РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Кюстендил, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
Членове:Николай Ал. Николов
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20251500500035 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл. 258
и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Постъпила е въззивна жалба с вх.№14563/19.12.2024 г. от В. А. З., ЕГН
**********, с адрес за призоваване: гр. К., ул. „*****“ №*, чрез адв. Д. М., срещу
Решение №1180/12.12.2024 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.
№1662/2024 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първонистанционен съдебен акт РС-Кюстендил е признал за
установено в отношенията между „**********************************“ АД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление на дейността: град С., бул.
“***************“ № **“*“ и В. А. З., ЕГН **********, с адрес гр.К., ул. “***“ № **,
че последният следва да заплати на ищеца сумата от 7332,09 лева, главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по
застрахователна полица BG22/121003226932 със срок на валидност от 12.11.2021 г. до
11.11.2022 год., във връзка с настъпило застрахователно събитие по щета № 0000-1000-
64-22-7752, както и законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2024 год. до
окончателното изплащане на сумата. Разпределил е и отговорността за разноски като в
полза на „***************************“ АД е присъдил сумата от 196,95 лева,
представляваща сторените такива по ч.гр.д.№ 1143/2024 год. по описа на РС -
Кюстендил, както и сумата от 246,65 лева, представляваща сторените в
първонистанционното производство разноски.
Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва
1
решението изцяло, приемайки го за незаконосъобразно поради противоречието му с
материалноправните норми. Не се отрича наличието на валидно сключен договор по
застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на реализиране на ПТП,
причинено по вина на В. З.. Оспорва се пораждането на регресно право на
застрахователя срещу виновния причинител на произшествието, като се изтъква
неправилно приложение на разпоредбата на чл.500 КЗ от районния съд. Изразява се
несъгласие с извода му, че виновният водач В. З. е напуснал мястото на
произшествието, при която хипотеза застрахователят би имал право на регрес срещу
причинителя на вредата. Във връзка с изложеното оспорване се пояснява, че
непосредствено след реализирането на ПТП З. отишъл до другия автомобил и след
като се убедил, че водачът е в добро здравословно състояние, потърсил помощ от свой
приятел – свидетеля Т. С., тъй като самият той не се чувствал добре. Това била и
причината да напусне мястото на произшествието. За неправилен и немотивиран се
приема изводът на районния съд, че ответникът не е имал нужда от медицинска помощ
след произшествието и следвало да остане на мястото на произшествието до
пристигане на органите на МВР.
Въз основа на изложените съображения се поддържа искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен предявения
иск.
Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна – Застрахователна компания „****“ АД, чрез процесуалния му
представител юрк. И. К., с който е застъпена тезата, че жалбата е неоснователна и се
иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се съдебно-
деловодни разноски за въззивната инстанция - юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна сочи, че ответникът – като причинител на ПТП, има
задължението на остане на мястото на произшествието съгласно чл.123, ал.1, т.2, б. „б“
от ЗДвП и да изчака пристигането на службите по контрол от МВР. Сочи също, че
показанията на разпитания на страната на ответника свидетел не установили
необходимост на последния да е било наложително да бъде оказана медицинска
помощ. Този извод бил изводим и от изминатото от З. разстояние от около 500 метра
до дома на неговия приятел, от липсата на външни телесни увреждания по него, както
и от непосещението в последствие на лечебно заведение. Акцентирано е, че
ответникът, напускайки местопроизшествието, е осуетил и извършването на
задължителната проверка от органите на МВР за употребата на алкохол или
наркотични вещества.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез ангажирания
процесуален представител адв. Д. М. от КАК. Въззиваемата страна не изпраща
представител и не изразява становище в хода по съществото на спора.
При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства, намира,
следното от фактическа страна:
Районен съд-Кюстендил е бил сезиран с искова молба, депозирана от
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „******“АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „*********“ № ** ‚*“, с
адрес за връчване град С., бул.“***********“№ ** *, против В. А. З., с ЕГН
2
**********, с адрес гр. К., ул. „******“ № *. С нея е било заявено искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че съществува вземане в полза
на ищеца за сумата от 7332,09 лв. (спр. л.32 от първоинстанционното дело),
представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по
застрахователна полица BG22/121003226932, със срок на валидност от 12.11.2021 г. до
11.11.2022 год., като във връзка с настъпило застрахователно събитие е образувана
щета № 0000-1000-64-22-7752, както и законната лихва върху главницата, считано от
10.05.2024 год. до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Не се
оспорват доказателствата, признават се фактите, на които се основава исковата
претенция, при възражението, че е напуснал мястото на ПТП, за да се погрижи за
собственото си здраве.
В хода на производството пред КРС са приети приложените с исковата молба
писмени доказателства, от анализа на които се установява, че действително на
08.05.2022 година ответникът управлявал лек автомобил марка „**** **“ с рег.№
********, негова собственост, по третокласен път, когато на кръстовището, образувано
от пресичането на пътя, по който се движел и второстепенен път 2-62 „Дупнишко
шосе“, не спрял на пътен знак Б2 - „Спри. Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, при което управляваният от него автомобил ударил лек автомобил марка
„****“, модел „******“ с ДК № ********, управляван от Б. Н. К., пътуваща по втория
път. В т.см. е приобщеният Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1139р-
1847/09.05.2022 г. В него са отразени констатациите на служителите на МВР, посетили
и обслужили процесното ПТП, за наличието на материални щети по автомобилите и
телесни увреждания на водача на другият автомобил и пътуващото в същия негово
дете. По случая било образувано наказателно производство за престъпление по
чл.343,ал.1,б.“б4,пр.2 НК във вр. с чл.342,ал.1 НК, което било прекратено с
постановление на РП-Кюстендил от 31.10.2022 год. – спр л.57- 58. В констативният
протокол е отбелязано, че водачът З. е напуснал мястото на ПТП. Именно това е и
спорното по делото обстоятелство. В т.см. са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетеля Т. С., който е заявил в показанията си пред КРС, че
притежава имот в с. П. ч., на около 500 м. от мястото на процесния пътен инцидент.
През 2022 г. ответникът му се обадил по телефона и му съобщил, че е претърпял ПТП
в близост до дома му и го помолил да го закара до болницата. Съгласил се, а
ответникът сам пристигнал в дома му, от където потеглили заедно към гр. К.. Малко
преди да пристигнат той го помолил да го остави не в болницата, а пред дома му.
Видно от приобщената справка за нарушител/водач, изискана от Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Кюстендил ответникът е бил с отнето СУМПС.
Не се установява, а и не се твърди на датата на ПТП ответникът да е посещавал
здравно заведение, където да му е оказана медицинска помощ.
Липсва спор по това, че към дата 08.05.2022 год. управляваният от В. З. лек
автомобил е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по полица
BG/22/121003226932, като същата приобщена по делото.
Не се спори и по това, че пострадалата при процесното ПТП Б. К. предявила
пред ищецовото дружество претенция за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди
3
Видно от прибложеното заверено копие от Решение № 276/18.03.2024 г.,
постановено по гр.д.№ 83/2023 год. по описа на РС-Кюстендил (л.9-12), в полза на
пострадалото лице Б. К. била присъдена сумата от 5000,00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени болки и страдания, в резултата на увреждания, настъпили при процесното
ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.05.2022 год. до
окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 1160,83 лв.
Според отразеното в платежно нареждане от 23.04.2024 г. ищцовото дружество
изплатило по сметката на пострадалата сумата от 7332,09 лв., включваща и
начислената лихва за забава.
От доказателствата по делото е установимо също проведено заповедно
производство ч.гр.д.№ 1143/2024 год. от описа на Районен съд - Кюстендил, в хода на
което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 7332,09
лв., продължение на което е развилото се такова по гр.д. №1662/2024 г. на КнРС,
решението по което се атакува пред настоящия въззивен съд.
Въз основа на приетите и обсъдени доказателства първоинстанционният съд е
приел, че искът Е ОСНОВАТЕЛЕН.
С оглед изхода на спора е разпределил и отговорността за разноски.
Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства, като и
искания за събиране такива не са били поддържани.
Преценявайки гореизложеното, съдът приема следното от правна страна:
В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
То е и допустимо. Налице е издадена заповед за изпълнение в хода на
заповедното производството за вземането, предмет на искова молба, разгледана от
КРС, като заповедта е връчена на длъжника надлежно и на основание чл. 415 от ГПК
той е депозирал възражение в срок., заради което е разпоредена процедура по чл. 415,
т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по този ред са съответни и са
връчени на заявителя на 10.06.2024 г., като е спазен и срокът за предявяване на
установителния иск – исковата молба е постъпила в съда на 28.06.2024 г.
По правилността:
Съгласно чл. 269, ал. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във
въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
В случая единственият въпрос, повдигнат с жалбата, е този дали след като В. З.
е напуснал мястото на произшествието по твърдение на ответника по обективни
причини, застрахователят би имал право на регрес срещу причинителя на вредата.
Законът, уреждащ спорното правоотношение в случая е Кодексът за
застраховането (КЗ) и в частност нормата на чл. 500, ал. 1, т. т. 3 от него. Според
4
посочената разпоредба застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от първия обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в
случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.
В случая страните не спорят, че е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност, материализиран в
застрахователна полица BG22/121003226932, със срок на валидност от 12.11.2021 г. до
11.11.2022 год.
Не е спорно и това, че в срока на застрахователно покритие е настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск – твърдяното
ПТП.
Липсва спор и досежно факта на изплащането на застрахователното
обезщетение.
По спорния момент - дали В. З. е напуснал мястото на произшествието се
съдържат констатации в приобщения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 1139р-1847/09.05.2022 г. Той представлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179 от ГПК и се ползва с обвързваща формална доказателствена сила
относно авторството на документа, а съгласно чл. 179 от ГПК и със задължителна
материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на
направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.
Такава част от протокола за ПТП в случая съставлява частта, в която е отразено, че
водачът, причинил процесния пътен инцидент, е напуснал произшествието. Именно в
тази част той не е бил оспорен по реда на ГПК. Тези констатации не са опровергани и
от събраните по делото гласни доказателствени средства, вкл. чрез разпита на
свидетеля Т. С., който също дава показания в т.см. Изложеното обосновава извод, че
доказателствената сила на протокола за ПТП не е оборена. Дали обаче са били налице
обективни причини за това, както твърди ответникът, не се установява от
доказателствата по делото. Няма данни той действително да е имал нужда от
медицинска помощ, нито да е потърсил реално такава дори и на по-късен етап. Поради
това твърденията му се възприемат за изолирани и подкрепящи единствено защитната
му теза Нещо повече, не се установяват обстоятелства, които са му попречили да
изпълни и останалите си задължения по чл. 123 от ЗДвП – в т.ч. да уведоми
компетентната служба на Министерството на вътрешните работи; до пристигането им,
съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже
помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него; да не премества
превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя
състоянието му до идването на органите на Министерството на вътрешните работи,
освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след
което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието; да вземе мерки
следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното
фиксиране или описване от компетентните служби.
Дори и да не се споделя горното, налице е и фактическият състав на чл. 500, ал.
2 от КЗ, според която норма застрахователят има право да получи платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното
превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната
5
категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството
за управление на моторното превозно средство. Видно от приобщеното на л. 51 от
делото писмо от МВР, ОД на МВР – Кюстендил, свидетелството за управление на
МПС на водача З. е било отнето за срок от 24 месеца по силата на ЗППАМ № 21-5310-
000103/21.08.2021 г., връчена на 13.09.2021 г., като е било върнато на притежателя му
на 23.11.2023 г., респ. към 08.05.2022 той е бил с отнето СУМПС.
Следователно и предявената претенция е изцяло основателна, вкл. и в частта за
акцесорните вземания.
До същия извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение,
включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно - потвърдено
на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
Относно разноските: Неоснователността на въззивната жалба е предпоставка за
присъждане на деловодни разноски в полза на въззиваемата страна. Такива се
претендират за юрисконсултско възнаграждение. Възнаграждението за квалифицирана
процесуална защита от юрисконсулт следва да се определи по реда начл. 78, ал. 8 изр.
1 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като се отчита фактическата и правна сложност на делото, паричната
оценка на предмета му и ефективното участие на юрисконсулта в него. В случая ще се
отчете и това, че разглеждането на делото приключи в едно съдебно заседание, без
усложнения по фактите и правото, налагащи завишението по ал. 2 от цитираната
наредба, с оглед на което в полза на възиваемото дружество се присъди сумата от 100
лв., която е минималната, предвидена в посочената норма.
По обжалваемостта: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК от
обхвата на касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на
иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с
изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху
недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за
иска за собственост. С ТР № 3/ 23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС
е разяснена разликата между гражданско и търговско дело, като е поставен акцент на
това, че търговски са делата, които имат за предмет търговски спор, или спор,
произтичащ от търговска сделка, определена по един от двата критерия, регулирани от
чл. 286, ал. 1 и 2 от ТЗ - субективен и обективен, както и споровете, които имат за
предмет обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и тези, при
които е налице функционална обвързаност между предмета на правния спор и
търговското качество на страните или сключена от тях търговска сделка.
В случая претенциите за реализиране на регресно право и обезщетение за
забава са в размери под 20 000 лв. Те са обосновани с твърдения, че ответникът с
поведението си е станал причина за реализиране на ПТП, в резултат на което е
пострадало лице, след което той е напуснал мястото на произшествието преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, а то е било задължително
по закон. Така предявена, претенцията има за предмет уреждане на търговски спор,
доколкото ищецът има качеството търговец, а ответникът няма качеството потребител
на застрахователни услуги по смисъла начл. 2, ал. 2 от КЗ и пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
тъй като не се ползва от наличието на покрит застрахователен риск, а е делинквент.
Поради това следва да се приеме, че прагът за касационно обжалване е над 20 000 лв.
– така и Определение №315/2019 г. по т. д. № 926/2019 г. на II т. о., Определение №
21/2020 г. по ч. т. д. № 2604/2019 г. на II т. о., Определение № 612/2022 г. по т. д. №
6
2344/2022 г. на I т. о. на ВКС. Определение № 2778 от 28.10.2024 г. на ВКС по т. д. №
1373/2024 г., I т. о., ТК. От изложеното следва, че поставеното въззивно решение не
подлежи на касационен контрол.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1180/12.12.2024 г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по гр.д. №1662/2024 г. по описа на същия съд, с което съдът е признал за
установено в отношенията между „** „******“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление на дейността: град С., бул. “********************“ № *“*“ и В.
А. З., ЕГН **********, с адрес гр.К., ул. “******“ № *, че последният следва да
заплати на ищеца сумата от 7332,09 лева, главница, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по застрахователна полица
BG22/121003226932 със срок на валидност от 12.11.2021 г. до 11.11.2022 год., във
връзка с настъпило застрахователно събитие по щета № 0000-1000-64-22-7752, както и
законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2024 год. до окончателното
изплащане на сумата, като в полза на „******************** ******“ АД е присъдил
сумата от 196,95 лева, представляваща сторените такива по ч.гр.д.№ 1143/2024 год. по
описа на РС - Кюстендил, както и сумата от 246,65 лева, представляваща сторените в
първонистанционното производство разноски, като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване – арг. от чл. 280, ал. 3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7