Р Е Ш Е Н И Е
№ 260061/25.05.2021
град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД – Наказателно отделение, на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година, в
публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
Секретар Соня
Дичева
Прокурор Анна
Помакова
Като разгледа докладваното от съдия Димитрова, ВНДОХ № 47 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Силистренският окръжен съд, с присъда № 260004/04.11.2020 г. по НОХД № 165/20г, по описа на същия съд, е признал подсъдимите А.А., К.Д. и Н.Н. за НЕВИННИ в извършване на деяние, наказуемо чл.277а, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, за това че на 01.03.2019 г. в
землището на с.Йорданово, обл. Силистра, в съучастие като съизвършители, чрез
използване на технически средства - 3 бр. окомплектовани металдетектори марка „Gold Махх-Power“, „ApoloniA Silver Мах“, „Bandito II Garrett Graphic Target ID“, 3 бр. лопати и чрез използване на МПС - ЛА „Мицубиши“ с per. № СС 1834 АР,
собственост на Н.Р.Н., без съответно разрешение търсили археологически обекти, оправдавайки ги на основание чл. 304 от НПК по така възведеното обвинение.
Със същата присъда е налице произнасяне по веществените доказателства и направените по делото
разноски.
С допълнително определение по реда на чл.309 ал.5 от НПК първоинст. съд е отменил наложени обезпечения на
наказанията „глоба“ и „конфискация“, обезсилвайки и издадените обезпечителни
заповеди.
Въззивното производство пред АС – Варна е
образувано по протест на прокурор
при ОП-Силистра, в който се навеждат доводи за неправилност на
фактическите и правни изводи на първоинст. съд с твърдения за наличие на
достатъчно доказателства в подкрепа на внесеното обвинение пред първоинст. съд
по чл.277а, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК с искане тримата подсъдими да бъдат признати за виновни и осъдени по него, включително и при
условията на алтернативност - за съставомерност на действията им по ал. 7 на
същата разпоредба.
Протестирано е и допълнителното определение на ОС-Силистра от
04.11.2020г, постановено по реда на чл. 309, ал.5 от НПК.
С определение по реда на чл. 43 вр. чл.327 от НПК, съставът на въззивния
съд се е произнесъл със съдебен акт, като е спрял производството по делото и
изпълнението на така постановеното определение до влизане на присъдата в сила.
В съдебно
заседание пред въззивният съд протестът се поддържа от
представителя на АП-Варна, който анализира доказателствата, събрани и проверени в хода на първоинстанционното съдебно
следствие при повторното разглеждане на делото от ОС-Силистра,
като се отправя искане, идентично с изложеното в допълнението към протеста.
Защитата на тримата подсъдими в лицето на адвокат П.Й.,***/ оспорва протеста и
като цяло- изложеното от представителя на АП-Варна в с. з., моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Тримата подсъдими подкрепят становището на защитника си. В последната си
дума пред въззивната инстанция заявяват, че са невинни.
След преценка на наведените оплаквания в
протеста /и допълнението към него/ и доводите на страните, както и след
цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното:
В ОС- Силистра на 28.06.2019 г. е бил внесен обвинителен акт срещу А.А., К.Д.
и Н.Н. за извършено от тях престъпление по чл. 277а, ал.3, вр. ал. 1 и чл.20,
ал.2 от НК. С присъда № 2/10.01.2020г. тримата подсъдими са били
признати за невинни. По протест на прокурор от ОП- Силистра, състав на АС -
Варна с Решение № 66/13.07.2020 по ВНОХД № 46/20 г. по описа на същия съд е отменил изцяло
първоинстанционния съдебен акт, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав, давайки указания за събиране на конкретни доказателства и извършване на
анализ на същите.
В изпълнение на тези указания, първостепенният съд в р.з. е разпоредил
събиране на нови доказателства – гласни и писмени, назначил е 2 експертизи на
ВД.
От събраната по селото доказателствена съвкупност, се установява следната
фактическа обстановка:
Тримата
подсъдими А.А., К.Д. и Н.Н. *** и се познавали помежду си. Към февруари-март 2019г. първите двама били безработни и затова решили да потърсят в околността старо желязо, което да предадат на съответните пунктове и да получат пари. Роднини на подс. А. ***, поради което той познавал селото и знаел, че преди години в покрайнините му имало сметище. Решил да отидат там и да потърсят старо желязо. За да стигнат до селото им бил необходим транспорт, поради което посетили дома на подс.Н., с цел да поискат да ползват колата му. Последният
отказал да им предостави автомобила си и предложил да отиде с тях.
В късния следобед на 01.03.2019г тримата
подсъдими се отправили към с.Йорданово с автомобила на подс.Н.-ЛА „Мицубиши Чалънджър“ с per. № СС 1834 АР,
като взели и технически средства - 3 бр. окомплектовани металдетектори марка „Gold Махх-Power“, „ApoloniA Silver Мах“, „Bandito II Garrett Graphic Target ID“ и 3 бр. лопати, както и фенери.
Първоначално започнали да копаят в градината на дом №2 по улица „Девета“, собственост на св. Мустафа Назиф. Последният обаче ги чул, излязъл от дома си и им викнал,
при което тримата се отправили към нивата в близост до имот №5.
Междувременно св. М. Назиф се обадил на сина
си Назъм Мустафа, живущ в гр. Дулово и му съобщил, че някакви хора копаят в градината му. Св. Назъм Мустафа
сигнализирал в 19.26ч. на тел.112 /справка, находяща се на л.69 от НОХД/, че в градината на баща му, която не
е оградена, са влезли мъже, които копаят дупки. Сигналът бил приет и препредаден на полиц. служител – св.Нейков. Малко след това той пристигнал на място и заедно със св.Мустафа Назиф се отправили към имот № 5, находящх се по пътя на около 50 метра от имота
на св.Назиф, където в дясно имало затревена поляна,
а в ляво от него-засята нива./към имот № 5/ В тази нива дватама свидетели забелязали множество повърхностни дупки с малка дълбочина. Там били и тримата подсъдими с
лопати и металотърсачи. Полицейският служител им разпоредил да дойдат при него, подсъдимите изпълнили разпореждането без съпротива и обяснили,
че търсят желязо, което да предадат на вторични суровини.
Св.Нейков им разпоредил да извадят
съдържащото се в джобовете им, те извадили „капачки и железа…дреболийки…капачки
от буркани.“ Последното станало в присъствието и на св. М. Назиф.
В по-късните часове на денонощието бил извършен оглед на местопроизшествие, чрез който се установява, че GPS координатите на автомобила били
43.9778 г.ш. и 27.1038 г.д., спрян от южната страна на черен път, в тревата,
като на него били подпрени 3бр. металдетектори и 3бр. прави лопати; установено било, че
земеделската нива е засята с пшенична култура, както и налични разкопавания на
повърхностния слой на почвата с размери 30-40см. ширина и дълбочина от 4 до 15 см, разположени по
цялата нива. В огледния протокол били фиксирани с номера само пет на брой разкопавания; направени били само детайлни снимки, приложени към фотоалбума, липсват обзорни снимки на района.
Всеки един от подсъдимите предал доброволно по един металдетектор и по една
лопата.
При извършените претърсвания в
домовете им били иззети:
-от жилището на подс.Д. парче метал, с изобразен лъв на
него, с подвити краища;
-от дома на подс.А. парче метал, с надписи в краищата му и изобразен човешки лик и
лаптоп;
Протоколите от тези действия съответстват на
изискванията на чл.161 ал.2 от НПК.
Така описаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност: обясненията
на тримата подсъдими; показанията на свидетелите Д. Нейков, Ерджан Сали (поемно лице), Ведат Сали (кмет на селото), Мустафа Назиф (собственик на имота, находящ се на ул. „Девета“ №2), както и приобщените такива на основание чл. 281
ал.1 т.3 от НПК показания на Алдениз Али /поемно лице/, дадени по НОХД 147/19
г. по описа на СОС, лист 104.;
заключенията по СТЕ и СКТЕ (съдебно-компютърна-техническа) и допълнителна СТЕ; писмените доказателства и
доказателствени средства; веществените
доказателства.
От заключението по
назначената на ДП СТЕ се установява, че и трите металдетектори работят в режими
на звуково разделяне на металите, описана е реакцията им, в зависимост от
откриването на черен или цветен метал. Откриват и благородни такива. Единствено
Bandito II Garrett Graphic Target ID не е фабрично произведен, а сглобен от
части на различни производители. Същите са годни за употреба.
От заключението по
допълнителната СТЕ, назначена при повторното разглеждане на делото от първостепенния съд, с оглед на дадените му указания в
отменителното решение, се установява, че при огледа на металдетекторите не са
били регистрирани първоначални положения на превключвателите и потенциометрите
им. Вещото лице е пояснило, че не могат да се установят предишни настройки, тъй
като металдетекторите нямат памет за предишни такива, за да установи принципа
им на работа експертът е регулирал настройки според средата.
От заключението по назначената СКТЕ по отношение
на вещественото доказателство „лаптоп“ се установява че устройството е
повредено и нефункционално, липсва секция „D“, липсва история на „търсенията“ и
чрез използване на професионална програма за възстановяване на изтрити файлове,
не може да се открие информация, която да е относима към предмета на доказване
по делото. Според вещото лице се касае за умишлено унищожаване на информация.
Съгласно писменото
становище на РИМ-Силистра към 29.03.2019г.
координатната точка, посочена в протокола за оглед на местопроизшествие, не
попада на територията на регистрирана недвижима културна ценност или в
охранителната й зона. Най-близо разположения регистриран археологически обект е
с № 1200221, намиращ се на 0.5км. в северна посока, представляващ единична
могила.
При отправеното допълнително запитване до РИМ Силистра /отговор от 29.09.2020г – л.72-73/ се установява, че в АИС АКБ в границите на с. Йорданово, обл. Силистра са
регистрирани три археологически обекта: обект с р.№ 1200220; 1200221; 1200224.
Всеки от тези обекти, видно от приложените „ google карти“ се намира северозападно от
локализацията на подсъдимите , по права линия на около 0.5 км., през нивите, в
горната махала на селото; Не разполагат и с информация досежно нива, находяща се в
с.Йорданово, попадаща в към имот № 5 /където са намерени тримата подсъдими/,
поради което и не могат да определят, дали посоченият имот попада в границите
на изброените регистрирани арх. обекти.
Съгласно отговор на МК в регистъра на специалните технически средства към
МК не са постъпвали заявления за регистрация на специални технически средства
от лицата А.Д.А., К.И.Д. и Н.Р.Н..
Първоинстанционният
съд е спазил стриктно дадените указания от АС- Варна в отменителното му решение
за събиране на доказателства, /свързани както със специфичните
характеристики на местността, в чийто район се намира местопроизшествието (в миналото и към момента), така и за начина, по който са били
установени подсъдимите на място, тяхното поведение и като цяло- действията им
въпросната вечер преди и след идването на полицейския служител – св. Нейков/ и
съвкупен анализ на същите.
Чрез показанията
на св. Нейков- полицейски служител, отзовал се веднага след подадения сигнал на
тел.112, се установява, че той и свидетелят св. М. Назиф заедно се отправили
към имот №5, находящ се на около 50 м. от имота на последния; че двамата
подсъдими А. и Д. са се приближили към тях,
идвайки от засятата нива, в която е имало множество повърхностни дупки с малка
дълбочина, а подсъдимия Н. е дошъл от поляната, находяща се в ляво от засятата
нива; подсъдимите не са оказали съпротива и веднага са заявили, че търсят
желязо, изпразнили са джобовете си, след като са били поканени от свидетеля,
при което той е възприел, че там има само дреболии – капачки от буркани и
железа. Въпреки наличието на писмени доказателства по този въпрос, св. Нейков е
заявил, че знае, кой е собственика на нивата, в която са копаели подсъдимите.
Чрез показанията
на св. Мустафа Назиф, живущ ***, се установява, че той е възприел тримата
подсъдими в нивата към имот №5 в присъствието на полицейския служител – св.Нейков,
след като вече веднъж ги е разгонил от градината си, /когато е звънял и на сина
си/, както и че са намерени трите металдетектора, но не и монети в джобовете
им, също и че именно там „през комунизма е имало сметище“, което място в
момента е нива.
Поемното лице от
протокола за оглед – Ерджан Сали е бил разпитан в качеството на свидетел и
същият е разказал на съда при какви обстоятелства е бил вписан като поемно
лице, пояснявайки, че от десет години живее в селото и че покрай това място,
където е възприел дупките в нивата е имало стари къщи и сметище.
От показанията на
св. Ведат Сали- кмет на селото към март 2019 г., се установява, че през 90-те
години е имало нерегламентирано сметище /въпреки писмото му –л.71 от НОХД, в
което сочи, че на посочения имот №5 никога не е имало сметище!/.
Показанията на св.
Алдениз Али преповтарят изнесената от поемното лице Ерджан Сали информация за намерените
дупки в нивата.
От писмения отговор на кмета на с.Йорданово /л.71 от
НОХД/ е видно, че мястото където са били засечени тримата подсъдими никога не е
било обособявано като регламентирано сметище и към настоящият момент в с.
Йорданово няма обособено такова.
От изложеното
по-горе е видно, че информацията, събрана чрез разпита на свидетелите и
поемните лица за наличие на сметище в района, в който са били задържани тримата
подсъдими, се припокрива. Съдържащата се информация в писмото на кмета на
селото /л.71 от НОХД/ до съда за наличие на регламентирано сметище не
противоречи на коментираното по-горе, доколкото свидетелите и поемните лица,
вкл-но кметът и подсъдимите говорят за нерегламентирано сметище.
Тримата подсъдими
в хода на цялото наказателно производство до момента са поддържали една и съща
теза, че са ползвали металдетекторите за търсене на отпадъчно желязо, което да
предадат в съответните пунктове срещу заплащане. Тези им обяснения са
доказателствено средство, съгласно чл. 115 НПК, но и средство за защита, което
те упражняват по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК подсъдимите имат
право да дават такива обяснения, каквито намерят за нужно, т. е. законодателят
го е освободил от задължението да говорят истината. Затова, тяхната
достоверност относно фактите от предмета на доказване следва да се оценяват на
общо основание в светлината на всички други доказателства и доказателствени
средства, възприети непосредствено от съда. Преценявайки тяхната достоверност и
съпоставяйки ги с цялостната доказателствена маса, относима към предмета на
доказване, най-вече поради липса на други безспорни доказателствени източници,
които да оборват защитната им теза, настоящата инстанция кредитира на общо
основание обясненията им, дадени пред състава на СОС /същите кореспондират с
цялата доказателствена съвкупност/ – съгласно разпоредбата на чл. 103 от НПК,
обвиняемият, респ. подсъдимият не е
длъжен да доказва, че невинен - доказателствената тежест в наказателния процес
да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора.
Съвкупната преценка на всички доказателствени източници извежда няколко
безспорни факта, за които страните не спорят:
-
за това, че тримата подсъдими са били
задържани в района на нива, находяща се в имот № 5 на с.Йорданово, на около 50м
от градината на св.М. Назиф, живущ ***;
-
за това, че в района, в който тримата са били
задържани, преди 2009г е имало нерегламентирано сметище;
-
че в
тях са били и описаните 3 бр. металдектори;
-
че в нивата е имало множество повърхностни дупки с малка
дълбочина;
-
че в дома и в дрехите на подсъдимите не са
намерени вещи, които да представляват археолог. обекти;
-
че в границите на с. Йорданово, обл. Силистра са
регистрирани три археологически обекта: обект с р.№ 1200220; 1200221; 1200224.
Всеки от тези обекти, видно от приложените „ google карти“ се намира северозападно от
локализацията на подсъдимите, по права линия на около 0.5 км., през нивите,
в горната махала на селото;
След цялостен анализ,
изложеното по-горе резонно и закономерно е дало основание на първостепенния съд
да достигне до извода, че липсват безспорни доказателства на инкриминирата
дата, възведена в обвинителния акт, тримата подсъдими лица в съучастие като
съизвършители, чрез използване на технически средства - 3 бр. окомплектовани
металдетектори марка „Gold Махх-Power“, „ApoloniA Silver Мах“, „Bandito II
Garrett Graphic Target ID“, 3 бр. лопати и чрез използване на МПС - ЛА
„Мицубиши“ с per. № СС 1834 АР, собственост на Н.Р.Н., без съответно разрешение
да са търсили археологически обекти,
поради което и законсъобразно ги е оправдал по възведеното им обвинение по чл.277а ал.3 вр.чл.20 ал. 2 от НК. Изложените в мотивите
доводи се споделят изцяло от въззивната инстанция, поради което не следва да се
преповтарят, с оглед наложилата се практика в редица решения на различни
състави на ВКС /Р №624/06.02.14г, І НО по НД №1963/13г; Р
№321/18.01.16г, ІІІ НО по НД №807/15г; Р № 181/11.06.12г І НО по НД № 486/12г;
Р №166/02.12.2020г, І НО по НД №408/20г/.
Настоящата инстанция
намира за необходимо само да подчертае, че съвкупният анализ на събраните по
делото доказателства, извън защитната теза на подсъдимите лица, изключва
възможността да се направи извод за наличие на такива косвени доказателства, които
да обусловят единствено възможния извод за съставомерност на деянието, предмет
на обвинението - че подсъдимите лица са търсили въпросната вечер археолог.
обекти. Абсолютно е безпредметно да се разсъждава /каквото предложение прави
прокурора в протеста и представителят на АП-Варна/ върху всякакви други факти и
обстоятелства, имащи разностранен и разнопосочен характер - часовият диапазон /
между 18 и 21ч на 01.03.2019г/, в който подсъдимите са били на мястото,
стойността на трите металдетектори или наличието на други археологически обекта /№ 1200220; 1200221; 1200224, находящи се северозападно
от локализацията на подсъдимите, по права линия на около 0.5 км., през нивите,
в горната махала на селото/, заличен диск в иззетия лаптоп или липса на
разписки за предадено старо желязо - същите представляват единствено и само
предположения, взаимнообвързаността на които с цялостната доказателствена
съвкупност не ги превръща в годен доказателствен източник на съставомерни
факти. В този смисъл е неоснователно и
твърдението на прокурора, че събраните по делото косвените доказателства в
съвкупността си водят единствено и само до положителен извод относно
извършителството на престъплението, адекватно на формулировките в обвинителния акт. Като косвени
доказателства в случая са окачествени не определени факти, а предимно
предположенията на прокурора относно обичайния начин, по който хора, занимаващи се с иманярство, оправдават действията си или действат в такава ситуация, като самата
ситуация в случая е хипотетично
конструирана. На подобни вероятностни заключения не може да бъде основан
правораздавателен акт. Явни изводи в наказателния процес не съществуват.
Присъдата като заключителен негов акт се основава на доказателства, а не на
очевидности и ако прокурорът твърди, че деянието, предмет на настоящото
производство, е извършено именно по начина, описан в обвинителния акт, то е
следвало да проведе надлежно доказване като субект на обвинителната функция.
Предвид на това, че пред настоящата
инстанция не са наведени нови доказателства, формулираното обвинение е останало
в същата степен недоказано.
В
този смисъл постановената присъда е правилна, респ. протестът се явява
неоснователен - наличните
доказателства не са достатъчни да изяснят по един безспорен и категоричен начин
обстоятелствата по съществото на обвинението, респ. да обосноват
постановяването на осъдителна присъда.
Не може да бъде споделена и алатернативната теза на
прокурора, за това, че действията
на тримата подсъдими са съставомерни по чл.277а, ал.7 вр. чл.20 ал.2 от НК.
Виждането на настоящата инстанция е идентично с това на първостепенния съд: за
съставомерността на деянието по този текст от НК е необходимо „държането“ да е противозаконно и да
е доказано, че деецът знае или предполага, че уредът е предназначен или
послужил за търсене на археологически обект. Металдетекторът по своята същност
представлява „специално техническо
средство“ по смисъла на ЗКН, т. е по дефиниция /§ 4, т.2 от допълн. разпоредби/, което се използва при теренни археолог. проучвания за откриване на недв. и
движими археол. културни ценности - може да бъде предназначено за търсене както на археологически, така и на други
метални предмети. Именно двойното му предназначение е довело до регистрационен режим само на една
част от металдетекторите - тези, които се използват за теренни проучвания. За
процесните технически средства не е установено да са
употребявани за археологически мероприятия, нито пък тяхно единствено и
уникално предназначение да е за такива мероприятия. Държането им,
само по себе си, не може да бъде съставомерно, след като не е непосредствено и пряко свързано с
предназначение и употреба за търсене на археологически обекти. Търсенето, както е в настоящия казус на други предмети е част от двойната
употреба на тези уреди, изключваща специалното им предназначение. По делото не са налични данни за предходно използване на металдетекторите от трите подсъдими лица, още повече за търсене на артефакти и това
използване да е известно, или предполагаемо за някой от тях, не са намерени у тях или
в дома им подобни артефакти, които да обуславят наличието на пряк или евентуален
умисъл, изискуем за субективната съставомерност на деянието по чл.277а, ал.7 във вр. с чл.20 ал.2 от НК.
По изложените съображения, настоящият състав на
АС-Варна намира присъдата на ОС-Силистра за правилна, обоснована и
законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на
основание чл. 338 от НПК, съставът на
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260004/04.11.2020г.
на Окръжен съд-Силистра, постановена по НОХД № 165/20г по описа на същия съд.
Решението
може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.