Присъда по дело №495/2021 на Районен съд - Враца

Мотиви към Присъда № 11 от 15.03.2022 г., постановена по н.о.х.д. №
495 по описа за 2021 г. на Районен съд - Враца:
Срещу подсъдимия П. Ц. В. е повдигнато обвинение за това, че на
07.11.2019 г. в гр.Враца, в заведение „****“, с цел да набави за себе си
имотна облага, е възбудил заблуждение у П. В. Й., че ще замине на 08.11.2019
г. за гр.Стокхолм, Кралство Швеция, където от паркинг да натовари на МПС
с платформа два броя леки автомобила, собственост на П.Й. - Ситроен
Берлинго и Фолксваген Туран и ще ги достави в гр.Враца, в двора на
„Агромашина“ срещу заплащане на цена за услугата в размер на 1600 евро на
стойност 3120. 00 лева, и с това е причинил имотна вреда на П. В. Й. в размер
на 3120.00 лева, – престъпление по чл.209, ал.1 от Наказателния кодекс.
В производството по делото е предявен от П. В. Й. против подсъдимия
П.В. граждански иск за сумата от 3120.00 лева, представляващ обезщетение
за претърпени от него имуществени вреди, вследствие извършеното
престъпление по чл.209, ал.1 НК, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума от датата на деянието до окончателното изплащане.
Съдът намери предявеният граждански иск за допустим и навременно
предявен и го прие на основание чл.84, ал.1 от Наказателно-процесуалния
кодекс за разглеждане в настоящия наказателен процес и конституира
пострадалото лице като граждански ищец и частен обвинител в процеса.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е
възведено в обвинителния акт, намира същото за доказано по несъмнен и
категоричен начин, пледира за постановяване на осъдителна присъда и
наказание в размер около средния, предвиден за престъплението, с прилагане
на чл.66, ал.1 НК.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител – адв.Г.З.
пледира за постановяване на осъдителна присъда, уважаване на предявения
граждански иск, ведно със законната лихва и претендира разноски по делото.
Договорният защитник на подсъдимия – адвокат Д.Х. намира
обвинението за недоказано от обективна и субективна страна. Пледира за
постановяване на оправдателна присъда, поради липса на доказателства, че
пострадалият Й. е предал на подсъдимия В. сумата от 3120.00 лева, поради
което не е налице имотна вреда и съответно състав на престъплението измама
по смисъла на чл.209, ал.1 от НК. Атернативно моли за налагане на наказание
в минимален размер с постановяване на условно осъждане по смисъла на
чл.66, ал.1 НК.
Подсъдимият П. Ц. В., роден на **** в гр.Враца, адрес: гр.Враца,
**********, българин, български гражданин, средно образование, неженен,
неосъждан, ЕГН ********** в правото на лична защита заявява, че не е
вземал пари от пострадалия, а са имали само уговорка да достави два
автомобила от Кралство Швеция. В последната си дума заявява, че е невинен
и моли да бъде оправдан.
При проведеното наказателно разследване и след използване на
допустимите процесуални способи и средства за събиране и проверка на
доказателства е установена следната фактическата обстановка:
През месец октомври 2019 година гражданският ищец и частен обвинител П.Й.
посетил Кралство Швеция, откъдето закупил два автомобила - „Ситроен Берлинго” и
„Фолксваген Туран”. Процесните автомобили, пострадалият оставил на частен паркинг в
гр.Стокхолм, като условието било до 20 дни същите да бъдат изведени от този паркинг. Ето
защо, след прибирането му в РБългария, св.Й. потърсил превоз, като търсел фирма или
1

човек с платформа, който се занимава с докарване на коли от чужбина. Същият споделил
това със свидетеля С.С., който от своя страна го уведомил, че подс.П.В. се занимава с такава
дейност и му казал телефонния номер на последния. Подсъдимият П. Ц. В. се занимавал с
превозване с платформа на коли от чужбина, предимно от Швейцария. Св.Й. осъществил
контакт по телефона с подс.В., като му обяснил, за какво го търси и му казал къде се
намират автомобилите. В хода на разговора двамата се уговорили да се срещнат на
07.11.2019 г. в заведение „****“, находящо се в гр.Враца, ул.Околчица №2. На 07.11.2019 г.
св.Й. отишъл в посоченото заведение, където го очаквал подсъдимият. Последният седял на
една маса заедно със св.Ц.Д., когото св.Й. познавал. Масата, на която седял подсъдимият
била дълга и висока, като св.Д. седял в единия край, а подс. В. - в другия. След като влязъл
в заведението и седнал на масата на подсъдимия, св.Й. започнал разговор с него относно
докарването на колите от Кралство Швеция до гр.Враца, в двора на база Агромашини.
Подсъдимият В. се съгласил да извърши превоза, като заявил на св.Й., че може да тръгне на
път още на следващия ден. Подсъдимият поискал за превоза да му бъде заплатено
предварително, като определил сумата от 1600.00 евро, като същата включвала разноските
по пътуването, такси за ферибот и печалба за подсъдимия. Тъй като трябвало автомобилите
да бъдат изведени от паркинга, на който били оставени възможно най-бързо, св.Й. не се
пазарил и се съгласил с предложената цена. Св.Й. поискал да поясни на подсъдимия
маршрута, пътните такси и таксите за ферибот, като му предложил и да му резервира място
на ферибота, но подс.В. му заявил, че не се нуждае от такава помощ, защото е
професионалист. Тъй като пострадалият носел в себе си български левове, подсъдимият
пресметнал с телефона си, че равностойността на поисканите от него 1600.00 евро за
услугата, възлизала на 3120.00 лева., св.Й. дал на подсъдимия още докато били в
заведението сумата от 3120. 00 лева, като първоначално му подал 3000.00 лева, които подс.
В. преброил под масата, а след това пострадалият му подал и останалите 120.00 лева.
На следващия ден - 08.11.2019 г. гр.ищец потърсил по телефона подс.В., за да се
увери, че е тръгнал съобразно уговорката между тях, но последният му казал, че чака негови
познати да му предоставят друга платформа и тогава ще тръгне. На 09.11.2019 г. св.Й.
отново позвънил на подсъдимия, но последният не си вдигнал телефона, като следващите
дни също не вдигал телефона. Св.Й., притеснен от този факт започнал да го търси чрез
техни общи познати, като по този начин открил адреса на подсъдимия в град Враца.
Съпругата на пострадалия - св.И.Й. посетила адреса на подс.В., където разговаряла лично
със св.А.И., с която подсъдимият живеел на семейни начала. Последната се учудила и казала
на св.Й., че В. пътува предимно до Швейцария. Казала й още, че е е заминал на път, но няма
връзка с него и не знае къде точно се намира.
Няколко дни по-късно подс.В. отговорил на позвъняването на св.Й. и го уведомил,
че е на път и се намира в РСърбия. Св.Й. се учудил, тъй като по-краткият път минавал през
РРумъния, но подсъдимият заявил, че той сам си преценява маршрута и му затворил
телефона. През следващите дни пострадалият правел неуспешни опити да се свърже с
подсъдимия по телефона, поради което започнал да го търси чрез общи познати, за да
разбере къде точно се намира последния. Няколко дни по-късно св.Й. се свързал с подс.В.,
който му заявил, че е на германската граница, откъдето го го връщат в Австрия, заради дело.
След като разбрал това обстоятелство, св.Й. ангажирал друга фирма, която му доставила
автомобилите от Кралство Швеция до РБългария, за което заплатил определена цена.
Връщайки се към РБългария подсъдимият разговарял с пострадалия Й. по телефона
и му казал, че ще му върне парите, след като се прибере, като казал още на пострадалия да
внимава да не го ядоса, защото в противен случай няма да му върне парите.
Гореустановената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
2

гласни и писмени доказателства, като гласните доказателства са събрани посредством
разпита на свидетелите П.Й., С.С., Ц.Д., П.К. П.Н., А.И., И.Й., В.Г. и С.Т..
От показанията на пострадалия свидетел П.Й. се установява последователно цялата
хронология на събитията – свързването му с подс.В.; наличието на уговорка между тях и
обещанието на подс.В. да достави автомобилите от гр.Стокхолм, Кралство Швеция до
гр.Враца, Р България, в двора на Агромашини; предоставянето на паричните средства на
подсъдимия лично, в размер на 3120.00 лева; присъствието на св.Д. и на подс.В. в
заведението „****“; последващото поведение на подс.В., а именно липсата на отговор на
обажданията и съобщенията на пострадалия; срещата на св.Й. – съпруга на пострадалия със
св.И.- съжителстваща с подсъдимия; липсата на доставка на автомобилите и невръщането на
взетата предварително сума от 3120.00 лева от подсъдимия. Св.Й. установява също, че
подс.В. не тръгнал съобразно уговорката още на следвашия ден, че отказал помощ с
резервирането на място на ферибота от РПолша за Кралство Швеция с оправданието, че е
професионалист и невръщането на паричните средства след завръщането му в България без
да е доставил автомобилите - Ситроен Берлинго и Фолксваген Туран в двора на
„Агромашина“, гр.Враца, които гр.ищец бил закупил и оставил на частен паркинг в
гр.Стокхолм.
Свидетелят Ивелина Йорданова – съпруга на частния обвинител Й. също установява с
показанията си гореописаните факти, както и неуспешните опити да се свържат с
подсъдимия след заминаването му извън страната. Свидетелят Й. установява с дадените в
хода на съдебното следствие показания и с прочетените такива от ДП факта на
предоставянето на подс.В. на сумата от 3120. 00 лева преди последният да отпътува, както и
недокарването на автомобилите от страна на подсъдимия и невръщането на взетата от него
сума. Св.Й. установява с показанията си още, че се е срещнала със св. А.И., при което
последната заявила, че В. пътува предимно до Швейцария и че нямал никакво намерение
на стига до Швеция, тъй като не му е изгодно, както и че дадената от тях сума съвсем
нямало да стигне за това пътуване, тъй като е проверила таксите за ферибот и същите били
много скъпи. Св.Й. заявява, че освен тя и съпругът – гр.ищец, са се опитвали да се свържат
с подс.В. и други техни общи познати от гр.Враца във връзка с това пътуване, тъй като били
притеснени от сроковете, в които трябвало да изкарат автомобилите от паркинга в
гр.Стокхолм.
Съдът кредитира изцяло показанията на горецитираните свидетели П.Й. и И.Й., тъй
като намира същите за последователни, логични, правдиви и кореспондиращи един спрямо
друг и спрямо останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства.
Свидетелят С.С. установява с показанията си, че именно той е свързал пострадалия с
подсъдимия за извършване на исканата от него услуга – доставка на автомобили от чужбина,
както и обстоятелството, че пострадалият му е споделил, че е заплатил поисканата от
подсъдимия сума предварително. Установява с показанията си още, че само веднъж е
разговарял с подс.В., преди да тръгне на път, когато все още оправял платформата си, а след
това правили само неуспешни опити да се свържат с него по телеофон. Установява, че
пострадалият Й. е бил силно притеснен относно докарването на автомобилите в срок. Св.С.
заявява, че също се е възползвал преди време от услугите на подсъдимия относно докарване
на автомобил, за което не е имало проблем. Свидетелят установява с показанията си, че от
пострадалия е узнал за обстоятелството, че подсъдимият В. не му е докарал автомобилите,
съгласно уговорката между тях и не му е върнал парите след пристигането му в Р България.
3

Показанията на св.С. съдът намира за правдиви и последователни, поради което ги
кредитира.
Показанията на свидетеля Ц.Д., дадени в хода на съдебното следствие и прочетените
такива от ДП установяват, че същият действително е присъствал в заведението „****“,
когато са се срещнали подсдъдимия и пострадалия. Същият заявява, че често посещава това
заведение и познава подсъдимия, като въпросният ден са седели на една маса - висока и
дълга, тип «щъркел», но подс.В. бил в другия край на масата и разговарял с някакъв човек.
Съобщава още, че това заведение се посещава предимно от търговци на автомобили и
авточасти, както и че там често се случва да се разменят пари. Свидетелят Д. установява, че
не е чувал за какво си говорят подс.В. и св.Й. и не е имал за цел да ги наблюдава какво
правят.
Показанията на свидетеля Цв.Д. кореспондират с показанията на св.П.Й., същите са
лочигни и правдиви, поради което съдът ги кредитира.
Свидетелските показания на св.А.И.-съжителстваща с подс.В., дадени в хода на
съдебното следствие и прочетените такива от ДП установяват, че същата по поръчка на
подсъдимия е проверявала фериботните такси от Р Полша до Кралство Швеция и го
уведомила за такива около 600.00 евро, при което последният заявил, че това са много
високи цени и нямал сметка да ходи до там; установяват още, че съпругата на пострадалия е
идвала притеснена до дома им и двете разговаряли за пътуване на П.В. до Швеция, като
св.И. учудена я уверила, че същият пътува предимно до Швейцария. Св.И. твърди, че не са
разговаряли със св.Й. за конкретни автомобили и цени, но от разговора останала с
впечатление, че съпругът е трябвало да им докара някакви автомобили. Твърди още, че
след завръщането на подсъдимия от това пътуване, което като времетраене било обичайно,
тя го уведомила за тази среща, при което подсъдимият реагирал, че Й.и трябвало «да се
оправят» и че не искал да го «набутат». Твърди, че след около десет дни след прибирането
на В. се обадил мъж на име Петър, който я държал отговорна, за това че подс.В. не е
доставил автомобилите и в тази връзка търпял загуби.
Показанията на св.И. са последователни и логични, от същите се установява факта на
обичайно предприето пътуване на подсъдимия извън страната; факта че същата е
проверявала цени на фериботни такси във връзка с това пътуване и обстоятелството, че се е
срещала със св. Й..
Съдът кредитира показанията на св. А.И. като достоверни и им дава вяра.
Свидетелските показания на свидетелите Павлин Кръстев и П.Н. са единодушни по
отношение на отношенията им с подс.В., тъй като и двамата поотделно работят от около
шест години с него, като подсъдимият им доставя автомобили от чужбина, предимно от
Швейцария, за което му заплащат след докарването им. Свидетелите споделят, че подс.В.
винаги е бил коректен с тях и в техните бизнес отношения, в сфрерата, в която работят.
Тези свидетелски показания съдът също кредитира като достоверни и
последователни.
Свидетелят В.Г. свидетелства за отношенията си с подс.П.В., като съобщава за случай
от 2011 година, когато подсъдимият пристигнал в РАвстрия, където свидетелят работел и
живеел и където последният му предоствил автомобил за продан, който подсъдимият от своя
страна повече нито върнал, нито заплатил. Св.Георгиев съобщава, че подс.В. след Като взел
автомобила от автокъща в РАвстрия спрял да отговаря на обажданията му, изключил
4

телефона си, а по-късно продал същата кола в гр.Бургас. Този свидетел заявява, че подс.В. е
имал и други подобни случаи, тъй като е известен «в средите» като «измамник».
Тези свидетелски показания не са подкрепени с доказателства, но същите индиректно
характеризират маниера и начина на общуване на подсъдимия с определени свидетели,
пострадали по подобен начин в т.ч. св.Т. и св. Й..
От показанията на свидетеля С.Т., дадени в хода на съдебното следствие и
прочетените такива от ДП се установява, че същият бил заплатил предварително на подс.В.
определна сума пари, за да му достави автомобили от Швейцария, като след това му
изпратил и останалата част от парите, но подс.В. така и не ги докарал и не му върнал и
парите, а спрял да си вдига телефона и го изключил. След подаването на жалба до РУ –
Враца и образуване на ДП, подсъдимият сам го потърсил и му върнал парите.
Съдът дава вяра на свидетелските показания на св.Т., тъй като същите се подкрепят
от представените по делото писмени доказателства - Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 02.07.2014 г. по ДП 2199/2013 г.
В хода на съдебното следствие подсъдимият П. Ц. В. е заявил, че не желае да дава
обяснения по случая.
В хода на делото са приобщени чрез прочитането им на основание чл.283 НПК
писмените документи, приложени към делото, които имат значение за изясняване на
обстоятелствата по делото, като в това число са следните релевантни писмените
доказателства от досъдебното производство: Жалба от пострадалия П.Й., подадена на
09.12.2019 г. до РП - Враца; Справки за извършените проверки от пол.инспектор; Справки от
мобилни оператори -л.49, л.53 и л.56; Справка за съдимост по отношение на подс.П.В., от
която е видно, че същият не е осъждан, като има наложено административно наказание
«глоба» по чл.78а НК с влязло в сила Решение на РС – Кула от 29.09.2016 г.;
Характеристични данни за подсъдимия, които са сравнително положителни; Справки за
пътуване на лице-български гражданин – л.14, л.46, л.86, л.110, л.113, от които се
установяват множество излизания и влизания от и в Р България на подс.В., две от които са
влизане в РБ през ГКПП Връшка чука съответно на 31.10.2019 г. и на 18.11.2019 г., което
доказва факта на излизането му от страната в този период, касаещ процесните дати; Справка
в Централна база – КАТ за ПС настояща собственост на П. Ц. В., сред които не фигурират
автомобилите Ситроен Берлинго и Фолксваген Туран; Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 02.07.2014 г. по ДП 2199/2013 г.
На основание чл.284 НПК съдът е предявил на страните приложените към делото
веществени доказателства, като същите не са заявили искания, бележки и възражения в тази
връзка. Приложените в ДП веществени доказателства предстваляват пет броя снимки, които
не са приобщени по съответния процесуален ред, предвиден в НПК, поради което и същите
не следва да бъдат кредитирани от съда като годно доказателствено средство и съответно не
подлежат на обсъждане и анализ.
При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства се установява по един безспорен
и категоричен начин, че от обективна и субективна страна подсъдимият П. Ц.
В. е осъществил състав на престъпление по чл.209, ал.1 от НК, като на на
07.11.2019 г. в гр.Враца, в заведение „****“, с цел да набави за себе си
имотна облага, е възбудил заблуждение у П. В. Й., че ще замине на 08.11.2019
г. за гр.Стокхолм, Кралство Швеция, където от паркинг да натовари на МПС
5

с платформа два броя леки автомобила, собственост на П.Й. - Ситроен
Берлинго и Фолксваген Туран и ще ги достави в гр.Враца, в двора на
„Агромашина“ срещу заплащане на цена за услугата в размер на 1600 евро на
стойност 3120. 00 лева, и с това е причинил имотна вреда на П. В. Й. в размер
на 3120.00 лева.
В подкрепа на това, че подсъдимият В. е осъществил състава на чл.209,
ал.1 от НК са показанията на гражданския ищец П.Й. и на свидетелите И.Й.,
С.С. Ц.Д., Павлин Кръстев и П.Н., косвено и на свидетелите В.Г. и С.Т.,
пострадали по аналогичен начин от подобни предходни действия на
подсъдимия спрямо тях. Вината на подсъдимия се установява и от
приложените по делото писмени доказателства. Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действията на подсъдимия, изразяващи се във въвеждането
заблуждение у пострадалия, че срещу предварително предоставената сума от
3120.00 лева ще достави от гр.Стокхолм, Кралство Швеция два броя леки
автомобили до гр. Враца, двора на Агромашини. Измамливите намерения на
подсъдимия В. са налице от началото на предприетото от него пътуване извън
страната, след като спрял да отговаря на обажданията и съобщенията на
пострадалия и неговата съпруга, до момента на пристигането му в страната
без да е доставил автомобилите и без да върне предоставената сума. Видно
от доказателствата по делото е, че се касае за деяние, което осъществява
състав на престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Деянието в случая е
довършено, тъй като имотна вреда за пострадалия реално е настъпила и по
този начин е реализиран престъпния резултат.
Подсъдимият П.В. е извършил деянието умишлено, с форма на вината –
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето
деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
искал и се е стремял към настъпването на тези последици. Умисълът на дееца
се извежда при проследяване цялата хронология на събитията.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с
разпоредбата на чл.209, ал.1 от НК към момента на извършване на
престъпното деяние. Съгласно закона за деяние по чл.209, ал.1 НК се
предвижда наказание от една до шест години лишаване от свобода. По
отношение на подсъдимия В. съдът прие, че е налице превес на смекчаващите
вината обстоятелства и отчете като такива – чистото му съдебно минало,
сравнително добрите характеристични данни, доброто му процесуално
поведение, ниската степен на обществена опасност на дееца, а като
отегчаващи отчете – високата степен на обществена опасност на деянието.
Съдът определи наказание в минимален размер, а именно – една година
лишаване от свобода, с което намира, че е възможно изпълнението целите на
наказанието, съгласно чл.36 от НК, както на личната, така и на генералната
превенция. Съдът отчете, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за
отлагане изпълнението на наложеното наказание и постанови изтърпяването
на наложеното наказание лишаване от свобода да бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
Предявеният от гражданския ищец и частен обвинител П.Й. срещу
подсъдимия П.В. граждански иск за сумата от 3120.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на
престъплението, съдът намира за допустим, основателен и доказан по
основание и размер, поради което осъди подс.В. на основание чл.84, ал.1 НПК
да заплати на гр. ищец Й. сумата от 3120.00 /три хиляди сто и двадесет/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие
на престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на деянието до окончателното й изплащане, както и сумата от 300.00
6

/триста/ лева претендирани и доказани разноски по делото.
При този изход на делото съдът осъди на основание чл.189, ал.3 НПК
подсъдимия да заплати в полза на държавата, по сметка на РС-Враца, сума в
размер 124, 80 лева, представляваща държавна такса върху уважения
граждански иск.
На основание чл.311, ал.1, т.11 НПК съдът постанови – приложените веществени
доказателства - пет броя снимки на л.9 от ДП, да останат към делото и да бъдат унищожени
ведно с унищожаването на делото.
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
28 март 2022 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
гр.Враца

7

Номер на акта:	11
Дата:	18 март 2022 г. (в сила от 25 май 2022 г.)
Съдия:	Росица Иванова Ангелова

Дело:	20211420200495
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 май 2021 г.

Присъда по дело №495/2021 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите