Определение по дело №5321/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 45000
Дата: 15 декември 2023 г. (в сила от 15 декември 2023 г.)
Съдия: Десислава Иванова Тодорова
Дело: 20231110105321
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45000
гр. София, 15.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110105321 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на ищеца, с която претендира решението, постановено по
делото, да бъде изменено като присъдените в исковото производство съдебни разноски в
полза на ответната страна, респ. процесуален представител, бъдат намалени до размер от
200,00 лева, а по отношение на разноските за заповедно производство да не бъдат
присъждани. Излагат се подробни аргументи.
По реда на чл. 248 от ГПК са постъпили молби от процесуалните представители на
ответника в заповедното и исково производство, съответно адв. К Б, адв. Н. И.. Поддържат
искане решението да бъде изменено като бъдат присъдено адвокатско възнаграждение в
пълен размер, съобразно на отхвърлена част, а именно: за заповедното производство –
1200,00 лева, и за исковото производство – 2000,00 лева. Адвокатът навежда оплаквания за
неправилно определяне на възнаграждението му по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА с довод, че
пресъдено в по-нисък размер, който не съответства на предявените искове.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК всяка страна оспорва искането.
Съдът, като взе предвид изложените доводи, доказателствата по делото и закона,
приема следното:
Молбите, подадени в предвидения по чл. 248, ал. 1 ГПК с представен списък по чл. 80
от ГПК са допустими. Разгледани по същество молбите са неоснователни.
С Решение №14180/21.08.2023 г. по гр.дело №5321/2023 г. по описа на СРС съдът е
отхвърлил предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД искове и осъдил ищеца
да заплати на адвокат Н. И., процесуален представител на ответника, сумата 422,62 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по гр.
5321/2023г. по описа на СРС; както и осъден да заплати на адвокат К Б сумата 200,00 лева –
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по ч. гр. дело 53868/2022г. по описа на
СРС.
Съдът не констатира обстоятелства, които да налагат ревизиране на преценката,
обективирана в мотивите на съдебното решение по отношение отговорността на страните за
съдебните разноски. Изложените от ищеца възражения не съответстват на закона, доколкото
възнаграждението на юрисконсулт се определя по реда на Наредбата за предоставяне на
правна помощ, а тази на адвокат по Наредба №1/09.06.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, със специфика на случая, че се касае до договор за правна
защита, сключен по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, в който в изключителна дискреция на Съда е
да определи дължимото възнаграждение за предоставената правна помощ. Длъжникът има
1
право да му се възстановят сторените съдебни разноски за заповедното производство, както
заявителят има право и за исково, и за заповедно производство, а противното противоречи
на принципа на равнопоставеност на страните. Обемът на отговорността за съдебните
разноски е различен. Ето защо подадената от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД молба
по 248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.
По отношение претенцията за възнаграждение в размер на 1200,00 лева, която се
мотивира с твърдението, че така предявената сума представлява защита по всеки отделен
иск по отделно, съдът приема, че правна помощ не е реализирана в този аспект, доколкото в
подаденото от процесуалния представител на длъжника възражение, по готов образец, е
направено твърдение за недължимост на вземането, с което се изчерпва дължимата защита
срещу заповедта за изпълнение и всички удостоверени в нея парични вземания. Поради това
разноски на длъжника се дължат, но в хипотезата на чл. 6, т. 5 от НМРАВ. По отношение
изложените от адв. И. възражения, съдът не намира основание да пресъди възнаграждение
на адвоката в размер по-голям определеното. Следва да се отбележи, че договорът за правна
помощ по своята същност представлява вид на договора за поръчка по смисъла на чл. 280 и
сл. от ЗЗД. С договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на
доверителя възложените му от последния действия. Договорът е неформален, а писмената
форма е за доказване. Доверителят е длъжен да заплати, възнаграждение, ако е уговорено,
след изпълнението на възложената работа и отчитането й, съгласно чл.286 от ЗЗД. В този
смисъл и чл. 36, ал. 1 от Закон за адвокатурата, регламентиращ правото на адвоката на
възнаграждение за положения труд, респективно за извършена дейност и/или за постигнат
резултат. Съдът счита, че няма основание да се прилага различен подход при анализ и
преценка за основанието/предмета/ на договора за правна защита при оказана възмездна или
при оказана безвъзмездна правна помощ. В двата случая от предметното съдържание на
договора трябва ясно и недвусмислено да се посочат страните и предметът на договора,
включително в коя хипотеза на чл. 38, ал. 1 от ЗА се предоставя правна помощ и за кои
искове. В конкретния случай подобна диференцияция няма, поради което съдът намира, че
не може да се определя възнаграждението по чл. 2, ал. 5 от ЗА, както адвоката настоява,
поради което молбата му е неоснователна. За пълнота следва да се отчетат разясненията
дадени по правилното приложение на закона с Определение №10691/13.09.2023 г. по в. ч.
гр. д. №9456/2023 г. по описа на СГС за това, че при упражняване на правомощието си по
чл. 38, ал. 2 от ЗА съдът трябва определи възнаграждението по начин разноската да е
разумна и да не противоречи на добрите нрави, с оглед защитавания материален интерес, и
накърняване принципа за недопускане неоснователно обогатяване. Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Moлба вх. № 247343/05.09.2023 г. по описа на СРС с
правно основание чл. 248 от ГПК на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Moлба вх. № 255893/15.09.2023 г. по описа на СРС с
правно основание чл. 248 от ГПК на адв. К Б.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Moлба вх. № 2255903/15.09.2023 г. по описа на СРС с
правно основание чл. 248 от ГПК на адв. Н. И..
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2