Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 09.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното
съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при
секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 1309 по описа на ВРС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Направено е искане, представляващо
спорна съдебна администрация с правна квалификация по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл.
59 и чл. 143 СК.
Производството е образувано по постъпила искова молба
от К.И.Х. като майка и законен представител на малолетното дете Е. А. О. срещу А.О.М.
за разрешаване на въпросите по чл. 127, ал. 2 СК, а именно: местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му.
С молбата се навеждат
твърдения, че детето Е. А. О., ЕГН ********** е родено от съвместното
съжителство между ищцата и ответника. Ищцата навежда твърдения, че първоначално
живеели в с.Яна, но в последствие се върнали да живеят в с.Девене.Поради
разногласия помежду им, ищцата и ответника
през месец юли 2019 г. се разделили, като детето останало да живее при
нея в с.Девене.Твърди, че с ответника не са постигнали формално съгласие
относно обстоятелството кой ще упражнява родителските права върху детето,
поради което желае отношенията свързани с въпросите, касаещи отглеждането на
детето да бъдат закрепени със съдебна санкция.
Отправя се искане съдът да се произнесе с решение, с което
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Е. А. О.
да бъдат предоставени на ищцата, както да постанови детето да живее на адреса
на майката, а именно: с.Девене, Област Враца, ул. „Александър Стамболийски „, №
40.Иска се също така да бъде определен режим на лични отношения с бащата, като
последния да бъде осъден да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на
200.00 лева.
В срочно подаден отговор
ответникът не оспорва изложените в исковата молба факти, че детето Е. А. О. е
родено от съвместното съжителство между страните, както и че същите са във
фактическа раздяла. Уточнява, че тази раздяла е настъпила през м. юли 2019 г.,
когато ищцата го изгонила от дома, в който живеели.Посочва също така, че след
раздялата, за период от няколко месеца бил възпрепятстван от ищцата да вижда
детето и да полага грижи за него.Иска от съда да определи режим на лични
отношения с детето, както и да определи издръжка, която да заплаща на
малолетното си дете.
След като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за установено
следното от фактическа страна:
С определението си по чл.140 ГПК
съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните обстоятелствата, че същите са родители на процесното дете, както и че
считано от 2019 г. не живеят заедно, като детето живее при ищцата.
По делото е
представен социален доклад, изготвен от дирекция „Социално подпомагане” гр. Враца.
В доклада е
отразено, че ОЗД-Враца е работил по сигнал с № СИГ/Д-ВР/186/29.06.2020г.,
касаещ детето Е. О., подаден от неговия баща А.М.. Като причина за подаване на
сигнала г-н М., изтъква, че е възпрепятстван от майката да осъществява контакт
с детето. При проведената социална работа във връзка с проверка на сигнала
ОЗД-Враца установила, че по думи на г-жа Х., тя и г-н М. са се раздели по
взаимно съгласие като г- жа Х. заедно с детето е останала на територията на с.
Девене при нейната майка и дядо по майчина линия. Г-жа Х. до момента на
налагане на извънредните мерки за превенция от вирус Covid-19 не е
възпрепятствала по никакъв начин срещите на детето и бащата. К. сподели, че
взаимно с бащата са взели решение да ограничат контактите си с цел запазване на
здравният им статус. Притесненията на майката са, че г-н М. работи в БДЖ и
осъществява контакт с много и различни хора през деня, както и увеличаването на
новозаразените в страната. Бащата е давал на ръка суми от порядъка на 20-50 лв.,
с които е подпомагал отглеждането на детето. Намеренията на майката са да не
позволява прекъсването на връзката на детето с баща му. Бабата по майчина линия
работи по програма предоставяна от ДБТ Монтана "детегледачка" за
внучето си Е.. Бабата по бащина линия не се интересува от внучето си и не търси
контакт с него. Родителите са консултирани относно равните им родителски права
до произнасяне на ВРС с решение. На 08.10.2020г. социален работник от ОЗД-Враца
инициирал телефонен разговор с г-н М.. Същият споделил, че неговото желание е
съда да се произнесе с решение, което да постанови месечна издръжка и режим на
лични отношения с детето. Подпомагал е майката и детето със суми в порядъка на
50-70лв, както и с хранителни продукти и необходими вещи. Г-н М. твърди, че
решението за раздялата им е на г-жа Х.. Бащата поддържа намеренията си да не
прекъсва емоционалната връзка със сина си Е., към който е силно привързан.
В доклада е посочено също така, че семейството е
социализирано, има изграден приятелски кръг в селото. Поради малката възраст
детето няма изградени приятелски взаимоотношения, като основни грижи за него се полагат в семейна среда. До юли 2019г. за
Емилиан са се грижили и двамата родители, а след тяхната раздяла майката е
поела отговорността за обгрижване на детето. Подкрепяща грижа оказват бабата и
прадядото по майчина линия на малолетния.
От приетите
по делото справки от ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца, се установява, че
към момента на изготвянето им както К.И., така и А.М. имат сключен трудов
договор. От приетата справка за размера на осигурителния доход на ответника М.
се установява, че за периода от 16.07.2019 г. до 30.09.2020 г. /момента на изготвяне
на справката/, по осигурителната сметка на лицето са отразени 15 записвания, последното
от които е за м. август 2020, със среден размер на месечен осигурителен доход
от около 1200,00 лв. От приетата справка за размера на осигурителния доход на
ответника М. се установява, че за периода от 16.07.2019 г. до 30.09.2020 г.
/момента на изготвяне на справката/, по осигурителната сметка на лицето са
отразени 13 записвания, последното от които е за м. август 2020, със среден
размер на месечен осигурителен доход от около 550,00 лв.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По искането по чл. 127, ал. 2 СК вр.
чл. 59 и чл. 143 СК
При произнасяне по
въпроса на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските
права, съдът изхожда преди всичко от интересите на децата. Съгласно чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 4 СК
съдът решава въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на
децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално
обкръжение и материални възможности. Така изброените критерии са възприети и в
ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при
действащия Семеен кодекс, в сила от
Легално определение на
понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт.
Определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в чл.
59, ал. 4 СК. Така ЗЗДет. сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата
на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта,
пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност
да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др.
Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДет. не е изчерпателно, като
цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след
обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат отношение към
развитието и благосъстоянието на детето.
Насока
при преценката на обстоятелствата, касаещи висшите интереси на детето, ни дава
и Конвенцията за правата на детето (приета от ОС
на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от
3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната
съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
От събраните по делото доказателства
се установява, че и двамата родители имат необходимия родителски капацитет за
отглеждане и възпитаване на детето.
Доказа се от приетия социален доклад, че между двамата
родители и детето има изградена емоционална връзка и привързаност.
По отношение
на материалните възможности на майката, съдът отчита факта, че тя е с по –
нисък доход от бащата на детето.
По отношение
на социално-битовите условия за отглеждането на детето, от събраните по делото
доказателства се установява, че майката живее заедно с детето в на адрес:Област
****, Община ***, с.****,ул.“ ****“ №: ***. Жилището представлява двуетажна
къща, обзаведена с всичко необходимо за едно домакинство.Бащата А.М. живее
самостоятелно във ведомствено жилище в с. Яна, което представлява двустаен
апартамент, обзаведен с всичко необходимо.
Установи се, че близко
до майката К.И. лицата, на чиято помощ тя би могла да разчита са бабата и
прадядото по майчина линия.
При
съвкупната оценка на очертания по-горе най-добър интерес на детето Е.А. О.,
съдът прецени, че непосредственото упражняване на родителските права следва да
се предостави на майката на детето. Местоживеенето на детето ще съвпада с
местоживеенето на майката.По тези въпроси освен това не е налице спор между
страните.
Следва да се
отбележи, че възлагайки упражняването на родителските права само на единия
родител, другият не губи нито качеството си на родител, нито правата и
задълженията си на такъв.
По отношение на личните отношения
между детето Е. О. и неговия баща Е.А. О., с когото детето няма да живее, както
и по въпроса за издръжката:
Личните отношения между
детето и родителя, при когото то няма да живее, представляват последица на
постановеното решение, като съдът се произнася, изхождайки изцяло от принципа
за осигуряване най-пълноценна защита на интересите на децата.
Съдът намира за
необходимо детето да поддържат връзка и със своя баща. По този начин той ще
може да участва пълноценно в живота на детето си и да дава своя принос в
емоционалното му развитие и възпитанието му. По делото е събрана информация, че
бащата е трудово ангажиран, като режима на лични контакти следва да бъде
съобразен с това обстоятелство. При определяне на режима на лични отношения следва
да бъде съобразено свободното време на детето.Действително, към настоящия
момент не посещава детско заведение, но ако това бъде осъществено, това
означава, че ще е заето със занятия от понеделник до петък. На детето следва да
се осигури възможност да прекарва поравно с всекиго от родителите си свободното
си време. На бащата трябва да се осигури правото да взема детето при себе си
два пъти в месеца с преспиване – всяка първа и трета събота и неделя, като го
взема при себе си в 08,00 ч. в съботния ден и го връща в 17,00 часа в неделния
ден. На бащата следва да бъде осигурена възможност да взема и вижда детето си и
един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Съдът намира за необходимо
да вземе отношение и по възражението и нежеланието на майката, на детето да
бъде определен режим на лични отношения с бащата, който да позволява детето да преспива
при бащата.Аргументите в тази насока са, че детето е в ниска
възраст.Това становище не може да бъде споделено от съда.Същото би било
резонно, само ако детето е в кърмаческа възраст.Както бе споменато по – горе в
мотивите, съдът намира за необходимо детето да поддържат връзка и със своя баща.В
този смисъл следва да бъде определен режим на лични отношения с бащата, който
да способства за съхраняване и поддържане на изградената между бащата и детето
емоционална връзка, която с оглед пола на детето е от изключително важно
значение за цялостното развитие на детето.Ограничаване режима на лични отношения
би довело до разкъсване на връзката баща – дете, което определено не е в
интерес на самото дете.Освен това ограничаване личните контакти на бащата с
детето е предпоставка за формиране у последното на т.нар. „Синдром на
родителско отчуждение“ спрямо бащата, което би оказало негативно влияние върху
цялостното психо – емоционално развитие на детето.Следователно, ограничаване
режима на личните отношения между баща и дете не е в интерес на последното,
като едно такова ограничаване не е оправдано нито от житейска, нито от
юридическа гледна точка.
Детето ще
бъде вземано от бащата от адреса, на който живее заедно с майката – с.****,ул.“
***“ №: ****. Това е и адресът, на който детето следва да бъде връщано. Не е
необходимо да се определят мерки за осъществяване на личните отношения между
детето и негови баща.
Задължението
за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с
факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на
чл. 142 от СК посочва, че минималния размер на издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към момента на
постановяване на съдебния акт е в размер на 560,00 лева. Правото на детето да
получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на
качеството "ненавършило пълнолетие дете". При новата нормативна
уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на
конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Издръжката
на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого живее, като
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в
пари, с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с
детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и
на детето. От данните по делото се
установява, че детето живее от 2019 г. само с майка си и тя е тази, която полага ежедневните грижи за неговото отглеждане и възпитание.
Несъмнено е,
че родителите имат първостепенна отговорност да осигурят, в рамките на своите
способности и финансови възможности, условията за живот, необходими за
развитието на детето. Последните имат задължението да осигурят такива условия
за развитието на детето, в това число да предоставят такава издръжка, каквато
то би имало, ако те живеят в едно домакинство.
Съгласно
разпоредбите на Конвенцията за правата на детето - чл. 27, т. 2, която е
ратифицирана от Република България и е част от вътрешното право, родителите
имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условия на живот, необходими за развитието на детето.
При
съобразяване на размера на дължимата издръжка съдът съобрази от една страна
възрастта на нуждаещото се от издръжка дете, икономическите условия на живот в
страната и протичащите инфлационни процеси, и от друга - материалните
възможности на родителите. С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че към
настоящия момент за цялостната месечна издръжка на детето са необходими общ
обем парични средства в размер на около 350,00 лева. От този размер ответникът
следва да бъде осъден да заплаща за в бъдеще /след предявяване на исковата
молба/ сумата от 180,00 лева . При определяне размера на дължимата издръжка
съдът съобрази и факта, че ответникът работи на постоянен трудов договор, като
получава месечно възнаграждение около 1200.00 лева, както и факта, че
задължения да издържа други лица.
Останалата част до пълния размер на необходимите средства за задоволяване
издръжката на детето следва да се поеме от майката, която независимо, че полага
непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание, също има задължение
да го издържа. Предявеният иск следва да бъде уважен до размера от 180,00 лв.,
като в останалата част до пълния предявен размер от 200,00 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Съдът намира, че така определената издръжка за
детето в посочения размер е съобразена с нуждите на детето и възможностите на
родителите му.
По разноските:
Страните не са
претендирали и доказали извършване на разноски в производството, поради което
такива не следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 78, ал.
6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 259,20 лв. в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Враца, представляваща дължимия
размер на държавна такса върху присъдената издръжка.
На основание
чл. чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената издръжка.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл.
127, ал. 2 СК упражняването на
родителските права над детето Е.А. О.,
ЕГН ********** на неговата майка К.И.Х., ЕГН **********
като постановява същото да живее при майката на адрес: с. **** ,ул.“ *****“ №: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения
на бащата А.О.М., ЕГН: ********** с детето Е. А. О., ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя с
преспиване, като го взема при себе си в 08,00 ч. в съботния ден и го връща в 17,00
часа в неделния ден, както и един месец през лятото, който не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА А.О.М., ЕГН: ********** да заплаща
на Е. А. О., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител К.И.Х., ЕГН ********** издръжка в размер на 180,00 лв. до 10-то число на текущия
месец, считано от 19.06.2020 г. до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска от деня, следващ падежа й, до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата до
пълния предявен размер от 200,00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл.
78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК А.О.М., ЕГН: **********
да заплати държавна такса в размер на 259,20
лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.
Враца.
ПОСТАНОВЯВА на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта на
присъдената издръжка.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в
частта по чл. 242 ГПК, имащо характер на определение - с частна жалба пред
Окръжен съд гр. Враца в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: