Р Е Ш Е Н И Е
гр. Нова Загора, 05.06.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА
НЕНОВА
при секретаря Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията НЕНОВА АНД № 61 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0306-001167/19.12.2019год. издадено от Началник сектор към ОДМВР Сливен, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 год., с което на Д.Д.Д. с ЕГН**********, с адрес: ***, на основание:
- чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП;
-на основание чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП и
-на осн. чл.183 ал.1 т.1 пр. 1,2 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложена наказание глоба в размер на 10лева.
С жалба до РС Нова Загора Д.Д.Д. с ЕГН**********, с адрес: *** обжалва наложеното наказание по пункт 2.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална
незаконосъобразност на атакуваното НП в частта чиято отмяна се иска.
С жалбата се
сочи че е бил в обективна невъзможност да извърши медецинско изследване тъй
като талона му е връчен едва на следващия ден поради пропуск от служителите на
РУ, като са му посочили и какво да напише в талона, а именно че отказва да дава
кръв защото така щяло да е по добре за него. Сочи че не помни да е отказвал
проверка с техническо средство.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, лично се явява, за него в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адвокат от АК Хасково- адв. Г.Д., чрез когото в хода на делото по същество се поддържа жалбата срещу наказателното постановление и моли съда да отмени същото като незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения в частта за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП
Въззиваемата страна ОД МВР Сливен е редовно призована, не изпраща законен или процесуален представител в съдебно заседание. Не взема становище по жалбата.
Районна прокуратура Нова Загора, редовно уведомена за съдебното заседание, не изпраща представител, не взема становище по жалбата.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на издаденото наказателно постановление, приема следното:
Акт за установяване на
административно наказание е съставен на жалбоподателя за това, че на 03.12.2019год.
около 17.00часа, на път III-662, км10 в посока север -юг същият
управлявала лек автомобил БМВ с рег. № СТ2039ВА, като при избиране на скоростта
на двежение не се съобразява със атмосферните условия и състоянието на пътя в
следствие на което преминава в ляво и се блъска в метална ограда/мантинела/ и в
крайпътно дърво и реализира ПТП. Водача отказва да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол. Не носи и СУМПС и контролен талон.
С оглед на това било прието, че поведението на жалбоподателя съставлявало нарушение на по чл.20 ал.2 от ЗДвП , чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, доколкото той отказал проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол. За констатираните нарушения спрямо жалбоподателя бил съставен АУАН с бланков № 469652 от 03.12.2020 г.
Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното НП, което било връчено на жалбоподателя на 24.01.2020 г. Жалбата против НП била подадена на 31.01.2020 г., т. е. в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, както от гледна точка на срока за обжалване, така и от гледна точка на подателя, който е лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност.
Разпитан в съдебно заседание свидетеля Ч. потвърждава констатациите в него. Заявява че жалбоподателя е отведен в РУ в Нова Загора веднага след ПТП и акта е изготвен от негов колега в РУ , а не на място. Заявява че трябва да е издаден талон за медецинско изследване тъй като водача е отказал да бъде тестван със техническо средство, следвало е талона да е вписан в акта и талона следва да има дата и час на издаване.
В хода на съдебното
производство е допуснат до разпит и св. И. И., който с показанията си твърди че на следващия ден при
транспортиране на автомобила от местопроизшествието служители на РУ са дали на
жалбоподателя на разпише някакъв документ който са пропуснали предишната вечер.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната действителност
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна по следните съображения:
Според настоящия съдебен състав, в хода на административнонаказателното производство е допуснато драстично нарушение на прроцедурата за установяване на употреба на алкохол от водачи на МПС, разписана в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /наредбата/, което е абсолютно основание за отмяна на НП.
Още тук е мястото да се каже, че с атакуваното НП е ангажирана отговорността на жалбоподателя Д.Д. за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДП, т. е. за отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол в качествотому на водач на МПС.
Веднага следва да се отбележи, че в нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДП е очертан словесно съставът на административното нарушение, където подробно са посочени неговите обективни и субективни признаци. Там е предвидено, че се ангажира отговорността на водач, който откаже да му бъде извършена проверка за установяване употреба на алкохол с техническо средство или пък ако не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Казано с други думи, в чл. 174, ал. 3 от ЗДП в алтернатива са дадени възможностите, които водачът има, когато е подложен на проверка за употреба на алкохол. Предвидените алтернативи дават възможност на водача да реши дали да се подложи на проверка, посредством изпробване с техническо средство и ако приеме такава, то той правомерно би могъл да откаже след това да се подложи на изследване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване. Алтернативата на състава дава и друга възможност на водача, а именно да откаже проба с техническо средство, но да се подложи на изследване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и да даде кръв за химически анализ с цел установяване концентрация на алкохол, при което от негова страна няма да е налице отказ за установяване концентрацията на алкохол, заради това, че е отказал проба с техническо средство./ Какъвто вероятно е настоящия случай приемайки показанията на св.Чавдаров че е отказал проверка с техническо средство./ Възможно е разбира се водачът да избере и двата метода, по които да бъде изпробван, т. е. първо да бъде направена пробата с техническо средство, а след това да се подложи на едно от двете - на изследване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване, при което да даде кръв за химически анализ.
Във всички случаи обаче, ако водачът се съгласи да бъде пробван за употреба на алкохол по един от алтернативните начини, очертани в горецитираната норма, то ще значи, че от негова страна не е налице отказ по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДП.
Тези разсъждения бяха направени, за да се стигне до крайния извод, че един водач на МПС ще извърши нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДП и ще е основание да се ангажира неговата отговорност, само когато откаже да бъде изпробван и по двата алтернативни начина, посочени в правната норма, т. е. на първо място трябва да е отказал да бъде изпробван с техническо средство, а след това до е отказал да направи едно от двете – да се подложи на изследване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване, при което да даде кръв за химически анализ с цел установяване на концентрация на алкохол.
В конкретният казус се доказа категорично по делото, че на посочените в НП дата, час и място, жалбоподателя е управлявала процесното МПС, реализирал е ПТП като не е съобразил атмосферните условия и състоянието на пътя. Установи се и това, че той бил приканена да бъде изпробвана за употреба на алкохол в на 03.12.2019година като никъде не е записан часа когато е бил отправена поканата за изпробване с техническо средство още повече че след ПТП жалбоподателя е отведен в РУ Нова Загора, където му е изготвен АУАН. По делото не се установи по категоричен начин кога и в кой момент/ час/ жалбоподателя е приканен да бъде изпробван с техническо средство за установяване на алкохол в кръвта, но дори да приеме съда показанията на свидетеля че такава покана е отправена и жалбоподателя е отказъл, то тогава в тази ситуация Наредбата в своя чл. 3а, т. 1 императивно разписва, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест. По тази причина, актосъставителят е следвало да пристъпи към издаването на талон за изследване /ТИ/ по образец съгласно приложение № 1 от Наредбата, съгласно чл. 3, ал. 2 от същата. В чл. 6, ал. 1 от Наредбата е очертан по-нататъшния ход на процедурата по установяване употреба на алкохол от водач на МПС, Разписано е, че талонът по чл. 3, ал. 2 се попълва в три екземпляра, като първият се предоставя на водача или се изпраща до лечебното заведение, в което е настанен, вторият се прилага към акта, съответно протокола, а третият остава за отчет. Единият от стикерите по чл. 3, ал. 3 се залепва на екземпляра от талона за изследване, предназначен за акта, а останалите се прилагат към екземпляра от талона за изследване, който се предоставя на водача. В чл. 6, ал. 4 от Наредбата пък е уточнено, че в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а при отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство, ако разбира се такова изпробване е било проведено успешно.
В чл. 6, ал. 8 от Наредбата пък е императивно разписано и това, че при отказът на лицето да попълни, подпише или да получи талона за изследване, това се установява с подписа на един свидетел.
Видно е от приложение в кориците на делото ТИ № 0043549 в него е отразено, че водачът Д.Д. Д. е отказала да бъде изпробван с техническото средство. По нататък талона не е попълнен, не е отразено, че той е следвало да се яви в срок до 120 минути от връчването на талона в лечебно заведение, като лечебното заведение следва да бъде конкретизирано, за да се подложи на медицинско изследване, респ. да даде кръвна проба за химически анализ. Не е отразено също и кога е съставен талона, на коя дата и час/имайки предвид сочените в обстоятелствента част на жалбата твърдения че същият е връчен на жалбоподателя на следващия ден, подкрепящи се донякъде от показанията на св.Иванов и внасящи съмнение в представеното доказателство пред съда/ В конкретния случай талон e бил издаван, но без необходимите за това реквизити. В същия на първо място не е отразено в кое медицинско заведение да се изследва водачът на МПС и с колко точно време разполага да се яви за изследване. Соченото място на нарушение в АУАН и НП не е достатъчно, за да може безсъмнено водачът да знае къде и до кога трябва да се изследва, който извод следва да се изведе от талона, а не от АУАН. Още повече, че по делото се установя, че жалбоподателят е претърпяла ПТП извън населено място. Прави впечатление и друго - в обстоятелствената част на акта и постановлението е посочен като час на нарушението – "около 17. 00ч". Такъв час отсъства в талона. Т. е. не е конкретизирано с точност времето, което също се явява съществено нарушение, доколкото това обстоятелство би се явило от съществено значение при установяването към кой момент е осъществен отказът, тъй като времето на проверката има пряко отношение с времето, до което лицето следва да се яви за медицинско изследване. При отказ на лицето да попълни, подпише или да получи талона за изследване, не отпада отразяването на коментираните реквизити. Още повече че се твърди че ТИ е подненсен за подписедва на следващия ден след ПТП и изготвяне и връчване на АУАН. По тази причина и вмененото административно нарушение се явява недоказано, защото по-горе подробно се развиха съображения, че нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДП ще е осъществено, само когато водачът откаже да бъде изпробван и по двата алтернативни начина, посочени в правната норма, т. е. първо да е отказал да бъде изпробван с техническо средство, а след това да е отказал да направи едно от двете – да се подложи на изследване с доказателствен анализатор или, както е в конкретния случай, на медицинско изследване, при което да даде кръв за химически анализ с цел установяване на концентрация на алкохол. Като не изпълнели правилно и коректно установената процедурата по издаване и връчване на ТИ контролните органи са допуснали и съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правата на проверяваното лице..
Всичко казано до тук прави обжалваното НП незаконосъобразно в обжалваната му част и налага неговата частична отмяна.
При този изход от делото и във връзка с искането за присъждане на разноски следва да се каже, че то бе направено своевременно - в хода на съдебното производство в последното съдебно заседание, от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид отмяната на НП в частта касаеща извършеното нарушение нпо чл.174 ал.3 от ЗДвП и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс.
От приложеното по делото пълномощно и договор за правна помощ се установява, че на адв. Г.Д. от ХАК е било договорено и изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 30 лв. (триста лева).
При това положение ОДМВР Сливен следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Именно в тежест на посочената дирекция следва да бъде възложено заплащането на разноските, доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.
Поради липса на изрично възражение съдът не може да обсъжда наличие или не на прекомерност на разноските.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0306-001167/19.12.2019год. издадено от Началник сектор към ОДМВР Сливен, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 год., В ЧАСТТА с което на Д.Д.Д. с ЕГН**********, с адрес: ***,, на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказания „глоба” от по 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за извършено нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД МВР-Сливен да заплати на Д.Д.Д. с ЕГН**********, с адрес: *** разноски в размер на 300 лв. /триста лева/ - адвокатско възнаграждение за един адвокат
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Сливен по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: