П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№

гр. София, 08.04.2021г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в публично съдебно заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: А. ДОБРЕВА

                               Ц.П.

                                                               

Секретар Татяна Асенова,

Прокурор А. Лозанов

като разгледа докладваното от съдия Талева НОХД №1324 по описа на съда за 2018г., въз основа на закона и доказателствата по делото

                              П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.Л.М., роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, работещ, с ЕГН-**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 21.05.2016г., около 15.40 часа, в гр.София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Хонда“, модел „Легенд“ с рег.№ ** ******по бул.“Възкресение“, в крайна лява лента, с посока на движение от бул.“Вардар“ към бул.“Константин Величков“, след кръстовището с ул.“Освобождение“, нарушил правилата за движение, регламентирани в: чл. 21. (1) от ЗДвП „ При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта, категория „В“ в населено място 50 км/ч.“, като се движел със скорост на движение от 62 км/ч. при разрешена 50 км/ч., и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца А. А.К., починал на 21.05.2016г. в 20.30ч.,  поради което и на основание  чл.343, ал. 1, б „в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК, му налага наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА.

На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК ЛИШАВА подсъдимия В.Л.М. /със снета по делото самоличност/ от ПРАВОТО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.3 и чл.190, ал.2 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия В.Л.М. /със снета по делото самоличност/ да заплати по сметка на СДВР сумата от 1560.30 лв. /хиляда петстотин и шестдесет лева и тридесет стотинки/, представляваща направените в досъдебното производство разноски, по сметка на СГС – сумата от 12 932.00 лв. /дванадесет хиляди деветстотин тридесет и два лева/, представляваща сторените в съдебното производство разноски, както и сумата от по 5.00 лв. /пет лева/ за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред САС.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                                                 2.

                                                                                                                 

                 Мотиви по НОХД №1324/2018 г. на СГС, НО, 12 състав

 

 

СГП е внесла в съда обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу В.Л.М. за това, че:

На 21.05.2016г., около 15.40 часа, в гр.София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Хонда“, модел „Легенд“ с рег.№ СВ ******по бул.“Възкресение“, в крайна лява лента, с посока на движение от бул.“Вардар“ към бул.“Константин Величков“, след кръстовището с ул.“Освобождение“, нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.20, ал.2, изр.посл. от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца А. А.К., починал на 21.05.2016г. в 20.30ч. – престъпление по чл.343, ал.1, б.„в” НК вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.

В съдебно заседание, проведено на 09.11.2020г., по искане на представителя на СГП, по реда на чл.287, ал.1 НПК, е допуснато изменение на обвинението, касаещо обстоятелствената част на обвинителния акт и нарушените норми от ЗДвП от подсъдимия В.М., като е прието, че нарушената от подсъдимия разпоредба на ЗДвП е тази на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно новото обвинение - На 21.05.2016г., около 15.40 часа, в гр.София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Хонда“, модел „Легенд“ с рег.№ СВ ******по бул.“Възкресение“, в крайна лява лента, с посока на движение от бул.“Вардар“ към бул.“Константин Величков“, след кръстовището с ул.“Освобождение“, нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 21. (1) от ЗДвП: „ При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта, категория „В“ в населено място 50 км/ч.“, като се движел със скорост на движение от 62 км/ч. при разрешена 50 км/ч., и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца А. А.К., починал на 21.05.2016г. в 20.30ч. – престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.1,  пр.3 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа измененото обвинение, като го намира за доказано от фактическа и правна страна. Във връзка с приетата ДАТЕ, посочва, че приетото в нея време за реакция на водача от 1.4 сек. е време за реакция, което се използва при движение извън града, когато всички обекти и превозни средства са разположени на една сравнително голяма дистанция едно от друго, но настоящият случай не е такъв. Изтъква, че подсъдимият е навлизал  в едно сравнително натоварено кръстовище, регулирано със светофар, с пешеходна пътека, същият е имал възможност да забележи приближаващия се с бърз ход пешеходец, който е давал всички признаци, че ще пресече, т.е. налице са всички предпоставки за управление на МПС с повишено внимание. Намира, че пострадалият е представлявал опасност за движението в един много по-ранен момент от навлизането на клона на 1 метър на пътното платно, както са приели вещите лица в ДПКМАТЕ, тъй като пешеходецът е дал ясни признаци, че се кани да пресече. Счита, че в съдебното следствие по безспорен начин е установено, че подсъдимият се е движил с превишена скорост и е нарушил нормата на чл.21, ал.1 т ЗДвП. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание около 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение по реда на чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.

          Повереникът на частните обвинители – адв. Д., изцяло споделя съображенията на представителя на СГП. Намира, че по делото са налице два особено важни въпроса. Първият е, коя от многобройните експертизи ще бъде приета от съда. Предлага съдът да приеме повторната експертиза, както и ДАТЕ от 02.12.2021г., която приема всички най-благоприятни обстоятелства за водача, включително и най-високата скорост на движение на пешеходеца, който е бил на преклонна възраст, което също е най-благоприятно за подсъдимия. Вторият съществен въпрос, който е чисто правен, а и фактически, според повереника, е от кой момент е възникнала опасността за движението. Намира, че опасността е възникнала от момента на появата на клона на пътното платно, тъй като дори и в този момент пешеходецът да е спрял, то клонът продължава да стърчи напред и продължава да представлява опасност. Дори и пешеходецът да не е стъпил на пътното платно, посочва че това не означава, че водачите трябва да минават, да удрят този клон и въобще да не се съобразяват с наличието му. Подчертава, че съгласно константата съдебна практика на ВКС, за начало на опасността следва да се приеме момента, когато пешеходецът без да възприема приближаването на МПС, от тротоара или банкета, се насочва към пътното платно и с поведението си очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в него. Допълва, че за правилното решаване на делото е необходимо да се вземе предвид не момента на стъпване на пешеходеца на платното за движение, а момента на появата на клона на пътното платно и демонстрираното по този начин намерение на пострадалия да пресече това платно. Посочва още, че тази опасност е била възприета от други участници в движението, като свидетеля Д., който е започнал да намалява и е спрял преди произшествието, а подсъдимият не е сторил това, започнал е да предприема маневри на дясно, след това на ляво, въпреки че е бил задължен по ЗДвП да започне намаляване на скоростта и спиране. Изтъква, че при тези факти по делото, като се изчисли къде се е намирал автомобилът в момента на навлизане на клона на пътното платно, за да се получи удар между него и пешеходеца, то автомобилът е следвало да се движи с установената от експертизата завишена скорост и ако се беше движил с максимално допустимата скорост, би могъл да предотврати настъпването на произшествието. По отношение на  обстоятелството, дали е било сухо или влажно пътното платно, посочва че е прието, че е било влажно, което пак е най-благоприятния вариант за водача. За наличието на предпазен парапет, сочи че той е бил с височина 1.20 м. и по никакъв начин не ограничава видимостта към пътното платно, още повече, че доста преди удара няма никакъв парапет, за да могат пешеходците да преминават. Във връзка с времето за реакция, сочи че в литературата се приема едно осреднено време за реакция от порядъка на 0.7-0.8 сек., което може да бъде завишено при различни обстоятелства, а в настоящия случай вещите лица са завишили това време два пъти, което отново е най-благоприятния за водача вариант. От друга страна изтъква, че ако се приеме, че опасността е възникнала в по-късен момент, а именно, когато клонът е навлязъл на 1м. на пътното платно, то тогава времето за реакция би трябвало да бъде намалено до 0.7 сек., което пак би довело до техническа възможност подсъдимият да спре преди мястото на удара. Сочи още, че ВКС приема в множество решения, че когато пешеходецът се намира в периметъра на кръстовище в градска зона, в жилищен район, както е в настоящия случай, няма как да се приеме, че възникват опасности, които са абсолютно неочаквани за водачите. Допълва, че в случая подсъдимият, освен че се е движил с превишена скорост, не е направил опит да намалява скоростта и да спира, а се е опитвал да мине зад пешеходеца, поради което следва да носи отговорност за превишаване на максимално допустимата скорост, която го е поставила в техническа невъзможност да предотврати настъпването на произшествието. За съдържащата се по делото ХЕ, която е установила наличието на алкохол в урината на пострадалия, изтъква че няма законово изискване пешеходците да се движат с по-малко алкохол в кръвта, а и само на база наличието на алкохол в урината на труп не може да се изведе заключение какво е било наличието на алкохол в кръвта. По отношение на наказанието изцяло се солидаризира с поисканото от прокурора, като не счита, че наказанието трябва да се търпи ефективно, тъй като деянието е извършено по непредпазливост.

Защитникът на подсъдимия В.Л.М. – адв.Д., пледира за оправдателна присъда. Сочи, че по делото не е доказано, че подсъдимият е могъл да възприеме пешеходеца преди да навлезе в платното за движение, не е доказано, че въобще е могъл да го види. Изтъква, че от страна на държавното и частното обвинение се излагат твърдения, че това е градска среда, но не се отчита обстоятелството, че това е булевард, а не вътрешно квартални улички, където вниманието е завишено. Набляга, че в случая не се касае за дете, а за възрастен човек, който е бил под влиянието на алкохол и психотропни вещества, който въобще не е можел да се ориентира. Излага, че е налице едно единствено противоречие между експертизата от ДП и всички останали експертизи, тъй като първоначалната експертиза е приела, че подсъдимият е могъл да спре преди мястото на удара от момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение, а всички останали заключения приемат, че ударът е непредотвратим от момента на стъпване на пешеходеца на пътното платно, независимо от скоростта на движение. Счита, че именно това е момента на възникване на опасността, а не появата на клона на платното за движение. Изразява съмнение, че обективно би могло да се възприеме наличието на дърво на 5 см. в платното за движение от разстояние от 50 метра. За времето за реакция на водача, изтъква че вещите лица подробно са обяснили защо следва да се приеме време за реакция от 1.4 сек., а не 0.7 или 0.8 сек. За момент на опасността смята, че трябва да се приеме появата на пешеходеца върху пътното платно или появата на клона на 1 метър върху платното за движение, когато обективно този предмет може да бъде възприет от водача. Моли съдът да постанови оправдателна присъда.

Подсъдимият В.Л.М. дава обяснения както по първоначално възведеното му обвинение, така и след неговото изменение.

В правото си на лична защита, подсъдимият М. изказва съжаление за случилото се. Заявява че според него е бил в положение, в което е било невъзможно да избегне произшествието и затова смята, че е невинен и че следва да бъде оправдан. В последната си дума, заявява че е невинен и моли да бъде оправдан.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

Подсъдимият В.Л.М. е роден на ***г***, българин е, български гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, работещ, с ЕГН-**********. Към 21.05.2016г. /датата на деянието/, притежавал валидно свидетелство за управление на МПС №**********, за категории В, А и М, издадено на 12.10.2012г., валидно до 12.10.2022г.

На 21.05.2016г., след обяд, около 15.40ч., подсъдимият В.Л.М. и свидетелката В.Д.Д. се движили с лек автомобил марка „Хонда“, модел „Легенд“, с рег.№ СВ ******в гр.София, по бул.“Възкресение“, с посока на движение от бул.“Вардар“ към бул.“Константин Величков“. Те потеглили с описания автомобил от пазара „Красна поляна“ в посока към центъра. Отивали на гости. Автомобилът се управлявал от подсъдимия М., а свидетелката Д. пътувала на предна дясна седалка до шофьора. На кръстовището на бул.“Вардар“ с бул.“Възкресение“, подсъдимият М., с управлявания от него лек автомобил, спрял да изчака светването на зеления разрешителен сигнал на светофара. В този момент подсъдимият се намирал в средната лента за движение и бил първа кола на светофара. Зад автомобила на подсъдимия, също в средната лента за движение, изчаквал светването на зелен сигнал на светофара свидетелят О.Д., който се движил с управлявания от него лек автомобил. Когато светнал разрешителния сигнал на светофарната уредба, подсъдимият М. потеглил ускорявайки и веднага се престроил в лявата лента за движение, а свидетелят Д. продължил да се движи в средната лента, на известно разстояние зад автомобила, управляван от подсъдимия.

Широчината на платното за движение по бул.“Възкресение“, в описания пътен участък,  била 30.30 метра. Пътното платно, в посоката на движение на лекия автомобил марка „Хонда“, се състояло от три пътни ленти с широчина по 3.5 метра всяка, предназначени за движение в посока от бул.“Вардар“ към бул. „Константин Величков“, разделени помежду си с прекъсната разделителна линия М3. От ляво, до тях, следвал тротоар с широчина 2.0 метра, трамвайно трасе с широчина 6.8 метра, тротоар с широчина 2.0 метра и платно за движение в обратна посока с широчина 9.0 метра.

Пътното платно било покрито с дребнозърнест асфалт, без неравности, без наклон и било предназначено за движение на пътни превозни средства. В този момент настилката била мокра. Времето било облачно, със слаби превалявания от дъжд на интервали за времето между 11.20 ч. и 16.30 ч., имало добра видимост и дневна светлина. Разрешената максимална скорост за движение на МПС категория „В“, какъвто бил управляваният от В.М. лек автомобил „Хонда“, в описания пътен участък, била 50 км/ч.

На кръстовището на бул.“Възкресение“ с ул. „Освобождение“ автомобилите на подсъдимия М. и на свидетеля Д. преминали на зелен сигнал на светофарната уредба и продължили да се движат в избраните от тях ленти за движение – подсъдимият в лявата лента, а свидетелят Д. в средната лента, на известно разстояние след автомобила на подсъдимия.

В района след кръстовището на бул.“Възкресение“ с ул. „Освобождение“ имало пешеходна пътека, сигнализирана с пътна маркировка М8.2 от ППЗДвП и регулирана със светофарна уредба. Описаната пешеходна пътека пресякъл свидетелят Л.П., като преминал през нея на зелен разрешителен сигнал на светофара за пешеходци. Свидетелят П. продължил движението си през трамвайното трасе, при което имало просека за преминаване на пешеходци и там се разминал с пешеходеца А. А.К., който идвал от намиращия се в близост парк и носел на дясното си рамо голям дървен клон с дължина 4.5 метра и дебелина около 10 сантиметра, а в лявата си ръка носел найлонова торбичка.

Когато наближил района на пешеходната пътека след кръстовището с ул. „Освобождение“, лекият автомобил „Хонда“, модел „Легенд“, с рег.№СВ ******продължил да се движи в крайната лява от трите пътни ленти за неговата посока на движение със скорост от около 62 км/ч. Асфалтът бил мокър, без дупки и неравности, на прав участък от пътя, в светлата част на денонощието и имало добра видимост.

В това време пешеходецът А. К., носейки под дясната си мишница клона от дърво с дължина около 4.5 метра и диаметър около 10 сантиметра, който се подавал на разстояние около 1.80 метра преди него, а зад него се влачел на около 2.7 метра, наближил пешеходната пътека на бул. „Възкресение“ след кръстовището с ул. „Освобождение“, която била регулирана със светлинна сигнализация. В този момент сигналът на светофарната уредба бил червен забранителен за пешеходеца К. и зелен разрешителен за лекия автомобил „Хонда“, модел „Легенд“, като въпреки забранителния сигнал на светофарната уредба, К. предприел пресичане на платното за движение с бърз ход, отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила, в района на пешеходната пътека, сигнализирана с пътна маркировка М8.2 от ППЗДвП. Преди К. да навлезе на пътното платно, в лентата за движение на лекия автомобил „Хонда“, който в този момент се движел с около 62 км/ч, навлязла предната част на държания от пешеходеца клон, която стърчала на 1.80 м. преди него. В този момент светофарната уредба продължавала да свети с червен забранителен сигнал за пешеходеца К. и зелен разрешителен за лекия автомобил „Хонда“, модел „Легенд“. В момента, в който предната част от клона, държан от пострадалия К., навлязла на пешеходната пътека, автомобилът, управляван от М., бил на разстояние 47 метра от мястото на удара, а опасната му зона за спиране при скоростта му на движение с около 62 км/ч, била 54 метра. Правият участък на пътя и добрата видимост позволявали на обвиняемия М. да възприеме навлезлия в пътното платно дървен клон и движещия се с него пешеходец. Обвиняемият М. възприел клона и пешеходеца със закъснение, когато пешеходецът вече бил стъпил на платното за движение, но не намалил скоростта си на движение и не направил опит да спре, а направил опит да заобиколи предната част на клона от дясно, след което се опитал да заобиколи пресичащия пешеходец от ляво, при което последвал удар между намиращата се зад пешеходеца част от клона и предната дясна челна част на автомобила, в областта на десния фар и десния горен край на предната декоративна решетка, а впоследствие в предната лява странична част на автомобила. В момента на удара на автомобила с дървото, тялото на пешеходеца било достатъчно навън от коридора на движение на автомобила, поради което не последвало съприкосновение на автомобила с пешеходеца. В резултат от удара, била придадена кинетична енергия на база свързаността между автомобил – дърво – пешеходец. При първоначалния удар, под действието на ударната сила, дървото се счупило, като задната му част извършила свободно сложно пространствено движение с повдигане на десния му край (в зоната на счупването). След това тази част се ударила с другия си край, отначало в горната част на левия калник на автомобила, а след това плъзгайки се по него, нанесла увреждане по веждата над колелото. Задната част на дървото паднала на около 28 метра след мястото на удара. Другата част от дървото – предната, по време на счупването на дървото след първоначалния удар, взаимодействала с тялото на пешеходеца, като в следствие на удара тялото се завъртяло в посока по часовниковата стрелка, гледано от горе, на тялото на пострадалия К. му била придадена ударна сила от дървото, което носел и прикрепял с дясната си ръка, след което той паднал на асфалта. Предната част на дървото паднала по-близо до мястото на удара, върху десния тротоар, предвид механичното взаимодействие с пешеходеца по време на удара. В момента на удара на автомобила в дървото, пострадалият К. се намирал на бул. „Възкресение“, на 2.80 метра вдясно от лявата граница на лявата лента за движение, считано в посоката на движение на лекия автомобил марка „Хонда“, модел „Легенд“, с рег.№СВ ******на пешеходната пътека, на 14.40 метра след пресечната точка на мисленото продължение на десния бордюр на бул. „Възкресение“ и продължението на втория бордюр на ул. „Освобождение“ вдясно, по посоката на движение на лекия автомобил марка „Хонда“, която била приета за ориентир на извършения оглед на местопроизшествие.

Подсъдимият М., при управление на лекия автомобил „Хонда“, от момента на навлизане на пешеходеца А. К. на платното за движение и при скоростта от 62 км/ч, с която се е движел, не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. От момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение, автомобилът на подсъдимия е отстоял на 24 метра от мястото на удара, което разстояние е по-малко от дължината на опасната зона за спиране на превозното средство. При движение с тази скорост от 62 км/ч той не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и от момента, в който на платното за движение е навлязъл носения от пешеходеца дървен клон, като в този момент пешеходецът се е намирал върху тротоара, на 1.80 метра преди платното за движение. В този момент автомобилът се е намирал на разстояние от около 47 метра от мястото на удара, което разстояние също е по-малко от дължината на опасната зона за спиране на автомобила при скоростта му на движение от 62 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила при скорост на движение от 62 км/ч и мокра пътна настилка е 54 метра. При избор на скорост на движение в рамките на разрешената за населеното място от 50км/ч, подсъдимият В.М. е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара от момента, в който носеният от пешеходеца дървен клон е навлязъл на пътното платно и при мокра пътна настилка. В този момент той е имал и техническа възможност да възприеме дървения клон и носещия го пешеходец.

След удара с носения от пострадалия дървен клон, подсъдимият М. отбил колата в дясно и спрял. Слязъл от колата и отишъл да види в какво състояние е пострадалия пешеходец, който в този момент лежал на асфалта.

Преди мястото на удара спрял свидетелят О.Д. с управлявания от него лек автомобил, който се движил в средната лента, на около 20 метра зад автомобила на подсъдимия. Той възприел всички движения, извършени от подсъдимия в опита му да заобиколи неправилно пресичащия пешеходец. Свидетелят Д. също се притекъл на помощ на пострадалия.

В момента на удара на автомобила с клона, носен от пешеходеца, на отсрещния край на пешеходната пътека, върху тротоара (в дясно по посоката на движение на автомобила „Хонда“), стоял свидетелят Х.Х., който изчаквал да светне зелен разрешителен сигнал за пешеходците. Свидетелят Х. възприел както движението на пешеходеца, предприето на червен сигнал на светофарната уредба, така и сблъсъка на автомобила с носения от пострадалия дървен клон. След съприкосновението на автомобила с носения от К. клон, свидетелят Х. отишъл да окаже помощ на пострадалия пешеходец и позвънил на тел.112.

 На тел.112 се обадил и свидетелят Л.П., който се бил разминал с пешеходеца върху трамвайното трасе. Този свидетел чул звука от удара на автомобила с дървения клон, носен от К. и когато се обърнал по посока на звука, видял падналия на асфалта пешеходец. По тази причина позвънил на тел.112, за да съобщи за настъпилото ПТП.

Вследствие на удара на лекия автомобил, управляван от подсъдимия М., със задната част на носения от пешеходеца клон, на пострадалия А. К. били причинени следните травматични увреждания:

Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в: контузия с кръвонасядане и дълбоко линейно охлузване на кожата в най-издадената част на тилно- теменната област на главата в ляво на височина 168 см., измерено от петата на трупа с кръвонасядане на меките черепни обвивки в лявата челно-слепоочно- теменно-тилна област, преминаващо в тилната област и към меките тъкани в дясно, кръвонасядане на ляв слепоочен мускул; Оток и кръвонасядане на горен ляв клепач и масивен кръвоизлив под конюктивата на лява очна ябълка; трилъчево счупване на костта на тилната кост на черепа в ляво непосредствено под линейното охлузване, преминаващо и към лява част на черепната основа до лявата пирамидна кост; субдурален кръвоизлив между твърдата и меките мозъчни обвивки двустранно в областта на конвекситета и основата на голямомозъчните хемисфери; субарахноидален /под меките мозъчни обвивки/ кръвоизлив по конвекситета и към основите им на двете голямомозъчни хемисфери; кръвоизлив в мозъчните стомахчета; контузия на мозъка в тилната област на лява хемесфера под трилъчевата фрактура, контузия на мястото на удара и контузия на мозъка в челно-базалните области и амониеви рога на двете голямомозъчни полукълба - тип контра-ку /на мястото на противоудара/ по изразени в дясно челно базално;

-    Морфологични данни за аспирация на кръв

-    Контузия на сърцето, изявена с малко кръвонасядане в областта на ухото на дясното предсърдие

Травма на опорно двигателния апарат изразяваща се в :

-Ограничено по площ кръвонасядане по задната повърхност на дясната лакътна става и долната трета на дясната мишница;

-Контузия на ляво седалище странично, с височина 75 до 90 см. С масивно кръвонасядане и размачкване на меки тъкани в подкожието /травматичен джоб/ около лявата тазобедрена става на височина 85 см. от петата на трупа;

-              контузи на левия крак в областта на коляното с оток и кръвонасядане на кожата в долната трета на ляво бедро, най-добре изразено по предната и вътрешно-страничната му повърхности на височина 40 до 57 см., измерено от петата и подкожно кръвонасядане, размачкване на меките тъкани и разслояване на насъбралата се кръв, в областта на лявата колянна става по-изразено в предната повърхност около и под колянната капачка и с излив на кръв в самата коленна става и кръвонасядане на ставната капсула- малко охлузване в долната вътрешно-странична повърхност на капачката на лявото коляно и ограничено по площ кръвонасядане по външно-страничната повърхност на капачката на лявото коляно и на същата височина

-              контузия с кръвонасядане на ограничена площ на гърба във външната половина на лявата лопатка

Според заключението на повторната КМАТЕ описаните травматични увреждания са получени от действието на твърди тъпи предмети, като черепно-мозъчната травма е резултат от удар със значителна травмираща сила. Съгласно заключението на вещите лица, кинетичната енергия за отхвърляне на тялото на пешеходеца е придадена от ударен импулс при контакта на предната част на автомобила със задната част на носения от пострадалия клон.

Контузията с ограничено по площ кръвонасядане в долната трета на дясната мишница и в областта на десния лакът са получени в резултат на механичното въздействие от носения под дясната мишница на пешеходеца масивен дълъг клон, след удара на автомобила върху задната част на клона.

Тежката черепно-мозъчна травма, която е и причина за смъртта на пострадалия К., контузията на гърба в лява лопатка, травмата на лява тазобедрена става, са причинени от директни удари, получени почти едновременно в лява тилно-теменна област на главата, лявата горна част на гърба и лява тазобедрена става, при падане на ляво и назад на пострадалия върху терена след отхвърляне от първоначалния ударен импулс. При този удар от инерционно въздействие върху вътрешните органи е причинено и травмирането с контузия на сърцето.

След получената черепно-мозъчна травма е последвало притискане на рефлексите и аспирация на кръв в белите дробове от травмирането със счупването на черепната основа.

Травмирането на ляво коляно, според вещите лица, може да се обясни с наслагващи се травматични въздействия: от удар с част от счупения след сблъсъка дървен клон, последвало травмиране от индиректен тип при надпределно движение на крака в колянната става след рязкото отвеждане от равновесие от удар при падане на ляво върху терена.

Причината за смъртта на А. К. била черепно-мозъчната травма, в следствие на която на 21.05.2016г. в 20.30ч. К. починал, като между получените травми и настъпилата смърт на К. има пряка причинно следствена връзка.

Травматичните увреждания на А. К. били в резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия, получени са по време на ПТП-то и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.

Според експертите по назначената допълнителна повторна комплексна медицинска и автотехническа експертиза, от техническа и професионална гледна точка, основна причина за произшествието са технически неправилните действия на пострадалия пешеходец А. К., който е предприел пресичане на платното за движение на обозначено за пресичане на пешеходци място, но при червен забранителен сигнал на светофарната уредба, като навлязъл в коридора на движение и опасната зона за спиране на лекия автомобил „Хонда“. Техническа причина за настъпване на ПТП е и движението на лекия автомобил „Хонда“, управляван от подсъдимия В.М. със скорост над максимално разрешената от 50 км/ч за съответния пътен участък.

От изготвената в досъдебното производство СХЕ се установява, че във взетата от трупа на пострадалия А. К. кръв не се откриват следи от етанол, метанол. В изследваната проба от урина е установено наличие на етанол – 0.5 г/л, метанол не е открит, не са открити следи от бензодиазепини, барбитурати, трициклични антидепресанти, опиати. В пробата от урина са установени пропофол и мемантин. Пропофолът е венозен общ анстетик, прилаган само в болнични условия, обикновено за въвеждане в анестезия, с кратко действие. Мемантин е лекарствен препарат, ползван за лечението на деменция и болестта на Алцхаймер.

 

По доказателствата:

Съдът прие изложената фактическа обстановка въз основа на обясненията на подсъдимия В.М. /частично/, показанията на свидетелите О.Д. /частично/, Х.Х. /частично/, както и прочетените по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК, Л.П. /частично/ и тези, приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК, и по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК, В.Д. /частично/, способите на доказване: заключенията на приетите по делото СМЕ на труп /л.37-42, т.1 от ДП/, СХЕ /л.46-47, т.1 ДП/, АТЕ, ведно с фотоалбум /л.51-53, т.1 ДП/, КСМЕ /л.149-152, т.1 ДП/, ПКМАТЕ  /л.188-211 от СД/,  ДПКМАТЕ  /л.278-291 от СД/, ДПКМАТЕ /л.362-369 от СД/, ДАТЕ /л.389-401 от СД/, както и от писмените доказателства и доказателствени средства: констативен протокол /л.10, т.1 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие /л.11-л.12, т.1 от ДП/, фотоалбум /л.14-л.18, т.1 от ДП/, скица на местопроизшествието /л.13, т.1 от ДП/, справка за съдимост /л.85, т.1 от ДП/, удостоверение за наследници /л.34, т.1 от ДП/, препис-извлечение от акт за смърт /л.35, т.1 ДП/, справка от НИМХ /л.82 от СД/,  справка, касаеща извършените нарушения от подсъдимия М. по ЗДвП /л.86 и л.232 от СД/, писмо от СО ведно с копие от организацията на движението на кръстовището между бул.“Възкресение“ и ул.“Освобождение“ гр.София /л.111-112 от СД/.

При извършената оценка на показанията на свидетелите,  депозирани в хода на съдебното следствие, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че не са налице противоречия относно посоката на движение на пешеходеца, пресичането му на червен сигнал на светофарната уредба, времето и мястото на съприкосновение между процесния автомобил и носения от пешеходеца дървен клон, не са налични противоречия и досежно механизма на удара. Отчетени бяха противоречия в част от свидетелските показания по отношение метеорологичната обстановка и по-точно по отношение състоянието на пътното платно – дали е било мокро или сухо към момента на настъпване на ПТП, както и във връзка с размерите на носения от пострадалия клон от дърво. Тези противоречия в показанията на част от свидетелите бяха преодолени чрез прочитане на показанията им от досъдебното производство.

Свидетелите Х.Х. и О.Д. пряко и непосредствено са възприели произтеклия удар между превозното средство и носения от пешеходеца клон. Свидетелят Х. се е намирал на срещуположния тротоар на пешеходната пътека, на която се е състоял удара между дървения клон, носен от пешеходеца и автомобила, управляван от подсъдимия, а свидетелят  Д. се е движел в средната пътна лента, на известно разстояние зад автомобила на подсъдимия М.. И двамата свидетели са очевидци на съприкосновението между автомобила и дървения клон, носен от пострадалия.

От показанията на свидетеля Х., депозирани в хода на съдебното следствие, се установява пътната обстановка на мястото на ПТП, посоката на движение на пешеходеца, обстоятелството, че е предприел пресичане на пешеходната пътека на червен забранителен сигнал на светофарната уредба, че е носел в ръката си дървен клон, който е стърчал пред него и зад него, установява се, че автомобилът, управляван от подсъдимия, се е движел при зелен сигнал на светофара за движението в неговата посока, че ударът е бил между автомобила и задната част на носения от пешеходеца дървен клон и е произтекъл на пешеходната пътека, в лявата лента за движение. От показанията на този свидетел, дадени пред съдебния състав, се установяват действията на подсъдимия след ПТП, действията на останалите участници в движението, както и извършените от свидетеля действия след удара. Същите обстоятелства се установяват и от показанията на свидетеля Д.. Показанията на тези свидетели за посочените обстоятелства, дадени пред съда, са пълни, подробни и последователни, не съдържат вътрешни противоречия, не си противоречат и по между си, а взаимно се допълват и поради това бяха ценени от съдебния състав с доверие за посочените факти. Противоречие бе установено между показанията на свидетеля Х., изнесени в хода на съдебното следствие и изложеното от него пред разследващ орган във връзка с метеорологичната обстановка, размерите на носения от пешеходеца дървен клон и обстоятелството, дали е възприел движението на пешеходеца преди последният да предприеме пресичане на пътното платно. Пред съда свидетелят твърди пътното платно по време на ПТП-то да е било сухо, докато пред разследващия полицай е заявил, че е било мокро. Пред съда е изложил твърдения клона, пренасян от пешеходеца К., да е бил с дължина 1-1.5 метра и дебелина 50 см., докато в ДП е заявил, че клонът е бил дълъг 3-4 метра и дебел 10 см. Пред съда свидетелят Х. твърди да не е възприел от къде се е появил пешеходеца преди да предприеме пресичане на пътното платно, докато в досъдебното производство е свидетелствал, че е възприел пресичането на пешеходеца в насрещното платно и движението му в посока пешеходната пътека. За тези обстоятелства съдът се довери на изнесеното от свидетеля в хода на досъдебното производство, тъй като тогава спомените му са били по-ясни, защото разпита му е по-близък по време до инкриминирания случай, а и тези негови показания за състоянието на платното за движение съответстват на справката от НИМХ, приложена като писмено доказателство по делото. Твърденията му в ДП за размера на дървения клон са съответни на приетото от повторната КМАТЕ за този факт, която е извършила изчисления за дължината и дебелината му въз основа на обективно установеното по делото, на изложеното от свидетеля Д., като и на приложения фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие. За всички останали обстоятелства, с изключение дължината и дебелината на дървения клон, носен от пешеходеца, метеорологичната обстановка към момента на ПТП и движението на пешеходеца преди да стъпи на пътното платно, съдът даде кредит на доверие на заявеното от Х. пред съда, тъй като то е съответно на показанията на свидетеля Д. по отношение механизма на произтеклия удар, за посоката на движение на пешеходеца, носения от него клон от дърво и размерите му, действията на подсъдимия и на останалите участници в движението след ПТП. Показанията на свидетеля Х. кореспондират и с дадените от подсъдимия обяснения в хода на съдебното следствие досежно мястото на удара, движението на пешеходеца и обстоятелството, че той е предприел пресичане на червен забранителен сигнал на светофарната уредба, а също и относно действията на подсъдимия и останалите лица на място след ПТП. Показанията на този свидетел се подкрепят и от заявеното от свидетеля Л.П. досежно посоката, от която е идвал пострадалия преди да достигне до процесната пешеходна пътека, носения от него клон от дърво, а също така кореспондират със заявеното от свидетеля П. в досъдебното производство относно размерите на дървения клон. Изложеното от свидетеля Х. в хода на съдебното следствие във връзка с механизма на удара между автомобила и задната част на дървения клон, носен от пострадалия, кореспондира и със заключението на повторната КМАТЕ.

Свидетелят Д. се е движел малко зад автомобила на подсъдимия М. в средната лента за движение и е възприел пряко и непосредствено както движенията на подсъдимия в опита му да избегне съприкосновение с препятствието, появило се на пътното платно, така и самия удар между автомобила и задната част на дървения клон, носен от пешеходеца. От показанията на този свидетел се установяват извършените от подсъдимия М. маневри в опита му да заобиколи появилото се на платното препятствие, представляващо масивен дървен клон и движещия се с него пешеходец. Установяват се още моментите, в които първо на платното за движение е навлязла предната част на клона, носен от пешеходеца, а след това и самият пешеходец. От изложеното от свидетеля Д. се установява още, че той се е движел с около 40- 50 км/ч и е успял да спре преди мястото на удара, произтекъл между управлявания от подсъдимия лек автомобил и задната част на носения от пешеходеца клон от дърво. Показанията на този свидетел са пълни, не съдържат вътрешни противоречия, намират опора както в показанията на свидетеля Х., дадени пред съда и в досъдебното производство, така и в част от дадените от подсъдимия обяснения. Показанията на този свидетел се подкрепят и от заключението на ПКМАТЕ, изготвена в хода на съдебното следствие. Съдебният състав оцени показанията на свидетеля Д. като правдиви с изключение на частта, в която заявява, че времето е било слънчево и настилката е била суха, защото кореспондират с доказателствата по делото, кредитирани с доверие от съда. Относно състоянието на пътната настилка и атмосферните условия, съдът не се довери на твърденията на Д., защото те са в противоречие със справката от НИМХ досежно метеорологичната обстановка на инкриминираната дата, а също и с изложеното от свидетелите Х. и П. в досъдебното производство за тези обстоятелства.

Свидетелят Л.П. е  възприел движението на пешеходеца преди ПТП, като и носения от него клон от дърво. Този свидетел се е разминал с пострадалия К. върху трамвайното трасе, не е възприел удара между автомобила и клона, носен от пострадалия, но е видял падналия на пътното платно пешеходец. От показанията на този свидетел, дадени пред съда, се черпят сведения за пътната обстановка в района на произшествието, за движението на К. преди ПТП, посоката, от която е идвал, за носения от него клон от дърво, като и за това на какъв сигнал на светофара е пресякъл свидетелят П.. Показанията на свидетеля, депозирани в хода на съдебното следствие, са пълни и последователни, вътрешно безпротиворечиви. Противоречие бе установено в изложеното от този свидетел по отношение размерите на дървения клон, носен от пешеходеца. Свидетелят П. описва пред съда клона с дължина около 1-1.5 метра. За този факт съдебният състав не даде кредит на доверие на изложеното от свидетеля П. пред съда, защото то противоречи на заявеното от свидетеля Х. в досъдебното производство и от свидетеля Д. за размерите на клона. Тези свидетели го описват с дължина около 4-5 метра и дебелина около 10 см. Точните размери на клона са установени и от експертите, работили по ПКМАТЕ, които по научен път са изчислили размерите му.  Налице е още едно противоречие в заявеното от този свидетел в досъдебното производство относно атмосферните условия по време на произшествието. В хода на досъдебното производство свидетелят П. е разпитван два пъти. В първите си показания, депозирани няколко дни след ПТП-то, свидетелят е заявил, че във време на произшествието пътното платно е било мокро, а в последващите си показания е посочил, че е било сухо. Тези противоречия са дали основание на съда да прочете част от показанията на свидетеля от ДП, съдържащи се на л.27 от ДП и да прочете в цялост показанията му, обективирани на л.116 от ДП. След прочитане на показанията му от досъдебното производство, свидетелят бе категоричен, че поддържа първите си показания относно метеорологичната обстановка, тъй като те са дадени в по-близък времеви период до деянието, когато е имал по-ясни спомени. За атмосферните условия във време на произшествието съдът се довери на изложеното от свидетеля П. в първия му разпит от досъдебното производство, защото тези негови изявления са съответни на заявеното от свидетеля Х. в досъдебното производство за това обстоятелство, на справката от НИМХ и на приетото от вещите лица в ПКМАТЕ. Показанията на свидетеля Л.П., депозирани пред съдебния състав, бяха ценени като истинни с изключение на твърденията му за дължината на носения от пешеходеца клон, защото в ценените с доверие от съда части изложеното от свидетеля е съответно на показанията на свидетеля Х., подкрепя се и от протокола за оглед на местопроизшествие относно пътната обстановка в района на произшествието.

Последният, разпитан по делото свидетел, е В.Д.. Тя е пътувала с подсъдимия на предна дясна седалка в автомобила и живее с него на съпружески начала. Показанията ѝ бяха преценявани от съда с повишено внимание, заради връзката ѝ с подсъдимия М., поради което тя може да се счита заинтересована от крайния изход на делото. От нейните показания се установяват атмосферните условия във време на произшествието, пътната обстановка в района, посоката на движение на лекия автомобил, преминаването на зелен сигнал на светофарната уредба от автомобила. Установява се още, че неправилно пресичащият пешеходец е носел дървен клон със себе си, установява се и че подсъдимият не е предприел спиране при поява на препятствието на платното за движение, а е направил маневра в ляво, за да избегне удара с пешеходеца. Тази свидетелка, макар и да е пътувала в процесното превозно средство, не е възприела удара, настъпил между автомобила и носения от пострадалия дървен клон. Причината тя да не възприеме настъпилото съприкосновение между автомобила и клона е, че в момента, в който подсъдимият е наближил опасно близо до пешеходеца, свидетелката е затворила очи.  Показанията на тази свидетелка също са пълни и последователни, не страдат от вътрешни противоречия, намират подкрепа в показанията на свидетелите Д., Х. и П., а също и в заключението на ПКМАТЕ,  и в протокола за оглед на местопроизшествие. Съдът се довери на изложеното от свидетелката Д. пред съда, с изключение на заявеното от нея, че на намиращата се в близост до пешеходната пътека трамвайна спирка, е имало струпване на хора. Такива твърдения не излага нито един от останалите свидетели, единствено подсъдимият М. сочи, че на трамвайната спирка е имало много хора, които са препятствали видимостта му към тротоара и намиращата се в близост пешеходна пътека. Дори свидетелят Х., който е наблюдавал развилите се събития от срещуположния край на пешеходната пътека, не свидетелства за наличието на хора на намиращата се в близост трамвайна спирка. Посочените изявления на свидетелката Д. съдът прие като опит да бъде потвърдена защитната теза на подсъдимия, че видимостта му към тротоара и намиращия се върху него пешеходец, е била ограничена. Тази оценка на съда е резултат от това, че такива факти не се установяват от нито едно от останалите доказателства по делото. Нещо повече, инкриминираното произшествие се е състояло в събота /почивен ден/, когато по принцип на спирките на градския транспорт не се струпват множество хора, а пътуващите са единици. Това е още един аргумент за съда да оцени твърденията на свидетелката Д., че е имало много хора на трамвайната спирка, като подкрепа на защитната позиция, заета от подсъдимия.

Подсъдимият М. два пъти е давал обяснения в хода на съдебното следствие. Първите му обяснения са дадени преди изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК, а следващите са при новото обвинение. На практика измененото обвинение, освен че включва изменение в обстоятелствената част, касаещо момента на възникване на опасността за движението и препятствието, което се е появило първо на пътното платно, засяга и нормата от ЗДвП, която се твърди да е нарушена от подсъдимия. Според новото обвинение е нарушен чл.21, ал.1 от ЗДвП – твърди се подсъдимият да се е движил с превишена скорост, която да е в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Първите обяснения на подсъдимия М. са доста по-подробни, но и в първите и в последващите си обяснения той твърди да се е движел със скорост от около 45-50 км/ч, която е и разрешената такава за процесния пътен участък. Доколкото подсъдимият се защитава, както по правната квалификация на деянието, така и по фактите, а дадените от него обяснения преди да бъде изменено обвинението, съдържат твърдения, че се е движел с разрешената за съответния пътен участък скорост, че е възприел едновременно пешеходеца и носения от него клон, т.е. двата обекта е възприел като едно препятствие, съдът намери, че дадените от него обяснения преди изменение на обвинението следва да бъдат подложени на анализ и няма пречка да бъдат обсъждани при преценка на доказателствената съвкупност. Съдебният състав счете, че по този начин няма да наруши правото на защита на подсъдимото лице, тъй като обясненията му като цяло съдържат твърдения да се е движел с разрешената от закона скорост и да е възприел едновременно клона и пешеходеца. По тази причина съдът намери, че няма пречка да ползва при изграждане на изводите си по фактите и правото, и обясненията на подсъдимия, дадени преди изменение на обвинението.

За да даде оценка на обясненията на подсъдимия съдът взе предвид, че те от една страна могат да са източник на доказателства, а от друга страна, могат да бъдат израз на защитната позиция, заета от подсъдимия. В настоящия случай обясненията на подсъдимия М. бяха ценени като доказателствено средство в по-голямата си част, защото намират пълна подкрепа в останалите доказателства по делото, кредитирани с доверие от състава на съда. Като негова защитна позиция бяха преценени обясненията на подсъдимия единствено в частта, в която сочи, че се е движел със скорост от около 45-50 км/ч. Тези негови твърдения се оборват от заключението на ПКМАТЕ, ДКМАТЕ и ДАТЕ, изготвени в хода на съдебното следствие. Експертите, работили по тези заключения, по научен път, чрез съответните изчисления, са достигнали до извод, че в зависимост от кой момент се приеме, че е възникнала опасността за движението – дали от момента на навлизане на пешеходеца на пътното платно или от момента на навлизане на дървения клон в платното за движение, то подсъдимият в първия случай се е движел със скорост от 54 км/ч, а във втория – с 62 км/ч, които скорости на движение са все над максимално разрешената за съответния пътен участък. Изявленията на подсъдимия, че се е движел със скорост от около 45-50 км/ч влизат в противоречие и с показанията на свидетеля Д., който също посочва, че е се е движел със скорост от около 40-50 км/ч. Ако подсъдимият и О.Д. са се движили с еднаква скорост, то автомобилите им е следвало да се движат успоредно в съответните ленти за движение, обаче свидетелят Д. сочи, че се е движел на поне около 20 метра след подсъдимия, което означава, че той се е движел с по-ниска скорост от скоростта, с която се е движел подсъдимият М.. Още повече, че свидетелят Д. е успял да спре преди мястото на съприкосновение между автомобила на подсъдимия и носения от пешеходеца клон, което също сочи, че той се е движел с  по-ниска скорост на движение от подсъдимия.

По делото са изготвени множество експертизи. Още в досъдебното производство са изготвени СМЕ на труп /л.37-42 от ДП/, СХТЕ /л.46-47 от ДП/, КСМЕ /л.119-125 от ДП/, ДКСМЕ /л.149-152 от ДП/, АТЕ /л.51-53 от ДП/.

От заключението на СМЕ на труп се установяват констатираните при пострадалия травматични увреждания, както и причината за смъртта на К..

От заключението на СХТЕ се установява, че във взетите проби на кръв от трупа на А. К. не се установява наличието на алкохол. Във взетата проба от урина е установено наличието на етанол 0.5g/l, както и лекарствените средства пропофол и мемантин, като пропофолът, е венозен общ анестетик, ползван в болнични  условия, обикновено за въвеждане в анестезия с кратко действие, а мемантинът е лекарствен препарат, ползван при лечението на деменция и болестта на Алцхаймер. Според заключението, употребяващите мемантин имат повлияване на реакциите и не следва да извършват дейности, при които се изисква повишено внимание. Според вещите лица, изготвили това заключение, установения резултат за наличие на алкохол в урината, предполага употреба на алкохол в минал период от време и подлежи на ретроспективна оценка, като се оценява към 15.40 ч. на 21.05.2016г. в интервал 0.7-1.0g/l.  Съгласно заключението на КСМЕ, с водещо значение към момента на възникване на инцидента според вещите лица, е доказаната употреба на алкохол от пострадалия, който е бил в лека степен на алкохолно опиване. Според експертите, изготвили това заключение, алкохолното опиване е довело до двигателна активност, понижено внимание, снижена критичност и снижена възможност за адекватна оценка на обстановката, недооценяване на опасността от създалата се ситуация. Експертите са достигнали до извод, че липсват данни да е бил налице какъвто и да е дементен процес при пострадалия, но са налични данни, че е страдал от хронична мозъчно съдова болест вследствие на хронично относително намалено кръвоснабдяване на мозъка.

Посредством заключението на ДКСМЕ се установява, че веществото мемантин е открито при скринингов анализ на урината, иззета от трупа на починалия. Лекарственото вещество мемантин достига максимална плазмена концентрация 3-8 часа след приема и е с период на полуелиминиране от 60 до 100 часа, като тези данни предполагат редовна или инцидентна употреба 5 -7 дни преди вземане на биологичната проба. Няма данни във време на болничния престой на починалия да е изписван медикамент, съдържащ веществото мемантин по време на лечението му в болничното заведение до настъпване на смъртта.

От заключението на АТЕ се установяват настъпилите деформации по л.а. „Хонда“, както и техническото състояние на автомобила. Според вещото лице, изготвило това заключение, автомобилът е бил в пълна техническа изправност, а деформациите и щетите, установени по автомобила, са в резултат от ПТП.

Всички, посочени по-горе експертни заключения, бяха кредитирани в цялост от съдебния състав, тъй като намират подкрепа в останалите доказателства по делото, не се оборват от тях, изготвени са от компетентни вещи лица, които са отговорили в цялост на поставените им задачи и са използвали научни знания за отговорите.

В хода на досъдебното производство е изготвена и КМАТЕ /л.58-71 от ДП/. В това заключение е описан механизъм на удара, при който се сочи, че тялото на пешеходеца, в лявата му част, е контактувало с предната дясна зона на бронята на автомобила и в намиращата се зад пешеходеца част от клона, носен от последния. Този извод на вещите лица се опровергава от заключението на ПКМАТЕ, назначена и изготвена в хода на съдебното следствие, според която не е имало контакт между пешеходеца и автомобила, съприкосновението е било между автомобила и задната част на носения от пострадалия клон от дърво, а падането на пострадалия върху терена се дължи на индиректен удар от дървото към тялото при реализирания удар между дървото и автомобила. Този извод експертите медици обосновават в съдебно заседание, като посочват, че пешеходецът пресича пътното платно от ляво на дясно спрямо автомобила и е логично да има контакт с десните му крайници, но травми по десен долен крайник не са описани, има травми само в коляното и подбедрицата на левия крак. Тези травми вещите лица обясняват с контакт на левия крак със счупения клон или с части от него след счупването му в резултат от първоначалния ударен импулс. Вещите лица допълват още, че не е невъзможно травмите в коляното и част от тези върху подбедрицата, да са причинени при падането на тялото наляво върху асфалта, защото тялото е отхвърлено. Съдебният медик д-р М., пояснява още, че не може при скорост на движение на автомобила от 50 км/ч и констатираните увреди по автомобила, които са в предната му част, в областта на фара, пешеходецът да не е качен на капака на превозното средство, като тогава е трябвало да има повреди и по капака на автомобила, включително и по стъклото, но такива повреди не са констатирани. По тази причина вещите лица са убедени, че контакт на тялото с автомобила на е имало. Вещото лице К. е категоричен, че по автомобила не са констатирани типичните деформации, характерни за удар с човешко тяло, напротив, всички деформации, които са описани от експертите, са от удар с дървото. В КМАТЕ от досъдебното производство, вещите лица са извели, че процесният автомобил, управляван от подсъдимия, се е движел със скорост от 50 км/ч и че подсъдимият е могъл да спре преди мястото на удара от момента, в който пешеходецът е стъпил на платното за движение. Този експертен извод е опроверган от ДКМАТЕ и от ПКМАТЕ, назначени в хода на съдебното следствие. В състава на ДКМАТЕ е участвало едното от вещите лица с инженерна специалност, участвало и в състава на КМАТЕ от досъдебното производство, както и експертът медик, който е взел участие в изготвяне на КМАТЕ от ДП. ДКМАТЕ е работила със скорост на движение на автомобила от 50 км/ч, каквато скорост на движение е била приета от КМАТЕ от ДП, но експертите по това заключение са стигнали до извод, че при тази скорост на движение на превозното средство, независимо дали асфалтовата настилка е суха, влажна или мокра, водачът няма техническа възможност да спре преди мястото на удара от момента на стъпване на пешеходеца на платното за движение. В ПКМАТЕ вещите лица са дали заключение, че в зависимост от момента на възникване на опасността за движението, скоростта на автомобила е била 54 км/ч преди удара и в момента на удара, ако за момент на възникване на опасността се приеме навлизането на пешеходеца на пътното платно и 62 км/ч от момента на навлизане на носения от пешеходеца дървен клон на платното за движение, ако това бъде прието като момент на възникване на опасността. В КМАТЕ от ДП мястото на удара по дължина и по ширина на пътното платно е дадено в широки граници – 2-3 метра в дясно от левия бордюр на платното за движение и на 12.5-16.5 метра след ориентира. ДКМАТЕ вече е работила с точни стойности, като според експертите ударът е настъпил на 2.11 метра от левия край на платното за движение и на 14.60 метра след ориентира. Съгласно заключението на ПКМАТЕ ударът е настъпил на 2.8 метра в дясно от левия край на платното за движение и на 14.4 метра след ориентира. Поради различните изводи на експертите по трите заключения за механизма на удара, за скоростта на движение на процесния автомобил и на пешеходеца, за мястото на настъпване на удара, съдът намери, че следва да даде кредит на доверие на заключението на ПКМАТЕ, тъй като в нея са участвали най-голям брой експерти, тя е съобразила в най-пълна степен всички събрани по делото доказателства и бе защитена най-пълноценно от експертите в съдебно заседание. Вещите лица, работили по тази експертиза, са отговорили в пълнота на всички, поставени им задачи, дали са най-точни отговори, използвали са научни знания за отговорите на поставените въпроси, поради което за съда не възникна съмнение относно правилността на даденото заключение. Не така стои въпросът със заключението на КМАТЕ от ДП и ДКМАТЕ. В първото заключение вещите лица не са изчислили скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия на база изходните данни, с които са разполагали, като мястото на установяване на пешеходеца след удара, изминатия път от превозното средство след удара, пълния спирачен път на МПС, времето за движение на пешеходеца, а са я определили единствено и само на база заявеното от подсъдимия, който е бил разпитан в качеството на свидетел в досъдебното производство. Безкритично вещите лица са приели заявеното от водача на процесното МПС, че се е движил със скорост от 50 км/ч. Не са изчислили и определили точното място на удара по ширина и дължина на пътното платно, а са го определили в широки граници. Приели са напълно погрешно, че е имало съприкосновение между автомобила и тялото на пешеходеца. Всичко това даде основание на съдебния състав да оцени това заключение като необосновано, поради което и съдът не изгради изводите си по фактите върху него. Що се отнася до ДКМАТЕ, в нея вещите лица са определили точно мястото на удара, но въпреки събраните по делото писмени и гласни доказателства, приемат, че по време на произшествието пътното платно е било сухо на база приложените към фотоалбума снимки, пренебрегвайки свидетелските показания за този факт и справката от НИМХ. На следващо място, вещото лице И.Т., който е взел участие и в КМАТЕ, изготвена в досъдебното производство, не успя да даде смислено обяснение, защо в двете експертизи е работено с различен коефициент на сцепление и с различно разстояние, което е изминато от пешеходеца. И тази експертиза е приела, че е налице съприкосновение между автомобила и тялото на пешеходеца, който извод бе категорично и убедително оборен от експертите, изготвили ПКМАТЕ. Посочените недостатъци на това заключение също дадоха на съда основание да не гради изводите си на база посоченото в него, то също бе оценено като некомпетентно изготвено от съдебния състав.

Съгласно заключението на ДПКМАТЕ опасната зона за спиране на автомобила със скорост на движение от около 62 км/ч и при мокра пътна настилка е 54 метра. При тази скорост на движение от момента на появата на клона на пътното платно, автомобилът е отстоял на 47 метра от мястото на удара, т.е. ударът е непредотвратим при скорост на движението от 62 км/ч от момента на навлизане на дървения клон на платното за движение. Според вещите лица подсъдимият не е възприел своевременно клона и пешеходеца, той ги е възприел със закъснение. В случай, че подсъдимият своевременно е възприел навлизането на клона в платното за движение и е предприел спиране при тази скорост на движение, удар пак ще настъпи, но със скорост от около 34 км/ч и в по-задната част на клона, а пешеходецът би бил с 0.5 метра по-напред, като би се получил различен механизъм на удар и различни травматични увреждания. В случай, че подсъдимият бе избрал скорост на движение в рамките на разрешената от 50 км/ч, от момента на навлизане на клона в платното за движение, то би имал възможност да спре преди мястото на удара. Технически причини за настъпване на произшествието, според експертите, са неправилните действия на пешеходеца и движението на подсъдимия със скорост над максимално разрешената от 50 км/ч.

Съдът се довери и на това заключение, защото експертите са дали обстойни отговори на поставените въпроси и са използвали научни знания за отговорите.

По делото е изготвена още една допълнителна повторна комплексна медицинска и автотехническа експертиза /ДПКМАТЕ/, която е изследвала какво е отстоянието на автомобила от мястото на удара от момента, в който клонът е навлязъл на 1 метър на пътното платно. В това експертно заключение е работено с момент на възникване на опасността навлизането на клона на 1 метър в платното за движение. Според експертите в този случай скоростта на движение на автомобила е била от порядъка на около 58 км/ч и ударът между автомобила и задната част на клона е бил непредотвратим с тази скорост на движение. При движение със скорост от 50 км/ч удар отново би настъпил, но със скорост от около 29 км/ч, като механизмът на движение на телата би бил различен от действителния и пешеходецът би бил с около 0.85 метра по-напред. В това експертно заключение вещите лица са работили с време за реакция от 1.4 сек., каквото време за реакция е използвано и в предходните заключения, изготвени от тях. Според вещите лица навлизането на клона на 1 метър в платното за движение е бил достатъчен габарит, за да може да бъде оценен от водача като опасност, като експертизата счита, че направения в това заключение кинематичен анализ е най-вероятния от техническа гледна точка.

Съдебният състав даде кредит на доверие и на това заключение, защото е изготвено от компетентни вещи лица, специалисти в съответните области, дали отговор на всички, поставени им задачи.

Последното експертно заключение, изготвено по делото, е това по ДАТЕ. В това заключение вещите лица са изчислили възможността подсъдимият да спре преди мястото на удара в зависимост от трите варианта на възникване на опасността за движението, които са били обсъдени по делото и при три времена за реакция – 1 сек., 1.2 сек. и 1.4 сек. Според това заключение при стъпване на пешеходеца на платното за движение и при скорост от 50 км/ч водачът не може да предотврати настъпването на удара и при трите времена за реакция. При навлизане на клона на платното за движение, ударът е предотвратим при скорост на движение с 50 км/ч и при трите времена за реакция, но е непредотвратим при действителната скорост на движение от 62 км/ч и при трите времена за реакция. При навлизане на клона на 1 метър в платното за движение, при скорост на движение с 50 км/ч и време за реакция от 1 сек. ударът е предотвратим, но е непредотвратим при останалите две времена за реакция.

Съдът даде вяра и на това заключение, защото е отговорило на всички въпроси пълно и изчерпателно, изготвено е от компетентни вещи лица и не възникват съмнения в неговата правилност.

Съдебният състав кредитира изцяло и всички писмени доказателства, прочетени и приобщени по реда на чл.283 НПК, доколкото същите са изготвени по предвидения в НПК ред и отразените в тях факти не са в противоречие с останалия доказателствен материал, а го допълват.

Всички посочени доказателства, обсъдени поотделно и в своята съвкупност, по един категоричен начин позволиха на съда да приеме описаната по-горе фактическа обстановка, въз основа на която съдебният състав изгради изводите си относно приложимото право.

 

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че с деянието си подсъдимият В.Л.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.343, ал.1, б."в" вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

От обективна страна – на 21.05.2016г., около 15.40 часа, в гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Хонда“, модел „Легенд“ с рег.№ СВ ******по бул.“Възкресение“, движейки се в крайна лява лента, с посока на движение от бул.“Вардар“ към бул.“Константин Величков“, след кръстовището с ул.“Освобождение“, нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 21. (1) от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта, категория „В“ в населено място 50 км/ч.“, като се движел със скорост от 62 км/ч. при разрешена 50 км/ч., и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца А. А.К., починал на 21.05.2016г. в 20.30ч.

Движението на подсъдимия е било в нарушение на правилата за движение, установени в чл.21, ал.1  от ЗДвП и това нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие и причинения резултат - фатален изход за пострадалия А. А.К..

От момента, в който носеният от пострадалия дървен клон е навлязъл в платното за движение, същият вече е представлявал опасност за движението. Законът не прави разлика между обектите, които могат да навлязат на платното за движение и да създадат опасност за движението, опасност за движението може да бъде както всеки предмет, чието място не е на платното за движение, така и пешеходец, който се озовава на пътното платно. В конкретния случай пешеходецът К. е пренасял дървен клон с дължина 4.5 метра и дебелина 10 см. Предната част на дървения клон е стърчала на 1.80 метра пред пешеходеца. Когато тази част от клона е навлязла на пътното платно, пешеходецът се е намирал на 1.80 метра преди платното за движение, върху тротоара. В този момент както частта от дървения клон, която е навлязла на пътното платно, така и пешеходецът са били видими за водача на процесния автомобил. Намиращите се преди пешеходната пътека метални ограждения не са препятствали видимостта на подсъдимия, защото клонът е навлязъл в пътното платно в частта на пешеходната пътека, където няма ограждения, а пешеходецът е по-висок от височината на металната ограда, която е с височина 1.20 метра. Както в съдебно заседание, така и в заключението на първата ДПКМАТЕ, вещите лица посочват, че подсъдимият е имал техническа възможност в този момент да забележи както клона, навлязъл в платното за движение, така и носещия го пешеходец и в този момент, ако се е движел с максимално позволената скорост от 50 км/ч за този пътен участък, и ако е предприел аварийно спиране, е могъл да спре преди мястото на удара. Трябва да се отбележи, че това са били движещи се обекти, а според експертите човек много по-лесно забелязва обекти, които са в движение, отколкото статични обекти. В този момент автомобилът, управляван от подсъдимия М., е отстоял на 47 метра от мястото на удара и подсъдимият е имал техническа възможност да възприеме появилото се препятствие на пътното платно. В този момент той се е движел с по-висока от максимално допустимата скорост за този пътен участък – с 62 км/ч и не е могъл с тази скорост на движение да спре преди мястото на удара. В съдебно заседание от 12.10.2021г. експертите заявяват, че пешеходецът е бил видим за подсъдимия преди да навлезе в платното за движение, още при движението му по тротоара. Доколкото свидетелят Х. сочи в показанията си, че пострадалият, идвайки от насрещното платно, е продължил движението си без да спира, следва да се приеме, че той е давал индиции с цялото си поведение, че няма да спре на светофарната уредба, въпреки забранителния сигнал на светофара и е сторил именно това. Подсъдимият е имал възможност да отчете пострадалия като опасност още при движението му върху тротоара, но ако се приеме, че забелязвайки го в този момент, е предположил, че въпреки цялостното му движение ще спре на светофара заради червения сигнал за пешеходците, който забранява преминаването им, то в момента, в който носеният от пешеходеца предмет е навлязъл в платното за движение, това вече е бил сигурен знак, че пострадалият няма да преустанови движението си, а напротив, ще продължи да се движи и ще предприеме пресичане на пътното платно. Частта от клона, която първо е навлязла в платното за движение, вече е представлявала препятствие на пътното платно, тя е била опасност за движението и ЗДвП в тези случаи повелява, че водачите са длъжни да намалят скоростта си и при необходимост да спрат. Подсъдимият М. в този момент нито е намалил скоростта си на движение, нито е предприел спиране на автомобила, защото не е възприел навлезлия на пътното платно дървен клон, той е възприел пешеходеца и клона, от момента, в който пешеходецът вече е бил навлязъл на пътното платно, но в този момент не е имал техническа възможност да предотврати удара със задния край на дървения клон със скоростта, с която се е движел от 62 км/ч. Той не е имал техническа възможност да предотврати удара от този момент и при скорост на движение от 50 км/ч. За правилното решаване на делото не е от значение в кой момент подсъдимият реално е възприел опасността за движението, а от кой момент е имал техническа възможност да я възприеме, защото водачите са длъжни непрекъснато да наблюдават пътното платно и случващото се около него. От момента, в който подсъдимият е имал обективна възможност да съзре опасността, той е имал и задължение да я възприеме. Според вещите лица подсъдимият е имал възможност да забележи пешеходеца още в момента, в който се е движел по тротоара с посока пешеходната пътека, но ако се приеме, че подсъдимият не би могъл да предвиди неправомерно поведение от страна на пострадалия, то първият възможен момент на възникване на опасността за движението е момента на навлизане на предната част на дървения клон в платното за движение. Тогава подсъдимият е имал техническа възможност да възприеме клона като препятствие, респ. като опасност за движението, също така е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако се е движел със скорост от 50 км/ч, каквато е била максимално разрешената скорост в района при положение, че предприеме аварийно спиране от този момент.

Основният спорен въпрос по делото е – от кой момент е възникнала опасността за движението? В хода на съдебното следствие бяха изследвани три възможни момента на възникване на опасността – от момента, в който пешеходецът е стъпил на платното за движение, от момента, в който дървеният клон е навлязъл на пътното платно и от момента, когато клонът е навлязъл на 1 метър в платното за движение. Съдебният състав прие, че момента, в който е възникнала опасността за движението е този, в който клонът, носен от пешеходеца, е навлязъл с предната си част в пътното платно, защото в този момент той вече е представлявал опасност за движението, представлявал е препятствие на пътното платно, с което водачите са били длъжни да се съобразят, да намалят скоростта си на движение и при необходимост да спрат. В момента, в който клонът е навлязъл в платното за движение вече е било ясно и това, че пешеходецът няма да се съобрази със забранителния сигнал на светофарната уредба и че ще пресече пътното платно. Ако в един предходен момент, въпреки движението на пострадалия по тротоара без да спира и без да се забавя, е можело участниците в движението да предполагат, че той все пак ще спре на светофара заради червения сигнал за неговата посока на движение, то вече в този момент е било пределно ясно, че той ще пресече и не е имало място за каквито и да било други предположения. По този причина съдебният състав счете, че опасността за движението в конкретния случай е възникнала при навлизането на клона в пътното платно. Съдебният състав не се съгласи с изложеното от вещите лица при изслушването на втората ДПКМАТЕ, че когато клонът е навлязъл на 1 метър в платното за движение, тогава вече е бил най-обективно възможен за възприемане, защото при изслушване на първата ДПКМАТЕ, те посочиха, че подсъдимият е имал техническа възможност да възприеме клона и пешеходеца от момента, когато клонът е навлязъл в пътното платно, а и такъв отговор са дали на една от поставените задачи в това заключение. Нещо повече, в съдебно заседание заявиха, че пешеходецът е бил видим в един още по-ранен момент, когато се е движел към пешеходната пътека. Както бе посочено вече по-горе, законът приема, че всеки обект, навлязъл в платното за движение, когато мястото му не е там, представлява препятствие и опасност за движението и тогава се поставя изискване пред водачите да намалят скоростта си, а при необходимост и да спрат. Щом подсъдимият е имал техническа възможност да възприеме клона при навлизането му в лентата за движение, той е бил длъжен да стори това, имал е от този момент и задължение да намали скоростта си, а при необходимост и да спре, но не е сторил това. Необходимо е още да се посочи, че във всички експертни заключения, кредитирани от съда, вещите лица са работили с най-благоприятните за водача данни – мокро пътно платно, време за реакция от 1.4 сек., което е възможно най-високото време за реакция, използвано при движение нощно време, при излизане на пешеходец или лек автомобил от невидима зона, при движение в извънградски условия, когато няма на около обекти, които да могат да създадат опасност за движението. В случая подсъдимият се е движел в светлата част на деня, по оживен булевард, в градски условия, приближавал е пешеходна пътека, намираща се в близост до спирка на градски транспорт, т.е. той е трябвало да се движи с повишено внимание, защото в градска среда, близо до трамвайна спирка и пешеходна пътека, винаги има в близост обекти, които могат да създадат опасност за движението, още повече, че в гр. София не е необичайно пешеходците да нарушават правилата за движение и да преминават на червен сигнал на светофарната уредба, даже това е често срещано поведение. Дори свидетелят П. заявява в съдебно заседание, че често пресича на червен сигнал. В този случай, макар подсъдимият да не е бил в условия, при които се приема най-високото време за реакция, вещите лица са работили с това време за реакция в негова полза и въпреки това изводите са, че подсъдимият е могъл да спре преди мястото на удара от момента, в който клонът е навлязъл в пътното платно и при движение със скорост от 50 км/ч. Според ДАТЕ при скорост на движение с 50 км/ч и момент на опасност навлизането на клона на 1 метър в пътното платно, време за реакция 1 сек., ударът със задната част на клона е предотвратим. Въпреки този извод на експертите и въпреки че във всички експертни заключения при различните моменти на опасност те са работили с най-високото време за реакция, макар и според съда подсъдимият да не се е намирал в такива условия, при които следва да се приеме време за реакция 1.4 сек., но доколкото съдът не разполага с експертни знания, съдебният състав намери, че следва да се довери на експертните изводи. Дори и при това най-високо време за реакция подсъдимият М. е бил в състояние да спре преди мястото на удара, ако се бе движил с максимално разрешената скорост за движение от момента, в който клонът е навлязъл в лентата му за движение. На още по-голямо основание е могъл да спре и при по-малко време за реакция от този момент, както се сочи в ДАТЕ, включително и от момента на навлизане на клона на 1 метър в пътното платно.

С оглед на гореизложеното, несподелими са доводите на защитата, че опасността е възникнала от момента, в който клонът е навлязъл на 1 метър в платното за движение. Съдът прие, че опасността за движението е възникнала в по-ранен момент, а именно, когато клонът се е появил на пътното платно, защото от този момент вече е имало препятствие в лентата за движение на подсъдимия и той е имал възможност да възприеме това препятствие, имал е възможност и да спре преди мястото на удара, ако се е движел с максимално разрешената за този пътен участък скорост от 50 км/ч. Подсъдимият обаче се е движел с превишена скорост от 62 км/ч, не е възприел навлизането на клона на пътното платно своевременно и не е предприел спиране с оглед появилата се опасност за движението.

Установи се от свидетелските показания и от обясненията на подсъдимия, че действително пешеходецът е нарушил с поведението си правилата на чл.113, ал.1, т.3 от ЗДвП /в редакцията му към 21.05.2016г. – датата на деянието/ - не е спазил светлинния сигнал на светофара, който в този момент е забранявал пресичането на пешеходци, поради което съдебният състав прие, че е налице съпричиняване на резултата от поведението на пострадалия, което обстоятелство съобрази при отмерване на наказанието, което наложи на подсъдимия.

Следва да се отбележи още, че употребата на алкохол от пострадалия, както и наличието на веществото мемантин в урината на трупа са без значение за крайните изводи на съда, защото законът не забранява употребата на алкохол от пешеходците. Причината, поради която пешеходецът е предприел неправомерното пресичане на пътното платно е ирелеванта за предмета на доказване по делото. Дали той е пресякъл на червен сигнал на светофара под влиянието на алкохол или под влияние на веществото мемантин, съчетано с употребата на алкохол, няма никакво значение за изводите за виновно поведение от страна на подсъдимия. И това е така, защото без всякакво значение е по каква причина пешеходецът грубо е нарушил правилата за движение, пресичайки на забранителен сигнал на светофара. Единствено значение има обстоятелството, че подсъдимият е имал техническа възможност да забележи както навлизането на клона на пътното платно, така и носещия го пешеходец и от този момент той е могъл да спре, ако се е движел със скорост от 50 км/ч. Щом като има нарушено правило за движение от страна на подсъдимия и това нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, то и подсъдимият следва да бъде признат за виновен по повдигнато му обвинение, че нарушавайки конкретното правило за движение, е причинил по непредпазливост смъртта на пострадалия.

От субективна страна – деянието е извършено виновно, при форма на вината непредпазливост – подсъдимият В.Л.М. не е искал и не е предвиждал настъпването на престъпния резултат, но е могъл и е бил длъжен да го предвиди. Подсъдимият е бил нормативно задължен от цитирания текст на ЗДвП, да извърши редица действия при управлението на автомобила, които биха довели до избягване на инцидента, но не го е сторил. Подсъдимият е бил задължен да се движи с максимално предвидената в закона скорост за съответния пътен участък от 50 км/ч, но вместо това е управлявал автомобила си, движейки се с превишена скорост от 62 км/ч, могъл е и е бил длъжен да възприеме възникналата опасност за движението – навлезлия на пътното платно дървен клон, могъл е и е бил длъжен да предприеме аварийно спиране от момента, в който е възникнала опасността за движението, но не е сторил и това. Подсъдимият е възприел клона и пешеходеца в доста по-късен момент, когато и пешеходецът е навлязъл на пътното платно и това, съчетано с движението му с превишена скорост, както и непредприемането на спиране, е довело до настъпване на произшествието. Несвоевременното възприемане на клона и пешеходеца не се дължи на намалена или ограничена видимост, а на невнимание от страна на подсъдимия М. по отношение на случващото се в страни от него и в близост до пътното платно. Доколкото по делото бе установено, че управлявайки автомобила с превишена скорост от 62 км/ч, от момента, в който дървеният клон е навлязъл на платното за движение, подсъдимият е имал техническа възможност да възприеме клона и носещия го пешеходец, но не е имал възможност да спре преди мястото на удара, а е имал такава възможност, ако се бе движил с максимално разрешената скорост от 50 км/ч, за него са възникнали напълно предвидими общественоопасни последици, които са били предотвратими при своевременно възприемане навлизането на клона на пътното платно и движение с максимално позволената от закона скорост, която да му позволи да спре, за да избегне появилото се на пътя препятствие, каквото е представлявал клонът и носещия го пешеходец, което подсъдимият не е сторил. Установи се от доказателствата по делото, че подсъдимият е управлявал превозното средство с превишена скорост от 62 км/ч, при максимално разрешена за процесния пътен участък от 50 км/ч, с което е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП и това нарушение е в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, защото тази скорост на движение не му е позволявала да спре преди да достигне мястото на съприкосновение със задната част на пренасяния от пешеходеца клон. Това е така, тъй като при скорост на движение от 62 км/ч, опасната зона за спиране на автомобила при наличната мокра пътна настилка е около 54 метра, като в момента на навлизане на предната част на клона на пътното платно, същият е бил обективно видим за подсъдимия, който е отстоял на 47 метра преди мястото на удара, т.е. М. е могъл да възприеме появилото се на пътното платно препятствие, но не е могъл да спре преди да достигне мястото на съприкосновение със задната част на клона, защото опасната му зона за спиране с тази скорост на движение е по-голяма от разстоянието, на което се е намирал автомобила в този момент. Той е могъл да спре от този момент, ако се е движел със скорост от 50 км/ч, която е била максимално позволената за този участък на пътя.

По изложените съображения съдът намери, че подсъдимият е нарушил именно чл.21, ал.1 от ЗДвП, управлявал е автомобила с превишена скорост и това нарушение е причината да настъпи предвидения в чл.343, ал.3, б.“в“ от НК, резултат – смъртта на пострадалия.

 

По вида и размера на наказанието:

За извършеното по непредпазливост престъпление по чл.343, ал.1, б."в", вр. чл. 342, ал.1, пр.3 НК, законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от две до шест години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че са налице предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК и наказанието “лишаване от свобода” следва да бъде определено под предвидения в закона минимум, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, с оглед на което и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко на извършеното деяние. Като смекчаващо отговорността обстоятелство, на първо място, съдът отчете поведението на пешеходеца, който има огромен принос за настъпване на съставомерния резултат. Пострадалият е нарушил нормата на чл.113, ал.1, т.3 от ЗДвП /в редакцията му към 21.05.2016г. – датата на деянието/ - неправомерно е предприел пресичане на червен забранителен сигнал на светофарната уредба. На следващо място, като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, семейното му положение – живее на съпружески начала, трудово е ангажиран, полага грижи за семейството си, липсата на административни нарушения по закона за ЗДвП, които да са в близък времеви период до датата на деянието. Налице е едно административно нарушение на ЗДвП от 2008г., което сочи, че след това подсъдимият е съобразявал поведението си с установените в закона правила за движение по пътищата, поради което това нарушение не бе отчетено от съда като отегчаващо отговорността му обстоятелство, а и същото е достатъчно отдалечено във времето преди датата на деянието.

Доколкото са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и нито  едно отегчаващо, и доколкото пострадалият значително е допринесъл с поведението си за настъпването на предвидения в наказателния закон престъпен резултат, съдът намери, че са налице всички основания да бъде приложен чл.55 от НК.

При определяне на размера на наказанието „лишаване от свобода” за деянието, съдът отчете, че са налице значителни на брой смекчаващи отговорността обстоятелства и нито едно отегчаващо, а също и че пострадалият със собствените си противоправни действия в огромна степен е спомогнал да настъпи предвидения в закона съставомерен резултат, поради което намери, че наказанието „лишаване от свобода“ следва да се отмери доста под минималния размер на предвиденото в закона наказание за това престъпление. Като съобрази и целите на наказанието,  визирани в чл.36 от НК, съдът намери, че наказание от 1 година лишаване от свобода ще е достатъчно да бъде превъзпитан осъдения към спазване на правилата и законите в страната, като същевременно с наказание в този размер ще бъде постигната и превенция по отношение останалите членове на обществото.

Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното наказание „лишаване от свобода” е под три години, като съдът намира, че поправянето на подсъдимия не налага ефективно изтърпяване на това наказание, като целите по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати чрез отлагане на изтърпяването за изпитателен срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила. Такова становище по отношение ефективно изтърпяване на наказанието изложиха както частното, така и държавното обвинение.

На основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът задължително следва да наложи на подсъдимия М. и кумулативно предвиденото в НК наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство”. Като съобрази посочените смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, неправомерното поведение на пешеходеца, допринесло за настъпване на тежкия резултат от деянието, а също и разпространеността на този вид деяния, намери, че лишаването от правоуправление следва да бъде за срок еднакъв със срока на наказанието „лишаване от свобода“. По тези съображения отмери лишаването от права по  чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, за срок от 1 година.

 

По разноските:

Съдът, съобразно изхода от делото и предвиденото в чл.189, ал.3, и чл.190, ал.2 НПК, осъди подсъдимия В.Л.М. да заплати по сметка на СДВР – сумата от 1560.30 лв., представляваща направените в досъдебното производство разноски, да заплати по сметка на СГС – сумата от 12 932.00 лв., представляваща сторените в съдебното производство разноски, както и сумата от по 5 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

 

                               СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: