№ 1089
гр. Пловдив, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300501495 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Био терра нил“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***“ №***, ЕИК ***,
чрез пълномощника му по делото адв. Т. Д., против Решение №987 от
23.03.2022г., постановено по гр.д. №2075/2021г. по описа на Районен съд-
Пловдив, ІХ гр.с., с което е признато за установено, че дружеството
дължи на „Вивагро” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.
***, ул. „***“ №***, сумата от 8461,53 лв., представляваща неизплатена
наемна цена за стопанската 2016/2017г. по договор за преотдаване под наем
на на земеделска земя от 29.07.2016г., за която е издадена фактура
№***/***г.; и сумата от 2406,84 лв.- обезщетение за забава за периода
05.12.2017г.-23.09.2020г., за които вземания е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№260314/25.09.2020г. по ч.гр.д.№12123/2020г. по описа на Районен съд-
Пловдив, І гр.с. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, а исковата молба била недопустима, тъй като ищецът
пропуснал срока за предявяване на иск по чл.422, ал.1 от ГПК.
Ответната страна по жалбата- „Вивагро” ЕООД, ЕИК ***, със
1
седалище и адрес на управление: с. ***, ул. „***“ №***, чрез
пълномощника си по делото адв. И. М., иска обжалваното решение да
бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи
и при служебна проверка за допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по
правния спор между страните.
По отношение на възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка следва да се посочи, че съгласно задължителните указания,
дадени в Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният
съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и
отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да
приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни
възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата
страна.
Предмет на делото са искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във връзка с чл.232, ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът „Вивагро”
ЕООД иска постановяване на решение, с което да се признае за
установено, че ответникът „Био терра нил“ ЕООД му дължи сумата от
8461,53 лв., представляваща неизплатена наемна цена за стопанската
2016/2017г. по договор за преотдаване под наем на земеделска земя от
2
29.07.2016г., за която е издадена фактура №***/***г.; и сумата от 2406,84
лв.- обезщетение за забава за периода 05.12.2017г.-23.09.2020г., за които
вземания е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК №260314/25.09.2020г. по ч.гр.д.№12123/2020г. по описа
на Районен съд- Пловдив, І гр.с.
Видно от представения договор за преотдаване под наем на
земеделска земя от 29.07.2016г., със същия дружеството- ищец „Вивагро”
ЕООД, в качеството му на пренаемодател, се е задължило да предостави
за срок от една стопанска година- 2016/2017г. на ответника „Био терра
нил“ ЕООД, като наемател, за временно ползване под наем общо 188,034
дка. земеделска земя, находящи се в землището на с. ***, подробно
описани в договора, срещу наемно възнаграждение в размер на 45 лв. на
декар, дължимо до края на м. октомври 2017г. За дължимото
възнаграждение в размер на 8461,53 лв. ищецът е издал фактура
№***/***г., подписана от представител на ответното дружество. От
представените по делото справки от Държавен фонд „Земеделие“ е видно,
че ответното дружество е заявило имотите- предмет на договора за 2017г.
по реда на Наредба №5 за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания. С отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение, че договорът е привиден, но не е
ангажирал никакви допустими доказателства за установяването му,
поради което и възражението следва да се приеме за неоснователно. При
така събраните по делото доказателства следва да се приеме, че от правна
страна между страните са възникнали облигационни отношения по
сключен договор за пренаемане на земеделска земя, като дружеството-
ищец е изпълнило задължението си да предостави на дружеството-
ответник ползването на наетите имоти за стопанската 2016/2017г.,
доказателство за което е заявяването на същите от ответника като
обработвани от него пред Държавен фонд „Земеделие“, както и
подписването от ответника на издадената фактура за дължимото наемно
възнаграждение. Ето защо исковата претенция за установяване
дължимостта на незаплатената наемна цена по фактурата в размер на
8461,53 лв. е основателна и следва да се уважи. Съгласно чл.3,т.2 от
договора за преотдаване под наем възнаграждението се дължи до края
на м. октомври 2017г. Тъй като ответникът не го е заплатил, то считано
3
от изтичане на посочения срок е изпаднал в забава и съгласно
разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД дължи на ищеца обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Размерът на същото за периода
05.12.2017г.- 23.09.2020г., изчислен служебно от съда на основание чл.162
от ГПК посредством онлайн- калкулатор, възлиза на 2406,84 лв., поради
което исковата претенция за мораторна лихва също е основателна и
следва да се уважи. Възражението на ответното дружество за погасяване
на вземанията по давност е неоснователно. Погасителната давност за
вземанията за наем и лихви е тригодишна съгласно чл.111, б.В от ЗЗД,
като същата е започнала да тече от настъпване на падежа на
задължението- 01.11.2017г. Доколкото заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е подадено на 24.09.2020г., то давността не е изтекла.
С въззивната жалба е направено и възражение за недопустимост на
предявения иск поради неспазване на срока по чл.415, ал.4 от ГПК. Това
възражение също е неоснователно. Видно от приложеното ч.гр.д.
№12123/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, І гр.с., ищецът е
получил съобщението с указанията на съда за предявяване на иск на
06.01.2022г., а искът е предявен на 03.02.2022г., т.е. едномесечният срок
по чл.415, ал.4 от ГПК е бил спазен. Действително по заповедното
производство ищецът не е представил доказателства за предявяване на
иска, но това обстоятелство няма отношение към допустимостта му,
доколкото заповедта за изпълнение не е била обезсилена. Съдът, издал
заповедта за изпълнение, е отказал да я обезсили, приемайки, че по
делото са налице данни за предявяване на иск за установяване на
вземането.
До същите фактически и правни изводи е стигнал и
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към
мотивите му.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна направените разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 750 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №987 от 23.03.2022г., постановено по гр.д.
№2075/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, ІХ гр.с.
ОСЪЖДА „Био терра нил“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „***“ №***, ЕИК ***, представлявано от
С.М.С., да заплати на „Вивагро” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: с. ***, ул. „***“ №***, представлявано от И.Т.Г., сумата от
750 лв.- разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5