№ 2624
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110215699 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ц.“ ЕООД, ЕИК ХХХХ, против наказателно постановление
№ 605521-F623341/12.10.2021 г., издадено от заместник-директор в ТД на НАП, с което на
жалбоподателя на основание чл. 180, ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност
(ЗДДС) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200
(двеста) лева за нарушение на чл. 86, ал. 2 вр. чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е издадено в нарушение на
процесуалните правила – на чл. 40, чл. 57, ал. 1, т. 6 и чл. 58 от ЗАНН. Навеждат се и доводи
за маловажност на случая, поради което се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, същият се
представлява от упълномощен защитник – адв. Д., който поддържа жалбата, пледира за
отмяна на атакуваното наказателно постановление и претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна – ТД на НАП, редовно призована, се представлява от юрк. Е., като
същата пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно поради безспорно доказано нарушение, сочи, че не е било извършено
нарушение на чл. 40 от ЗАНН доколкото НП е било връчено на упълномощено лице. Моли
да ѝ бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните,
приема за установено следното:
Нарушението, за което е реализирана административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател, е било установено при извършена насрещна проверка на „Ц.“
ЕООД, възложена с резолюция № П-22221121133217-0ПР-001/22.07.2017 г. Срокът на
проверката бил удължен с резолюция № П-22221121133217-0ПР-002/29.07.2017 г. до
23.08.2021 г. В хода на проверката до управителя на дружеството е било изпратено искане за
предоставяне на документи и писмени обяснения № П-22221121133217-040-001/23.07.2021
г.
След извършване на проверка на представените от дружеството документи и анализ на
същите било установено, дружеството е издало 2 броя фактури с получател „Е.“ ООД с ЕИК
ХХХХ: Фактура с № **********/04.06.2021 г. с ДО в размер на 2500,00 лв. и ДДС в размер
на 500,00 лв., с предмет на доставката - наем за м. 06.2021 г.; както и Фактура с №
**********/04.06.2021 г. с ДО в размер на 42,22 лв. и ДДС в размер на 8,44 лв., с предмет на
доставката - префактурирани режийни разходи за ток.
Дружеството е следвало да начисли данъка по реда на чл. 86 ал. 1 от ЗДДС - като посочи
издадените фактури в дневника за продажби за данъчен период м. 06.2021 г. и включи
размера на данъка в справка-декларация по ЗДДС с № 22111220574/11.07.2021 г. при
определяне на резултата за данъчен период м. 06.2021 г., но въпреки това фактурите са били
включени в дневника за продажби и е била подадена справка-декларация за следващия
данъчен период - м.07.2021 г. с вх. № 22111228802/11.08.2021 г.
За установеното нарушение на 16.08.2021 г. свид. А.К. –главен инспектор по приходите в
ТД на НАП, в присъствието на двама свидетели съставил срещу дружеството-жалбоподател
АУАН № F623341, за извършено нарушение по чл. 86, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС.
Актът бил предявен и връчен на пълномощника на дружеството-жалбоподател, който
подписал АУАН без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не е било
депозирано писмено възражение срещу така съставения АУАН.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП, с което при идентичност на описанието
на нарушението и неговата правна квалификация, дружеството е санкционирано на
основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 200 лева.
Изложената фактическа обстановка се установи от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитания актосъставител А.К.. Показанията на
свид. А.К. съдът кредитира като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира
противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията са подробни и
вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки
предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред
писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените
източници. Наред с това, допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото
2
и приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и
въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски
показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на
доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни
фактически изводи у съдебния състав.
Единствен за писменото обяснение от 25.07.2021 г., представено от адв. Д., съдът следва да
отбележи, че доколкото същото не съдържа входящ номер, съдът намира за недоказано
изпращането му до НАП. Дори същото да е било входирано на посочената дата, то ще се
явява изпратено до НАП след като е била образувана проверката и едва след като за нея е
бил уведомен жалбоподателят, тъй като са му били изискани документи, поради което съдът
приема, че представеното обяснение се явява единствено опит за изграждане на защитна теза
на дружеството.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че и АУАН, и НП са издадени от
лица, притежаващи материална компетентност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6-месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя от формална страна.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
3
Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Словесното описание на нарушението в
акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение на чл. 40 и следващите от
ЗАНН, защото АУАН не бил съставен в присъствието на управителя и предявен на същия,
доколкото видно от приобщените по делото писмени доказателства управителят изрично е
упълномощил М.Н.Н. да представлява „Ц.“ ЕООД пред НАП, на която АУАН е бил връчен
на 16.08.2021 г. В този смисъл се явява неоснователно и възражението за нарушение на
нормата на чл. 58 от ЗАНН, доколкото препис от санкционния акт също е връчен на този
упълномощен представител на въззивника на 15.10.2021 г., видно от приложената по делото
разписка за доставяне.
Неоснователно е и възражението за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, гласящ че
наказателното постановление трябва да съдържа законните разпоредби, които са били
нарушени виновно, доколкото в същото изрично е посочено, че е бил нарушен съставът на
чл. 86, ал. 2 вр. чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС и ясно е описан механизмът на извършване
на административното нарушение.
Предвид изложеното, съдът намери, че АУАН и НП са съставени без допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно
постановление на формално основание.
На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от
материалноправна гледна точка.
Чл. 86, ал. 2 от ЗДДС гласи, данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период,
през който е издаден данъчният документ.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е
длъжно да го начисли, като:
1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
От събрания по делото доказателствен материал безспорно се установява, че дружеството е
изпълнило задължението по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в срок с издаването на двете процесни
фактури на 04.06.2021 г. (Фактура с № **********/04.06.2021 г. с ДО в размер на 2500,00
лв. и ДДС в размер на 500,00 лв., с предмет на доставката - наем за м. 06.2021 г.; и Фактура
с № **********/04.06.2021 г. с ДО в размер на 42,22 лв. и ДДС в размер на 8,44 лв., с
предмет на доставката - префактурирани режийни разходи за ток).
От обективна страна, обаче, е бил осъществен съставът на нарушението по чл. 86, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС, доколкото за двете издадени фактури на 04.06.2021 г. дружеството
е следвало да начисли данъка по реда на чл. 86 ал. 1 от ЗДДС - като посочи издадените
4
фактури в дневника за продажби за данъчен период месец юни 2021 г. и включи размера на
данъка в подадената справка-декларация по ЗДДС с № 22111220574/11.07.2021 г. при
определяне на резултата за данъчен период месец юни 2021 г. Същото е следвало да бъде
извършено най-късно до 14.07.2021 г. Вместо това, фактурите са били включени в дневника
за продажби за месец юли 2021 г. и е била подадена справка-декларация за следващия
данъчен период - месец юли 2021 г. с вх. № 22111228802/11.08.2021 г., с което е бил
осъществен съставът на така вмененото нарушение.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна, обективна
такава, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните
признаци на административното нарушение от субективна страна.
По отношение на наложеното наказание, административнонаказващият орган е наложил на
дружеството за така вмененото му нарушение имуществена санкция в размер на 200 лева, на
основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС. Според цитираната санкционна разпоредба, при
нарушение по чл. 180, ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6
месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно
имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при
повторно нарушение – не по-малко от 400 лв. Съгласно чл. 180, ал. 1 от ЗДДС регистрирано
лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-
малко от 500 лв.
Доколкото регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в
който данъкът е следвало да бъде начислен – а именно на 11.08.2021 г., както и защото
нарушението се явява първо за дружеството, а наложената имуществена санкция е в
минимален размер, тъй като 5% от начисления данък (508.44 лв.) се равняват на 25.42 лв., то
административнонаказващият орган правилно е наложил санкция по привилегирования
състав на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС в минималния законоустановен размер от 200 лева.
Съдът намира за неоснователни изложените съображения за наличието на маловажен случай
на нарушение. С Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е
направено разграничение относно приложимостта на разпоредбата спрямо формалните или
резултатни административни нарушения, като горепосочената разпоредба се прилага спрямо
двата вида нарушения. В този смисъл, за да се определи един случай като „маловажен“ се
взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-
ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
престъпление (в случая нарушение) от съответния вид. В конкретиката на настоящия казус,
обаче, предвид обстоятелството, че нарушението по чл. 86, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС
е формално такова, на простото извършване, се явяват ирелевантни съображенията за
липсата на настъпили вредни последици, поради факта, че законодателят не е предвидил в
състава на нарушението настъпването на такива. Така констатираното нарушение не
разкрива по-ниска от типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид,
5
поради което и не може да намери приложение хипотезата на маловажен случай на
административно нарушение.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в
съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с процесуалните
правила, поради което основания за отмяната му не са налице.
При този изход на делото жалбоподателят няма право на разноски, но въззиваемата страна
има право и своевременно претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което
настоящата инстанция намира за основателно. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 80 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание и чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 605521-F623341/12.10.2021 г.,
издадено от заместник-директор в ТД на НАП, с което на „Ц.“ ЕООД, ЕИК ХХХХ, на
основание чл. 180, ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение на чл. 86, ал. 2 вр. чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за данъка върху добавената
стойност, като правилно и законосъобразно.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН „Ц.“ ЕООД, ЕИК ХХХХ, да заплати на
ТД на НАП сумата от 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6