№ 731
гр. Варна, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20243110106255 по описа за 2024 година
Предявен е иск за делба на основание чл.341 и сл.от ГПК във вр.с чл.34от ЗС от
страна на ищците от ищците П. М. Б. и Ю. Г. Й., действащи чрез процесуалните
представители адв. М. Н. от ВАК и адв. С.Т. от ВАК, против ответниците М. К. Н., Н. К. Н.
и В. Й. К., представлявани от адв. И.Г. от АК - Варна.
В исковата молба ищците твърдят, че с ответниците са съсобственици на следния
недвижим имот: ПИ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-
1**/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 512 кв.м., с предишен
идентификатор № ***, номер по предходен план - няма, при съседи по скица: ***, ***. ***,
***,***, ***.***, *****, находящ се в ***.
Ищците твърдят, че с договор за дарение от 03.02.2021 г., обективиран в НА №***2021 г.
на нотариус К.К., В.М. дарила на ищеца Б. по време на брака му с ищцата Й. 1/10 идеална
част от посочения по-горе имот. С последваща сделка - покупко-продажба, сключена в
същия ден - 03.02.2021 г., за която бил съставен НА №***/2021 г. на нотариус К.К., В.М.
продала на ищеца П. Б. по време нa брака му с ищцата, правото на собственост върху 4/10
идеални части от съшия имот. Ответниците придобили своите идеални части от имота по
наследствено правоприемство след смъртта на наследодателя им К.К. – починал на *.2016 г.,
който пък ги придобил по наследяване от своята майка М.Я., починала на **1990 г. След
смъртта си М.Я. била наследена от съпруга си Н.Я. и децата си В.М. и К.К..
Ищците сочат, че с договор за покупко - продажба от 25.12.1964 г, за който бил съставен
НА №***1964 г., М.Я. и Н.Я., са придобили правото на собственост върху недвижим имот,
находящ се в ***, състоящ се от къща от един етаж и приземен етаж, заедно с дворно място
1
от 1 387 кв.м. /застроено и незастроено/, съставляващо парцел *, пл. №* от кв.* по новия
план на ***. Правото на собственост било придобито по време на брака между М.Я. и Н.Я.,
поради което и представлявал съпружеска имуществена общност. С решение от 17.07.1997 г.
по адм. дело №***г. по описа на ОС-Варна, влязло в сила в деня на постановяването му,
било отменено решение №*** г. на Кмета на Община Варна и отчуждаването, извършено по
реда на ЗПИНМ /отм./, като била възстановена собствеността върху празно дворно място от
737 кв.м. - част от имот пл. №* в кв. **, **, на наследниците на М.Я. - Н.Я., К.Я. и
В.М.. В решението било прието, че по реда на §85 от ППЗПИНМ са отчуждени от двамата
съпрузи М.Я. и Н.Я. части от имот пл. №* в кв. **, ** за осъществяване на мероприятия -
магазин на „Н." и битов комбинат, а по-късно за „временен кооперативен пазар", а с
последното преотреждане „за жилищно строителство, магазини и озеленяване", което
строителство фактически не било започнато към влизане в сила на ЗВСОНИ по ЗТСУ,
ЗПИНМ, ЗДС и ЗС, поради което били налице и предпоставките за реституирането му.
Ищците твърдят, че имотът, който е закупен с правна сделка от 1964 г. е идентичен на
възстановения със съдебния акт. Твърдят, че с влизане в сила на решението по адм. дело
№*** г. на ВОС, правото на собственост върху процесното дворно място, следва да се счита
възстановено на лицата, от които е отнето, а именно на Н.Я., в качеството му на собственик
и на наследниците по закон на наследодателя М.Я. - Н.Я., К.Я. и В.М.. Н.Я. починал на
*.2000 г., като бил наследен от В.Н.М. и К. Н. К.. К.К. починал на *.2016 г. и бил наследен от
преживялата си съпруга -В. К. и децата си М. Н. и Н. Н., които придобили по наследствено
правоприемство притежаваните от техния наследодател идеални части.
Към настоящия момент страните не можели доброволно да поделят процесния имот,
поради което ищците молят, съдът да допусне до делба процесния имот, при следните
квоти: за П. М. Б. - 1/10 идеална част; за П. М. Б.и Ю. Г. Й. - 4/10 ид.ч. от процесният имот в
режим на СИО, за М. К. Н. - 5/30 ид.ч. от процесният имот; за Н. К. Н. - 5/30 ид.ч. от
процесният имот и за В. Й. К. - 5/30 ид.ч.. от процесният имот.
С исковата молба са посочени писмени доказателства.
В представения писмен отговор на исковата молбаответниците, чрез процесуалния си
представител, сочат, че предявеният иск е допустим и основателен, но оспорват посочените
от ищците квоти на съсобственост на съделителите. Ответниците твърдят, че те са
собственици на 5/6 идеални части от имота, а собственик на останалата 1/6 идеална част към
2021 г. е праводателят на ищците В.Н.М..
Ответниците сочат, същите факти, а именно, че по силата на сделката,обективирана в
нотариален акт №***1964 г. по описа на нотариус при ВРС, съпрузите М.К.Я. и Н.К.Я. са
придобили правото на собственост върху имотимот, находящ се в ***, Варненско и
представляващ: къща от един етаж с външно стълбище, с железобетонна тераса, коридор, две
стаи, килер, клозет, приземен етаж от стая, салон, изба, покрит вход за избата, подстълбище,
заедно с дворното място от 1387 кв.м. съставляващо парцел * пл. * от кв. 39 по новия план
на ***, при граници: река, К.Н.Д. от две страни улици. Имотът бил придобит в режим на
съпружеска имуществена общност. През 1967 г. от М.К.Я. и Н.К.Я. по реда на ЗПИНМ било
2
отчуждено част от дворното място - с площ от 737 кв.м., идентично с процесия имот и с
граничещия с нея имот, с актуален идентификатор № *** по КККР. С решение по адм. дело
№ *** г. по описа на ВОС, в сила от 17.07.1997 г. била постановена отмяна на
отчуждаването и на наследниците на М.К.Я. било възстановена собствеността върху празно
дворно място с площ от 737 кв.м., съставляващо имот пл. *, в кв. 39а по плана на **, като с
протокол от 03.10.1997 г. наследниците на М.К.Я., били въведени във владение на
възстановеното им дворно място. На 12.01.1999 г. наследниците на М.К.Я. възстановили на
Община Варна парична сума в размер на 1673 лв., равностойна на обезщетението, получено
от отчуждения през 1967 г. недвижим имот. С това фактическият състав на реституцията по
реда на ЗВСНОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС бил довършен.
Ответниците твърдят, че със саморъчно завещание от 05.07.2000 г. обявено на 06.12.2000
г., Н.Я. се разпоредил за след смъртта си с цялото притежавано от него движимо и
недвижимо имущество в полза на своя син К. Н. К.. Към момента на откриване на
наследството, останало след смъртта на Н.К.Я., реституционната процедура по ЗВСНОНИ
по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДС и ЗС била приключила, поради което и универсалното
завещателно разпореждане, с което същият се разпоредил с имуществото си, следвало да
бъде зачетено. Така по силата на завещание К. Н. К. притежавал 4/6 идеални части от
реституирания имот, а К.К., както и В.Н.М. придобили по наследство от своята майка
М.К.Я. по 1/6 ид.ч. от имота.
Ответниците твърдят, че между тях и В.Н.М. не е имало спор относно дяловете на
ответниците в съсобствеността. През2021 г. ищецът П. Б. поискал от ответниците да изкупи
идеалните им части от имота. По повод извършени справки в тази връзка ответниците
установили, че В.Н.М. е извършила дарение на 1/10 ид.ч. от имота на ищеца, а също и
продажба на 4/10 ид.ч. от имота на ищците. Ответниците твърдят, че дарението и
продажбата са нищожни. Също твърдят, че доколкото В.Н.М. е притежавала само 1/6 ид.ч от
имота, то не е могла да прехвърли повече права отколкото има, поради което за разликата
над 1/6 ид.ч. от имота считат, че сделката не е произвела вещнопрехвърлителен ефект.
По така изложените съображения ответниците считат, че делбата на имота следва да се
допусне при квоти: за В. Й. К. - 5/18 ид.ч.; за Н. К. Н. - 5/18 ид.ч.; за М. К. Н. - 5/18ид.ч.; за
П. М. Б. и Ю. Г. Й. –Б.а – 3/18 ид.ч.
Като съобрази всички приложени по делото доказателства, съдът счете за
установено следното от фактическа и правна страна:
Ответниците М. К. Н., Н. К. Н. и В. Й. К. са наследници на М.К.Я. – починала на **1990
г. и на Н.К.Я. – починал на *.2000 г., което е видно от представените по делото
удостоверения за наследници №*/14.03.2012 г. и №*/24.06** г., изд от Община Варна. След
смъртта си М.Я. е оставила за свои наследници съпруга си Н.Я. и децата си – К. Н. К. и
В.Н.М.. Синът на Я. - К. Н. К. е починал на *.2016 г., което е видно от представеното
удсостверение за наследници №*/11.03.2021 г., изд. от Община Варна и негови наседници са
ответниците М. К. Н. - дъщеря, Н. К. Н. – син и В. Й. К. – съпруга.
3
С договор за покупка на недвижим имот, за който е съставен нотариален акт №***1964
г. на ВРС, М.Я. и Н.Я., по време на сключения между тях граждански брак, са придобили
правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в ***, състоящ се от къща от един
етаж и приземен етаж и изба, заедно с дворно място от 1 387 кв.м. /застроено и незастроено/,
съставляващо парцел *, пл. №* от кв.39 по новия план на ***, при граници: река, К.Н.Д. и от
две страни улица.
През 1967 г., съобразно оценителен протокол №**.1967 г. на комисия по пар. 85 от
ППЗПИНМ от имота на Я. са били отчуждени 737 кв.м. от притажванаия от горепосочен
имот. През 1997 г. с решение от 17.07.1997 г. по адм. дело №*** на ОС – Варна, е отменено
решение №*** г. на Кмета на Община Варна, с което е оставено без уважение искането за
отмяната на отчуждаване на част от недвижим имот пл. №* от кв.** по плана на **,
представляващо празно дворно място от 737 кв.м. и възстановяване на собствеността върху
този имот на бившите собственици. Със същото решение е отменено отчуждаването на
празно дворно място от 737 кв.м. – част от имот пл. №* от кв.** по плана на ** и е
възстановена собствеността върху това празно дворно място на наследниците на М.К.Я. и
Н.К.Я., които към онзи момент са децата им К. Н. К. и В.Н.М..
Няма спор между страните по делото, че е налице идентичност между имота, предмет на
настоящото производство, част от закупения от наследодателите на ответниците М.К.Я. и
Н.К.Я. имот през 1964 и имота възстановен с горепосечоното решение по адм. дело №*** на
ОС – Варна.
На 05.07.2000 г. Н.К.Я. е съставил саморъчно завещание, с което е завещал цялото си
имущество на сина си К. Н. К.. С протокол за обявяване на саморъчно завещание оставено за
съхранение в ноариалната кантора на нотариус Ж.К., с район на действие РС – Варна,
завещанието на Н.К.Я. е обявено – рег. №***/06.12.2000 г.
През 2021 г., на 03.02.2021 г., с договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт №***2021 г. на нотариус К.К., с район на действие РС – Варна дъщерята на
М.К.Я. и Н.К.Я. – В.Н.М. е дарила на ищеца по делото П. М. Б. 1/10 идеална част от
процесния имот, притежаван от нея имот по наследство от родителите й, който имот към
момента на прехвърлянето се индивидуализира по следния начин: ПИ с идентификатор №
*** по КККР, одобрени със Заповед № РД-1**/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с площ от 512 кв.м., с предишен идентификатор № ***, номер по предходен план -
няма, при съседи по скица: ***, ***. ***, ***,***, ***.***, *****, находящ се в ***.
На същата дата 03.02.2021 г. В.Н.М., чрез договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт №***/2021 г. на нотариус К.К., с район на действие РС
– Варна, е прехвърлила и 4/10 идеални части от процесния имот на ищеца по делото. Няма
спор между страните по делото, че към момента на прехвърляне на идеалните части от
имота от страна на В.М. на ищеца, последният е бил в граждански брак с ищцата Ю. Г. Й. –
Б.а.
През 2021 г. е било образувано гр.д. №*** г. по описа на ВРС по повод предявени искове
4
от ответниците по настоящото дело М. К. Н., Н. К. Н. и В. Й. К. срещу П. М. Б., Ю. Г. Й. и
В.Н.М. за прогласяване нищожността на договора за дарение, като привиден; за обявяване на
прикрито съглашение – договор за покупко-продажба; за изкупуване на 1/10 идеална част и
на 4/60 идеални части от имота на осн. чл.33 от ЗС. С постановеното по делото решение
№3212 от 25.10.2022 г. исковете са отхвърлени.
Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност от представените по
делото писмени доказателства – описани по-горе. Съдът, на базата на установените по
делото факти счита, че се налагат следните правни изводи: При закупуването на имота през
1964 г. от М.К.Я. и Н.К.Я. двамата са били в граждански брак. Независимо, че към момента
на придобиването на имота, не е действал режим на съпружеска имуществена общност, то с
приемането на СК през 1968 г., с който е въведен режима на СИО относно имуществените
отношения между съпрузите, е регламентирано в чл.103 от този кодекс, че правилата
относно имуществените отношения между съпрузи се прилагат и за имуществата,
придобити преди влизането на СК в сила от съпрузите по заварени бракове. Следователно
имотът, притежаван от М.К.Я. и Н.К.Я. е бил в режим на СИО. Със смъртта на М.Я. през
1990 г. нейната ½ идеална част от имота е била наследена поравно от съпруга й и децата й.
Така съпругът й Н.К.Я. е имал 4/6 идеални части от имота, а всеки от В.Н.М. и К. Н. К. – по
1/6 идеална част. След смъртта на Н.К.Я. и предвид съставеното от него завещание, неговата
част от имота е придобита от сина му К.Я., който, заедно с притежаваната част от имота по
наследство е имал общо 5/6 идеални части от имота. След смъртта на К. Н.Я. наследниците
му – ответниците по делото са придобили равни части от оставената от него част от имота,
или всеки от ответниците притежава по 5/18 идеални части от имота.
С извършеното дарение от В.М. в полза на ищеца, последният е придобил 1/10 идеална
част от имота в лична собственост, тъй като макар и да е бил в граждански брак с ищцата, то
придобитото имущество по даренеие е лична собственост. С извършената след това
продажба на 4/10 идеални части от имота В.Н.М. всъщност не е могла да извърши
прехвърляне на такава част от имота, тъй като тя не е притежавала правото на собственост в
такъв обем. Частта на М. е била от 1/6 идеална част от имота, а в резултат на дарението и
продажбата тя се е разпоредила с ½ идеална идеална част от имота. За частта над 1/6
идеална част разпореждането, обаче няма вещно прехвърлително действие, поради което и
ищците не са могли да придобият част над посочената.
Предвид гореизложеното се установява, че съсобственици на имота са ищците и
ответниците по делото при следните притежавани от тях идеални части от имота,
приравнени под общ знаменател: П. М. Б. е собственик на 9/90 идеални части по дарение; П.
М. Б. и Ю. Г. Й. са собственици на 6/90 идеални части в режим на съпружеска имуществена
общност на основание пиокупко-продажба; М. К. Н. е собственик на 25/90 идеални части по
наследство; Н. К. Н. е собственик на 25/90 идеални части по наследство и В. Й. К. е
собственик на 25/90 идеални части по наследство.
При изложените твърдения, че страните не могат да поделят по доброволно имотите, то
съдът следва да допусне имотите до делба между съделителитепри посочените квоти. Водим
5
от горното съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА следния недвижим имот, находящ се в ***, а именно: ПИ с
идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-1**/14.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 512 кв.м., с предишен идентификатор № ***,
номер по предходен план - няма, при съседи по скица: ***, ***. ***, ***,***, ***.***, *****,
МЕЖДУ П. М. Б., с ЕГН **********; Ю. Г. Й., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***; М.
К. Н., с ЕГН **********; Н. К. Н., с ЕГН ********** и В. Й. К.,с ЕГН **********, тримата
с адрес ***, ПРИ КВОТИ: за П. М. Б. - 9/90 идеални части; за П. М. Б. и Ю. Г. Й. - 6/90
идеални части в режим на съпружеска имуществена общност; за М. К. Н. - 25/90
идеални части; за Н. К. Н. - 25/90 идеални части и за В. Й. К. - 25/90 идеални части.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в четиринадесет дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6