Решение по дело №475/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 201
Дата: 19 юли 2019 г. (в сила от 16 август 2019 г.)
Съдия: Йорданка Христова Вутова
Дело: 20194310200475
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, 19.07.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав в открито заседание на втори юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №475 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            С наказателно постановление №19-0906-00309 от 25.03.2019 година на Николай Васков Н.,  Началник на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, упълномощен с 8121з - 515 от 14.05.2018 год., са наложени на С.К.М., ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП - глоба в размер на 150,00 лева; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лева и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лева, за това, че на 12.03.2019 г. в 11.56 часа в гр. Ловеч на кръстовището на ул. В. Левски и ул. Търговска, като водач на т.а. – Ситроен Берлинго с рег. №…. , държава България при обстоятелства: В гр. Ловеч на кръстовището на ул. Търговска и Транспортен мост с посока на движението към бул. България управлява т.а. Ситроен Берлинго с рег. №  …. собственост на М – ФОРТЕ ЕООД Булстат номер *********. Водача М. не пропуска т.а. Ивеко с рег. № …..АХ собственост на „Техномаркет България” на кръстовището на равнозначни пътища водача на ППС е длъжен на пропусне ППС, които се намират или приближават от дясната му страна, като създава опасност за ПТП. Не представя свидетелство за управление на МПС и к.т. към СУМПС. Два броя сведения прилагам, с което е извършил:

            1. Не спазва правилата за предимство, като не пропусна ППС, намиращи се или приближаващи от дясната му страна на кръстовище на равнозначни пътища, с което виновно е нарушил чл.48 от ЗДвП;

            2. Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, с което виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП;

            3. Не носи контролен талон от свидетелството за управление, с което виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.    

            Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят С.К.М., който го обжалва в срок и излага, че НП е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Излага, че не оспорва обстоятелството, че на посочената в акта дата и час е бил спрян за проверка, и че в хода на проверката не е носел в себе си, и не е представил СУМПС и к.т. към СУМПС. Оспорва извършването на вмененото му нарушение по чл.48 от ЗДвП, като излага, че не е извършил същото.

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Б. от ЛАК, който моли да се отмени обжалваното НП в частта относно нарушението по чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП. Сочи, че не оспорва вменените във вина на жалбоподателят нарушения, че не е носил СУМПС и контролен талон към него. Излага, че от показанията на св. М. и св. Н. се установявало, че отстоянието между полицейският автомобил и този на магазин „Техномаркет” е било от порядъка на 40-50 м.,  която дистанция давала възможност на водача включващ се от транспортния мост посока центъра на града да се включи при положение, че автомобила, който идва посока гр. Троян към центъра на гр. Ловеч се движи със скорост до 50 км./ч., като в този случай не би възникнала критична ситуация. Сочи, че описаната в НП фактическа обстановка съществено се разминавала с установената по делото такава. Излага, че от показанията на всички разпитани по делото свидетели ставало ясно, че водача М. се е движел посока от транспортния мост към центъра на града, и е завил на дясно. Сочи, че същия е завил в лентата за движение, в която автомобилите идвали от лявата му страна, като в този случай нямал задължението да пропусне тези които се приближават от неговата дясна страна. Излага, че от записаното в акта и НП излизало, че той не е пропуснал идващите от дясната му страна автомобили, каквото задължение би възникнало за него ако той е направил ляв завой и се е включил в съседното платно, а не в прилежащата на него посока на движение. Излага, че с оглед на това съществено разминаване със свидетелските показания на абсолютно всички  разпитани по делото свидетели и записаното в акт и НП, НП се явява незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменено  в частта относно извършено нарушение по чл.48 от ЗДвП.          Ответникът – Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител.

            От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Ц.В.Б., Д.С. Д., Д.В.Н. и М. К. М., от становището на процесуалният представител на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            На 12.03.2019 година бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с бл. №984742 от св. Ц.В.Б. в присъствието на св. Д.С. Д. и св. Д.В.Н. срещу С.К.М., ЕГН ********** ***, за това, че на 12.03.2019 г. в 11.56 часа в гр. Ловеч на кръстовището на ул. В. Левски и ул. Търговска, при обстоятелства: В гр. Ловеч на кръстовището на ул. Търговска и Транспортен мост с посока на движението към бул. България управлява т.а. Ситроен Берлинго с рег. № . собственост на М – ФОРТЕ ООД Булстат номер *********. Водача М. не пропуска т.а. Ивеко с рег. № …. собственост на „Техномаркет България” на кръстовището на равнозначни пътища водача на ППС е длъжен на пропусне ППС, които се намират или приближават от дясната му страна, като създава опасност за ПТП. Не представя свидетелство за управление на МПС и к.т. към СУМПС. Два броя сведения прилагам, с което виновно е нарушил чл.48, пр.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

            С АУАН не са иззети доказателства. В графа възражения, е вписано: „Нямам възражения”. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

            При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложените административни наказания, съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

            От правна страна, съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл.189, ал.12 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В процесния казус, актосъставителят Б. като младши автоконтрольор в Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл.189, ал.1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП, а издалият обжалваното наказателно постановление Николай Васков Н. - Началник на сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, е компетентно длъжностно лице, по смисъла на чл.189, ал.12 от ЗДвП упълномощен с 8121з-515 от 14.05.2018 год., която заповед е приета и вложена като доказателство по делото.

            По т.1 от обжалваното НП.

            От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установи, че на посочената в акта и НП дата т.а. „Ивеко” с рег. № …. собственост на „Техномаркет България” с посока на движение от гр. Троян, се е движел по ул. „Търговска”, към бул. „България”. Установи се, че товарен автомобил „Ситроен Берлинго” е идвал от посока Транспортен мост и се е движел с посока на движение също към бул. „България”. Установи се, че на кръстовището на ул. „В. Левски” и ул. „Търговска” т.а. „Ситроен Берлинго” не е пропуснал товарния автомобил Ивеко, като несъобразявайки се с пътния знак да пропусне движещите се автомобили по път с предимство излизайки пред т.а. „Ивеко” е създал опасност и реалност за възникване на ПТП. Установи се, че в т.а. „Ивеко” са пътували св. Досиев, който е бил водач на т.а. и св. Н. негов спътник, които са посочени като свидетели по съставения АУАН. От показанията на актосъставителят Б. се установи, че се е движел със служебен автомобил от гр. Троян по ул. „Търговска”, с посока на движение към бул. ”България”, и че т.а. „Ситроен Берлинго” идващ от посока Транспортен мост на кръстовището образувано от ул. В. Левски и ул. Търговска пропуснал служебния автомобил да премине, след което се включил в движението по ул. „Търговска” посока към бул. България. Св. Б. е категоричен в показанията си, че в огледалото за обратно виждане видял, че т. а. „Ситроен Берлинго” не пропуснал да мине движещият се след полицейския автомобил т.а. „Ивеко”, а се включил в движението по ул. Търговска посока бул. България, с което създал предпоставки за ПТП. От показанията на св. Б. се установява, че малко по – надолу от кръстовището на бул. България, в близост до Стоматологията спрял водача на т.а. „Ситроен Берлинго”  и съставил процесния АУАН. В подкрепа на показанията на актосъставитиелят Б. са и показанията на свидетелите по акта Д. и Н.. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че описаните констатации в АУАН, и в процесното НП, в частта касаеща посоченото нарушение в т.1, не съответстват на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, в това число на показанията на актосъставителят и свидетелите по АУАН. На жалбоподателят М. е вменено в нарушение, че виновно е нарушил разпоредбата на чл.48 от ЗДвП, която регламентира, че "На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на движение", каквото нарушение в хода на съдебното следствие не се установи жалбоподателят да е извършил. Правилото на  чл.48 от ЗДвП поражда задължение за водача без предимство единствено, ако траекторията на движение на автомобила му предвижда пресичане на пътя на десностоящия автомобил. В процесния случай нарушение на чл.48 от ЗДвП би било налице, ако жалбоподателят е предприел ляв завой на кръстовището, отнемайки предимството на автомобил движещ се по ул. „Търговска” с посока на движение от бул. „България” към гр. Троян. Видно от събраните еднопосочни гласни доказателства, св. Д. се е движел по ул. „Търговска” с посока на движение към бул. България, а жалбоподателят идвайки от посока Транспортен мост е навлязъл в кръстовището образувано от ул. В. Левски и ул. Търговска, и пропускайки служебния полицейски автомобил се е включил в движението по ул. Търговска, с посока на движение бул. България, където именно по – късно е бил спрян за проверка от св. Б.. В този смисъл, действията на жалбоподателят М. са несъставомерни по чл.48 от ЗДвП, което е основание за отмяна на атакуваното НП в тази част.

            По т.2 и т.3 от обжалваното НП.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН в частта касаеща посочените нарушения в т.2 и т.3 съответстват на фактическата обстановка, а не се оспорват и от жалбоподателят и неговият процесуален представител. От показанията на актосъставителят и свидетелите по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.100, ал.1, т.1, пр.1, и пр.2 от ЗДвП, като на посочените в акта и НП дата и час не е носел в себе си СУМПС от съответната категория и к.т. към него. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Ц.В.Б., Д.С. Д. и Д.В.Н., които са очевидци на нарушенията, възприели са движението на автомобила, управляван от жалбоподателят, и събитията около извършване на нарушенията. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил. В АУАН и двете нарушения са описани конкретно, ясно и последователно, и изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тримата свидетели поведение на жалбоподателят. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателят виновно, при форма на вината пряк умисъл е осъществил състава на административни нарушения, визирани в чл.100, ал.1, т.1, пр.1, и пр.2 от ЗДвП, поради факта, че като водач на МПС, жалбоподателят не е носил свидетелство за управление на МПС за съответната категория и контролен талон към него. Съдът намира, че за извършените административни нарушения законосъобразно е ангажирана административно - наказателната му отговорност.

            В хода на административно-наказателното производство, в частта по пункт 2 и 3 от НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, също не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта,  и в НП пълно и точно са описани нарушенията, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които те са били извършени, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.100, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП, е прецизна и в съответствие с текстовото описание на съставите на административните нарушения. В хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е консумирано виновно от лицето, посочено като нарушител. Разглеждайки делото по същество, настоящата инстанция намира, че в тази част НП не противоречи на буквата и духа на материалния закон. В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършените нарушения в сравнение с обикновените случаи.

            За цитираните нарушения по чл.100, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП,  по чл.100, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП административно наказващият орган на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложил наказания – глоби в размер на по 10,00 лева, при предвидена възможност за налагане на такова в размер на 10,00 лева. При определяне размера на наложените наказания, административно наказващия орган се е съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, съгласно която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя и е определил единствените предвидени за тези нарушения наказания. С оглед на гореизложеното съдът намира, че така определените административни наказания съответстват на тежестта на извършените нарушения и са съобразени с разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН.

            С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно в частта по т.2, т.3 и се отмени в частта по т.1, като незаконосъобразно.

            В случая въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй като такива не са претендирани.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

           

Р   Е   Ш   И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-0906-00309 от 25.03.2019 година на Николай Васков Н.,  Началник на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, упълномощен с 8121з - 515 от 14.05.2018 год., В ЧАСТТА, в която са наложени на С.К.М., ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лева и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10,00 лева, за нарушения на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №19-0906-00309 от 25.03.2019 година на Николай Васков Н.,  Началник на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, упълномощен с 8121з - 515 от 14.05.2018 год., В ЧАСТТА, в която е наложено на С.К.М., ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП - глоба в размер на 150,00 лева, за нарушение на чл.48 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: