О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
29.07.2020г. гр. Стара
Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 29 юли 2020г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 6794 по описа за 2019 година:
Съдът счита, че следва да приеме
като доказателства по делото
представените с исковата молба и с отговорите на исковата молба
документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на
предмета на спора.
С оглед
пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде назначена
съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на поставените въпроси в
исковата молба.
На основание чл. 192, ал. 1 от ГПК
следва да се задължи ищеца да представи заверено копие от предявения Граждански
иск по НОХД № 372/2014г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, ведно със
съдебното определение за датата на неговото приемане за разглеждане в наказателното
производство.
С оглед пълното изясняване на
обстоятелствата по делото следва да се изиска и приложи към делото НОХД №
372/2014г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
Следва да бъде
указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и
обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените
от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства,
освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл.147 т.1 и т.2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл.140 ал.3 ГПК
следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на
страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на
това.
Водим
от горното, на основание чл.140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД твърди в исковата си молба, че през периода от 19.08.1992г. до 23.02.2006г. наследодателят
на първите двама ответници бил управител на „В и К“ ЕООД - гр. Стара Загора.
Същия починал на 27.08.2019г., видно от удостоверение за наследници, приложено
като писмено доказателство по настоящата искова молба. В това му качество и в
посочения период сключвал множество договори с различни търговски дружества, предимно
с предмет на договорите различни видове строително-монтажни дейности, свързани
с ремонти, поддръжка и подмяна на съоръжения и части от съоръжения -
собственост и ползвани от регионалния водоснабдителен оператор „В и К“ ЕООД - гр.
Стара Загора.
След
освобождаването на Стефан Б.Г. от поста управител на „В и К“ ЕООД - гр. Стара
Загора, с оглед на възникнали спорове и неуредени граждански отношения между
дружеството-ищец и търговските дружества - контрагенти, се установило, че за
голяма част от ремонтните работи, извършвани от специализираната бригада по
ремонтни дейности на „В и К“ ЕООД било плащано без правно основание на
търговски дружества, именно на основание, сключени от страна на Стефан Г.
фиктивни договори по ЗОП с предмет, дублиращ действително извършените от
бригадата на дружеството-ищец ремонти.
По-късно по
този повод срещу Стефан Б.Г. било образувано наказателно производство, приключило
с внасяне на обвинителен акт с обвинение срещу него за извършено престъпление
по чл. 203, ал. 1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26 от НК
за присвояване на 1 234 086,35 лева, чрез сключване на 20 договора с различни
търговски дружества, чието реално изпълнение било извършвано от собствени на
дружеството-ищец служители, техника и материали.
По това
наказателно производство било образувано н.о.х.д. № 372/2014г. по описа на
Окръжен съд - гр. Стара Загора, продължило до 18.05.2018г., когато с Решение №
139/18.05.2018г. Апелативен съд - гр. Пловдив по в.н.ч.д
№ 238/2018г. потвърдило Определение № 112/22.02.2018г. по посоченото н.о.х.д №
372/2014г. на Окръжен съд - гр. Стара Загора, с което на
основание чл.289, ал.1 вр. с чл.24, ал.1, т.5 от НПК /състояние на невменяемост
поради тежко здравословно състояние, водещо до невъзможност за участие в
съдопроизводствени дейности/ прекратил наказателното производство спрямо
подсъдимия Стефан Б.Г..
По това
наказателно производство за пръв път били установени обстоятелства за
разпореждане с цел обогатяване с парични суми - равностойност на неизвършени ремонтни
дейности, т.е. считам, че давността за възникване на такава претенция спрямо
ответниците започвала да тече от тяхното установяване - наследодателя на първия
ответник бил привлечен като обвиняем по посоченото наказателно производство
през м.08.2011г., т.е.към настоящия момент и при условията на чл.115, б.“ж“ от ЗЗД за спиране на давността по време на посочения наказателен процес тази
давност още не била изтекла.
По посоченото
н.о.х.д № 372/2014г. дружеството - ищец предявило граждански иск, приет за съвместно
разглеждане през м.06.2014г. В същото това производство била назначена и
изслушана комплексна експертиза, която установила, че били налице документи, безспорно
удостоверяващи изпълнение на обектите - предмет на отделните договори от
работници на „В и К“ ЕООД –
Стара Загора, а не от работници на контрагентите по тези формални договори, на
които впоследствие било извършвано плащане.
Експертизата
констатирала и наличие в счетоводството на „В и К“ ЕООД на документи - пътни
листове и искания за отпускане и получаване на материали, които удостоверявали,
че разходите за транспорт и доставка на материали от складовата база на ищеца
до отделните обекти били изцяло за сметка на „В и К“ ЕООД – Стара Загора, а не
за фирмите - фиктивни изпълнители. Такъв бил и случая с Договор № ОП- 37 от
16.06.2005г., сключен между ищеца и втория ответник „Оресто“ ООД, ЕИК *********
за обект „Ремонт на външен водопровод с. Коларово“ на стойност 23 243,36 лева
данъчна основа и 4648,67 лева ДДС.
За доказване
изпълнението на този договор на 04.07.2005г., т.е. само 3 седмици след
подписване на договора за възлагане на строителство в значителни количества и
обеми бил съставен акт обр. 19 за констатиране на извършени и подлежащи на
заплащане СМР, подписан от ищеца и ответното дружество.
Съгласно т.3.1
от Договора от 16.01.2006г. осигуряването на материали, детайли, конструкции, както
и всичко необходимо за строителството били задължение на изпълнителя. Прави
впечатление, че количествено-стойностната сметка, приложена към Договора от
16.01.2006г. всички 14 броя позиции били абсолютно идентични и по стил и начин
на изписване били копи-пейст на протокола - акт. обр.19 от 04.07.2005г.
В материалите
по посоченото по-горе н.о.х.д. № 372/2014г. / том 45,стр.5 до 11 вкл./ били
приложени 7 бр.пътни листове, издадени от работници на ищеца, от които било
видно, че до въпросния обект в землището на с. Коларово транспортните разходи
за извършване на фактурираните транспортни услуги били за сметка и с персонал
на “В и К“ ЕООД - гр. Стара Загора. Всички пътни листове били с дати
м.04.2005г., което означавало, че ремонта бил вече действително извършен по
време на провеждане на процедурата по възлагане в полза на втория ответник -
16.06.2005г. В годишната данъчна декларация за 2005г. на „Оресто“ ЕООД в справка
за амортиризуемите активи било отразено, че през този период дружеството разполагало
с ДМА - транспортни средства на обща стойност 500 лева.
По този начин с
фактури от 22.08.2005г. и 19.12.2005г. за сметка на дружеството ищец, със
знанието и съгласието на наследодателя на първия ответник - бившия управител на
„В и К“ ЕООД – Стара Загора били платени главница от 23 243,36 лева и ДДС в
размер на 4 648,67 лева за фиктивно извършените от втория ответник СМР по
посочения Договор от 16.06.2005г.
Реалното
изпълнение на изброените в този фиктивен Договор СМР било извършено от ремонтна
бригада на „В и К“ - гр. Стара Загора с технически ръководител И. Минев Иванов.
Така на практика
ответното дружество се обогатило с посочената сума за сметка на „В и К” ЕООД - гр.
Стара Загора, което пък обедняло с тази сума, без да имало правно основание за
това. Тъй като към настоящия момент липсвала възможност от защита на
дружеството ищец от това обедняване чрез друг иск, за тях бил налице интерес и
необходимост да претендира за присъждане в полза на дружеството им на тази сума
на основание чл.59 от ЗЗД, която следвало да бъде възстановена от солидарно
отговорните ответници - наследниците на бившия управител на „В и К“ – Стара Загора,
като извършител на неправомерното разпореждане с посочената сума и обогатилият
се неправомерно получател на сумата - „Оресто“ ЕООД гр. Стара Загора.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответниците Б.С.Г., ЕГН - **********,***, О.С.Б.,
ЕГН ********** чрез своята майка и законна представителка Ж.Й.Й., ЕГН **********
като наследници на Стефан Б. *** Загора и „Оресто“ ЕООД, ЕИК *********, адрес и
седалище на управление на дейността - гр. Стара Загора, ул. Св. Княз Борис
бл.73, ет.1, представлявана от управителя Боян М.Б. - като солидарни длъжници,
да възстановят на „В и К” ЕООД - гр. Стара Загора сумата от 24 900 лева, с
която са се обогатили без правно основание по посочените по-горе причини и с
която дружеството им обедняло.
Моли съда да
осъди ответника да им заплати направените съдебни разноски за държавна такса,
както и направените разноски за адвокатски хонорари.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника Б.С.Г., в който заявява,
че намира предявения иск за недопустим, тъй като за ищеца
не е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание
чл.59 от ЗЗД и въз основа на заявеното от последния фактическо основание -
липса на друга възможност от защита за твърдяното „обедняване” на ищеца със
сумата от 24 900 лева.
С оглед
петитума на исковата молба, възразява, че ищецът не посочил никакви фактически
и правни основания за заявеното от последния субективно съединяване на
предявените искове - при условията на пасивна солидарност. В тази
връзка и с оглед упражняване правото им на защита, моли съда остави Исковата
молба без движение с указания ищецът да конкретизира исковата си претенция.
Оспорва изцяло
наведените от ищеца фактически и правни доводи. Оспорва изцяло предявения иск
по основание и размер и счита същият за неоснователен и недоказан, като
застъпва следното становище:
С настоящия Писмен отговор, на основание чл.
110 и чл. 111 от ЗЗД прави възражение
за изтекла погасителна давност на претендираното от ищеца вземане за
сумата от 24 900 лева.
Оспорва
твърдението на ищеца, че давността била спряна по време на наказателния процес,
в който е предявен граждански иск по НОХД № 372/2014г., по описа на
Старозагорски окръжен съд и към настоящия момент на основание чл. 115, буква
„ж” от ЗЗД давността не е изтекла.
В процесния
случай претендираната искова сума от 24 900 лева по фактура № ********** от
22.08.2005г. на обща стойност от 27 892,03 лева с ДДС била изплатена изцяло от
ищеца на ответното дружество, както следва:
- На
20.09.2005г. била заплатена сумата от
4648,67 лева, представляваща ДДС по фактурата;
- На
19.12.2005г. била заплатена сумата от 23243,36 лева, представляваща главница по
процесната фактура.
Общата 5 -
годишна и специалната 3 - годишна давност за заявената искова претенция (в общ
размер от 24 900 лева, от които 23243,36 лева - главница и 1656,64 лева -
частично ДДС), чието възстановяване се претендирало от двамата ответници, считано
от 19.12.2005г. отдавна била изтекла.
На посоченото
самостоятелно основание, моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен - погасен по давност.
Наведеното от ищеца „обедняване” на дружеството
- Възложител на процесиите СМР с изплащане на сумата от 24 900 лева в полза
ответното дружество „ОРЕСТО” ЕООД, с което се обогатило, намира за изцяло
неоснователно, недоказано и в противоречие с материалния закон.
Ищецът
обосновавал паричната си претенция с института на неоснователното обогатяване
по реда на субсидиарния иск по чл. 59 от ЗЗД. В тази връзка намира предявеният
иск за недопустим, тъй като за ищеца било налице принципната правна възможност
да защити своето право с друг иск.
Категорично
възразява за допустимостта и основателността на предявената искова претенция,
поради наличието на договорни отношения между ищцовото и ответното дружество,
учредени по силата на сключения между тях Договор № ОП-37 от 16.06.2005г. с
предмет: „Ремонт на външен водопровод с. Коларово“
Твърденията на
ищеца за „фиктивно” извършени СМР от ответното дружество в изпълнение на
сключения между тях договор за СМР по фактура № ********** от 22.08.2005г. на
обща стойност от 27 892,03 лева с ДДС намира за недоказани.
Ищецът не
твърдял и не сочил Възложителят „ВиК” ЕООД да реализирало договорната
гражданска отговорност на Изпълнителя по сключения договор за твърдяното
неизпълнение на възложените СМР, макар да имал тази възможност. Не се твърдяло
и не се сочило Възложителят да пристъпил към разваляне на двустранния договор
и/или други облигационни права за овъзмездяване на твърдените имуществени права
като връщане на вече заплатената сума от 24 900 лева. В тази връзка, оспорва
твърдението на ищеца, че процесното плащане било извършено „без основание” по
смисъла на чл. 59 от ЗЗД.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен
и недопустим.
Моли съда да
им присъдите всички направени в производството съдебни и деловодни разноски.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество
„ОРЕСТО“ ЕООД,
с който заявява, че намира предявения иск за недопустим, тъй като за ищеца не е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл.59
от ЗЗД и въз основа на заявеното от последния фактическо основание - липса на
друга възможност от защита за твърдяното „обедняване” на ищеца със сумата от 24
900 лева.
С оглед
петитума на исковата молба, възразява, че ищецът не посочил никакви фактически
и правни основания за заявеното от последния субективно
съединяване
на предявените искове — при условията на пасивна солидарност. В тази връзка и с оглед упражняване
правото им на защита, моли съда да остави Исковата молба без движение с
указания ищецът да конкретизира исковата си претенция.
Възразява,
че ищецът не изложил никакви фактически и правни обстоятелства, на които да
основе исковата си претенция против починалия управител на ВиК дружеството -
баща му Стефан Г.. Липсата на тяхното ясно и
конкретно посочване от ищеца категорично затруднявало защитата му по иска,
предвид което моли съда да остави исковата молба без движение с изрични
указания на ищеца за отстраняване на допуснатите нередовности.
Оспорва категорично заявената искова претенция,
предявена против него: Б.С.Г. - като законен наследник на баща си Стефан Б.Г..
Ищецът не заявил за каква част от паричната претенция иска осъждане на
наследника на Стефан Б.Г., не било взето предвид броя и кръга на законните
наследници на починалия управител, техните части от наследството на
наследодателя, в това число наличието и/или липсата на приемане или отказ от
наследството. В тази връзка, още веднъж моли
съда да остави исковата молба без движение с изрични указания на ищеца за
отстраняване на допуснатите нередовности.
Оспорва изцяло наведените от
ищеца фактически и правни доводи.
Оспорва изцяло
предявения иск по основание и размер и считам същият за неоснователен и
недоказан, предвид следните съображения:
С настоящия писмен
отговор, на основание чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД прави
възражение за изтекла погасителна давност на
претендираното от ищеца вземане за сумата от 24 900 лева.
Оспорва
твърдението на ищеца, че давността била спряна по време на наказателния процес,
в който бил предявен граждански иск по НОХД № 372/2014г., по описа на
Старозагорски Окръжен Съд и към настоящия момент на основание чл. 115, буква
„ж” от ЗЗД давността не била изтекла.
В процесния
случай претендираната искова сума от 24 900 лева по фактура № ********** от
22.08.2005г. на обща стойност от 27 892,03 лева с ДДС била изплатена изцяло от
ищеца на ответното дружество, както следва:
- На
20.09.2005г. била заплатена сумата от 4648,67 лева, представляваща ДДС по
фактурата;
- На
19.12.2005г. била заплатена сумата от 23243,36 лева, представляваща главница по
процесната фактура.
Общата 5 -
годишна и специалната 3 - годишна давност за заявената искова претенция (в общ
размер от 24 900 лева, от които 23243,36 лева - главница и 1656,64 лева -
частично ДДС), чието възстановяване се претендирало от двамата ответници,
считано от 19.12.2005г. отдавна изтекла.
На посоченото
самостоятелно основание, моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен - погасен по давност.
Наведеното от ищеца „обедняване” на
дружеството-Възложител на процесиите СМР било изплащане на сумата от 24 900
лева в полза ответното дружество „ОРЕСТО” ЕООД, с което се обогатило, намира за
изцяло неоснователно, недоказано и в противоречие с материалния закон.
Ищецът
обосновавал паричната си претенция с института на неоснователното обогатяване по
реда на субсидиарния иск по чл. 59 от ЗЗД. В тази връзка намира предявеният иск
за недопустим, тъй като за ищеца било налице принципната правна възможност да
защити своето право с друг иск.
Категорично
възразява за допустимостта и основателността на предявената искова претенция,
поради наличието на договорни отношения между ищцовото дружество и баща му - в
качеството на управител на процесното дружество, по силата на учреденото
мандатно правоотношение, както и поради наличието на договорни отношения между
ищеца и ответното дружество, учредени по силата на сключения между тях Договор
№ ОП-37 от 16.06.2005г. с предмет: „Ремонт на външен водопровод с.Коларово“, които
изключвали приложението на института на твърдяното неоснователно обогатяване.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен
и недопустим.
Моли съда да
му присъди всички направени в производството съдебни и деловодни разноски.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника О.С.Б. чрез
законния си представител Ж.Й.Й., в който заявява, че намира предявения иск за
недопустим, тъй като за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск с правно основание чл.59 от ЗЗД и въз основа на заявеното от
последния фактическо основание - липса на друга възможност от защита за
твърдяното „обедняване” на ищеца със сумата от 24 900 лева.
Възразява, че
ищецът не изложил никакви фактически и правни обстоятелства, на които да основе
исковата си претенция против починалия управител на ВиК дружеството - Стефан Г..
Оспорва изцяло
наведените от ищеца фактически и правни доводи.
Оспорва изцяло
предявения иск по основание и размер и счита същият за неоснователен и
недоказан, предвид следните съображения:
С настоящия Писмен отговор, на основание чл.
110 и чл. 111 от ЗЗД прави възражение
за изтекла погасителна давност на претендираното от ищеца вземане за
сумата от 24 900 лева.
Оспорва
твърдението на ищеца, че давността била спряна по време на наказателния процес,
в който бил предявен граждански иск по НОХД № 372/ 2014 г., по описа на
Старозагорски окръжен съд и към настоящия момент на основание чл.115, буква „ж”
от ЗЗД давността не била изтекла.
В процесния
случай претендираната искова сума от 24 900 лева по фактура № ********** от
22.08.2005г. на обща стойност от 27 892,03 лева с ДДС била изплатена изцяло от
ищеца на ответното дружество, както следва:
- На
20.09.2005г. била заплатена сумата от 4648,67 лева, представляваща ДДС по
фактурата;
- На
19.12.2005г. била заплатена сумата от 23243,36 лева, представляваща главница по
процесната фактура.
Общата 5 -
годишна и специалната 3 - годишна давност за заявената искова претенция (в общ
размер от 24 900 лева, от които 23 243,36 лева - главница и 1656,64 лева -
частично ДДС), чието възстановяване се претендирало от тримата ответници,
считано от 19.12.2005г. отдавна изтекла.
На посоченото
самостоятелно основание, моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен - погасен по давност.
Наведеното
от ищеца „обедняване” на Дружеството-Възложител на процесните СМР било
изплащане на сумата от 24 900 лева в полза ответното дружество „ОРЕСТО” ЕООД, с
което се обогатило, намира за изцяло неоснователно, недоказано и в противоречие
с материалния закон.
Ищецът
обосновавал паричната си претенция с института на неоснователното обогатяване
по реда на субсидиарния иск по чл. 59 от ЗЗД. В тази връзка намира предявеният
иск за недопустим, тъй като за ищеца било налице принципната правна възможност
да защити своето право с друг иск.
Категорично
възразява за допустимостта и основателността на предявената искова претенция,
поради наличието на договорни отношения между ищцовото дружество и починалия
Стефан Г. - в качеството на управител на процесното дружество, по силата на
учреденото мандатно правоотношение, както и поради наличието на договорни
отношения между ищеца и ответното дружество, учредени по силата на сключения
между тях Договор № ОП-37 от 16.06.2005 г. с предмет: „Ремонт на външен водопровод с.
Коларово“, които
изключвали приложението на института на твърдяното неоснователно обогатяване.
Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен
и недопустим.
Моли съда да
им присъди всички направени в производството съдебни и деловодни разноски.
От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че спорното
материално правоотношение попада в хипотезата на разпоредбата на чл.59 от ЗЗД,
уреждаща общия състав на неоснователно обогатяване. Основните елементи на общия
фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД са следните:
обогатяване на едно лице за чужда сметка; обедняване на друго лице, свързано
със съответното обогатяване; отсъствие на основание за обогатяването и липса на
възможност за защита на обеднелия чрез друг иск. В случая се претендира
обогатяване от фиктивно извършените СМР от „ОРЕСТО” ЕООД със знанието и съгласието на наследодателя на
ответниците Б.С.Г. и О.С.Б., с оглед на което
ищецът следва да докаже, че не е налице основание за извършване на СМР, в
резултат на което е настъпило обогатяване на ответниците с процесната сума за
сметка на ищеца.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Удостоверение
за наследници с изх. № 004 от 24.02.2020г.; Договор № ОП-37 от 16.06.2005г.;
Оферта от 14.06.2005г., ведно с Количествено-стойностна сметка; Фактура №
********** от 22.08.2005г.; Протокол от 04.07.2005г.; Постановление за
привличане на обвиняем от 01.11.2012г.; Справка от ОББ с изх. № 3043422 от
31.10.2011г.; Пътни листи – 7 броя; Годишна данъчна декларация с вх. № 24003057 от 28.03.2006г.; Справка за
амортизируеми активи; Справка за данъчно регулиране на лихвите при слаба
капитализация; Протокол № 112 от 22.02.2018г. по описа на Окръжен съд – Стара
Загора; Решение № 139 от 18.05.2018г. на Апелативен съд – Пловдив;
Удостоверение за актуалното състояние на „ВиК“ еоод – Стара Загора; Справка за
актуалното състояние на „ОРЕСТО“ ЕООД; Удостоверение за наследници с изх. № 37
от 03.09.2019г.; Извлечени по сметка за периода от 31.08.-30.09.2005г.;
Извлечени по сметка за периода от 16.12.-19.12.2005г.
ПРИЛАГА към делото
б.б. за платена държавна такса и пълномощни на адв. И.М. и адв. Зоя Колева.
НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза с
вещо лице ДАНИЕЛА ДЕМИРЕВА - ГЮРОВА, която
след като се запознае с материалите по делото и извърши съответните справки навсякъде,
където е необходимо да отговори на поставените въпроси в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението
в размер на 200 лева, който следва да бъде внесен от ищеца в тридневен срок от
получаване на настоящото определение.
ДА СЕ ИЗИСКА и
приложи към делото НОХД № 372/2014г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца в съдебно заседание да представи заверено копие от предявения граждански
иск по НОХД № 372/2014г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, ведно със
съдебното определение за датата на неговото приемане за разглеждане в
наказателното производство, като го предупреждава, че при непредставянето им ще
бъде приложена разпоредбата на чл.161 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание
по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и
да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай,
че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да
посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени
непредвидени обстоятелства или са налице
хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им
УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА
на страните, че имат право да поискат постановяване на неприсъствено решение,
когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за открито съдебно заседание на 29.09.2020г. от 09.30ч., за която дата да се
призоват страните и вещото лице, след внасяне на депозита.
ПРЕПИС
от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на
ответника да се връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: