Номер ………/28.07. Година 2022 гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI-13
състав
на двадесет и пети май ...................................................................................... Година
2022
в публичното заседание
на следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
при участието на секретаря
Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1319 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са
искове с правно основание чл. 411 от Кодекса за З. КЗ) и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът „З.А.Д.А.“ АД,
представляван от юрк. Л.М. твърди, че т.а. марка „Волво“ с рег. № *****, застрахован при него по имуществена
застраховка, е увреден при пътно-транспортно произшествие на 13.09.2016 г. в
Република Гърция около 23:40 ч. на пътя между гр. Серес
и гр. Солун. Сочи като причина за увреждането липсващо обозначение на спряна на
пътното платно в тъмната част на денонощието товарна композиция с влекач – т.а.
„Мерцедес Актрос“ с рег. № *****и прикачено към него
ремарке с рег. №***** в нарушение на правилата за движение по пътищата. Ищецът
твърди, че застрахованият при него водач се движел правомерно по автомагистрала
като не е могъл да предвиди и да преодолее създаденото препятствие от водача на
спрелия автомобил, застрахован при ответника по риска „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. В резултат на сблъсъка застрахованият при ищеца автомобил
изгорял. Ищецът изплатил обезщетение на собственика на автомобила в размер на
50513,00 лв. и предявил претенция за възстановяване на сумата от ответника.
Ответникът отказал да възстанови заплатеното обезщетение. Ищецът претендира
сума в размер на 40410,лв., формирана като 80 % от изплатеното обезщетение при
отчитане на съпричиняване на увреждането –
В отговор по исковата
молба ответникът „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – З.“ АД ,
представляван от юрк. Х., признава настъпило пътно-транспортно
произшествие при посочените от ищеца участници, както и че водачът на т.а.
„Мерцедес“ модел „Актрос“ е застрахован при него по
риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ищецът е изплатил твърдяното
обезщетение и ответникът е получил покана за доброволно изпълнение на
27.07.2017 г. Оспорва застрахованият при него водач да има вина за настъпване
на ПТП като твърди, че е обозначил спрелия автомобил със светлоотразителен
триъгълник и мигащи светлини на композицията. Твърди също така водачът на т.а.
„Волво“ да е навлязъл в аварийната лента на
магистралата и да се е движел с несъобразена скорост, което смята да не му е
позволило да спре при възникналата опасност. Евентуално смята, че
застрахованият при ищеца водач има по-голям принос. Твърди и че при
възникналото ПТП водачът на т.а. „Волво“ не е
предприел действия за ограничаване на вредите като е оставил автомобила да
изгори напълно. Оспорва и действителната стойност да възлиза на възприетата от
ищеца сума както и стойността на отчетените запазени части.
В допълнителната искова молба се конкретизира, че т.а.
„Мерцедес Актрос“ е спрян частично извън аварийната
лента на движение като ищецът оспорва водачът на т.а. „Волво“
да е навлизал в аварийната лента.
В съдебно заседание по
съществото на спора процесуалният представител на ищеца – юрк.
М., поддържа исковете. Намира за доказано, че застрахованият при ответника
водач не е взел необходимите мерки за обезопасяване на авариралата товарна
композиция, както и че тя частично е била спряна в лентата, полагаща се за
движение на т.а. „Волво“. Като пречка за избягване на
сблъсъка се сочи и движещ се в лявата лента лек автомобил. Представя списък за претендираните разноски в производството.
Процесуалният
представител на ответника – юрк. Х. оспорва исковете. Застъпва теза, че
движейки се на къси светлини водачът на т.а. „Волво“
сам се е поставил в невъзможност да възприеме препятствието на пътя, отклонил е
вниманието си и не е предприел необходимото аварийно спиране. Застъпва теза, че
дори да се кредитират показанията на водача за изпреварващ го лек автомобил,
широчината на пътното платно и габаритите на превозните средства позволяват
разминаване. Твърди също така, че дори и да не е могъл да предотврати
увреждането, с намаляване на скоростта значително би ограничил пораженията
върху автомобила.
Съдът като обсъди
надлежно въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235 ГПК,
намира за установено следното:
По делото няма спор, а и
доказателствата по делото позволяват еднозначен извод, че на 13.09.2016 г. в
Република Гърция, по пътя между гр. Серес и гр.
Солун, в тъмната част на денонощието (около 23,40 ч.) товарен автомобил „Волво“ с рег. № *****, застрахован при ищеца по риска „Каско“ е ударил спряла на пътя композиция с влекач
„Мерцедес Актрос“ с рег. № *****и прикачено ремарке с
рег. №*****. След удара възникнал пожар и т.а. „Волво“
изгорял на пътя.
Няма също така спор, че
водачът на т.а. „Мерцедес Актрос“ е застрахован при
ответника по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
На 14.09.2016 г.
полицай е установил, че водачът на т.а.
„Мерцедес“ е спрял поради повреда и не е поставил предупредителен триъгълник.
На 27.07.2017 г. за
ответника е получена покана да плати сумата 50,528 лв. – изплатено обезщетение
за увреждането по т.а. „Волво“
Свидетелят С. – водач на
т.а. „Волво“, сочи, че се движел в средната лента по
неосветена магистрала. Зад него в средната лента се движел лек автомобил и многократно
пресветвал. Лекият автомобил предприел изпреварване в
лявата лента по посока на движението. Свидетелят обърнал главата си и погледнал
автомобила през стъклото, а в момента, в който отново погледнал напред, видял осветен
от фаровете камион. Товарният автомобил стоял с около метър в средната лента за
движение. Нямало поставен светлоотразителен
триъгълник и не били включени аварийни светлини. Не могъл да заобиколи спрелия камион, тъй като в същия момент го
изпреварвал лекият автомобил, а свидетелят преценил, че ако мръдне към лекия
автомобил ще го притисне към мантинелата. Ударът
настъпил тъкмо, когато лекият автомобил подминал управлявания от свидетеля
товарен автомобил, който при удара се запалил.
Вещото лице автотехническа експертиза - инж. К.Г., установява ударът да
е настъпил в прав пътен участък – 260 метра след ляв завой на пътя в посока от
гр. Солун към гр. Серес с три ленти, от които две
активни за движение с ширина 3,50 м. и една аварийна с ширина 3,00 м., отделена
с маркировка. Установява се, че т.а. Мерцедес е спрял в 23:14 ч. Ударът е
настъпил на около 3,5 – 4,00 м. вляво от десния край на пътното платно или в
дясната активна пътна лента на платното за движение. При отсъствие на данни за
спирачни следи, предвид видът и обема на причинените вреди вещото лице определя
скорост на т.а. „Волво“ от порядъка на 70-80 км/ч. При
възприетата от вещото лице средна скорост от 75 км/ч опасната зона за спиране
възлиза на 70 м., а късите светлини позволяват осветеност по оста на десния фар
около 75 метра. След удара в ремаркето на т.а. „Мерцедес“ т.а. „Волво“ се удря в предпазната мантинела
като уврежда елементи по нея.
Вещото лице установява,
че пожарът е причинен от съприкосновението между товарните автомобили, довело
до изгаряне на всички горими части и негодност на
основните възли и детайли. Възстановяването на автомобила предполага влагане на
средства, неколкократно превишаващи стойността на новозакупен автомобил. Автомобилът е снет от отчет. Следствие
развилата се температура не са останали части, годни за повторна употреба. Стойността
на вредата (след приспадане на оползотворяемия метален
скрап) е определена на 50806 лв.
При възприетата фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Законът изрично признава
право на застраховател, поел риска от увреждане на имущество след като плати
обезщетение на пострадалия да упражни неговите права с оглед възстановяване на
изплатеното ведно с необходимите разноски за определяне на обезщетението. При
наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ законът пряко ангажира
застрахователя, поел този риск да понесе имуществената тежест от събитието. Ето
защо претендираното право предполага да бъде
установено в процеса постигнато съгласие в предписана от закона форма ищецът да
поеме риска от увреждане на имущество, възникнал дефицит в патримониума
на застрахованото лице, причинен от обстоятелство, възложено от закона в
отговорност на лице, застраховано при ответника, а пострадалият да е възмезден
за сметка на ищеца.
По делото не се спори, а
и представените доказателства позволяват извод за изразено съгласие в
предписаната от закона форма за поемане на риска от увреждане на имущество –
т.а. „Волво“. Не се спори също така, че първата
вноска от договорената премия е заплатена преди застрахователното събитие, а
ищецът е изплатил обезщетение в размер на 50513,00 лв. При тези обстоятелства
ищецът е легитимиран да встъпи в правата на пострадалия включително и срещу
застраховалия гражданската отговорност на причинителя на увреждането, какъвто
се явява ответникът.
Спорна по делото е
причината за настъпилото увреждане. Досежно мястото
на съприкосновение съдът възприема изцяло заключението на вещото лице, което не
е оспорено и от страните. Посоченото от свид. С., че
това се случва на път с лек завой вляво е нелогично предвид заявеното от него
обръщане на главата встрани от посоката на движение. Завоят, дори и лек предпоставя фокусиране на вниманието предвид произтичащата
от тази траектория на движение непредвидимост. Тази опасност обаче отпада при
движение в прав пътен участък, което и логично обяснява отвърнатия поглед
встрани.
Показанията на свид. С. са последователни и безпротиворечиви
досежно мястото на удара на платното за движение. От
нормата на чл. 29 ал. 3 КДП задължението за изместване на аварирало пътно
превозно средство от платното за движение е условно. Изрично е посочено обаче,
че при невъзможност за изместване водачът дължи да постави незабавно предупредителен триъгълник. По тези съображения отсъствието
на констатация досежно позиционирането на т.а.
„Мерцедес“ и тегленото от него ремарке в съставения акт за нарушение не поставя
под съмнение свидетелските показания. Ето защо настоящият състав приема като
причина за увреждането частично заетата дясна активна лента от т.а. „Мерцедес“
и тегленото от него ремарке, отсъствието на изискуема от закона сигнализация и
отклоненото внимание на водача на т.а. „Волво“.
Дори да се приеме, че
застрахованият при ответника водач не е могъл да измести авариралият автомобил
от активната лента за движение, както посочва и вещото лице обективна пречка за
своевременното възприемане на препятствието в тъмната част на денонощието е липсващата
сигнализация. В тази насока заявеното от ответника оспорване е опровергано
както от показанията на свид. С., така и от
констатациите на длъжностното лице. Ответникът не оспорва възможността за
своевременно сигнализиране, а предвид указания час на произшествието и
установения момент на спиране на т.а. „Мерцедес“ според данните от тахошайбата на автомобила такава е съществувала.
Следователно, застрахованият при ответника водач е бил длъжен и е могъл да
предотврати увреждането, сигнализирайки своевременно създаденото препятствие в
активната лента за движение.
Основателно е
възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат. Настоящият състав приема, че институтът на съпричиняване
намира опора в неположената грижа към собствения интерес от страна на
пострадалия. Деликвентът носи отговорност за вредите,
които са пряка и непосредствена последица от противоправното
му поведение, но няма причина да бъде държан отговорен и за вреди, които
пострадалият би могъл да предотврати или ограничи. Ангажиментът за пострадалия
да подходи отговорно към собствения си интерес го ангажира да понесе неблагоприятните
последици, пряко обусловени от неизползваната обективна възможност да предвиди
и предотврати или ограничи увреждането. Аналогично пострадалият дължи да понесе
неблагоприятните последици от неположена грижа от лице, на което е доверил своя
интерес.
Нормативно утвърденото
задължение очертава елементарната грижа към собствения интерес. Нормата на чл.
19 ал. 1 КДП ангажира водача да има пълен
контрол над превозното средство, така че да е възможно във всеки един момент да
извърши необходимите действия във връзка с управлението му. Задължението е
конкретизирано с правилото на чл. 19 ал. 2 КДП, вменяващо в задължение на
водача да намали скоростта на превозното
средство… в нощните часове.. и, ако е необходимо, да спре, когато
обстоятелствата го налагат. Свид. С. сочи, че въпреки
обективно намалената видимост през нощния час и неосветена магистрала е
отклонил вниманието си от посоката на движение. Понеже с това губи представа за
евентуални препятствия, отклоненото внимание само по себе си го ангажира да
намали скоростта. Не се установява обаче свид. С. да
е предприел действия в тази насока. Намалената скорост увеличава възможността
за реакция. Затова и късното възприемане на непредвидимото препятствие (поради
непоставена сигнализация) на пътна лента, предназначена за движение, е резултат
на неположена грижа и от водача на застрахования при ищеца автомобил.
Видно от заключението на
вещото лице Г. опасната зона за спиране се включва в обхвата на осветеност на
десния фар. Това означава, че при своевременно възприемане на препятствието
ударът е бил предотвратим. При все това обаче няма основание за извод, че
приносът на свид. С. превишава този на водача на т.а.
„Мерцедес“, непредприел мерки за обозначаване на предходно създаденото препятствие.
Ответникът не доказа обективна възможност свидетелят С. да ограничи вредите от
възникналия пожар. При тези съображения настоящият състав приема еднакъв принос
на двамата водачи.
При установения размер
на причинените вреди и отчитане на съпричиняването
предявеният иск се явява основателен и доказан до сумата 25403 лв. За разликата
до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
По иска с
правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл.86 от ЗЗД
неизпълненото парично задължение в срок поражда отговорност за вреди при
нормативно утвърден механизъм за остойностяването им. Ето защо така предявеният
иск предполага да бъде установено в процеса съществуващо лихвоносно парично
задължение, определен момент за неговото изпълнение, който да е настъпил.
Съгласно чл. 412 ал. 3
т. 1 КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ дължи да
определи и изплати обезщетението в срок от 30 дни от получаване на необходимите
му документи за определяне обстоятелствата, при които е настъпило увреждането и
обема на причинените вреди. От доказателствата се установява, че ответникът е
получил покана с приложени писмени доказателства на 27.07.2017 г. и ответникът
не твърди да е поискал други доказателства, нито пък се установява такива да са
били необходими за установяване на обстоятелствата около възникналото събитие и
претърпяните вреди. При тези обстоятелства съдът
приема, че предвидения в закона срок за изтекъл на 28.08.2017 г. с оглед
правилото на чл. 72 ал. 2 ЗЗД, поради което и ответникът е изпаднал в забава от
следващия ден – 29.08.2017 г. Определен при условията на чл. 162 ГПК размерът
на законната лихва за периода 29.08.2017 г. до 19.07.2020 г., включително,
възлиза на 7670,31 лв., до която сума така предявеният иск е основателен, а за
разликата следва да бъде отхвърлен.
По искането, предявено при условията на чл. 214, ал. 2 ГПК
Процесуалният закон
предписва особен ред за предявяване на акцесорна
претенция за лихва, възникнало след предявяване на исковата молба без да
дефинира нито обстоятелствата, от които произхожда това вземане, нито
условията, при които да бъде остойностено. Понеже
касае самостоятелно от правна гледна точка притезание,
регламентирано от материалния закон, меродавни са и утвърдените от него правопораждащи обстоятелства.
Съществуващата забава
към датата на предявяване на исковата молба и липсващото плащане на
установеното в процеса задължение ангажира ответника да заплати и законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
погасяване на лихвоносното вземане.
По разноските
Процесуалният закон
ангажира страната, необосновано от правна гледна точка предизвикала развитие на
съдебно производство, да възмезди правоимащата според изхода от спора за
необходимите разноски за отстояване на правата й. При установения изход от
спора ищецът е в правото си да получи част от сторените и доказани в процеса
разноски, съответна на уважената част от предявените искове.
Ответникът също е в
правото си да бъде възмезден за част от доказаните разноски, съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове.
Страните са
представлявани в процеса от юрисконсулт, поради което и всяка от тях дължи да
заплати възнаграждение, остойностено според правилата
на Наредба за заплащането на правната помощ в максимален размер с оглед усложнения
спор от фактическа и правна страна.
Мотивиран от изложеното
съдът
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“, ЕИК *****със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на ЗАД
„А.“, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:*** както следва:
1. на основание чл. 411 КЗ сумата 25403,00
лв. – възстановяване на изплатено обезщетение по застрахователна полица № 0306Х0209010
за вреди от пожар по товарен автомобил марка „Волво“ рег.
№ ***** (тотална щета) в резултат на пътнотранспортно на 13.09.2016 г. в
Република Гърция между гр. Серес и гр. Солун,
причинено по вина на водача на товарен автомобил марка „Мерцедес Актрос“ с рег. № *****, ведно със законната лихва при
условията на чл. 214 ал. 2 ГПК на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 20.07.2020
г. до окончателно изплащане на главницата като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 15007,00 лв. – разлика до пълния предявен
размер;
2. на основание чл.
86 ЗЗД сумата 7670,31 лв. –
законна лихва за периода 29.07.2017 г. – 19.07.2020 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 3902,68 лв. –
разлика до пълния предявен размер и за 28.07.2017 г.
3. на основание чл.
78 ал. 1 ГПК сумата 1792,78 лв.
– разноски пред Софийски градски съд.
4. на основание чл.
78 ал. 8 ГПК сумата 229,04 лв.
– юрисконсултско възнаграждение в производството пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК *****със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на ЗАД
„ОЗК – З.“, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:*** както
следва:
1. на основание чл.
78 ал. 1 ГПК сумата 2708.26 лв.
– разноски пред Софийски градски съд.
2. на основание чл.
78 ал. 8 ГПК сумата 90,94 лв.
– юрисконсултско възнаграждение в производството пред
Софийски градски съд.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд — гр. София в двуседмичен срок
от връчване на препис, а в частта за разноските - пред настоящия съд при
условията на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: