№ 155
гр. Русе, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Аглика Гавраилова
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20234500500158 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
А. Й. С. е обжалвала решението на Русенския районен съд по гр. д. №
5821/2022 г., с което на основание чл. 49 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от
нея иск за заплащане обезщетение за причинени имуществени вреди от
непозволено увреждане. Излага доводи за неправилност на решението и иска
същото да бъде отменено по съображенията, подробно изложени в жалбата и
искът да се уважи.
Ответникът по жалбата ОУ „И.В.“ - Русе в писмен отговор счита
жалбата за неоснователна и моли да не се уважава.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от страна по спора, в
законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество, се явява неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на А. Й. С. против ОУ „И.В.“ - Русе, с която е предявен искове за
1
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, претърпени
вследствие на издадена незаконна заповед от д. на училището. За да отхвърли
иска, съдът е приел, че не са установени неправомерни действия или
бездействия на д. на ответника.
Решението, с което искът е отхвърлен, е валидно, допустимо и
правилно. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил изводите си
при спазване на процесуалните правила и съобразяване с материалния закон.
На основание чл. 272 от ГПК, окръжният съд споделя мотивите на районния
съд в обжалваното решение, както относно установените фактически
положения, така и развитите правни доводи и препраща към тях.
Между страните не се спори, че са в трудово правоотношение, по
силата на което ищцата е назначена на длъжността „учител в група за
целодневна организация на учебния ден /1-4 клас/“.
Със Заповед № 1475/20.06.2022 г., издадена от д. на ОУ „И.В.“ - Русе, на
жалбоподателката е разрешено ползването на платен годишен отпуск. На
04.07.2022 г. е издадена Заповед № 1545, с която Директорът на ОУ „И.В.“
прекъсва платения й годишен отпуск за един ден - на 05.07.2022 г. Заповедта
е изпратена на ищцата същият ден по електронната й поща.
На същата дата ищцата упълномощава адвокат „да завежда и води дело
срещу д. на ОУ „И.В.“, гр. Русе“, като двамата подписват и договор за правна
защита и съдействие с предмет: „процесуално представителство, образуване,
подписване, подаване и водене на производство пред работодателя, за което е
договорено и заплатено в брой възнаграждение от 200 лв.
На 05.07.2022 г. чрез упълномощения адвокат ищцата подава изявление
до ответника, до РУО - Русе, до Комисията за защита от дискриминация и до
Инспекцията по труда - Русе, относно нищожността на издадената заповед,
като едно от съображенията е липсата на взаимно писмено съгласие на двете
страни за прекъсване на отпуска, съгласно чл.175, ал.2 от КТ.
Директорът отменя процесната заповед.
От събраните гласни доказателства от разпитания свидетел, изпълняващ
длъжността г.т.с.“ в ответното училище се установява, че в последния ден от
болничния на ищцата – 04.07.2022 г. й се обадила по телефона по поръчение
на д., за да попита ищцата дали е съгласна разрешеният й платен годишен
отпуск за следващия ден да бъде прекъснат, поради необходимост от учители.
2
Ищцата й отговорила, че няма проблем да дойде на работа и попитала какво
ще бъде работното й време. След това била изготвена и изпратена процесната
заповед. На следващия ден, вместо ищцата, в училището се явил адвокатът й
с отказ да й бъде прекратен отпускът.
Изложените фактически положения, налагат следния правен
анализ:
Ангажираните в хода на производството доказателства не установяват
наличието на всички кумулативни предпоставки от състава на непозволеното
увреждане. Заповедта, прекратяваща платения годишен отпуск на ищцата с
един ден, е издадена от техническия сътрудник на училището и подписана от
д., без да е спазено формалното изискване за писмено съгласие от двете
страни. Издаването на същата, обаче, е резултат само на даденото
предварително устно съгласие от ищцата, поради което не може да се приеме,
че е налице виновно действие на служител на ответника.
От факта на съществуването на заповедта не са произлезли и никакви
вреди за ищцата. След като първо е дала съгласие за явяването си на работа
само на следващия ден, а впоследствие е променила намерението си, същата е
могла да заяви несъгласието си, без да се налага докато е още в болнични да
се среща и ангажира адвокат, който да подаде изявление за несъгласие от
нейно име.
От друга страна, от пълномощното и договора за правна защита и
съдействие, подписани от ищцата, е видно, че адвокатът е ангажиран да
образува и води производство пред работодателя, каквото не е провеждано.
Процесната заповед е била отменена и трудов спор между страните не е
съществувал.
Следователно в случая не може да се говори за неправомерни действия
или бездействия от страна на служители при ответника, за се ангажира
деликтната отговорност на последния за обезвреда по чл.49 ЗЗД на
претърпените от ищеца неблагоприятни последици.
Предвид изложеното, районният съд е постановил правилно решение,
което следва да се потвърди, като в тежест на жалбоподателката са
разноските за настоящата инстанция съобразно списъка по чл.80 от ГПК.
Мотивиран така, Окръжният съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 87 от 30.01.2023 г., постановено по гр. д.
№ 5821/2022 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА А. Й. С. да заплати на ОУ „И.В.“ - Русе сумата от 500 лв.
деловодни разноски за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4