Р Е Ш Е Н И Е
№…
20.10.2020г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и пети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря А.Д.,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 3392 по описа за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата на
извършване.
С влязло в законна сила решение №
2363/25.05.2018г. и решение № 3151/03.07.2018г.,
постановени по гр.д. № 3392/2017г., по
описа на ВРС, съдът е допуснал делба
между Т.А.А., ЕГН: **********,***, Р.М. А., ЕГН: **********,***, ****, С.
К. Б., ЕГН: **********,***, Ю.М.А.,
ЕГН:**********,***, А.М.А., ЕГН**********,***, К. М.
Б., ЕГН:**********,***, Ю.М.Б.,
ЕГН: ********** ***, З. М.Б., ЕГН: ********** ***, Х.Х.О. ЕГН **********, Г.Х.Х.
ЕГН ********** и Г.Х.Х. ЕГН **********,
на
следните недвижими имоти, находящи
се в гр.******, а именно:
1. АПАРТАМЕНТ №* /*** /, със
застроена площ 120 /сто и двадесет/ кв.м, състоящ се от: три стаи, трапезария с
кухненска ниша, тоалет, баня, килер, коридор и два балкона, ведно с
принадлежащите му ТРИ ИЗБЕНИ ПОМЕЩЕНИЯ с обща застроена площ от 35.93 /тридесет
и пет цяло и деветдесет и три/ кв.м., ведно с принадлежащото му ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 15.40 кв.м /петнадесет цяло и четиридесет/ кв.м, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, в който сградата е построена; представляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *****/***** точка ***точка ***/, находящ се на първи етаж в
сграда № * /***/,
разположена в поземлен имот с идентификатор *****/*****/, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на
Изпълнителен Директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект-жилище,
апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма,
под обекта: обекти с идентификатори *****и *****; над обекта-обект с
идентификатор *****и
2. ГАРАЖНА КЛЕТКА № *, със застроена площ от 22 кв.м. /двадесет и два/ квадратни метра,
представляваща част от изградени четири броя гаражи, съставляващи сграда с ид.
№ *****по КК на гр. Варна, находяща се в
гр.******, построена върху гореописания общински поземлен имот с идентификатор *****по
КККР, номер по предходен план *** или
парцел № *****, кв. *** по плана на ** м.р., на гр. Варна, ведно със съответните
идеални части от правото на строеж,
при квоти,
както следва:
за Т.А.А., ЕГН: **********
– 30/72
за Р.М. А., ЕГН: **********
– 30/72
за С. К. Б.,
ЕГН: ********** – 4/72
за Ю.М.А., ЕГН:********** – 1/72
за А.М.А., ЕГН********** – 1/72
за К. М.
Б., ЕГН:********** – 1/72
за Ю.М.Б., ЕГН: **********
– 2/72
за З. М.Б., ЕГН: ********** – 2/72,
за „Х.Х.О.
ЕГН **********, Г.Х.Х. ЕГН ********** и Г.Х.Х. ЕГН ********** – всеки по
1/216”.
Постъпило е по делото на
05.09.2019 г. заявление от Ю. М.А. – съделител, ведно с копия за страните, с
което заявява, че за втората фаза на
процеса отстъпва безвъзмездно неговият дял от
цялото делбено имущество на съделителя Р.М. А..
По делото е приета за съвместно разглеждане претенцията по сметки на Р.М. А., ЕГН: **********,***, ****, срещу Т.А.А.,
ЕГН: **********,*** за заплащане на сумата от 2131.66
лева, представляваща съответстващата на припадащата се част на ответника
сума, с която се е увеличила стойността на имота, чрез извършване от ищеца подобрения в делбения
апартамент за периода 2015-2019г., а именно: направа на окачен таван в детска
стая, ламинат детска стая, електрическа инсталация, отвори и монтаж на
осветителни тела детска стая, блиндирана входна врата, ПВЦ прозорец, шпакловка
стени на целия етаж, на основание чл. 346 от ГПК.
Твърди се, че СМР представляват
подобрения, които са извършени по време на владението на имота от ищеца /въз
основа на договор за разпределение на ползването на имотите/ със знанието и без
противопоставянето на ответника.
По
претенцията по сметки не се оспорва факта, че Р.М. А. за процесния период е
обитавал процесния недвижим имот, но оспорва твърдението, че Т.А.А. е знаел за
извършване на подобренията и не се е противопоставял. Твърди, че същите са
извършени без знанието на съделителите. Оспорва наличието на владение от страна
на ищеца по отношение на частите на останалите съделители, като сочи, че за
периода 2015-01.09.2016г. е съществувал между съделителите договор за разпределение
на ползването на имотите, предмет на делбата, поради което ищецът е бил
държател на частите на другите съделители, а не ги е владял. Оспорва времето на
извършване на СМР, като твърди, че по времето на водените между страните
преговори през първата половина на 2016г. подобрения в имота не е имало. Сочи,
че част от извършените СМР не представляват подобрения, а са такива, свързани с
обикновеното ползване на имота.
В хода по
същество ищецът моли за изнасянето на имотите на публична продан и за отхвърляне
на претенцията по сметки. Ответникът Р.М. А. моли за изнасянето на имотите на публична
продан и за уважаване на претенцията по сметки. Останалите ответници не
изразяват становище по същество.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл. 188 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:
ПО НАЧИНЪТ НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБАТА:
Съсобствеността във втора фаза на делбеното
производство се прекратява по един от посочените в ГПК способи: посредством
теглене на жребие – чл. 352 от ГПК между съставени посредством разделителен
протокол дялове, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез
възлагане по реда на чл. 349 ал. 1 или 2 ГПК, или чрез изнасяне на имота на публична продан –
чл. 348 ГПК.
Основен критерий за избора на способ е дали броят
на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността
на реалните дялове съответства на
стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството
дали е налице възможност за обособяване
на реални дялове за всички
съделители съобразно квотата им от допуснатите до делба имоти, както и
становището на съделителите, досежно
начина на нейното извършване.
В настоящото производство са допуснати до делба два
недвижими имота, които не са еднородни - апартамент и гараж. Броят на съделителите
обаче е по-голям – 11 съделителя, поради което съдът намира, че не е възможно
всеки от съделителите да получи реален дял от имотите. Съгласно изготвената СТЕ
двата делбени имота са реално НЕподеляеми. Стойността на апартамента е 80
400лв., а на гаража – 13 400лв.
В конкретния случай не е налице искане за възлагане, не е допустимо разпределение по реда на чл. 353 от ГПК, нито
теглене на жребие по чл. 352 от ГПК /поради липса на достатъчно за всички
съделители реални дялове/ поради което единственият възможен способ за
извършване на делбата остава: изнасяне на имота на публична продан – чл. 348 ГПК.
ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ:
По своята същност исканията по чл.346 от ГПК
имат облигационен характер и представляват осъдителни искове.
По делото е приета за съвместно разглеждане претенцията по сметки на Р.М. А., ЕГН: **********,***, ****, срещу Т.А.А.,
ЕГН: **********,*** за заплащане на сумата от 2131.66
лева, представляваща съответстващата на припадащата се част на ответника
сума, с която се е увеличила стойността на имота и сумата на разходите за СМР, чрез
извършване от ищеца
подобрения в делбения апартамент за периода 2015-2019г., а именно: направа на
окачен таван в детска стая, ламинат детска стая, електрическа инсталация,
отвори и монтаж на осветителни тела детска стая, блиндирана входна врата, ПВЦ прозорец,
шпакловка стени на целия етаж, на основание чл. 346 от ГПК.
Твърди се, че СМР представляват
подобрения, които са извършени по време на владението на имота от ищеца /въз
основа на договор за разпределение на ползването на имотите/ със знанието и без
противопоставянето на ответника.
По претенцията по
сметки не се оспорва факта, че Р.М. А. за процесния период е обитавал процесния
недвижим имот, но оспорва твърдението, че Т.А.А. е знаел за извършване на
подобренията и не се е противопоставял. Твърди, че същите са извършени без
знанието на съделителите. Оспорва наличието на владение от страна на ищеца по
отношение на частите на останалите съделители, като сочи, че за периода
2015-01.09.2016г. е съществувал между съделителите договор за разпределение на
ползването на имотите, предмет на делбата, поради което ищецът е бил държател
на частите на другите съделители, а не ги е владял. Оспорва времето на
извършване на СМР, като твърди, че по времето на водените между страните преговори
през първата половина на 2016г. подобрения в имота не е имало. Сочи, че част от
извършените СМР не представляват подобрения, а са такива, свързани с
обикновеното ползване на имота.
Съдът намира, че предявената от ищеца претенция по сметки, съгласно твърденията
на ищеца, следва да се квалифицира като такава по чл. 74 ал. 1 от ЗС, тъй като се
твърди, че ищецът е бил владелец на имота /недобросъвестен, доколкото не се
твърди добросъвестност/, извършил подобрения в имота и се претендира по-малката
от двете суми – увеличената стойност на имота или разходите за СМР /сочи, че
претендираната сума е тази на увеличената стойност на имота/.
Съдът намира, че при посочените твърдения от страна на ищеца - че „владение“
е осъществявано въз основа на договор за разпределение на ползването на имотите
/факт, който не е спорен между страните/, искът по този член се явява изначално
неоснователен. От твърденията на ищеца следва, че не е налице владение за
посочения период, доколкото за да е изпълнен фактическият състав на владението
освен осъществяване на фактическа власт върху имота /corpus/, следва да се докаже и втората
предпоставка, а именно намерение за владение /animus/, т.е. вещта да се държи като своя. Наличието на договор за
разпределение на ползването на имотите изключва намерението за владение,
доколкото фактическата власт се осъществява въз основа на облигационна връзка
между страните – постигнато съгласие всеки от съделителите /или част от тях/ да
ползват част от съсобствените имоти/. За да е налице анимус за владение, ищецът
следва да докаже промяна на намерението си, а промяната следва освен това да е
обективирана ясно и недвусмислено по отношение на ответника, т.е. същият да е
възприел ясно, че от даден момент нататък ищецът започва да счита вещта за своя
и осъществява фактическата власт на това основание. По делото няма такива
твърдения, съответно липсват и доказателства за такава промяна в намерението на
ищеца. Поради това съдът намира, че ищецът е осъществявал само държане върху
имота на основание договора. Не е оборена презумпцията за държане на идеалните
части на другия съсобственик. Доколкото не е налице владение върху имота, а
само държане, то претенцията с правно основание чл. 74 ал. 1 от ЗС се явява
неоснователна.
Ищецът твърди, че извършените СМР са със знанието и без
противопоставянето на ищеца. Доколкото този факт е оспорен от ответника, в
тежест на ищеца е било да докаже тези факти. По делото не са ангажирани никакви
доказателства за доказване на сочените факти /знание и липса на
противопоставяне/, поради което съдът приема, че ответникът не е знаел за
извършването на посочените СМР /съгласно твърденията от ответника – твърди се отрицателен
факт, който като такъв не подлежи на доказване/.
Въз основа на изложеното съдът приема, че е налице гестия, водене на
чужда работа без пълномощие – чл. 61 от ЗЗД. Доколкото страните по иска са
съсобственици в имота, то гестията е по чл. 61 ал. 2 от ЗЗД или такава,
предприета в чужд и собствен интерес /в интерес на всички съсобственици/. В
този случай ответникът отговаря по правилата на неоснователното обогатяване или
дължи сумата, с която се е обогатил / т.е. дължи се увеличението на стойността на квотата на всеки от
съсобствениците/.
За доказване основателността на претенцията следва да бъде установено извършени
ли са от ищеца твърдените СМР и увеличили ли са и с колко стойността на имота,
съответно на дела на ответника.
Няма спор между страните, че имотът /процесния апартамент/ е обитаван
единствено и само от Р.М. А., т.е. в случай, че са налице подобрения в имота,
същите са извършени от него.
По делото е ангажирана СТЕ /втора по ред/, съгласно която на въпроса
извършени ли са описаните в молбата на ищеца подобрения е дала следния отговор:
Подменена е дървената дограма с PVC. Дневна - трапезария - кухня, както и в
двете спални е направена гипсова шпакловка по стени и тавани. В едната спалня
т. нар. Детска е положен ламиниран паркет и е монтиран окачен таван от
гипсокартон. Подменена е входната врата с блиндирана.
От СТЕ е видно, че НЕ се установява да е реално извършено следното: отвори
и монтаж на осветителни тела детска стая. Дори и да е налице такова /като няма
такива доказателства/ осветителните тела са движими вещи, подлежат на демонтаж
без промяна на стойността си, т.е. не са трайно прикрепени към недвижимия
обект, поради което не се включват в понятието подобрения.
По възраженията на ответника, че изготвената по делото първа СТЕ не е
установила част от СМР, установени във втората СТЕ:
Съдът намира, че огледът на имота по първата СТЕ е извършен на
18.02.2020г., а огледът по втората на 09.09.2020г. Възможно е СМР да са
извършени в периода между двата огледа, както е възможно и при първият оглед да
е налице пропуск на вещото лице, доколкото задачата на същото е била друга.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по втората СТЕ, доколкото същото е
отговаряло на поставената задача налице ли са конкретните СМР в имота. Няма
причина, поради която съдът да приеме, че вещото лице е дало невярно заключение
по поставената задача във втората СТЕ.
Поради това съдът намира, че от посочената стойност на всички
подобрения в имота от вещото лице, следва да се извади стойността на посочените
в исковата молба СМР, които не са установени на място от СТЕ, а именно стойността
на осветлението: 5192.19лв.-110лв.=5082.19лв. Оттук увеличената стойност на
имота /без осветителните тела/ ще бъде 5082.19х1.161=5900.42лв. Съразмерно на
дела на Т.А.А., ЕГН: ********** – 30/72 ид. части, дължимата сума е в размер на
2458.51лв. Поради това искът за сумата от 2131.66 лева се явява основателен и следва да
бъде уважен.
Съгласно чл. 355 от ГПК във вр. с чл. 8 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, страните следва да заплатят държавна
такса в размер на по 4% върху стойността на притежавания от всяка от тях дял.
Съобразно квотите в съсобствеността и стойността на допуснатите до делба
недвижими имоти, съгласно заключението на вещото лице, дължимите държавни такси
от съделителите са както следва: от Т.А.А., ЕГН: ********** и Р.М. А., ЕГН: **********
– по 1563,32лв., от С. К. Б., ЕГН: ********** – 208.44лв., от Ю.М.А., ЕГН:**********, А.М.А., ЕГН********** и К. М. Б.,
ЕГН:********** – по 52,12лв., от Ю.М.Б., ЕГН: ********** – 2/72 и З. М.Б.,
ЕГН: ********** – по 104,24лв. и от „Х.Х.О. ЕГН **********, Г.Х.Х. ЕГН **********
и Г.Х.Х. ЕГН ********** – всеки по 17,36лв.
Съгласно чл. 355 от ГПК страните заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство
разноските се определят по чл. 78 от ГПК.
И двете
страни в производството са направили искания за присъждане на разноски. Доколкото
претенцията по сметки на Р.М. А. срещу Т.А.А., е уважена изцяло, то Т.А.А.
следва да бъде осъден да заплати на Р.М. А. сторените от него разноски, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК. Същите са в размер на сумата от 900лв., от които 300лв.
заплатен депозит за вещо лице по СТЕ, остойностяваща СМР по претенцията по
сметки и сумата от 600лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за претенцията
по сметки, както изрично е посочено в договора за правна защита и съдействие /“иск
за подобрение“/.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДАТ ИЗНЕСЕНИ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти, находящи се в гр.******,
а именно:
1. АПАРТАМЕНТ №* /***/, със
застроена площ 120 /сто и двадесет/ кв.м, състоящ се от: три стаи, трапезария с
кухненска ниша, тоалет, баня, килер, коридор и два балкона, ведно с
принадлежащите му ТРИ ИЗБЕНИ ПОМЕЩЕНИЯ с обща застроена площ от 35.93 /тридесет
и пет цяло и деветдесет и три/ кв.м., ведно с принадлежащото му ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 15.40 кв.м /петнадесет цяло и четиридесет/ кв.м, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, в който сградата е построена; представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор *****/***** точка едно точка едно/, находящ се
на първи етаж в сграда № * /****/, разположена в поземлен имот с идентификатор *****/*****/, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с предназначение на
самостоятелния обект-жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж-няма, под обекта: обекти с идентификатори *****и *****;
над обекта-обект с идентификатор *****и
2. ГАРАЖНА КЛЕТКА № *, със застроена площ от 22 кв.м. /двадесет и два/ квадратни метра,
представляваща част от изградени четири броя гаражи, съставляващи сграда с ид.
№ *****по КК на гр. Варна, находяща се в
гр.******, построена върху гореописания общински поземлен имот с идентификатор *****по
КККР, номер по предходен план *** или
парцел № *****, кв. *** по плана на ** м.р., на гр. Варна, ведно със
съответните идеални части от правото на строеж,
като
получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно:
за Т.А.А., ЕГН: **********
– 30/72
за Р.М. А., ЕГН: **********
– 30/72
за С. К. Б.,
ЕГН: ********** – 4/72
за Ю.М.А., ЕГН:********** – 1/72
за А.М.А., ЕГН********** – 1/72
за К. М.
Б., ЕГН:********** – 1/72
за Ю.М.Б., ЕГН: **********
– 2/72
за З. М.Б., ЕГН: ********** – 2/72,
за Х.Х.О. ЕГН **********, Г.Х.Х. ЕГН ********** и Г.Х.Х.
ЕГН ********** – всеки по 1/216, на
основание 348 ГПК.
ОСЪЖДА Т.А.А.,
ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС, д.т. в размер на 1563.32лв. /хиляда петстотин шестдесет и три
лева и 32 ст./, представляваща 4 % върху стойността на дела от
делбените имоти, на основание чл. 355 от ГПК, вр. с чл.8 и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по
ГПК.
ОСЪЖДА Р.М. А.,
ЕГН: **********,***, ****, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, д.т. в размер на 1563.32лв. /хиляда петстотин
шестдесет и три лева и 32 ст./, представляваща 4 % върху стойността
на дела от делбените имоти, на основание
чл. 355 от ГПК, вр. с чл.8 и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА С. К. Б.,
ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС, д.т. в размер на 208.44лв. /двеста и осем лева и 44 ст./,
представляваща 4 % върху стойността на дела от делбените имоти, на основание чл. 355 от ГПК, вр. с чл.8 и чл. 1
от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Ю.М.А.,
ЕГН:**********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС, д.т. в размер на 52.12лв. /петдесет и два лева и 12 ст./,
представляваща 4 % върху стойността на дела от делбените имоти, на основание чл. 355 от ГПК, вр. с чл.8 и чл. 1
от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА А.М.А.,
ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС, д.т. в размер на 52.12лв. /петдесет и два лева и 12 ст./,
представляваща 4 % върху стойността на дела от делбените имоти, на основание чл. 355 от ГПК, вр. с чл.8 и чл. 1
от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА К. М.
Б., ЕГН:**********,***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, д.т. в размер на 52.12лв. /петдесет
и два лева и 12 ст./, представляваща 4 % върху стойността на дела от
делбените имоти, на основание чл. 355 от ГПК, вр. с чл.8 и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата
по ГПК.
ОСЪЖДА Ю.М.Б.,
ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС, д.т. в размер на 104.24лв. /сто и четири лева и 24 ст./,
представляваща 4 % върху стойността на дела от делбените имоти, на основание чл. 355 от ГПК, вр. с чл.8 и чл. 1
от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА З. М.Б.,
ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС, д.т. в размер на 104.24лв. /сто и четири лева и 24 ст./,представляваща
4 % върху стойността на дела от делбените имоти, на основание чл. 355 от ГПК, вр. с чл.8 и чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, събирани от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Х.Х.О.
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС, д.т. в размер на 17.36лв. /седемнадесет лева и 36 ст./,
представляваща 4 % върху стойността на дела от делбените имоти, на основание чл. 355 от ГПК, вр. с чл.8 и чл. 1
от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Г.Х.Х.
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС, д.т. в размер на 17.36лв. /седемнадесет лева и 36 ст./,
представляваща 4 % върху стойността на дела от делбените имоти, на основание чл. 355 от ГПК, вр. с чл.8 и чл. 1
от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Г.Х.Х.
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС, д.т. в размер на 17.36лв. /седемнадесет лева и 36 ст./,
представляваща 4 % върху стойността на дела от делбените имоти, на основание чл. 355 от ГПК, вр. с чл.8 и чл. 1
от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Т.А.А.,
ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.М. А., ЕГН: **********,***, ****, сумата от 900лв. /деветстотин лева/, представляваща разноски по претенцията по сметки, на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се изпрати на
страните, ведно със съобщението за постановяване на акта, както и да се впише в
регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: