не повече от 60 дни. По изключение може да бъде договорен и
по-дълъг срок, когато това се налага
от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако
това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява
добрите нрави. В конкретния случай забавата с повече от осем месеца и
липсата на уведомление в подходящ срок от страна на длъжника за изпълнение на
договорите, т.е на плащане на дължимите суми по издадените фактури за
получените стоки е поведение, което дало основание за завеждане на делото.
Ответникът е подал отговор на допълнителната искова
молба. В отговора се сочи, че приложените
като доказателства към отговора на исковата молба фактури и платежни
нареждания са във връзка с твърденията му,
че страните са от известно време в търговски отношения и забава в плащанията е
имало и по други фактури, но са погасявани с дължимата лихва.
Ответникът по делото е
земеделски производител. Доходите му са от отглеждане на земеделски култури,
преобладаващи от които са пшеница, слънчоглед, царевица. Лошите за земеделските
култури метеорологични условия през 2020г. са причина за ниски добиви, дори
липса на добиви при определени култури и землища. Продължителната забава в
плащанията по процесните фактури се дължи именно на това, а не на нежеланието
за погасяване на задълженията. Именно за да се разплати със своите контрагенти,
ответникът е прибягнал до опит да получи
кредити. Представляващият ищеца по настоящото дело е помолен да изчака с
плащанията до получаване на кредит или
прибиране и реализиране на продукцията. Предложено е и
да бъде обезпечено вземането на ищеца чрез ипотека на имот,
необременен с други тежести или друг подходящ начин. С отговора се
заявява желание и готовност да бъде сключена съдебна спогодба.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Обстоятелствата, на които ищецът
основава претенцията си, сочат на възникнало между страните по делото
облигационно правоотношение, основано на неформален договор за покупко-продажба
на стоки, като предвид въведените твърдения за липса на изпълнение на
задължението на купувача за плащане на договорената цена следва да се приеме,
че е заявен за разглеждане иск за реално изпълнение на договорни задължения по
смисъла на чл. 79, ал. 1 предл. 1 ЗЗД във вр. чл. *7 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, с оглед претенциите за присъждане на уговореното
възнаграждение и лихви за забава.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже
положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си
правни последици и на които основава исканията и възраженията си. В тежест на
ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, точно изпълнение на задълженията си по договора,
така също и размер на дължимото. В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване по тези факти, като докаже възраженията си в отговора, както и
положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното
вземане, като при установяване на горните предпоставки от ищеца, следва да
докаже, че е погасил търсените суми. В тежест на ответника е да докаже
наведените от него възражения, че между страните по делото има постигната
уговорка за отложено плащане цената на закупените стоки.
С оглед така разпределената
доказателствена тежест, съдът приема исковата претенция за основателна по
следните съображения: Като писмени доказателства по делото са приети фактури № **********/29.04.2020г. на стойност 224.88 лв.; №**********/29.05.2020г. на стойност 20160.00 лв.;
№**********/29.05.2020г. на стойност
34966.27 лв.; №**********/18.09.2020г. на стойност 1872.00лв.,
разписани от доставчика на стоките ЕООД „Х“ и купувача Н.Х.Н., както и приемо-предавателни протоколи
№00680/29.04.2020г.; №00736/28.05.2020г.; №00734/26.05.2020г.;
№00811/18.09.2020г., разписани от представители на доставчика и купувача.
Ищецът представя извлечение от своя разплащателна сметка, удостоверяващо
извършено на 25.06.2020г. плащане на сумата от 13 000 лева по фактура
№**********/29.05.2020г.
Фактурите съдържат
съдържа всички необходими реквизити и индивидуализиращи белези на твърдените
правоотношения, в т. ч. вид и количество на доставените стоки, посочен
е и начин на плащане – превод по сметка. Фактурите и протоколите са разписани от страните по доставката. Същите носят и подписи за ответника, които не са оспорени, при което се установява по
несъмнен начин извършването на доставката и приемането й от ответника.
Съответно, за ответника възниква
задължение да заплати продажната цена при постигнато съгласие между страните за
продажба на конкретен вид и количество стока и при осъщественото й предаване
съгласно чл.*7, ал.1 ТЗ. Ответната страна не
въвежда в процеса твърдение за заплащане на дължимите суми и по същество
признава задълженията. Вземанията са изискуеми и дължими, настъпил е падежа за
плащане, при съобразяване с разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ. Поради това,
искът за главница в общ размер от 44223,15
лв. е основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен.
Основателна е и
следва да бъде уваженна и претенцията на ищеца за присъждане на законната
лихва върху главното задължение от датата на подаване на исковата молба –
25.02.2021г. до окончателното й изплащане. В
случая, в процесните фактури не е посочен срок за плащане, поради което
приложение намира разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, съгласно която, ако не е уговорен срок за плащане,
паричното задължение следва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на
фактурата или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на
фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата
или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът
започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата,
независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. В случая не се
установяват датите на получаване на процесните фактури. Установени са датите на
получаване на стоките – 29.04.2020г.; 26.05.2020г.; 28.05.2020г. и 18.09.2020г.
Безспорно към датата на подаване на исковата молба 14-дневния срок за плащане е
изтекъл. Ответникът, комуто е възложена доказателствената тежест, не доказва
твърдението си, че между страните има постигната уговорка за отложено плащане
цената на закупените стоки.
При този изход на спора на ищеца се следват сторените по делото разноски. Неоснователно
е възражението на ответника за недължимост на сторените по делото разноски.
Ответникът, макар да е признал иска, е дал повод за образуване на делото, като не е платил процесното
задължение в предвидения за това срок. В случая са налице доказателства за
сторени от ищеца в настоящото производство разноски в размер на 3625,63 лв. (1768,93 лв. – заплатена държавна
такса и 1856,70 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение). В полза на ищеца, съгласно заявеното искане, следва да се
присъдят и сторените в обезпечителното производство по ч.т.д.№24/2021г. по
описа на ДОС разноски: 40 лв. – заплатена държавна такса; 192 лв. – такси по
изпълнително дело и 1193,35 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно
наведеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК допуска при прекомерност
на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение с оглед сложността на
делото, съдът да го присъди в по-нисък размер, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 ЗАдв. В случая пререндираното и заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство в размер на 1193,35
лв. представлява минималното такова съобразно чл.7, ал.7 в.вр.ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Х.Н., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЕООД „Х“, ЕИК **, със седалище
и адрес на управление гр.Добрич, ул.“В.“ №* вх.* ап.*, представлявано от
управителя И. И., на основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.*7 от ТЗ и чл.86 ЗЗД, сумата от 44223,15 лева,
представляваща незаплатен остатък от продажна
цена на доставени стоки – продукти за растителна защита и торове по фактури № **********/29.04.2020г. на стойност 224.88 лв.; №**********/29.05.2020г. на стойност 20160.00 лв. и неплатен остатък
от 7160 лв.; №**********/29.05.2020г. на
стойност 34966.27 лв.; №**********/18.09.2020г. на стойност 1872.00лв., ведно със
законната лихва върху сумата от 44223,15 лева от датата на подаване на исковата
молба – 25.02.2021г. до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски в размер на 5050,98 лева.
Присъдените
суми могат да бъдат заплатени от ответника по следната посочена от ищеца
банкова сметка: ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: