О   П   Р  Е Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  №1389

 

гр. Пловдив 14.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в закрито заседание на четиринадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Андреева

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Пламен Чакалов

                                                                                                          Бранимир Василев

 

като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. ч. гр. д. №1285/2020г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обжалвано е разпореждане № 27883/13.04.2020г. на Пловдивския районен съд, ІV^-ти гр. с. постановено по ч. гр. д. № 2938/20г., с което се отхвърля заявление на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Д. Б. Б. – изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Р., за издаване на заповед за изпълнение срещу Й.И.Ч., ЕГН, за сумата от 297,31 лева главница, 31,86 лв.-договорна лихва, 76,25 лева обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.

Частният жалбоподател на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, моли съда да отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени в жалбата и се постанови издаването на заповед за изпълнение относно всички вземания претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

          Предвид доказателствата съдът установи следното:

За да остави без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част районният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договора, която е пречка да се определи съществуването на претендираните вземания към момента на издаване на заповедта.

Този извод на районния съд е правилен.

В т. „В“ от представения препис от договор за потребителски кредит № *********/05.09.2016г. е посочено, че общия размер на фиксираната лихва възлиза на 98.63лв., представляващи 31.82% годишно. В Решение № 378/18.05.2006г. постановено по гр. д. № 315/2005г. на ВКС, ІІ г. о. е прието, че противоречи на добрите нрави уговарянето на компенсаторна лихва, която надвишава трикратния размер на законна лихва по необезпечен заем и двукратния ú размер по обезпечените заеми. В разглеждания договор уговорената лихва е повече от три пъти над законната лихва, като се има предвид, че основния лихвен процент е почти равен на нула, което обосновава вероятността тази клауза да е неравноправна.

Годишния процент на разходите по кредита е посочен като 48.1%, без да са конкретизирани неговите съставни части според изискванията на чл. 19 от ЗПК във връзка с Приложение № 1 към ПЗР от закона, която липса също сочи към наличие на неравноправна клауза.

Ето защо искането за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесните суми е неоснователно и следва да се отхвърли.

Като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение, районният съд е постановил правилен акт, който следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 27883/13.04.2020г. на Пловдивския районен съд, ІV^-ти гр. с. постановено по ч. гр. д. № 2938/20г.

          Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 Председател:                                     Членове:1. 

 

 

 

                                                                              2.