Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Добрич, 12.07.2013г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ
ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АННА
ВЕЛИКОВА
секретар Г.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 3580/2013г. по
описа на ДОБРИЧКИЯ РАЙОНЕН СЪД и за да се произнесе, съобрази следното:
Гражданско дело № 3580 по описа на съда за
2012г. е образувано по искова молба на Х.А.П. с ЕГН **********,***, с която
против М.Г.Т. ЕГН **********,***, съгласно уточнения, направени с писмена молба
от 15.10.2012г. и в съдебно заседание по реда на чл. 143 от ГПК, са предявени
искове за заплащане на сумата от 10 871,42 лева, съставляваща стойност на
извършени строително-ремонтни работи в жилище, заемащо част от първи етаж,
състоящо се от две стаи, вътрешна стълба за приземен етаж, входно антре,
баня-тоалетна и приземен етаж от три помещения, с идентификатор * по КК на град
Д*, от които:
извършени през 1977г. от Я*П. и И*П* (праводателите на ищцата по договор за дарение),
като владелци на имота от 1971г., със знанието и без противопоставянето на
родителите на ответницата, и
придобити от ищцата със сключване на
договор за дарение на недвижимия имот от 05.07.2005г: полагане на армиран бетон за стоманобетонова плоча, вкл. кофраж
за пристройка на площ от 2,1 кв.м., на стойност 430,50 лева;
тухлена зидария на пристройка на площ от 13,90 кв.м., на стойност 394,76 лева;
полагане на армиран бетон за външно стълбище, вкл. кофраж на площ 1,8 кв.м., на
стойност 405,00 лева,
които довели до увеличение на стойността на имота;
извършени в периода 1998г. – 2005г. от ищцата и нейния съпруг П*П*, докато
живели в имота заедно с неговите родители (от 1989г. до прекратяване на брака им с развод с решение, влязло
в сила от 15.08.2005г.): през 1998г. – изкъртване стари мазилки по стени и тавани с изнасяне на
отпадъците, с площ 100,11 кв.м., на стойност 971,06 лева; направа на вътрешна мазилка по стени и тавани, 114,11 кв.м., на стойност
1673,99 лева; разваляне на стена от тухлена зидария, 5,60 кв.м., на стойност
102,82 лева; оформяне на свод, 6,87 кв.м., на стойност 81,31 лева; направа на гипсова шпакловка по стени и тавани, 77,74 кв.м., на стойност
401,14 лева; подмяна на ел.инсталация, на стойност 580 лева; през 1999г. – полагане
настилка паркет, 12,95 кв.м., на
стойност 472,67 лева;
полагане настилка дървено дюшеме в
стая, 9,99 кв.м., на стойност 275,22 лева; изграждане
вътрешно дървено стълбище върху метална конструкция, на стойност 600 лева; направа на зидана камина, на стойност 400 лева; през 2001г. – направа на вътрешна циментова мазилка двупластова, 13,90 кв.м., на стойност
275,22 лева; през 2002г.
- фаянсова облицовка, 11,48 кв.м.,
на стойност 413,28 лева; направа на теракотна настилка, 11,22 кв.м., на стойност 374,74 лева,
лята мивка с фаянсова облицовка, на стойност 165,60 лева,
ВиК инсталация на стойност 685 лева; през 2005г. –
направа на топлоизолация под дюшеме в изба, 9,4 кв.м., на стойност 251,73
лева и дюшеме в изба, 9,4 кв.м., на стойност 340,28 лева, които довели до увеличение на стойността
на имота;
извършени през 2006г. от ищцата, след като придобила с договор за дарение от 05.07.2005г. имота,
като добросъвестен владелец - подмяна прозорци с ПВЦ, 5,03 кв.м., на стойност 628,75 лева, монтиране на ПВЦ врати, 2 броя, на стойност 440 лева, полагане на мозайка по външно стълбище, 4,90 кв.м., на стойност 193,55 лева, мовниране на тоалетно седало с ПВЦ казанче на стойност 132,80 лева, на проточен бойлер на стойност 125 лева, на тоалетна мивка малка на
стойност 57 лева, които са довели до увеличение на стойността на имота.
Ищцата претендира за признаване право на задържане върху 1/2
ид.част от жилище, находящо се на първи етаж от сграда с идентификатор № * в
град Д*, ул. „*” № *, с площ от 93 кв.м., представляващо имот с идентификатор №
* и * по действащата кадастрална карта, ведно с 1/2 ид.част от изба и
съответните идеални части от общите части на сградата, до заплащане на сумата
от 10 871,42 лева.
Исковете са обосновани със следните
обстоятелства: По силата на договор за
дарение, обективиран в нотариален акт № *, том *,
дело № 5296/05.07.2005г. на СлВп Д*, ищцата
придобила от Я*П.П., Н*И. Н* и П*И*П* правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в град Д*,
ул. „*” № *, представляващ дворно място от 49 кв.м., идеална част от парцел
* пл. № * кв. * по плана на глад Д*, целия
с повърхност 193 кв.м., който имот е включен в *** по
плана на града, целия с повърхност 310 кв.м., заедно с построения в двуетажна
жилищна сграда апартамент на етаж първи с изложение юг-изток, състоящ се от
една стая и сервизно помещение, сутерен, вътрешно стълбище и маркиза на
застроена площ 68 кв.м. и изба на застроена площ 15 кв.м., ведно с прилежащите
идеални части от общите части на сградата. С
влезли в сила решения по гр.д.№ 3738/2009г. по описа на ДРС и по в.гр.д.№
766/2011г. по описа на ДОС ответницата е призната по отношение на ищцата и на П*И*П*
за собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Д*, ул.”*”
№*, представляващ дворно място от 49 кв.м., идеална част от имот с
идентификатор * по КК на гр.Д*, ведно с 1/2 /една втора/ ид.ч. от жилище, находящо се
на първи етаж от сграда в гр.Д*, ул.”*” №*, с площ от 93.00 кв.м., представляващо имот с
идентификатор *** действаща кадастрална карта, ведно с 1/2 /една втора/ ид.ч. от
изба и съответните ид.ч. от общите части на сградата, като ответниците по делото по чл. 108 от ЗС са осъдени да й
предадат на ответницата по настоящото дело владението върху имота. Решението не
е приведено в изпълнение към настоящия момент.
През 1977г. праводателите на ищцата по договора за дарение Я*П.
и И*П* (в договора за дарение участват неговите наследници след
смъртта му) са извършили, като владелци на имота от 1971г., със знанието и без
противопоставянето на родителите на ответницата, строително-ремонтни работи,
които са увеличили стойността на имота. Така
извършените подобрения били прехвърлени в собственост на ищцата ведно с
недвижимия имот, предмет на договора за дарение, поради което тя претендира
заплащане на сумата от 1230,26 лева от собственика на имота. Ищцата
живяла заедно със съпруга си П* П* и неговите родители в имота от 1989г. до прекратяване на брака
им с развод с решение, влязло в сила от 15.08.2005г. и в периода 1998г. –
2005г. двамата със съпруга й извършили строително-ремонтни работи, които са
увеличили стойността на имота. След като придобила с договор за дарение от 05.07.2005г. имота,
ищцата, като добросъвестен владелец, извършила през 2006г. строително-ремонтни
работи, които са довели до увеличение на стойността на имота.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата е представила
писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на исковете.
Навежда възражение за отсъствие на активна процесуална легитимация за ищцата
касателно исканията за подобрения, извършени от нейните праводатели.
Противопоставя възражение за неоснователност на исковете поради погасяването им
по давност. Навежда възражението, че с влезлите в законна сила съдебни решения
в отношенията между страните е отречено качеството на ищцата на владелец на
имота, поради което тя не може да претендира увеличение на стойността на имота
след извършени от нея полезни разноски. Ответницата не била давала съгласие за
извършване на СМР в имота й. Оспорва твърдението, че ищцата е извършвала
разходи за СМР в имота.
Противопоставено е възражение за прихващане със сумата от 10800
лева, представляващо обезщетение за лишаване от ползването в периода от
15.11.2005г. до 15.11.2012г. на собствения на ответницата недвижим имот, описан
съгласно влезли в сила решения по гр.д.№ 3738/2009г. по описа на ДРС и по
в.гр.д.№ 766/2011г. по описа на ДОС, находящ се в гр.Д*,
ул.”*” №*, представляващ дворно място от 49 кв.м., идеална част от имот с
идентификатор * по КК на гр.Д*, ведно с 1/2 /една втора/ ид.ч. от жилище, находящо се
на първи етаж от сграда в гр.Д*, ул.”*” №*, с площ от 93.00 кв.м., представляващо имот с
идентификатор * по
действаща кадастрална карта, ведно с 1/2 /една втора/ ид.ч. от
изба и съответните ид.ч. от общите части на сградата.
Ищцата оспорва възражението за прихващане, предявено от
ответницата, като недопустимо и неоснователно, включително погасено по давност.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
С
договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 18, том ХХІV, дело №
5296/05.07.2005г. на СлВп Д*, Я*П.П., Н*И. Н* и П*И*П* прехвърлили
на ищцата правото на собственост
върху недвижим имот, находящ се в град Д*, ул. „К*”
№ *, представляващ дворно място от 49 кв.м., идеална част от парцел
*, пл. № *** по плана на глад Д*, целия
с повърхност 193 кв.м., който имот е включен в * кв. *
по плана на града, целия с повърхност 310 кв.м., заедно с построения в
двуетажна жилищна сграда апартамент на етаж първи с изложение юг-изток, състоящ
се от една стая и сервизно помещение, сутерен, вътрешно стълбище и маркиза на
застроена площ 68 кв.м. и изба на застроена площ 15 кв.м., ведно с прилежащите
идеални части от общите части на сградата. Правото на собственост на нейните праводатели на
основание давностно владение и наследство е констатирано с нотариален акт № *,
том *, дело № 289/05.07.2005г. на нотариус № 175 по регистъра на НК.
Ответницата М.Г.Т. е придобила правото на
собственост върху дворно място от 49 кв.м.,
идеална част от имот с пл. № *,
кв. 40 по плана на град Д*, намиращо се на ул.”*” № *, ведно с ½ ид.ч. от апартамент
на първия етаж от построената в дворното място масивна жилищна сграда на два
етажа, ведно с ½
ид.част от изба и ¼ ид. част
от общите части на сградата.
С влезли в сила решения по гр.д.№
3738/2009г. по описа на ДРС и по в.гр.д.№ 766/2011г. по описа на ДОС
ответницата е призната по отношение на ищцата и на П*И*П* за собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. Д*, ул. ”*” № *, представляващ дворно място от
49 кв.м., идеална част от имот с идентификатор * по КК на гр. Д*, ведно с ½ /една втора/ ид.ч. от жилище, находящо се на
първи етаж от сграда в гр.Д*, ул.”*” №*, с площ от 93.00 кв.м.,
представляващо имот с идентификатор *** по действаща кадастрална карта, ведно с ½ /една втора/ ид.ч. от изба и съответните ид.ч. от общите части на сградата, като
ответниците по иска по чл. 108 от ЗС са осъдени да предадат на ищцата
(ответницата по настоящото дело) владението върху имота. И до приключване на
устните състезания решението не е приведено в изпълнение.
Според съвпадащите твърдения на
страните, чрез техните процесуални представители, направени в първото съдебно
заседание на 29.01.2013г., ищцата осъществява фактическа власт върху имота от 05.07.2005г. и до сега.
За да е основателна първата претенция на
ищцата по чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72,
ал. 1 от ЗС за заплащане
на стойността на извършените през 1977г. от нейните праводатели по договора за
дарение подобрения в имота, по делото следва да се установи качеството им на
владелци, т.е., че са упражнявали фактическа власт върху имота като свой и
че със знанието и без противопоставянето на тогавашния собственик
са извършили СМР, които реално са увеличили стойността на имота и съществуват към настоящия момент, че
вземането им е преминало по частно правоприемство у ищцата. Основателността на
иска за заплащане стойността на извършените от ищцата със съпруга й строително-ремонтни
работи в периода 1998г. – 2005г., с правно основание чл. 59 от ЗЗД е
предпоставена от установяването, че
ответницата се е обогатила без основание за сметка на ищцата и по-конкретно: че ищцата е извършила със съпруга си СМР;
стойността на вложените труд, материали и средства към момента на извършването
им; стойността на увеличението на имота в следствие всяка от СМР към настоящия
момент. Искът за стойността
на извършените през 2006г. дейности след сключването на договора за дарение черпи правно основание от разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗЗД и по него подлежи на доказване: че ищцата
е била добросъвестен владелец (че
е упражнявала фактическа власт върху имота като свой на правно основание, годно
да я направи собственик, без да знае, че праводателят й не е собственик); че е
извършила СМР и сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие
СМР към деня на съдебното решение.
С
уважаването на иска за собственост на недвижимия имот на М.Г.Т. срещу ищцата по
настоящото дело е отречено правото на
собственост върху имота на ищцата на
основание договор за дарение и правото на собственост на нейните праводатели на
основание давностно владение и наследство. Относно извършените от И*П* и Я*П. дейности, свидетелят П*И*П*
(техен син и бивш съпруг на ищцата) съобщава, че през 80-те години баща му
направил допълнителен вход с външно стълбище и тераса към жилището на първия
етаж, излял плоча и така на приземния етаж се образувало помещение с размери
1м. на 2м., а на етажа – площадка като антре. И воденият от ответницата
свидетел В*П*Н*потвърждава, че външното стълбище е направено, докато брат му И*живеел
там (без да може да каже кой го е правил). Не се доказва, че тази дейности са
извършени със знанието и без
противопоставянето на тогавашния
собственик на имота.
С решението по иска по чл. 108 от ЗС е отречен със сила на
пресъдено нещо легитимиращият ефект на договора за дарение, с който ищцата
твърди да е придобила права върху недвижимия имот и върху извършените от
нейните праводатели по договора през 1977 година подобрения - полагане на
армиран бетон за стоманобетонова плоча, вкл. кофраж за пристройка на площ от
2,1 кв.м., на стойност 430,50 лева; тухлена зидария на пристройка на площ от
13,90 кв.м., на стойност 394,76 лева; полагане на армиран бетон за външно
стълбище, вкл. кофраж на площ 1,8 кв.м., на стойност 405,00 лева. Частно
правоприемство от сключването на този договор не е настъпило, което отрича
осъществяването и на този твърдян от ищцата факт в обосноваване на вземането й за сумата
от 1230,26 лева. Освен това, надлежен кредитор за вземания за извършени в чужд
имот подобрения е лицето, което фактически е извършило разходите за
увеличаването на стойността му – в настоящия случай Я*П.
и И*П*, а не техните частни правоприемници (тук не се твърди
универсално правоприемство по наследяване), защото обедняването е настъпило в тяхната правна сфера. И ответницата не е легитимирана да отговаря за
задължението за заплащане увеличената стойност на имота в следствие извършени в
него подобрения към момента, в който тя не е била негов собственик (ответницата
е придобила имота през 1997г. и отново следва да се подчертае, че не се навеждат
твърдения за наследяване на дълга), защото по аргумент от чл. 92 от ЗС с подобренията се обогатява
лицето, което е имало качеството на собственик към момента на извършването им и
затова именно това лице, а не неговите частни правоприемници, дължат заплащане
на подобренията.
По тези съображения искът за заплащане на
стойността на извършените през
1977г. от Я*П. и И*П* (праводателите на ищцата по договор за дарение),
като владелци на имота от 1971г., със знанието и без противопоставянето на
родителите на ответницата: полагане на армиран бетон за стоманобетонова плоча, вкл. кофраж
за пристройка на площ от 2,1 кв.м., на стойност 430,50 лева;
тухлена зидария на пристройка на площ от 13,90 кв.м., на стойност 394,76 лева;
полагане на армиран бетон за външно стълбище, вкл. кофраж на площ 1,8 кв.м., на
стойност 405,00 лева,
които довели до увеличение на стойността на имота, подлежи на отхвърляне, без
необходимост от обсъждане на заключенията на вещите лица по техническите
експертизи.
Ищцата е заявила, че след сключването на
договора за дарение през 2005г. тя установила върху имота добросъвестно
владение и в това си качество извършила строително ремонтни работи, които
увеличили стойността на имота. Вземането за извършените през предходния период
– от 1998г. до
2005г. дейности,
когато е живяла в имота заедно със съпруга си, допуснати от неговите родители,
до прекратяването на брака им с развод, не е обосновано с твърдение за
осъществяването им като владелци. Затова съдът е възприел претенцията в тази й
част като основана на разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, като ищцата не е възразила
по дадената от съда квалификация. Последващото уточнение, че ищцата владяла
имота в този период, без предприето съответно изменение на иска, е без правно
значение.
Свидетелят М*Д*М* (без родство) твърди, че е
правил ремонт на жилището на първия етаж от къщата на ул. „*” № * първо през
1998-99г. и отново след две-три години. През 1999г. извършил ремонт в
продължение на около месец и половина с много и скъпи материали, които били
купувани от ищцата и съпруга й, както и те му заплатили за труда. На етажа
свидетелят извършил следното: изкъртил мазилката на стените и тавана до тухла и
я изхвърлил, други хора положили ВиК и Ел. инсталациите, негов колега направил
мазилката, свидетелят направил шпакловка със сатен; на изток съборил стена и
направил арка, като от две стаи се оформила една голяма с размери 5м. на 6м.;
сложил теракот на стълбището; поставил теракот и фаянс в предверието (с
тоалет); в банята друг човек правил вътрешна циментова мазилка, свидетелят
поставил фаянс, монтирал малка окачена мивка, окачващ елемент за бойлер и
тоалетно седало; изградил зидана камина с огнеупорни тухли и облицовка. „Година
или две” по-късно свидетелят извършил довършителните работи след подмяната на
дограмата и вратите и тогава направил в приземния етаж (в който имало една
кухня и една всекидневна), следното: изкъртил стара лята бетонна мивка и излял
нова мивка с плот, сложил фаянс. За извършената работа му плащали ищцата и
съпругът й – първия път със „стари” банкноти, втория – със „сегашните” банкноти.
Годините на извършване на дейностите, посочени от свидетеля, съответстват на
заявените от ищцата – първо през 1998-99г. на първия етаж и след „една-две
години” – през 2001-02 година в приземния етаж. Така се обяснява и споменът на
свидетеля, че преди деноминацията през 1999г. са му плащали в стари банкноти, а
при втория ремонт – в нови. Свидетелят е посочил, че при ремонта през 2002г. в
приземния етаж е извършил замазки около врати и прозорци след подмяна на
дограмата.
Свидетелят П*И*П* твърди, че след като се
оженил (на 17.09.1989г. според решение № 19 от 15.08.2005г. по бр.д.№ 21/2005г.
по описа на ГТРС, л. 36), през 1997-98г. с ищцата започнали ремонт, при
който на практика направили ново жилище,
останали само стените, всичко друго било изкъртено, изхвърлено и подновено;
къщата била строена през 60-те години с „нямане”, стените били криви и мазани с
кал, затова настоявал да се слагат допълнително материали за укрепване. През
1997-98г. наели майстори и направили вътрешна стълба от приземния към първия
етаж; на етажа изкъртили мазилката до тухла, съборили една стена и направили
свод, направили нова ел.инсталация, нова мазилка с много цимент и хубав пясък,
зидана камина. В приземния етаж направили кухня, трапезария и глуха стая
(коридор, разделен на две); в кухнята сменили плочки, фаянс, на пода в кухнята
и „глухата стая” поставили теракот, изкъртили стара и изляли нова мивка. Паркетът
в помещенията на първия етаж бил сложен от бащата на свидетеля, те с ищцата
само го циклили и поддържали. Относно смяната на дограмата и вратите свидетелят
твърди различен момент на извършване – първо казва, че това е било през
2005/06г., с което на практика са приключили дейностите по ремонти на жилището;
по-късно твърди, че са правили ПВЦ прозорци и врати през 2002-2003г., после
уточнява, че това направила след развода ищцата, т.е. през 2006г.
От всички заявени от ищцата като извършени
по време на брака й с първия свидетел работи недоказани останаха: поставяне на
настилка от паркет на стойност 472,67 лева (свид. П*заяви, че само са
поддържали покритието, което е монтирал баща му); настилка дървено дюшеме в
стая на стойност 275,22 лева (свид. М* заяви, че съществуващото покритие е било
защитено и запазено от увреда при работата им); топлоизолация под дюшеме в изба
на стойност 251,73 лева и дюшеме в изба на стойност 340,28 лева (нито един от
свидетелите не заяви извършването им).
Показанията на свидетелите (като съдът
отчита заинтересоваността на П*П* от изхода на делото и затова дава вяра на
съобщеното от свид. М*) установяват, че заявените като извършени от ищцата след
развода дейности по подмяна прозорци с ПВЦ, монтиране на две ПВЦ врати, полагане
на мозайка по външно стълбище, монтиране на тоалетно седало с ПВЦ казанче на стойност, на проточен бойлер и на
тоалетна мивка малка, е
извършено не през 2006г. след развода й с първия свидетел, а по време на техния
брак – през 2001-2002г. Тогава (две години след ремонта на етажа през 1999г.)
свидетелят М*подмазвал след монтирането на дограмата и двете врати и работил в
приземния етаж, където слагал тоалетна мивка малка, тоалетно седало, стойка за
проточен бойлер. Дейностите, извършвани в приземния етаж, са посочени и от
свид. П* като предприети по време на брака му с ищцата. Следователно недоказано
е твърдението на ищцата относно годината на извършване на последните дейности и
обстоятелствата, при които те са извършени. Не се доказва, че тези строително-ремонтни работи са предприети от ищцата, след като тя е придобила с договор за дарение от 05.07.2005г. имота, като
добросъвестен владелец,
поради което така, както е заявено искането за заплащане на тяхната стойност, е
неоснователно, без необходимост от изследване на въпроса за стойността им.
По отношение стойността на действително
извършените от ищцата и съпруга й в периода от 1998г. до 2005г.
строително-ремонтни работи и отражението им върху стойността на имота към
настоящия момент по делото са приети две заключения на вещи лица по допуснати
съдебно-технически експертизи. Първото е оспорено от ищцата, а второто – от
ответницата. Съдът намира, че по-обосновано, подкрепено и от свидетелските
показания относно действително извършените видове работи, е заключението на
вещото лице инж. К.Д. и затова основава решението си на неговите изводи.
Стойността на вложените труд, материали и средства към момента на извършването
им е посочен на стр. 3 от заключението – 4436,84 лева, в това число 15 %
допълнителни разходи (без недоказаните мозайка по външни стълби, топлоизолация
под дюшеме в изба и дюшеме в изба, както и без извършените през 1977г.
подобрения). Вещото лице е докладвало, че увеличението в стойността на имота би
възлизало на стойността на разходите за извършване на подобрението, намалени с
10% овехтяване. На тази база увеличената стойност на недвижимия имот към
настоящия момент в следствие извършените в периода от 1998г. до 2005г.
строително-ремонтни работи възлиза на 3993,16 лева. Тази сума, като по-малката
измежду обедняването на извършителя на подобрения в чужд имот и обогатяването
на собственика е дължима от последния, с оглед недопускане на неоснователното
му обогатяване. Кредиторите за този дълг са двамата бивши съпрузи, като
вземането на всеки от тях след развода възлиза на половината от сумата. Така
вземането на ищцата е в размер на 1996,58 лева.
Искът обаче, въпреки, че е доказан до този
размер, следва да бъде отхвърлен поради изтекла погасителна давност, с оглед
възражението на ответницата. Строително-ремонтните работи са довършени през
2002 – 2003г. Петгодишният давностен срок е изтекъл много преди предявяване на
иска на 11.10.2012г. По отношение на вземанията на държателя за извършените в
чужд имот полезни и необходими разноски не намира приложение т. VI
13. от Постановление № 6 от 27.XII.1974г. по гр. д. № 9/74г., Пленум
на ВС, според което погасителната давност за вземане на добросъвестния или
недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента
на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на
собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с
предявяването на иск за имота. Приложимо
е общото правило на чл. 110 и чл. 114 от ЗЗД, като давностният срок започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е. от момента на
довършване на строително-ремонтните дейности и към датата на подаване на
исковата молба той е изтекъл.
Неоснователността на исковете обосновава
отхвърляне на искането за признаване
право на задържане върху 1/2 ид.част от жилище, находящо се на първи етаж от
сграда с идентификатор № * в град Д*, ул. „*” № *, с площ от * кв.м.,
представляващо имот с идентификатор № * по действащата кадастрална карта, ведно
с 1/2 ид.част от изба и съответните идеални части от общите части на сградата,
до заплащане на сумата от 10 871,42 лева.
Поради неосноветелност на всички заявени
претенции, не подлежи на разглеждане по същество евентуалното възражение на
ответницата за прихващане.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата
следва да заплати на ответницата разноски в размер на 150 лева депозит за вещо
лице и 600 лева платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.А.П. с ЕГН **********,***, против М.Г.Т.
ЕГН **********,***, искове за заплащане на сумата от 10 871,42 лева,
съставляваща стойност на извършени строително-ремонтни работи в жилище, заемащо
част от първи етаж, състоящо се от две стаи, вътрешна стълба за приземен етаж,
входно антре, баня-тоалетна и приземен етаж от три помещения, с идентификатор *
по КК на град Д*, от които:
извършени през 1977г. от Я*П. и И*П* (праводателите на ищцата по договор за дарение),
като владелци на имота от 1971г., със знанието и без противопоставянето на
родителите на ответницата и
придобити от ищцата със сключване на
договор за дарение на недвижимия имот от 05.07.2005г.: полагане на армиран бетон за стоманобетонова плоча, вкл. кофраж
за пристройка на площ от 2,1 кв.м., на стойност 430,50 лева;
тухлена зидария на пристройка на площ от 13,90 кв.м., на стойност 394,76 лева;
полагане на армиран бетон за външно стълбище, вкл. кофраж на площ 1,8 кв.м., на
стойност 405,00 лева,
които довели до увеличение на стойността на имота;
извършени в периода 1998г. – 2005г. от ищцата и нейния съпруг П*П*, докато
живели в имота заедно с неговите родители (от 1989г. до прекратяване на брака им с развод с решение, влязло
в сила от 15.08.2005г.): през 1998г. – изкъртване стари мазилки по стени и тавани с изнасяне на
отпадъците, с площ 100,11 кв.м., на стойност 971,06 лева; направа на вътрешна мазилка по стени и тавани, 114,11 кв.м., на стойност
1673,99 лева; разваляне на стена от тухлена зидария, 5,60 кв.м., на стойност
102,82 лева; оформяне на свод, 6,87 кв.м., на стойност 81,31 лева; направа на гипсова шпакловка по стени и тавани, 77,74 кв.м., на стойност
401,14 лева; подмяна на ел.инсталация, на стойност 580 лева; през 1999г. – полагане
настилка паркет, 12,95 кв.м., на
стойност 472,67 лева;
полагане настилка дървено дюшеме в
стая, 9,99 кв.м., на стойност 275,22 лева; изграждане
вътрешно дървено стълбище върху метална конструкция, на стойност 600 лева; направа на зидана камина, на стойност 400 лева; през 2001г. – направа на вътрешна циментова мазилка двупластова, 13,90 кв.м., на стойност
275,22 лева; през 2002г.
- фаянсова облицовка, 11,48 кв.м.,
на стойност 413,28 лева; направа на теракотна настилка, 11,22 кв.м., на стойност 374,74 лева,
лята мивка с фаянсова облицовка, на стойност 165,60 лева,
ВиК инсталация на стойност 685 лева; през 2005г. –
направа на топлоизолация под дюшеме в изба, 9,4 кв.м., на стойност 251,73
лева и дюшеме в изба, 9,4 кв.м., на стойност 340,28 лева, които довели до увеличение на стойността
на имота;
извършени през 2006г. от ищцата, след като придобила с договор за дарение от 05.07.2005г. имота,
като добросъвестен владелец - подмяна прозорци с ПВЦ, 5,03 кв.м., на стойност 628,75 лева, монтиране на ПВЦ врати, 2 броя, на стойност 440 лева, полагане на мозайка по външно стълбище, 4,90 кв.м., на стойност 193,55 лева, мовниране на тоалетно седало с ПВЦ казанче на стойност 132,80 лева, на проточен бойлер на стойност 125 лева, на тоалетна мивка малка на
стойност 57 лева, които са довели до увеличение на стойността на имота.
ОТХВЪРЛЯ искането на Х.А.П. с ЕГН **********,***, за признаване по отношение на М.Г.Т. ЕГН **********,***,
право на задържане върху 1/2 ид.част от жилище, находящо се на първи етаж от
сграда с идентификатор № * в град Д*, ул. „*” № *, с площ от * кв.м.,
представляващо имот с идентификатор № *** по действащата кадастрална карта,
ведно с 1/2 ид.част от изба и съответните идеални части от общите части на
сградата, до заплащане на сумата от 10 871,42 лева.
ОСЪЖДА Х.А.П. с ЕГН **********,***, да заплати на М.Г.Т. ЕГН **********,***, разноски в размер на 150 лева депозит за
вещо лице и 600 лева платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Добричкия окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :