Определение по дело №830/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 149, ал. 2 от АПК и е образувано по жалбата на Е. А. А., [ЕГН] от гр. Пловдив, [улица], ап. 26, подадена чрез адв. Ш., против мълчалив отказ на Директора на ДСП – Пазарджик по сигнал с № Д-РА/195/31.07.2023 г.

В жалбата се сочи, че жалбоподателят е сигнализирал ДСП – Пазарджик за поставяне на малолетното му дете А. А. в „риск“ от нейната майка Р. Н.. Сигналът е съдържал искания за образуване на преписка за констатирано „дете в риск“, а в случай на отказ от страна на майката да се издаде задължително предписание. Твърди се, че към датата на подаване на жалбата от страна на Директора на ДСП – Пазарджик не са предприети законово определените действия по подадения от жалбоподателя сигнал, поради което счита, че е налице мълчалив отказ. Иска се отмяна на отказа и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по същество със задължителни указания по прилагането на закона. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ш., който поддържа жалбата и доразвива доводите си за наличие на мълчалив отказ.

Ответникът – Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик, не се явява, представлява се от юрк. С., която счита жалбата за неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представена писмена защита процесуалният представител на ответника изразява становище за недопустимост жалбата.

Конституираната заинтересованата страна – Р. Н., не се явява и не се представлява.

Административен съд – Пазарджик като постави на разглеждане жалбата, намира същата за процесуално недопустима по следните съображения:

От приетите по делото доказателства се установява, че на 31.07.2023 г. Е. А. е подал сигнал до директора на ДСП – Пазарджик, съгласно който майката на малолетното му дете – Р. Н., отказва да изпълнява определения от съда режим на лични отношения между него и дъщеря му – А. А., като тенденциозно закъснява или не се явява на уговорените срещи и не помага за плавния преход при предаване на детето. Поведението на Н. е категоризирано като „умишлено поставяне на дъщеря ни Амая в риск“. Със сигнала е отправено искане директорът на ДСП – Пазарджик да образува преписка за констатирано „дете в риск“, да изготви План за действие и при отказ от сътрудничество и неизпълнение на задълженията от страна на Н. да издаде задължителни предписания по реда на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД.

От така изложените фактически обстоятелства е видно, че се касае за подаден сигнал по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ППЗЗД, с който са отправени искания за откриване на случай за установен риск за детето и за издаване на задължително предписание по чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД при отказ за съдействие от страна на майката.

Мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 от АПК на нормативно установено задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. Не всяко непроизнасяне от сезирания с искане/сигнал административен орган попада в хипотезата на чл. 58 от АПК, а само това, за което органът е задължен да се произнесе по силата на специална норма и в конкретно определен срок.

Законът за закрила на детето урежда обществените отношения, свързани с принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически и физически лица в такива дейности. В Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗД) са уредени условията и редът за прилагане на мерките за закрила на детето, предоставяне на финансови помощи и контрол за спазване правата на детето.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗЗДет., дирекция „Социално подпомагане“ определя и провежда конкретни мерки по закрила на децата и контролира изпълнението им (т. 2) и извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване на правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона (т. 3).

Съгласно глава трета от ППЗЗД закрила се предоставя след оценка на постъпил сигнал в дирекция „Социално подпомагане“. След събиране на необходимата информация по случая, административният орган уведомява подателя на сигнала за предприетите действия при спазване на изискванията за защита на личните данни. Издаването на задължително предписание е от компетентността на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ по предложение на социалния работник, водещ случая. Задължителното предписание може да се обжалва по реда на АПК. В случаите когато социалният работник прецени, че не са налице основания за образуване на производство по издаване на задължително предписание, той уведомява подателя на сигнала по реда и в сроковете по АПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 АПК решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване.

В случая от приетите по делото доказателства се установява, че от страна на органите по закрила на детето е извършена проверка по подадения от жалбоподателя сигнал. Нещо повече, след извършване на проучването и оценката на сигнала, до жалбоподателя е изпратено писмо с изх. № СГ/Д-РА/195-001 от 10.08.2023 г. По делото са представени доказателства, че писмото не е потърсено от неговия адресат. Следва да бъде посочено, че писмо с изх. № СГ/Д-РА/195-001 от 10.08.2023 г. няма белезите на административен акт и не формира изричен отказ за издаване на задължителни предписания. Видно от съдържанието на това писмо, административният орган е уведомил жалбоподателя, че по подадения от него сигнал е извършено социално проучване от представители на ОЗД-ДСП Пазарджик, като не е констатиран риск за малолетното дете, както и че госпожа Н. е оказала пълно сътрудничество в хода на социалното проучване. При тези фактически данни съдът приема, че писмото представлява писмо с характер на такова по чл. 10, ал. 6 от ППЗЗД и има уведомителен характер, а не характер на административен акт (така и Определение № 246 от 10.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11869/2022 г., VI о. и Решение № 9804 от 17.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2028/2023 г., VI о.).

От анализа на горепосочената нормативна уредба следва, че в дискреционната власт на административния орган е да прецени дали е необходимо след извършена проверка по жалба или сигнал за нарушаване правата на децата да издаде задължително предписание по условията и реда, определени в ППЗЗД. При констатиране на основания и въз основа на предложение на социалния работник, водещ случая, по реда на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД се издава задължително предписание, което представлява индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на АПК. Преценката за издаване на задължително предписание е самостоятелна и не е обвързана от наличие на сигнал. От това следва, че непроизнасянето на административния орган по подаден сигнал не може да бъде квалифицирано като мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК (в този смисъл Определение № 3234 от 27.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2281/2023 г., VI о., Определение № 9896 от 19.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8257/2023 г., VI о.).

Настоящият съдебен състав намира, че по нито едно от исканията на жалбоподателя не е налице нормативно уредено задължение за издаване на изричен акт от страна на директора на ДСП, поради което и няма как да бъде формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК по подадения сигнал от 31.07.2023 г.

Процесуалното значение на изяснените факти сочат отсъствието на предмет за оспорване. Наличието на годен за обжалване административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, а нейната липса препятства надлежното упражняване на правото на жалба.

С оглед на изложеното жалбата се явява процесуално недопустима поради липса на предмет и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея – прекратено.

В тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени своевременно заявените от процесуалния представител на административния орган разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100 лева.

Ето защо, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ хода по същество на делото, даден с протоколно определение от 16.01.2024 г.

О. Б. Р. жалбата на Е. А. А., [ЕГН] от гр. Пловдив, [улица], ап. 26, подадена чрез адв. Ш., против мълчалив отказ на Директора на ДСП – Пазарджик по сигнал с № Д-РА/195/31.07.2023 г.

ОСЪЖДА Е. А. А., [ЕГН] от гр. Пловдив, [улица], ап. 26 да заплати на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик сторени по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 830/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.