№ 21
гр. Велико Търново, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова
в присъствието на прокурора Ем. Ив. Д.
като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Наказателно дело за
възобновяване № 20214000600410 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XXXIII от НПК.
Образувано е на основание чл.422,ал.1,т.5 от НПК по искане на
осъдения В. М. В. от гр.Русе, направено чрез упълномощения защитник - адв.
Д.Ц. от АК-Разград, за възобновяване на НОХД № 1030/2021г. по описа на
Районен съд-гр. Русе и отмяна на Определение № 281/24.09.21г. постановено
по същото дело,с което е одобрено споразумение за решаване на делото по
реда на чл.384 вр. с чл.382,ал.7 от НПК.
В искането за възобновяване се заявяват основанията по чл.422, ал.1,
т.5, вр. с чл.348,ал.1,т.1 и т.2, от НПК.Релевираните доводи за материална
незаконосъобразност на атакувания съдебен акт се обосновават с възприетата
неправилна квалификация на деянието по повод, на което е постигнато
споразумение като се твърди,че от диспозитива на същото е видно,че В. М. В.
и осъдения с него по същото дело и със същия съдебен акт М. Н. Д. са
извършили хулиганските действия по едно и също време и на едно и също
място,както и по отношение на едни и същи полицейски служители,което
обосновава според защитника съучастие,каквото обвинение не е било
повдигано.Отправя се оплакване,че РС-Русе вместо да предложи в синхрон с
1
правомощията си по чл.382,ал.7 от НПК промени в споразумението
незаконосъобразно го е одобрил като се сочи,че В.В. се е съгласил да
подпише споразумението постигнато с РП-Русе с оглед договореното към
минимума наказание между държавното обвинение и подсъдимия М. Н.
Д.,спрямо когото е внесено искане за възобновяване на наказателното
производство от Главния прокурор на РБ поради неправилно квалифициране
на извършеното от него деяние като такова при условията на опасен рецидив.
В съдебно заседание Великотърновска апелативна прокуратура чрез
процесуалния си представител намира искането за неоснователно. Застъпва
позицията,че одобрявайки споразумение с посочената правна
квалификация,която намира за правилно формулирана спрямо всеки от
подсъдимите, РС-Русе не е допуснал нарушение на материалния закон и
процесуалните правила по чл.382,ал.7 от НПК.
Осъденото лице В. М. В. редовно призован не се явява.
Защитникът на осъденото лице – адв. Д.Ц. от АК-Разград поддържа
депозираното искане и изложените в същото съображения за неправилна
квалификация на деянието с оглед възприетата от него съучастническа
дейност с осъдения Н. Д.,спрямо когото е внесено искане за възобновяване, и
формирането на съгласие за постигане на споразумение при тези параметри
на наказателната репресия с оглед определянето на наказание при минимума
спрямо Н. Д..
Настоящият състав на Великотърновския апелативен съд, след като
обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията
за възобновяване на делото, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на
същото е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, който не е проверен по
касационен ред. Искането е подадено от процесуално легитимирано лице, с
оглед дефинитивната разпоредба на чл.420, ал.2 от НПК, в
законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК.
Наведено е оплакване за наличието на основание за възобновяване по
чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК във връзка с допуснати нарушения на материалния
закон и процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 от НПК.
2
Разгледано по съществото искането е неоснователно по следните
съображения:
С Определение № 281 от 24.09.2021г. по НОХД № 1030/2021г. Районен
съд - Русе е одобрил споразумение за решаване на делото в досъдебното
производство между прокурор от Районна прокуратура – Русе,подсъдимите
В.В. и Н. Д. и техните защитници.
С одобреното споразумение :
1.Подсъдимият В. М. В. с ЕГН: **********, роден на 12.12.1980год. в
гр. Русе, български гражданин, българин, с начално образование, женен,
безработен, с постоянен и настоящ адрес: гр. Русе, **********, осъждан
/реабилитиран на основание чл. 88а от НК/,се признал за виновен в това, че:
На 27.11.2020год. в гр. Русе, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото
- на обществено място - в сградата на МОЛ - Русе, находящ се на адрес гр.
Русе, ********, викал, крещял и отправил обидни думи по отношение на
униформени полицейски служители от Второ РУ при ОД МВР - гр. Русе - С.
Д. Д. и П. В. А., и двамата старши полицаи в ГООР, като деянието е
съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения
по опазване на обществения ред, и по своето съдържание се отличава с
изключителна дързост - престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
2.Подсъдимият М. Н. Д. с ЕГН: **********, роден на 20.07.1995год. в
гр. Варна, български гражданин, българин, с начално образование, неженен,
безработен, с постоянен адрес: с. Засмяново, общ. Аксаково, обл. Варна,
настоящ адрес: гр. Русе, **********, осъждан, се признал за виновен в това,
че:
На 27.11.2020год. в гр. Русе, в условията на опасен рецидив, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, както следва:
- на обществено място - в сградата на МОЛ - Русе, находяща се на адрес
гр. Русе, ********, викал, крещял и отправил обидни думи по отношение на
униформени полицейски служители от Второ РУ при ОД МВР - гр. Русе - С.
Д. Д. и П. В. А., и двамата старши полицаи в ГООР, обгърнал с ръка врата на
полицейския служител С. Д. Д. от към гърба и го притиснал силно с лакета си,
3
след което се опитал да го свали на земята и по този начин да освободи
задържаното от полицейските служители лице В. М. В. от гр. Русе,
- на обществено място - в сградата на Второ РУ при ОД МВР - гр. Русе,
находяща се на адрес гр. Русе, ******, викал, крещял, отправил обидни думи
и закани за физическа саморазправа по отношение на униформени
полицейски служители от Второ РУ при ОД МВР - гр. Русе - С. Д. Д. и П. В.
А., и двамата старши полицаи в ГООР, като деянието е съпроводено със
съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на
обществения ред, и по своето съдържание се отличава с изключителен
цинизъм и дързост - престъпление по чл. 325, ал. 5 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
За извършеното престъпление чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, на
основание чл. 54, ал. 1 от НК, на подсъдимия В. М. В. било определено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА
МЕСЕЦА, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на така
определеното наказание било отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Възпитателната работа спрямо подсъдимия за времето на условното
осъждане, се възложила на полицейските служителите от ОД на МВР - гр.
Русе по местоживеене на лицето.
За извършеното престъпление чл.325,ал.5 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК на
основание чл. 54, ал. 1 от НК, на подсъдимия М. Н. Д. било определено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б“ от ЗИНЗС,
било постановено да се изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
Направените разноски в хода на досъдебното производство в размер на
610.69 лева (от които 471.69 лева - за изготвяне на 2 бр. технически
експертизи и 139.00 лева - за изготвяне на съдебномедицинска експертиза)
било постановено да бъдат заплатени от двамата подсъдими в полза на ОД
МВР - гр. Русе
Определението влязло в сила на 24.09.2021г. и не е подлежало на
въззивна и касационна проверка.
С Решение № 10/28.01.22г. по КНД № 373/21г. по своя опис
Апелативен съд – Велико Търново възобновил производството по НОХД №
1030/21г. на РС-Русе,в частта в която било одобрено постигнатото между РП-
Русе и подсъдимия М. Н. Д. споразумение за решаване на делото като приел
за основателни доводите на Главния прокурор на РБ за незаконосъобразно
квалифициране на вмененото му деяние по чл.325 от НК като извършено при
4
условията на опасен рецидив и върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
Оплакването за допуснато съществено нарушение по чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 от НПК е лишено от основание.Правилна е констатацията на РС-Русе,че
предложеното от страните споразумение касаещо подсъдимия В.В. не е в
противоречие с материалния и процесуален закон. Контролираният съд е
изпълнил задължението си да се убеди,че обективната истина е разкрита,т.е.
че действително има извършено престъпление,то е осъществено от
подсъдимия В., и че правната му квалификация е правилна.Не може да се
вмени пропуск в аналитичната дейност на първоинстанционния съд
изразяваща се в неконстатиране на заявената от защитата съучастническа
дейност между В. и М. Д..В искането не се съдържат съображения,от които да
стане ясно по какъв начин претенцията за преквалифициране на деянието като
такова извършено в съучастие ще се отрази на осъденото лице,но настоящата
инстанция намира,че това няма да е в негова полза,т.к. съдебната практика е
последователна в разбирането си,че при такива усложнения във връзка със
субекта престъпленията регистрират по-висока степен на обществена
опасност,а това по никакъв начин не освобождава съдилищата от
задължението да съблюдават целите по чл.36 от НК.По-нататък следва да се
отбележи още,че изцяло в правомощията на прокуратурата е да прецени какво
обвинение следва да се повдигне на лицето привлечено към наказателна
отговорност и оспорването индиректно на дейността на държавното
обвинение,излиза извън обхвата на настоящия и въобще на съдебния
контрол.В този аспект на разсъждения не може да се приеме,че Русенски РС е
одобрил в противоречие с чл.382,ал.7 от НПК споразумение,което е
възприело неправилна правна квалификация на фактите.Всъщност следва да
се допълни,че там където свършва деятелността на подсъдимия В. се
разгръща инкриминираната реакция на другия подсъдим - М. Д..
Оплакванията,че В.В. е сключил споразумение с РП-Русе, повлиян от
параметрите на наказанието договорени от обвинението с другия подсъдим,а
именно към минимума,а възприетата спрямо същия /М. Д.,бел.с.с./ по-тежко
наказуема квалификация на хулигански действия при условията на опасен
рецидив е била атакувана по реда на Глава XXXIII от НПК от Главния
прокурор - КНД № 373/21г. по описа на ВтАС вече е приключило,бел.с.с. – не
държат сметка за спецификата на процедурата,по която е приключило
воденото спрямо В. наказателно производство.
Производството спрямо В.В. е приключило по реда на Глава 29 от НПК
като постигнатото между този подсъдим,защитника му и РП-Русе
споразумение е било одобрено от първостепенния съд.В принципен аспект
няма съмнение,че това е една диференцирана процедура,при която се постига
5
един взаимноприемлив компромис между интересите на обвинението и
обвинения в престъпление от общ характер,при което последния се е отказал
от състезателен съдебен процес признавайки фактите по обвинението и
своето виновно поведение,но е получил възможност да въздейства върху
параметрите на следващата се наказателна репресия.Законовият императив
налага извършването на самостоятелна и суверенна преценка от страна на
обвиняемия дали е съгласен с условията на споразумението и готов ли е
същия да се откаже от съдебно разглеждане на делото,за да получи
възможност да влияе върху параметрите на наказанието. Видно от протокола
от проведеното на 24.09.21г. съдебно заседание осъдения В. е направил
изявление,че разбира условията и последиците от постигнатото
споразумение,доброволно е подписал същото,което сочи на доброволно и
валидно формирана воля за признаване на вината по конкретното обвинение
и съгласие с условията на споразумението относно вида и размера на
договореното наказание.
След одобряването на споразумението не съществува правна
възможност,и по този въпрос няма различие в нормативната уредба и
константната съдебна практика,осъдения да го оттегли.Мотивите за
вземането на решение за активиране на горепосочената диференцирана
съдебна процедура са лични и най-често не са едноизмерни,но търсенето на
съизмеримост на наложеното наказание с наложеното на друг обвиняем не е
от обстоятелствата,които следва да бъдат изследвани от съдилищата,още
повече че отговорността е лична,а целите по чл.36 от НК имат персонален
мащаб.Възможността евентуално преквалифициране на деянието по
отношение на един подсъдим в по-леко наказуемо такова, да се отрази на
санкцията му в посока на нейното занижаване,каквито доводи имплицитно се
извеждат от искането на защитника на осъдения,а оттам и на положението на
друг осъден е хипотетична,не е предмет на дължимата от закона проверка,а и
по делото няма оплакване за явна несправедливост на наложеното
наказание,което да налага самостоятелното обсъждането на такъв възможен
аргумент.
Ето защо следва да се приеме,че не са налице заявените в искането
касационни основания,ангажиращи касационни поводи по чл.348,ал.1 от
НПК,поради което претенцията за възобновяване на производството по
делото спрямо В.В. и връщането на същото за ново разглеждане,следва да
бъде оставено без уважение
По изложените съображения и на основание чл.424 от НПК,
Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
6
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. М. В. от гр.Русе
за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1030/2021г. по
описа на Районен съд-гр. Русе като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7