№ 236
гр. София , 10.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Д. Коев
Членове:Стефан Ем. Милев
Симона Ив. Углярова
като разгледа докладваното от Стефан Ем. Милев Въззивно
административно наказателно дело № 20211100602243 по описа за 2021
година
Софийската районна прокуратура (СРП) е оспорила с въззивен протест по реда
на глава ХХІ от НПК първоинстанционното решение от 22.03.2017 г., с което в
процедура по гл. 28 НПК СРС (НО, 122 с.) е оправдал обв. Т.Ц. да е извършил
престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр . чл. 130, ал.1 НК.
СГС намери, че въззивното производство следва да бъде прекратено, а делото –
върнато на Софийския районен съд за упражняване на правомощията по чл. 320, ал.1
НПК.
Въззивният протест е изцяло бланкетен и съдържа единствено декларативната
фраза, че деянието и авторството са били установени по безспорен начин, поради което
е направено искането за осъждане на обвиняемия при условията на чл. 336, ал.1, т.2
НПК.
Изискванията за съдържанието на въззивния протест са по-формални от тези
относно жалбата на подсъдимото лице. Така е, не само защото прокурорът е
професионален юрист и следва да обоснове от името на държавата становището си за
отмяна на атакуваната присъда, но и поради опасността при протест с бланкетни и
абстрактни фрази въззивният съд да наруши забраната за влошаване положението на
подсъдимия (reformatio in peius – чл. 336, ал.2 НПК). Претендирайки, че авторството на
деянието е несъмнено доказано, прокурорът е следвало да обоснове в какво се изразява
неправилната оценка на доказателствата, кои факти са били игнорирани или
изопачени и какво е действителното съдържание на доказателствените средства,
обосноваващи обвинението, респ. да изясни има ли искане за провеждане на съдебно
следствие пред въззивната инстанция. В противен случай, опитите на въззивния съд
сам да „извежда“ доводи за осъждане на подсъдимото лице (какъвто е отправеният
петитум) би нарушило функцията му на арбитър и би влязло в конфликт с изискването
протестът да е „съответен“. Последното означава, че произнасянето на втората
инстанция следва да е само в рамките на исканото от прокурора, без да се „надскачат“
неговите доводи и претенции по начин, който би влошил положението на
подсъдимата. Такива доводи и претенции обаче не са били развити и обосновани,
1
което прави произнасянето на СГС по същество на делото недопустимо на този етап.
Доколкото в този му вид протестът не отговаря на изискването по чл. 320, ал.1
НПК, съдията при СРС е следвало да даде указания за неговото допълване
(отстраняване на пороците) в 7-дневен срок, след изтичането на който и при
евентуално неизпълнение - да пристъпи към приложение на чл. 323, ал.1, т.1 НПК.
Въззивното разглеждане на делото преди изпълнението на тези подготвителни
действия би било преждевременно и недопустимо, поради което Софийският градски
съд, НО, ІІ в.с.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по в.н.о.х.д. № 2243/21 г. по описа на СГС,
НО, ІІ въззивен състав.
ВРЪЩА делото на СРС за изпълнение на процедурата по чл. 320, ал.1 НПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2