№ 1905
гр. Варна, 17.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20233100500979 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба
№79075/16.11.2022г. от А. А. И., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна,
бул.“Осми Приморски Полк“ №137, бл.37, вх.Б, ет.7, срещу решение
№2973/06.10.2022г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение
№1074/31.03.2023г., постановено по гр.д. № 17274/2021 г. на ВРС, с което е
отхвърлен предявеният от въззивника срещу „Варна Естейт 2020“ЕООД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“София“
№3, иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата от
3000 лева, представляваща получено от ответника възнаграждение по
Договор за поръчка от 18.06.2016г., дължима на отпаднало основание поради
прекратяване на договора.
В жалбата се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и
се прави искане за неговата отмяна и отхвърляне на исковете.
След изтичане на срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпило допълнение
към въззивна жалба №87201/15.12.2022г., в която се поддържа, че депозитът
подлежи на връщане на основание чл.2, ал.2 от договора, поради
невъзможност на довереника да изпълни своите ангажименти към клиента.
Твърди се, че плащането на възнаграждението е доказано с гласни
доказателства. Излага се, че едва на 07.09.2022г. ищецът се е снабдил с
писмени доказателства за плащането, както и с пълномощно в полза на
Диляна Петкова за сключване на окончателен договор, които се представят,
без да се отправя искане за приемането им. Твърди се, че ответното
дружество е разполагало с представителна власт да осъществи сделката от
името на ищцата. Поддържа се, че депозитът от 1000 лева подлежи на
връщане на основание чл.4, ал.4 от договора за депозит поради установената
нередовност в наличните документи за собственост.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който поддържа, че жалбата е бланкетна и не съдържа оплаквания
срещу решението. Доводите в допълнението към въззивната жалба се
1
оспорват като преклудирани, а по същество като неоснователни. Възразява се
срещу приемане на писмените доказателства по аргумент от чл.266 от ГПК.
Твърдението, че ответното дружество е било упълномощено да сключи
окончателния договор, се оспорва като преклудирано и неоснователно,
доколкото пълномощното е в полза на трето за спора физическо лице. За да се
изповяда сделка чрез пълномощник, следва да е представена и декларация по
чл.25 от ЗННД, каквато лисва. Няма и твърдения ищецът да е заплатил
продажната цена по окончателния договор, което също е условие за
сключването му.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на
процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения
съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Постъпилата след изтичане на срока по чл.259, ал.1 от ГПК молба,
наименована „въззивна жалба“ №87201/15.12.2022г., ще бъде ценена
единствено като становище по съществото на спора в частта относно
съдържащите се в нея правни съображения, но не и в частта, в която се
навеждат нови фактически твърдения.
Доказателствено искане за приемане на представените за първи път с
допълнението към въззивната жалба писмени доказателства въззивникът не е
отправил, поради което и съдът не дължи съответно произнасяне. За пълнота
следва да се посочи, че подобно искане би се явило неоснователно поради
концентранционното начало. Доказателствата не са представени
едновременно с подадена бланкетна въззивна жалба, а след срока за въззивно
обжалване, поради което са преклудирани. Дори да бяха представени
своевременно в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, липсата на надлежно
обосновани основания по чл.266, ал.2 и 3 от ГПК би било пречка за
приемането им. Писмените доказателства нито са нововъзникнали, нито са
новоузнати за страната. Обективни пречки за представянето им не са
релевирани в първата инстанция, поради което фактът, че не са приобщени
към доказателствения материал не се дължи на допуснато от съда
процесуално нарушение.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
въззивна жалба №79075/16.11.2022г. от А. А. И., ЕГН: ********** с адрес
гр.Варна, бул.“Осми Приморски Полк“ №137, бл.37, вх.Б, ет.7, срещу
решение №2973/06.10.2022г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение
№1074/31.03.2023г., постановено по гр.д. № 17274/2021 г. на ВРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
2
14.06.2023г. от 14,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3